№ 11976
гр. С., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110160285 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал. 1,
т. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1 КЗ.
Ищецът ФИРМА твърди, че на 06.01.2020г. между с.Д. Б. и с.М., е
реализирано ПТП, в резултат на което били причинени щети на т.а. марка
............., модел ..............., с рег. № ............ В качеството си на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП
водач – ответникът Т. П. Д., е заплатил на собственика на увредения
автомобил сума в размер 333,33 лв. Поддържа, че Т. П. Д., като водач на т.а.
марка ..............., модел ..........., рег. № ............, не почистил ремаркето на
управлявания автомобил от натрупан сняг и лед, поради което при
разминаване с т.а. марка ............., модел ..............., с рег. № ..........., парче лед е
паднало от покрива на ремаркето върху предното стъкло на насрещно
движещия се автомобил и го счупило. Поддържа, че ответникът е действал
при евентуален умисъл като не е почистил натрупаните върху превозното
средство сняг и лед и е напуснал местопроизшествието, поради което на
основание чл.500, ал.1, т.2, т.3 и т.4 КЗ следва да възстанови на
застрахователя платеното от него по застраховка „Гражданска отговорност“
по застрахователна полица № BG22/119000530455 със срок на
застрахователно покритие от 22.02.2019г. до 21.02.2020г., обезщетение за
причинените вреди на т.а. марка ............., модел ..............., с рег. № ........... от
1
процесното ПТП. Моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът му дължи сумата от 333,33 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. № 28857/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав –
19.05.2021г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Т. П. Д. в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва да има вина за процесното ПТП. Твърди, че е
почистил управлявания от него автомобил от натрупания сняг и лед преди
тръгване, но било възможно поради ниските температури отново да се е
образувал лед. Поддържа, че не е разбрал да е настъпило произшествие и
поради това не е спрял. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК, вр. чл.500, ал.
1 КЗ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в качеството
си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” е платил
обезщетение в претендирания размер за причинените от пътнотранспортно
произшествие вреди на увреденото лице, както и че ответникът е причинил
произшествието, поради това, че не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението; и/или
е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата; и/или умишлено е предизвикал ПТП-
то.
Страните не спорят, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че към датата на ПТП – 06.01.2020г. между ищеца и собственика
на т.а. марка ..............., модел ..........., рег. № ............ е налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
BG/22/119000530455 от 17.02.2019г.
2
Между страните не е спорно и че между т.а. марка ..............., модел ...........,
с рег. № ............ и т.а. марка ............., модел ..............., с рег. № ........... е
настъпило ПТП при следния механизъм: при разминаване между двете
превозни средства по път 6002 между с.Д. Б. и с.М. от покрива на товарното
ремарке на т.а. марка ..............., модел ..........., с рег. № ............ се отделя парче
лед, което чупи стъклото на насрещно движещия се т.а. марка ............., модел
..............., с рег. № ............ Не се спори и че ищецът е заплатил на собственика
на пострадалия т.а. марка ............., модел ..............., с рег. № ...........
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 333,33 лв., съответстващ
на размера на действителните вреди. Посочените обстоятелства се
установяват и от събраните по делото писмени доказателства:
застрахователна полица №BG/22/119000530455 от 17.02.2019г., двустранен
констативен протокол за ПТП от 06.01.2020г., уведомление №********** за
настъпило застрахователно събитие по полица №BG/22/119000530455, опис-
заключение №L0000056160, доклад по щета №0902-5000-20-300208/1 и
преводно нареждане за кредитен превод от 21.04.2020г, като механизмът на
процесното ПТП се потвърждава и от показанията на свидетелите П. И. А. и
С. С. К., възприели лично настъпването на произшествието, които съдът
кредитира като логични, обективни и кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал.
По отношение на въпроса е дали процесното парче лед, счупило предното
стъкло на увредения автомобил, се е отделило от т.а. марка ..............., модел
..........., рег. № ............, съдът намира следното:
От една страна, ответникът не оспорва изрично това обстоятелство, като
счита, че е възможно събитието да е настъпило по описания в исковата молба
начин. От друга страна, от показанията на свидетеля П. И. А., не може да
бъде направен категоричен извод за това дали парчето лед, счупило челното
стъкло на т.а. марка ............., модел ..............., с рег. № ..........., се е отделило
действително от ремаркето на управлявания от ответника товарен автомобил.
Свидетелят разказва, че непосредствено след настъпването на инцидента при
разминаването на двата камиона, спрял отдясно на платното за движение,
отишъл при шофьора на увредения автомобил, движил се насрещно, който, от
своя страна, спрял отляво – в платното за насрещно движение, и разговаряли
в продължение на около 5-10 минути. Едва след това свидетелят потеглил
3
отново, за да настигне камиона, от който се отделило парчето лед, като се
движил около 700м. по главния път в посока гр. С., което се подкрепя от
показанията на свидетеля К.. В допълнение, свидетелят изрично признава, че
предвид изминалия период от време, в който т.а., от който се е отделил
леденият къс е продължил движението си, и изричното признание на
свидетеля, че с оглед наличието на многото товарни автомобили на пътя и
възможността същият да е завил в посока гр. З. преди да го е настигнал, не е
сигурен дали тъкмо камионът, управляван от ответника, е участвал в ПТП-то.
Въпреки това обаче съдът счита, че с подписването на представения по
делото протокол за ПТП, неоспорен от страните, макар и съставен в ден,
следващ настъпването на застрахователното събитие съгласно показанията на
свидетеля К., ответникът е признал, че по време на управляване на т.а. марка
..............., модел ..........., рег. № ............, е реализирано процесното ПТП при
описания в протокола механизъм. Доколкото това обстоятелство
представлява неизгоден за ответника факт, в частта относно признанието на
същия, протоколът за ПТП се ползва с висока доказателствена стойност. С
оглед на това и като съобрази призната от ответника възможност на
процесната дата при движение по посока от гр.Ел. П. към гр.С. действително
да се е разминал с увредения автомобил, съдът намира, че процесното
произшествие е настъпило вследствие отделяне на парче лед от ремаркето на
т.а. марка ..............., модел ..........., рег. № .............
На следващо място, спорен по делото се явява и въпросът дали процесното
ПТП е настъпило вследствие виновните действия на ответника.
Предвид установеното по делото съдът намира, че с непочистване на снега
и/или леда от покрива на ремаркето на управлявания от него товарен
автомобил е създал опасност и е поставил в такава живота и здравето на
хората, като по този начин е нарушил задължението си, установено в чл.5,
ал.1, т.1 ЗДвП, поради което и като съобрази презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД,
за оборване на която ответникът не е ангажирал доказателства, съдът счита,
че процесното ПТП се дължи на виновните противоправни действия на
ответника, който не е положил дължимата грижа за осигуряване
безопасността на управляваното от него МПС.
Въпреки това, съдът намира, че по делото не са налице допълнителните
предпоставки за възникване на регресната отговорност на застраховател по
4
първия предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1,
т. 2 КЗ – когато водачът не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното
превозно средство. Моторните превозни средства представляват сложна
съставна вещ, която включва отделни елементи (части), които са
функционално свързани. Посочената норма на закона визира неизправност на
МПС, т.е. на някой от елементите на автомобила – спирачна система,
двигател или др. Шофирането с натрупан лед или сняг по автомобила, с
непочистени стъкла или фарове и прочие представляват нарушение на ЗДвП,
но не е техническа неизправност на самия автомобил. Отделно не са
ангажирани доказателства ледът върху ремаркето на т.а. марка ...............,
модел ..........., рег. № ............ да се е образувал по време на движение. В този
смисъл липсва повреда или неизправност в моторното превозно средство,
възникнала по време на движение, за отстраняването на която водачът да не е
спрял, поради което и предявеният иск се явява неоснователен.
По отношение на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.500,
ал.1, т.3 КЗ, съдът намира следното: за възникване на регресното вземане на
застрахователя в този случай следва да е била налице и една от
предпоставките, предвидени в чл. 125 ЗДвП, за задължително посещаване на
местопроизшествието от контролните органи и напускане на мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата. За възникване на регресното
право е нужно и да се установи, че водачът е напуснал местопроизшествието
след като е възприел настъпването на ПТП. В случая наличието на ранен
човек е било предпоставка за задължително посещаване на
местопроизшествието от контролните органи, доколкото от събраните по
делото свидетелски показания и Фиш за спешна медицинска помощ от
06.01.2020г. се установява, че водачът на увредения автомобил е получил
малки порезни рани на дясната буза вследствие на процесното ПТП. Не се
спори и че ответникът е напуснал мястото на произшествието. Въпреки това,
от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е
разбрал за реализираното от него ПТП, за да спре и евентуално да окаже
съдействие, както и да състави с другия водач двустранен констативен
протокол за ПТП. Напротив, липсата на обективна възможност ответникът да
е разбрал за настъпилия инцидент се признава изрично от свидетеля К. –
5
водач на увреденото МПС. За да може да се ангажира отговорността на
водача напускането на местопроизшествието следва да е било осъзнато
деяние, което в случая категорично не се установява, поради което съдът
намира, че искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 КЗ също се явява
неоснователен.
Съдът намира за неоснователен и третия предявен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр.500, ал.1, т.4 КЗ, съгласно която разпоредба регресното
право възниква и когато водачът умишлено е предизвикал
пътнотранспортното произшествие. Нормата на закона въздига като
предпоставка на иска установяване на специална форма на вина – умисъл.
Умисълът обаче следва да е насочен към извършването на самото ПТП като
деяние, т.е. водачът да е искал настъпването на произшествието, а не към
извършването на нарушение на правилата на ЗДвП, довело до настъпване на
ПТП. Умисълът се дели на два основни вида – пряк и евентуален, като при
прекия умисъл деецът е предвиждал сигурното или вероятно настъпване на
конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, като е искал настъпването на съставомерния резултат, а
при евентуалния умисъл – предвиждал е вероятното настъпване на конкретни
общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, като е допускал настъпването на съставомерния резултат. В случая
не се установява наличието на която и да е от двете форми на вина, като
липсва както интелектуалния момент – ответникът да е предвиждал
сигурното или вероятно настъпване на инцидента, така и волевия – ищецът е
искал или допускал настъпването на същия. Твърдението на ищеца – че
ответникът е действал при евентуален умисъл, тъй като не е почистил
натрупания върху превозното средство сняг, не може да бъде споделено по
изложените по-горе съображения, като следва да се има предвид, че
предложеното тълкуване от ищеца би означавало всяко ПТП, настъпило при
нарушаване на правилата на движение по ЗДвП, да се квалифицира като
умишлено деяние – разбиране, което трайно и безпротиворечиво е отречено
от съдебната практика, вкл. от НК на ВКС. В случая формата на вината е
непредпазливост и по-специално небрежност, тъй като ответникът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.422,
6
ал.1 ГПК, вр. чл. 500, ал.1, т.4 КЗ също се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът в размер на 330 лв. – депозит за призоваване на
свидетел и адвокатско възнаграждение, което е действително платено от
ответника на Адвокатско дружество ............, видно от представените по
делото платежни документи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА, ЕИК .............., срещу Т. П. Д., ЕГН
**********, искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.500, ал.1, т.2, т.3 и т.4 КЗ за признаване за установено, че Т. П. Д., ЕГН
**********, дължи на ФИРМА, ЕИК .............., сумата от 333,33 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
за причинени от ответника при управление на т.а. марка ..............., модел
..........., рег. № ............ имуществени вреди на собственика на увреденото МПС
– т.а. марка ............., модел ..............., с рег. № ..........., при ПТП на 06.01.2020г.
между с. Д. Б. и с. М..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ФИРМА, ЕИК .............., да
заплати на Т. П. Д., ЕГН **********, сумата от 330 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7