РЕШЕНИЕ
гр.
София, 30.04.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 19
състав в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА
при секретаря Д.И. и с
участието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдия Рубиева т.д.
№17191/2012г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК.
В исковата
молба ищецът – „О.Б.Б.” /ОББ/ АД твърди,
че на 02.11.2007г. между него в качеството му на кредитор и ответницата – М.Д.Д.
в качеството й на кредитополучател е сключен договор за ипотечен кредит, по
силата на който Б.та е отпуснала левов кредит в размер на 210 000лв. със
срок на издължаване до 05.11.2037г. Ищецът твърди, че за обезпечаване
вземанията на банката-кредитор по сключения договор за банков кредит от
02.11.2007г. ответницата М.Д.Д., действаща като ЕТ „Кери-М.Д.” е учредила в
полза на кредитора договорна ипотека върху подробно описаните в исковата молба
два недвижими имота. Ищецът твърди, че погасяването на усвоения кредит е
следвало да се извърши на 360 месечни анюитетни вноски, включващи погасяване на
главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, считано от 05.12.2007г., на 5-то число на месеца, съгласно чл. 12
от договора за кредит. Ищецът твърди, че с разпоредбата на чл. 18 от договора
за кредит страните са уговорили, че при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски, целият кредит става автоматично предсрочно изискуем, без да
е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван. Твърди, че кредитополучателят
М.Д. не е изпълнила задълженията си за заплащане на дължимите анюитетни
погасителни вноски по чл. 12 от договора за кредит, като на 05.03.2011г. целият
кредит е станал автоматично предсрочно изискуем при условията на чл. 18 от
договора, поради неплащане на две погасителни вноски, съответно на 05.02.2011г.
и на 05.03.2011г. Ищецът твърди, че поради това обстоятелство е подал заявление
вх. №49452/17.11.2011г. до Софийски районен съд за издаване на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документи по чл. 417 от ГПК и на
изпълнителен лист за всички неиздължени суми по предсрочно изискуемия кредит,
въз основа на представените в производството договор за предоставяне на ипотечен
кредит от 02.11.2007г. и извлечение по чл. 417, т.2 от ГПК от счетоводните
книги към 16.11.2011г., като е било образувано ч.гр.д. №49437 по описа на СРС,
46 състав за 2011г. Твърди, че на 12.12.2011г. съдът е уважил заявлението и е
издал исканата заповед за изпълнение на парично задължение за сумите:
199 793.36 – главница, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2011г.
до окончателното плащане, 18 614.38лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2011г.
до 16.11.2011г. по чл. 5 от договора, 196.76лв. – наказателна лихва за периода
от 05.01.2011г. до 16.11.2011г. по чл. 6 от договора, както и направените в
заповедното производство разноски в общ размер от 7538.35лв. Твърди, че въз
основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело
№20117900402556 на ЧСИ Рената Милчева, като в срока за доброволно изпълнение
длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение. Поради това за него е възникнал правен интерес от предявяване на
установителен иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповедта.
Претендира заплащане на направените по делото разноски, както в заповедното
производство, така и в настоящото исково производство.
Ответникът – М.Д.Д. в срока по чл.
367 от ГПК не е депозирала писмен отговор.
Съдът на основание чл.
235 ГПК, като прецени становището на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
договор за ипотечен кредит, „О.Б.Б.” АД, наричана за краткост „Б.та” или „кредитор”
и М.Д.Д., наричана за краткост „кредитополучател” или „длъжник” предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 210 000 лв. В чл. 1(2), т.2 от
договора е уговорено, че кредитът се отпуска за рефинансиране на ипотечен
кридет в ОББ АД № ***********. Съгласно чл. 12 от
договора, кредитополучателят се задължава да погасява кредита на 360 вноски,
включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, считано от 05.12.2007г. на 5-то число на месеца. В чл. 13 от
договора е уговорен краен срок за погасяване на кредита: 05.11.2037г. В чл. 5
от договора е уговорен процента на договорната лихва, а в чл. 6 размера на
наказателната лихва. Съгласно чл. 18 от договора, при
пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, целият кредит става
автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде
уведомяван.
За обезпечаване вземанията на Б.та от М.Д.Д. по договор за кредит ЕТ
„Кери-М.Д.”, представлявано от М.Д., е учредила в полза на „О.Б.Б.” АД
договорна ипотека, учредена с нотариален акт №151, том ХІ, рег. №13426, дело
№2008 от 2007г.
От съдържанието на приетото частно гражданско дело №49437/2011г. по
описа на СРС, 46 състав, се установява, че „О.Б.Б.” АД е подала заявление на 17.11.2011г.
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по отношение на ответницата М.Д.Д..
В цитираното ч.гр.д. се съдържа договор за предоставяне на ипотечен кредит от
02.11.2007г., извлечение от счетоводните книги на банката, пълномощни, с които
се удостоверява представителната власт на лицето подало заявлението, както и на
лицето, упълномощено да подписва извлечения от счетоводните книги и други
документи, свързани с установяване на вземанията на банката пред съд, както и
доказателства за платена държавна такса по сметка на СРС. Районният съд, след
като е приел, че приложените документи са редовни от външна страна е разпоредил
да се издаде исканата заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумите: 199 793.36
– главница, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2011г. до окончателното
плащане, 18 614.38лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2011г. до
16.11.2011г. по чл. 5 от договора, 196.76лв. – наказателна лихва за периода от
05.01.2011г. до 16.11.2011г. по чл. 6 от договора, както и направените в
заповедното производство разноски в общ размер от 7538.35лв.
Установява се, че на 17.09.2012г., длъжникът-М.Д. е депозирала възражение
и СРС, 46 състав е уведомил заявителя, че следва в едномесечен срок да предяви
иск за установяване на вземането. От съдържащото се в кориците на делото
уведомление е установено, че съобщението е получено на 21.11.2012г., а искът е
предявен на 21.12.2012 г. Следователно едномесечният срок по чл. 415 от ГПК е
спазен.
Пред настоящия съдебен състав не са ангажирани други относими към
предмета на спора доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съставът на СГС достига до
следните правни изводи:
По основателността на иска:
Предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. с чл.
415 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което
е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. За
успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответницата му дължи сумата, за която е издадена заповедта
за изпълнение.
По
делото не се спори, че ответницата – М.Д.Д. на
02.11.2007г. е подписала договора за ипотечен кредит.
Не се спори, че банката й е предоставила поискания кредит в размер на
210 000лв., като кредитополучателят са е задължил да погасява главницата и
лихвите по кредита на 360 анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число от
съответния месец, считано от 05.12.2007г.
Ответницата не оспорва, че не е заплатила дължимите на 05.02.2011г. и
на 05.03.2011г. две погасителни вноски.
При това
положение, настоящата инстанция приема, че съгласно чл. 18 от двустранно
подписания договор, целият кредит е станал автоматично предсрочно изискуем. От
съдържанието на цитираната разпоредба, съдът приема, че кредиторът не е имал
задължение да уведомява кридитополучателя за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита.
При тези обстоятелства и
съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата е да докаже,
че е изпълнила точно и в срок задълженията си по договора. Ответницата не
ангажира доказателства, че е изпълнила задълженията си по договора, а именно:
да заплаща определените в договора месечни анюитетни вноски. Поради това тя
следва да понесе неблагоприятните последици от това свое поведение.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответницата не обори валидността на договора за ипотечен кредит и
дължимостта на сумите по него.
Поради това предявените искове са основателни и
следва да се уважат за предявените размери.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените по делото разноски в общ размер 10 158.59лв., /вкл.
държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
Воден
от горните мотиви, СГС, І ГО, 19 състав
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК по иска на
„О.Б.Б.” АД ЕИК: ***********, съдебен адрес:***-адв.
В.Г. срещу М.Д.Д., ЕГН: **********,*** по договор за ипотечен кредит от
02.11.2007г., че дължи на „О.Б.Б.” АД сумите: 199 793.36 – главница, ведно със законната лихва,
считано от 17.11.2011г. до окончателното плащане, 18 614.38лв. – договорна
лихва за периода от 05.01.2011г. до 16.11.2011г. по чл. 5 от договора,
196.76лв. – наказателна лихва за периода от 05.01.2011г. до 16.11.2011г. по чл.
6 от договора, 7 538.35лв. – разноски, направени по ч.гр.д.
№49437/2011г. по описа на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА М.Д.Д. да заплати на „О.Б.Б.”
АД сумата от 10 158.59лв. /Десет хиляди сто петдесет и осем лева и 59 ст./,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК-направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред САС в 2-седмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: