№ 130
гр. Бургас, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Търговско дело №
20212100900524 по описа за 2021 година
Производството по делото е висящо пред БОС след връщане на делото
за ново разглеждане от БАС с решение № 2 от 20.01.2020г. по в.т.д.
№331/2019г. на БАС в частта за претендираната законна лихва за забава
върху главницата за периода 31.10.2016г.- 08.02.2019г. върху падежирали 29
броя кредитни вноски.
Образувано е по повод искова молба от Експресбанк АД,
ЕИК813071350, със седалище гр. Варна, бул. Владислав Варненчик№92,
уточнена с молба от 16.12.2021г. по делото, към която е приложена справка за
размера на лихвата.
Предявени са искове против Агро Транспорт 1 ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, ул. Славянска №29, ет.3, офис№1, представлявано
от Д. К. К. и срещу Д. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес *****, за
осъждане на ответниците при условията на солидарна отговорност да
заплатят на ищеца сумата от 10 000лева, представляваща договорна лихва по
чл.10 от сключения между страните договор за инвестиране на инвестиции
партньор №76 за периода 30.10.2016г.-05.02.2019г., сумата от 6025,12 лева ,
представляваща лихва при просрочие по чл.11 от договора за периода
30.10.2016г. -06.02.2019г., сумата от 49,65 лева-лихва след настъпила
предсрочна изискуемост по чл.11 от договора за периода 06.02.2019г.-
08.02.2019г.
В постъпилия по делото отговор на исковата молба от ответника Д.К.
при първото разглеждане на делото е оспорено едностранното повишаване на
лихвените проценти, както и настъпване на предсрочна изискуемост. Твърди
се, че към договора за кредит не е представен лихвен бюлетин и тарифа на
банката. Възразява се, че клаузите от договора за кредит, касаещи формиране
на лихвите и едностранна промяна на лихвените нива, са нищожни, не са част
от общите условия, не са изготвени предварително и ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, като не са индивидуално
уговорени. Счита, че е налице хипотезата на чл. 146, ал.2 от ЗЗП и чл. 143,
т.12 от ЗЗП. Оспорва претендираната наказателна лихва по чл. 11 от договора,
1
като намира, че начинът на начисляването й не отговаря на изискването на
добросъвестността и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, тъй като е определена наказателна лихва в размер
на 3 процента от размера на просрочената главница по кредита. На
07.01.2021г. след направеното уточнение на предявените акцесорни искове за
лихви по делото от ищеца -предмет на повторното разглеждане на делото,
ответникът е депозирал допълнително становище към отговор на исковата
молба. Допълва, че с разпоредбите на чл.4, 5 и 6 на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020г. е бил налице мораториум върху вноските по кредита, поради
което не следва да се начисляват лихви за този период. Моли да бъдат
отхвърлени предявените искове, като прави искане за назначаване на
съдебно-икономическа експертиза. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника
Агро Транспорт 1 ЕООД, редовно уведомен.
При първоначалното разглеждане на делото ищецът е предявил
допълнителна искова молба, в която твърди, че не е налице едностранно
увеличение от банката на лихвения процент, като развива подробни
съображения. Посочва, че като общи условия следва да се считат общите
уговорки, представени с исковата молба, които са неразделна част от
договора за кредит.
Ответникът Д.К. се е възползвал от правото си на отговор на
допълнителната искова молба, като е изложил допълнителни съображения за
недължимост на лихвите, позовавайки се на ТР№ 3/2017г. на ВКС. Възразил
е, че съгласно посоченото ТР дължи само непогасения остатък от главницата
и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал 2 от ТЗ вр. чл.86
от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ, които са допустими.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложен договор за кредит за финансиране на
инвестиционни партньори №76, сключен на 22.05.2015г. между Сосиете
Женерал Експресбанк АД в качеството на кредитодател и Арго Транспорт 1
ЕООД, представлявано от управителя Д. К. К., в качеството на
кредитополучател, по силата на който банката е продоставила на
кредитополучателя сумата от 100 000 лева.Съгласно чл.2, т.1 от договора
ответникът Д. К. К. се е задължил солидарно за дълга на първия ответник в
качество на физическо лице – съдлъжник.
В чл. 10 е предвидено кредитът да се олихвява с номинална годишна
лихва, формирана от БЛП на банката, който към сключване на договора
2
възлиза на 3,95 процента, увеличен с надбавка в размер на 3,55 процента.
Постигнатото е съгласие в чл. 11 от договора освен възнаградителната
лихва да се дължи и наказателна санкционираща лихва над лихвата по чл. 10
при просрочие или настъпване на предсрочната изискуемост в размер на 3
пункта.
По спорния между страните въпрос относно датата на настъпване на
предсрочна изискуемост е формирана сила на присъдено нещо с влязлото в
сила решение № 2 от 20.01.2020г. по в.т.д.№331/2019г. на БАС при
първоначалното разглеждане на делото, в което е прието, че предсрочната
изискуемост е настъпила спрямо дружеството-кредотополучател на
11.04.2019г. и спрямо солидарния длъжник Д.К. на 05.03.2019г.
Не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство -
възраженията на ответника – физическо лице, основани но потребителска
защита, доколкото не е спорно по делото, че същият е бил управител и
едноличен собственик на капитала на ответника – кредитополучател към
момента на сключване на договора за кредит.
Съгласно решение по дело С-419/11 TiaXEC във връзка с
приложението на чл.15, пар.1 от Регламент №44/2001 г. физическото лице,
което има тесни професионални връзки с дружество, като например
управлението или мажоритарното участие в същото, не може да се счита за
потребител по смисъла на тази разпоредба.
Неоснователно е възражението на ответника – физическо лице,
основано на разпоредбите на чл.4, 5 и 6 на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г.
След направеното уточнение на исковата молба, която е била нередовна при
първоначалното разглеждане на делото, е видно че ищецът претендира
възнаградителна лихва до 06.02.2019г. и наказателна лихва до 07.02.2019г.
включително, които периоди са преди въведените мерки със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
/ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ Предявените акцесорни искове
са за периоди, които попадат извън предметния обхват на въведените от
законодателя облекчения за частно-правните субекти със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение.
С исковата молба е представена справка за дълга, видно от която
сборният размер на задължението за възнаградителна лихва по чл.10 от
договора за кредит, начислена на база 360 дни в година, за процесния период
възлиза на 10 066 лева, наказателната лихва за просрочие по чл.11 от
договора върху падежирала и непогасена главница, дължима за периода
30.10.2016г -06.02.2020г. включително е в размер на 6025,12 лева.
При горните мотиви предявените искове за възнаградителна лихва по
чл.10 от договора за кредит и наказателна лихва върху просрочените
падежирали главница по чл.11 от договора са доказани по своето основание.
3
По отношение на размера на исковете съдът приема, че същите са доказани
от представената справка от ищеца, както и от приетото заключение на
вещото лице Д., неоспорено от страните при първоначалното разглеждане на
делото от БОС.
Предвид това исковете за сумата от 10 066 лева възнаградителна лихва
по чл.10 от договора за кредит и за сумата от 6025,12 лева-наказателна лихва
върху падежирали вноски по чл. 11 от договора за кредит са основателни и
следва да бъдат уважени.
За периода 06.02.-07.02.2019г. от ищеца е начислена наказателна лихва
по чл.11 от договора за настъпила предсрочна изискуемост, като в справката
на стр. 15 по делото е посочен краен период 08.02.2019г. Както беше
посочено по-горе страните са обвързани от силата на пресъдено нещо по
влязлото в сила решение на БАС, че предсрочната изискуемост е настъпила в
по-късен момент - спрямо ответника Агро Транспорт 1 ЕООД на 11.04.2019г.
и спрямо ответника Д. К. К. на 05.03.2019г.
Предвид това предявеният иск за сумата от 46,95 лева-наказателна
надбавка над лихвата по чл. 10 при настъпила предсрочна изискуемост по чл.
11 от договора за кредит е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора, съразмерно на уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни
разноски при първоначалното и повторното разглеждане на делото в размер
на 1360 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агро Транспорт 1 ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, ул. Славянска №29, ет.3, офис№1 и Д. К. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес *****, да заплатят солидарно на Експресбанк АД,
ЕИК813071350, със седалище гр. Варна, бул. Владислав Варненчик№92,
сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща договорна лихва по
чл.10 от сключения между страните договор за инвестиране на инвестиции
партньор №76 за периода 30.10.2016г.-05.02.2019г., както и сумата от 6025,12
лева /шест хиляди двадесет и пет лева и дванадесет стотинки/ ,
представляваща лихва при просрочие по чл.11 от договора за периода
30.10.2016г. -06.02.2019г., начислена върху падежиралата непогасена
главница.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за солидално осъждъне на ответниците
да заплатят на ищеца сумата от 49,65 лева, представляваща наказателна
лихва, начислена за настъпила предсрочна изискуемост по чл.11 от договора
за кредит периода 06.02.2019г.-08.02.2019г.
ОСЪЖДА Агро Транспорт 1 ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, ул. Славянска №29, ет.3, офис№1 и Д. К. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес *****, да заплатят на Експресбанк АД, ЕИК813071350, със
седалище гр. Варна, бул. Владислав Варненчик№92, направените съдебно-
деловодни разноски при първоначалното и повторното разглеждане на делото в размер
4
на 1360 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5