РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Пловдив, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело №
20235300102585 по описа за 2023 година
Искове с правна квалификация чл.22 във вр. с чл.10, ал.1, чл.10а, ал.2,
чл.11, ал.1, т.9 и т.10, чл.19, ал.1 от ЗПК и чл.26, ал.1, предл. 2от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на С. Ф. С., ЕГН ********** от
**** против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Околовръстен път“№260.
Ищецът твърди, че на **** между него и ответното дружество е
сключен договор за потребителски кредит ****, по силата на който получил
заем на стойност 32 160,00 лева. Твърди, че договора е недействителен, тъй
като с него са нарушени редица разпоредби от ЗПК, а именно:
1/нарушена е разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като договорът е
написан с шрифт, по-малък от 12 пункта;
2/не са посочени условията за прилагане на договорния лихвен процент
/чл.11, ал.1, т.9 ЗПК/, не е регламентиран размерът на печалбата на кредитора
/възнаградителната лихва/;
3/не е ясно как е формиран ГПР в размер на 6.28%, което е нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и как е определен размерът на общата дължима сума от
37 392,31 лева;
4/липсва погасителен план в нарушение на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК; не е
ясно какво точно се включва в размер на месечната погасителната вноска;
5/нищожна като заобикаляща закона е уговорената в чл.2, ал.5 от
договора клауза, която дава право на банката едностранно и във вреда на
потребителя да променя лихвения процент, общия размер на кредита и
1
размера на погасителните вноски.
С оглед изложените фактически обстоятелства от съда се иска да
постанови решение, с което да прогласи нищожността на сключения между
страните договор. При условията на евентуалност, ако този иск се отхвърли,
ищецът настоява да се прогласи нищожността на клаузата по чл.2, ал.5 от
договора.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който същият оспорва основателността на заявената искова
претенция. Ответникът навежда възражения срещу всички твърдения на
ищеца за недействителност на договора. Счита, че дори договорът да е с
шрифт по-малък от 12, това изискване е само формално и не води до
нищожност на договора, тъй като ищецът е можел да прочете съдържанието и
да го разбере. Застъпва статовище, че договорът е пределно ясен по
отношение определянето на лихвата и че методът, по който същата се
определя е публикуван на интернет страницата на банката и представлява
приложение №1 към договора. Посочва, че ГПР е правилно изчислен, при
спазване на всички изисквания на закона. Според ответника ищецът няма
интерес да оспорва клаузата на чл.2, ал.5, доколкото тя е неотносима към
неговия случай. Счита за неоснователни оплакванията на ищеца относно
липсата на погасителен план, защото такъв му е бил предоставен и в него се
съдържа информация за дължимите анюитетни вноски – в какъв размер са,
кога са дължими, какво се погасява с тях /колко главница, колко липва и колко
застраховка/. Процесния кредит не попада в хипотезата на чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК, тъй като не е имало различни лихвени проценти.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
На ****г. страните са сключили договор за потребителски кредит ****,
по силата на който „Юробанк България”АД е предоставило на С. Ф. С. кредит
в размер на 32 160,00 лева. С. е поел задължение за погасяване на кредита на
анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер и падежна дата в
погасителен план, неразделна част от договора.
По отношение на валидността и последиците на сключения договор
важат изискванията на Закон за потребителския кредит /ЗПК/.
Чл.10, ал.1 от ЗПК въвежда изискване договорът за потребителски
кредит да се сключи в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра
– по един за всяка от страните.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до недействителност.
За установяване на размера на шрифта на процесния договор и на
2
погасителния план в съдебно заседание на 16.04.2024г. е прието заключението
на вещото лице А.К.. Чрез използване на метод, при който страниците на
договора за кредит и погасителния план се сканират и се отварят в софтуер за
обработка на изображения чрез наслагване, вещото лице е стигнало до извода,
че договорът е отпечатан с текст, чийто шрифт е с размер 12.2, а размерът на
шрифта в погасителния план е 11.4.
Тъй като експертизата е оспорена от ответника, е назначена и приета
друга експертиза с вещо лице Б.М.. Измервайки височината на буквите с
цифров шублер, М. е направил извод, че текстът на изследваните документи е
с размер 12. Тази експертиза е оспорена от ищеца, след което и е назначена
тройна техническа експертиза.
Вещите лица от разширената експертиза И. Ч., М. С. и Е. Ч. поддържат
заключение, че размера, на който са изготвени представеният за изследване
договор и приложенията към него, е 11.5 пункта. Изследването е извършено
под лупа и с помощта на микроскоп „***“ при увеличение до 100 пъти и с
видео спектрален компаратор „****“. При разглеждане на експертизата в
съдебно заседание вещите лица уточняват, че е използвана специална техника
за техническо изследване на документи, находяща с в НИК в ***. С помощта
на апарата и след като се установи шрифта, на който е изписан изследвания
документ, се избира произволна буква от документа и се прави в същия шрифт
и в три различни размера – 11, 11.5 и 12. След това върху тази буква се
наслагва буква от изследвания документ, за да се установи точният размер на
текста, на който е написан.
Съдът кредитира тройната експертиза като изготвена от трима
квалифицирани специалисти и с помощта на специфична технология, която по
максимално точен начин посочва размера на шрифта на сключения между
страните договор.
Съгласно Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета от
23.04.2008г. относно договорите за потребителските кредити съдържа
хармонизирани разпоредби в редица ключови области от правната уредба на
потребителския договор. По силата на съображение 9 от преамбюла на
директивата за държавите – членки възниква ограничение да запазят или
въвеждат различни национални разпоредби, различни от разпоредбите на
директивата. Такава е разпоредбата на чл.10, параграф 1 от Директивата,
която изисква договорите за потребителски кредит да се изготвят на хартиен
или друг траен носител. Извън това изискване за форма, Директивата не
ограничава страните – членки да поставят допълнителни условия за
действителност на договора. Ето защо императивното правило на чл.10, ал.1
от ЗПК, предвиждащо изискване за размера на шрифта не протИ.речи на
директивата, тъй като със същото законодателят е въвел по-висок стандарт за
защита, постигайки по този начин основната цел на Директивата – да се
осигури високо и равностойно равнище на защита на интересите на
потребителите.
3
Това становище кореспондира с Определение на Съда на Европейските
общности от 14.04.2021г. по дело С-535/2020г., с което е дадено тълкуване в
смисъл, че Директива 2008/48/ЕО допуска национална правна уредба,
налагаща изискване всички елементи на договора за потребителски кредит да
бъдат с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
В съответствие с цитираната практика и предвид разпоредбата на чл.22
от ЗПК се налага извода, че договорът, сключен между страните по делото е
недействителен, тъй като е възпроизведен на хартиен насител с размер на
шрифта по-малък от 12.
Предвид изложеното само на основание несъответствие с цитираните
императивни норми, следва да се приеме, че искът е основателен и процесния
договор следва да се прогласи за нищожен.
Предвид изхода на делото и уважаване на главния иск, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски, които се констатираха в размер на 7 087,08 лева, от които:
1495,70 лева – държавна такса, 300,00 лева – възнаграждение за вещо лице по
допусната единична техническа експертиза, 900,00 лева – възнаграждение за
допусната тройна техническа експертиза, 4 391,38 лева – платено адвокатско
възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Съобразно с действителната
правна и фактическа сложност на делото, предвид цената на иска и
предвидения минимален размер в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. от
3641,38 лева, платеното възнаграждение не е прекомерно.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за потребителски кредит №****,
сключен на ****г. между С. Ф. С., ЕГН ********** от **** и „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Околовръстен път“№260, на основание противоречие с чл.10,
ал.1 от Закон за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Юробанк България”АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”Околовръстен път”№260 да заплати на С.
Ф. С., ЕГН ********** от **** сумата 7 087,08 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4