Решение по дело №1850/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.215 от ЗУТ вр. чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на И. С. К. срещу Заповед № РД-02-1/24.09.2024г. на Кмета на Община Камено, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж – „Масивна стопанска постройка“, находяща се в УПИ ХІХ-356, кв.39 по плана на село Русокастро, община Камено. Премахването е възложено да се извърши от жалбоподателя като собственик на имота.

В жалбата се твърди нарушение на процесуалните правила – чл.35 от АПК, тъй като не били установени всички правнозначими факти и обстоятелства. Описаният в заповедта строеж съществено се различавал от този на място. В заповедта липсвало достатъчно точно, ясно и пълно описание на индивидуализиращите признаци на строежа, което е предпоставка за законосъобразното й изпълнение. Прави се искане за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се представляват от адвокат Д. С. от АК Бургас, който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът оспорването – Кметът на Община Камено, се представлява по пълномощие от адвокат Ж. Б. от АК Бургас, който оспорва жалбата и се иска да бъде отхвърлена. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Оспореният по делото индивидуален административен акт е Заповед № ДК-02-1/24.09.2024г. на Кмета на Община Камено, с която е наредено на жалбоподателя И. К., като собственик, да премахне незаконен строеж, наименован „Масивна стопанска постройка“ в УПИ ХІХ-356, кв.39 по плана на село Русокастро, община Камено. Разпоредено е да се отправи до собственика покана за доброволно изпълнение, с предупреждение, че при неизпълнение ще бъде пристъпено към принудително премахване.

В мотивите към заповедта е посочено, че се издава след съставяне на Констативен акт № 1/11.09.2024г., видно от който върху бетонна площадка в североизточния край на УПИ ХІХ-356, кв.39 по плана на село Русокастро е изградена масивна стопанска постройка с приблизителни размери 12/18м, със смесена конструкция – метална и стоманобетонна с ограждащи стени от всички страни от тухлена зидария, измазани отвътре и отвън, с двускатен покрив от метална конструкция и покрит с LT-ламарина. Към западната фасада на постройката има продължение с метална конструкция без ограждащи стени и покрита с едноскатен покрив от LT-ламарина. Постройката се ползвала за съхранение на селскостопански инвентар. За постройката не били представени строителни книжа и разрешение за строеж, каквито се изисквали по чл.148 вр. чл.147, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от ЗУТ. Жалбоподателят се легитимирал като собственик с договор за покупко – продажба от 15.07.2016г. и [нотариален акт] по нотариално дело № 80/2009г. Строежът е [жк], ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Тъй като строежът бил извършен след 2009г., не бил търпим, затова подлежал на премахване.

Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 01.10.2024г., а жалбата е подадена на 15.10.2024г.

За образуване на административното производство за установяване на законността на постройката до жалбоподателя е изпратено на 28.08.2024г. писмо, получено на 30.08.2024г., като му е разяснено правото да представи документи за установяване на факти и обстоятелства, свързани със строителството.

В дадения му срок жалбоподателят не е представил доказателства, нито е взел становище.

На 11.09.2024г. К. К. – на длъжност специалист в Дирекция „Устройство на територията, евро проекти, строителство, туризъм, култура“ при Община Камено, и Г. К. – на длъжност Главен специалист в същата дирекция, съставили Констативен акт № 1, в който са описани констатации, възпроизведени в оспорената заповед, описани по – горе. Строежът е квалифициран като VІ категория, съгласно чл.147 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. В Констативния акт е инкорпориран снимков материал на сградата.

Констативният акт е изпратен на жалбоподателя с придружително писмо изх. № 94-01-29941/11.09.2024г., получено на 13.09.2024г.

Г. К. заема длъжността Главен специалист в дирекция „УТЕС“ при Община Камено, на основание допълнително споразумение, сключено на 04.10.2021г. Според длъжностната характеристика за тази длъжност, основната цел на длъжността е да осъществява координация и контрол на капиталното строителство (жилищно, просветно, здравно и пр.) на територията на общината.

Със Заповед № РД-09-387/01.04.2021г. Кметът на Община Камено възложил на Г. К. правомощия по чл.238, ал.2, т.1 от ЗУТ за установяване на нарушения по ЗУТ, издаване, обжалване и изпълнение на наказателни постановления, в т.ч. да извършва проверки по констатиране и премахване на незаконно строителство, както и да съставя констативни актове за строежи, негодни за ползване.

К. К. заема длъжността специалист в дирекция „УТЕС“ при Община Камено, на основание допълнително споразумение от 18.04.2018г. Според длъжностната характеристика на тази длъжност, основната цел на длъжността е да изпълнява технически функции по осигуряване и обслужване работата на дирекцията, а областите на дейност са свързани с изпълнение на технически задачи, свързани с проверки и отговори на жалби на граждани, с дейности по констатиране и премахване на незаконни строежи, както и други процедури.

В приетата по делото съдебнотехническа експертиза се поддържа следното :

Разпореденият за премахване обект „Масивна стопанска постройка“ е изграден на 3м от източната граница на УПИ ХІХ-356, кв.39 по плана на село Русокастро. Вещото лице е измерило следните размери : 18.30м дължина, 12.45м ширина и около 6.30м. височина по фасадите. Постройката е покрита с двускатен покрив от метална конструкция, покрита с гофрирана ламарина. Към западната фасада е изграден навес без оградни стени с размери 5.80м. х 18.30м. върху носещи стоманени колони откъм запад, с метална покривна конструкция, която лежи върху западната стена на постройката и носещите колони. В постройката не са обособени отделни помещения. Предназначението й е за съхранение на едрогабаритна техника. Постройката е трайно прикрепена към земята – изградена е от армирани бетонови основи с видима част над терена 50см., а стените са изпълнени от тухлена зидария. Навесът е изграден от носещи метални колони върху стоманобетонови стъпки, захванати с анкерни болтове.

Жалбоподателят е собственик на УПИ ХІХ-356, кв.39.

По ПУП, одобрен със заповед № 2816/27.05.1967г., за имот с пл. № 356, собственост на наследодателите на жалбоподателя, а впоследствие придобит от жалбоподателя, са отредени парцели І-356, ІІ-356 и ХVІІІ-355, кв.39, като част от имота попада в улица и парцел ІІІ-общ, кв.39.

С решение № 48-3/30.07.2015г. на Общински съвет Камено е одобрен проект за частично изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ І-356, ІІ-356, ХVІІІ-355, 356, ХVІІ-355 и ІІІ-общ в кв.32 и улица от о.т.13 до о.т.32. С одобреното изменение за имота на жалбоподателя се образува един УПИ ХІХ-356, кв.39, по имотните граници на имот с пл.№ 356 с площ 1537 кв.м. с предназначение – за жилищно строителство и гараж за селскостопанска техника. Сградата, разпоредена за премахване, попада в границите на УПИ ХІХ-356, кв.39. Вещото лице поддържа, че сградата, като предназначение, отговаря на предвиждането на ПУП.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Жалбата е насочена срещу Заповед за премахване на незаконен строеж, имаща характер на индивидуален административен акт и подлежащ на оспорване по реда на АПК, според изричната разпоредба на чл.215 от ЗУТ. Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалваната заповед. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4, изр.І от и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Заповедта е издадена от Кмета на Община Камено, който е материално и териториално компетентен орган да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях - чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

Актът е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с което са изпълнени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил словесно описание на приетите за установени факти и защо е приел, че строежът е незаконен, като е посочил правното основание за премахването му. Описани са вида и характеристиките на обекта, времето на извършването му, основанието за квалифицирането му като незаконен строеж и подлежащ на премахване, данните за субекта, задължен за премахването му. Указан е срок за доброволно изпълнение, както и предприемане на принудително изпълнение при липса на доброволно за сметка на адресата. Посочени са реда и сроковете за оспорването пред съда. Това обосновава извода, че заповедта е мотивиран административен акт, с необходимите реквизити, съобразен е с чл.59, ал.2 от АПК, с изискванията за форма и съдържание и не е налице основание по чл.146, т.2 от АПК за отмяна или за обявяване на нищожност.

Съдът не установи съществено нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на оспорената заповед. Спазена е специфичната, предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ, процедура по констатиране на незаконно строителство. Съставен е по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ констативен акт, който е послужил като основание за издаване на заповедта. Според чл.225а, ал.2 от ЗУТ, констативният акт се съставя от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ – за контрол по строителството в администрацията на общината. От длъжностните характеристики на двамата съставители на констативния акт, както и от заповедта от 01.04.2021г., се установява, че те са служители по контрол на строителството.

Правата на засегнатото от заповедта лице са били защитени, като е било уведомявано за всички предприети от органа фактически и правни действия и е имало възможност да защити правата си в пълен обем, като възрази и представи доказателства в подкрепа на възраженията си.

Оспорваната заповед е постановена в съответствие с материалноправните норми.

Според чл.225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях, въз основа на констативен акт.

Съставен е констативен акт, в който категорията на строежа правилно е определена като шеста по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ. Категорията на строежа е от значение за определяне на компетентния орган, по което обстоятелство по делото липсва спор. Строежи от шеста категория са тези по чл.54, ал.1 и ал.4 и по чл.147 от ЗУТ, съгласно чл.12 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Предвид характеристиките му, описани в експертното заключение, строежът е стопанска постройка със селскостопанско предназначение и е шеста категория.

Строежът е квалифициран като незаконен на две основания – като извършен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, както и извършен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.

Селскостопанският характер на постройката я приравнява на постройките от допълващото застрояване, с чиято категория притежава най – голямо сходство – така решение № 2512 от 5.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10908/2022 г., II о.

Съобразно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, за постройките от допълващото застрояване не е необходимо изготвяне на инвестиционен проект, но е следвало да бъде издадено разрешение за строеж, тъй като строежът не попада сред изключенията по чл.151 от ЗУТ. По делото не е спорно, че за изграждане на постройката няма издадено разрешение за строеж.

По делото липсват доказателства за точната година на изграждане на строежа. На скицата, издадена на 18.01.2016г. (лист 18), тази постройка не е нанесена. Не се представиха доказателства, че строежът е извършен в период, различен от този посочен в заповедта – след 2009г. През 2015г. ПУП-ПРЗ е бил изменен. Вещото лице поддържа, че постройката съответства на предвижданията на плана, което обаче не води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като строежът е незаконен на другото посочено основание по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Ако постройката е извършена в периода 2009-2015г., тя би била незаконна поради несъответствие в предвижданията на ПУП, което може да се установи от конфигурацията на имотите преди изменението (лист 16), тъй като е очевидно, че попада в поне два УПИ, респ. не са спазени разстоянията от граничната линия.

Предвид установения по делото период на изграждане на пристройката – след 2009г., за нея са неприложими разпоредбите за търпимост - § 16 от ПР на ЗУТ, които касаят незаконни строежи, изпълнени до обнародването на ЗУТ на 02.01.2001 г., и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г., който касае строежи, изградени без строителни книжа до 31.03.2001г. По тази причина е правилна преценката на административния орган, че незаконният строеж не е търпим и подлежи на премахване, което постановил в заповедта със срокове за доброволно такова, а при неизпълнение – принудително.

Неоснователен е релевираният в жалбата довод за липса на достатъчно индивидуализиращи строежа данни. В заповедта е описан за премахване строеж такъв какъвто съществува на място и няма никакво съмнение кой е строежът, който трябва да бъде премахнат. Това обстоятелство се установи по делото и посредством експертно заключение. Строежът е описан детайлно по местоположение и размери и не съществува никакви неяснота във връзка с изпълнението на заповедта. Ширината и дължината на сградата са посочени почти точно, с разлика от няколко сантиметра. Същото се отнася и до размерите на навеса. Не е описана височината на сградата, който пропуск обаче не е такъв, че да внесе колебания кой е обектът на премахване.

Цитираните в жалбата съдебни актове на върховната инстанция са постановени при различна фактическа обстановка и затова разрешението в тях е неприложимо към настоящия случай.

От страна на жалбоподателя се признава, че е собственик на УПИ, в който е изградена сградата, както и че той я е изградил, поради което той има качеството и на възложител, и на извършител и затова правилно и в съответствие със закона е определен за адресат на акта.

Тъй като съдът не установи да са налице основания на отмяна на атакуваната заповед, жалбата следва да бъде отхвърлена.

По разноските :

Предвид неоснователността на жалбата, следва да се отхвърли и претенцията на жалбоподателя за разноски, претендирани в размер на 410.00 лева.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като по делото няма данни да са направени такива.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. С. К., [ЕГН], постоянен адрес град Бургас, [улица], ет.1, ап.1, срещу Заповед № ДК-02-1/24.09.2024г. на Кмета на Община Камено.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на И. С. К. за присъждане на разноски в общ размер 410.00 лева.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Кмета на Община Камено за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.