Решение по дело №649/2019 на Апелативен съд - Варна

                                            Р Е Ш Е Н И Е

№       36/30.01.2020 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  17.12.2019 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ С.

                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                         МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Ели Тодорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. С.  в.т.дело № 649  по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 578/24.06.2019год. по т.д. № 1802/2018год. на ВОС, съдът е: Обявил за относително недействителен спрямо „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, срещу И.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, р-н  Одесос, ул. „Пирот” № 12, ет. 1, ап. 1, договор за дарение на недвижим имот от 10.10.2016 г., обективиран в нотариален акт № 20, том V, рег. № 10331, дело № 508/2016 г. на С. Д. – нотариус с район на действие района на ВРС, вписана под № 363 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в СлВп с вх. рег. № 25544/11.10.2016 г., акт 4, том LХVIII, дело № 14312, сключен между ответниците - И.Н.Д., ЕГН **********, в качеството му на дарител и Н.И.Д., ЕГН **********, в качеството му на дарен:

Осъдил е И.Н.Д. и Н.И.Д. да заплатят на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, сумата от 1068,22 лв. /хиляда шестдесет и осем лева и двадесет и две стотинки/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Недоволен от решението е останал ответникът по делото И.Н.Д.,  който го обжалва чрез процесуален представител.

Счита решението за недопустимо. Изллага, че към момента на подаване на ИМ, Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6035/2018год. на ВРС не е била влязла в сила. От това следва, че е било висящо преюдициално дело по предявения по настоящето дело иск по чл.135 ЗЗД. За това исковото производство е трябвало да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Постановеното решение при наличие на основание за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, е недопустимо, както е прието с ТР № 1 от 9.07.2019год. на ВКС по т.д.№ 1/2017год. СГК.           В условия на евентуалност счита решението за неправилно, поради незаконосъобразност.

Твърди, че съдът е разгледал единствено възражението му, основаващо се на качеството му на поръчител, а не на главен длъжник. Всички останали възражения на въззивника, които са: Възражението, че е оборена законовата презумция за знание, възражението За недобросъвестнвост на банката кредитор, Възражението, че въззивникът не е уведомяван кои вземания на банката са станали предсрочно изискуеми: Възражението, че сделката не е увреждаща кредитора, тъй като имотът е получен в наследство: Възражението, че към момента на извършване на сделката, въззивникът не е бил пасивно легитимиран да отговаря като длъжник по иск по чл.135 ЗЗД, понеже правото на кредитора все още не е възникнало: Възражението че ищецът не е доказал намерение на длъжника и третото лице да увредят кредитора, което не е законова презумция.

С жалбата се иска решението да бъде обезсилено, евентуално отменено и искът да бъде отхвърлен.

 Насрещната страна - „Банка Пиреос България“АД, преобразувана чрез вливане  в хода на процеса в универсалния правоприемник „Юробанк България“АД, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, по изложени съображения.

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е  допустима.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва, чрез процесуалните представители на страните.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Ищецът „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, е поискал на основание чл. 135 ЗЗД да бъде обявен за относително недействителен спрямо него на договор за дарение на недвижим имот от 10.10.2016 г., обективиран в нотариален акт № 20, том V, рег. № 10331, дело № 508/2016 г. на С. Д. – нотариус с район на действие района на ВРС, вписана под № 363 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в СлВп с вх. рег. № 25544/11.10.2016 г., акт 4, том LХVIII, дело № 14312, сключен между ответниците - И.Н.Д., ЕГН **********, от гр. Варна, в качеството му на дарител и Н.И.Д., ЕГН **********,***, в качеството му на дарен.

Страните не спорят относно установената от съда фактическа обстановка, а именно:

Не се спори между страните по делото, че на 21.04.2004 г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, в качеството на кредитор и „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД, ЕИК *********, в качеството на кредитополучател, е бил сключен договор за кредит № 104/2004. При сключването на този договор „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД е било представлявано от Р. С. С., като освен двете главни страни, при сключването на договора са участвали и „БУЛТРЕЙДИНГ БГ” ЕООД, ЕИК *********, Р. С. С. и И.Н.Д., като е посочено, че последните трима имат качество на поръчители. При подписване на., анекс № 12-104/2010 г. –на 26.02.2010год. към договора за кредит /стр.34/ в т.1 е . уговорена солидарна отговорност по см. на чл.121-123 ЗЗД между банката и Р. С. С. и И.Н.Д., който към посочения момент е и управител на „БУЛТРЕЙД-2002“ООД. В последващите анекси посочените физически лица, са посочени като солидарни длъжници наред с първоначалния длъжник „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД.

На 06.06.2016 г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД и „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД като кредитополучател е бил сключен договор за револвиращ кредит № 084/2016, в който  Р. С. С. и И.Н.Д. са посочени като солидарни длъжници.

На 13.09.2016 г. между „Банка Пиреос България" АД и „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД е бил сключен договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016. В този договор освен дружеството-кредитополучател, като страни са посочени „БУЛТРЕЙДИНГ БГ” ЕООД, ЕИК *********, Р. С. С. и И.Н.Д., в качеството им на солидарни длъжници. 

На 02.05 2018 г. по ч. гр. д. № 6035/2018 г. по описа на ВРС, 40 състав, „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата  1 380 931,63ллв.-главница, ведно с присъдени лихви  -4 587,311лв.-договорна лихва и 4 258,49лв.-наказателна лихва и разноски в размер на 27 845,55лв., дължими се по договор за кредит № 104/2004 г. от 21.04.2004 г., въз основа на които е образувано изпълнително дело 304/2018 г. на ЧСИ Н. Ников, peг. № 810 в регистъра на КЧСИ: Сумите, присъдени по образуваното заповедно производство са оспорени по реда на чл.414 ГПК. С влязло в сила решение № 218/15.03.2019год. по т.д. № 1278/2018год. искът по чл.422 ГПК за установяване на дължимост на присъдените в заповедното производство суми е уважен изцяло.

„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист на 02.05.2018 г. по ч. гр. д. № 5982/2018 г. по описа на ВРС, 40 състав, за сумите:-391 000лв. главница-1634лв. лихва и 4 398,24лв. наказателна лихва и разнонски-7 990,65лв. , дължими се по договор за револвиращ кредит № 084/2016, въз основа на които е образувано  изпълнително дело 1203/2018 г. на ЧСИ Н. Георгиев, peг. № 716 в регистъра на КЧСИ, Сумите, присъдени по образуваното заповедно производство са оспорени по реда на чл.414 ГПК. С влязло в сила решение № 108/04.02.2019год. по т.д. № 1279/2018год. искът по чл.422 ГПК за установяване на дължимост на присъдените в заповедното производство суми е уважен изцяло.

Със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 28.05.2018 г. по ч. гр. д. № 6738/2018 г. по описа на ВРС, 40 състав, са присъдени сумите:-186 372,86лв.-главница, 156,26 наказателна лихва и 3730 56лв.-разноски- дължими се по договора за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016, въз основа на които е образувано изпълнително дело 854/2018 г. на ЧСИ Георги Георгиев, peг. № 767 в регистъра на КЧСИ. По изпълнителните листи ответникът Д. е осъден в условие на солидарност да заплати присъдените суми, наред с кредитополучателя „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД.

Не е спорно, че с договор за дарение, оформен с нотариален акт № 20, том V, рег. № 10331, дело № 508/2016 г. на С. Д. – нотариус с район на действие района на ВРС, вписана под № 363 в регистъра на Нотариалната камара, И.Н.Д. е дарил на сина си Н.И.Д. собствения си недвижим имот, а именно: Апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект с кадастрален идентификатор 10135.1506.203.1.2, находящ се на първия етаж на жилищна сграда с кадастрален идентификатор 10135.1506.203.1, построена в град Варна, район Одесос, на ул. „Пирот" № 12, със застроена площ от 58.85 кв. м. Договорът за дарение е сключен на 10.10.2016 г.

Предвид така установеното, следва да се направят следните изводи:

 Предявеният иск е с правно основание чл.135 ЗЗД.

Искът представлява предоставено от закона потестативно право в полза на кредитора, да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността на иска е в зависимост от наличието на фактическия  състав, визиран в чл.135 ЗЗД: Ищецът да е кредитор на длъжника, последният да е извършил конкретно действие, с което го уврежда: да е налице знание у длъжника за увреждането: да е налице знание за увреждането у третото лице, когато разпореждането е възмездно.

Следователно, с разпоредбата на чл.135 от ЗЗД, се дава  възможност  на кредитора да запази имуществото на длъжника, като го предпазва от евентуално увреждащи го действия на длъжника, чрез обявяване на тяхната относителна недействителност спрямо кредитора. 

Относно качеството на ищеца като кредитор:

На 21.04.2004 г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, в качеството на кредитор и „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД, ЕИК *********, в качеството на кредитополучател, е бил сключен договор за кредит № 104/2004.

 При сключването на този договор „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД е било представлявано от Р. С. С., като освен двете главни страни, при сключването на договора са участвали и „БУЛТРЕЙДИНГ БГ” ЕООД, ЕИК *********, Р. С. С. и И.Н.Д., като е посочено, че последните трима имат качество на поръчители. При подписване на., анекс № 12-104/2010 г. –на 26.02.2010год. към договора за кредит /стр.34/ в т.1 е . уговорена солидарна отговорност по см. на чл.121-123 ЗЗД между банката и Р. С. С. и И.Н.Д.. Изрично е отбелязано, че в качеството им на солидарни длъжници, същите се задължават да отговарят за изпълнението на задължението на кредитополучателя по договора за банков кредит и всички сключени анекси към него, включително и за заплащане на всички дължими суми до окончателното им погасяване. Продължаване на срока на договора има действие и за солидарните длъжници. Според т.3-при неплащане на дължими по договора суми, банката може да насочи своето изпълнение и да събере дължимите й суми в пълен размер, както от кредитополучателя, така и от солидарните длъжници.  В последващите анекси посочените физически лица, са посочени като солидарни длъжници наред с първоначалния длъжник „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД.

На 06.06.2016 г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД и „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД като кредитополучател е бил сключен договор за револвиращ кредит № 084/2016, в който  Р. С. С. и И.Н.Д. са посочени като солидарни длъжници.

На 13.09.2016 г. между „Банка Пиреос България" АД и „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД е бил сключен договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016. В този договор освен дружеството-кредитополучател, като страни са посочени „БУЛТРЕЙДИНГ БГ” ЕООД, ЕИК *********, Р. С. С. и И.Н.Д., в качеството им на солидарни длъжници.  Следователно, и по трите договора за банков кредит, И.Н.Д. има качество на солидарен длъжник по см. на чл.121 ЗЗД, на кредитополучателя „БУЛТРЕЙДИНГ-2002“ООД.

Вземането по договора за банков кредит възниква с момента на усвояването му и от този момент банката има качество на кредитор /така и в решение №99 от 17.09.2018год. на ВКС по гр.д. № 1010/2017год., ІV г.о./ Следователно, със сключването на посочените договори  за кредит, банка „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, е станала кредитор на кредополучателя  „БУЛТРЕЙД-2002“ООД и то към настоящия момент с окончателни съдебно установени вземания по реда на чл.422 ГПК.

С  подписване на анекс № 12-104/2010 г. –на 26.02.2010год. към договора за кредит № 104/2004. е . уговорена солидарна отговорност по см. на чл.121-123 ЗЗД между банката и Р. С. С. и И.Н.Д.-т.е. същите са солидарни длъжници наред с първоначалния длъжник „БУЛТРЕЙД - 2002" ООД. По останалите два договора за кредит с подписването им, И.Н.Д. участва като солидарен съдлъжник на кредитополучателя „БУЛТРЕЙД-2002“ООД. Следователно и по трите договора за кредит, ответникът, сега въззивник И.Н.Д. участва като  солидарен длъжник на кредитополучателя „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД. Това е видно и от издадените актове от заповедния съд по трите договора за кредит, в които ответникът Д. е посочен като длъжник и е осъден за присъдените суми, при условията на солидарност, наред с „БУЛТРЕЙД-2002“ООД.

Съобразно чл.122 ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, поради което и въззивникът е пасивно легитимиран по иска по чл.135 ЗЗД, който има обезпечителна функция, целяща да осигури изпълнение на признатите права на кредитора по сключените договори, чрез запазване на имуществото на длъжника.  По повод на изразеното становище в жалбата, за недопустимост на решението, поради висящност на процеса за установяване на вземането на кредитора, както и че към момента на сделката-10.10.2016год. същият не е бил пасивно легитимиран да отговаря като длъжник по иска по чл.135 ЗЗД, понеже потестативното право на кредитора срещу него не е било възникнало, а това е станало с издаването на представените заповеди за изпълнение на парично задължение:

Това възражение е неоснователно. Както се посочи, с усвояване на банковите кредити от кредитополучателя, банката е станала кредитор на същия, респективно на солидарните длъжници, които отговарят като него. Разпоредителната сделка е извършена на 10.10.2016год.-т.е. след сключване на договорите за кредит, като към този момент въззивника има качество на солидарен длъжник и по трите договора за кредит.

Съобразно чл.133 ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Това означава, че кредиторът може да насочи евентуално осъществяваното от него принудително изпълнение върху всяка една вещ от имуществото на длъжника, включително и върху тези, които са придобити след възникването на вземането на кредитора –т.е. след сключване на договорите за кредит. Предвид изложеното, сделката попада в периода на действие на договорите за кредит, респективно, кредиторът е легитимиран да я атакува, като увреждаща го, поради намаляване на имуществото на солидарния длъжник.

Следва да се отбележи също, че за уважаване на отменителен иск,  не е необходимо вземането на кредитора да е изискуемо и установено по размер, при извършване на действията с които е увреден или към момента на предявяване на иска. Това следва от самия характер на иска-чрез същия не се удовлетворява самото парично вземане, което кредиторът има срещу длъжника, а чрез него, както се посочи, се запазва имуществото на длъжника, с цел осигуряване на изпълнение на правата на кредитора, при възникване на тяхната изискуемост и ликвидност. Следва да се отбележи, че съдебната практика е трайна и категорична и е в този смисъл. Изрично се приема, че кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, но и лицето, което поначало има вземане, без то да е установено с влязло в сила решение. Предвид изложеното, възраженията на въззивника относно качеството на кредитор на ищеца, като такъв  с неизискуемо вземане, респективно неговото качество на длъжник, са  неоснователни и следва да се оставят без уважение. От това следва, че кредиторът може да предяви иск по чл. 135 от ЗЗД срещу И.Н.Д. и за сделки, извършени от него преди 2018 г., каквато е процесната. Понеже се касае за договор за дарение, който е безвъзмезден, то това е достатъчно иска по чл. 135 от ЗЗД да бъде уважен, тъй като знанието на третото лице за увреждането съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД се изисква само в случаите, когато атакуваната сделка е възмездна. Освен това, по делото е установено, че И.Н.Д. е баща на надарения Н.И.Д., поради което приложение следва да намери презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД- знанието за увреждане се предполага, като по делото липсват данни същата да е оборена.

По посочените съображения предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено. Въззиваемата страна не претендира разноски.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                                                     Р  Е  Ш  И

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 578 от 24.06.2019 г. постановено по търговско дело № 1802 по описа на Варненски окръжен съд –ТО за 2018год.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.