Р Е
Ш Е Н
И Е №186
Гр.Варна, 20.07. 2018г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на четвърти юли през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ С.
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ Д.
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 322 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на К.С.М. *** срещу решение № 144 от
22.02.2018г. по търг.дело № 87/17г. по описа на Варненски ОС, в частта му, с
която е отхвърлен предявения от нея срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД
със седалище гр.София иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на смъртта на И Х М, неин син, починал при ПТП на
17.10.2014г. в гр.Варна, настъпило по вина на Т.А.С., при управление на лек
автомобил „Мерцедес Е 270“ с ДКН Х ХХХХ ХХ, ведно с обезщетение за забава от
датата на увреждането за разликата над 90 000лв. до претендираните
250 000лв. и
по
въззивна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД със седалище гр.София
срещу същото решение, но в частта му, с които застрахователното дружество е
осъдено да заплати на К.С.М. *** на основание
чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на И Х М, неин
син, починал при ПТП на 17.100.2014г. в гр.Варна, настъпило по вина на Т.А.С.,
при управление на лек автомобил „Мерцедес Е 270“ с ДКН Х ХХХХ ХХ, ведно с
обезщетение за забава от датата на увреждането за разликата над 70 000лв. до
присъдените 90 000лв.
Във
въззивната жалба на К.С.М. *** се твърди че решението в обжалваната от нея
отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на съда при
определяне по справедливост на размера на обезщетението, като твърди че
присъденото обезщетение е в крайно занижен размер и не е съобразено с принципа
на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД. Твърди че определения от съда размер
не отговоря на претърпените и търпени болки и страдания. Сочи че болката от
загубата на сина и е непреодолима, връзката между тях е била много силна,
загубата е била внезапна и изключително тежка. Твърди че е живяла с него в едно
домакинство, помагали са си и са разчитали един на друг. Излага че като син той
се е явявал изключителна и единствена опора за своята майка.
Моли съда
да отмени решението на съда в обжалваната от нея отхвърлителна част и да
постанови решение, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
уважен в пълния му, претендиран от нея размер, ведно със законна лихва от деня
на увреждането – 29.04.2014г. до окончателното изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страни по тази жалба Застрахователна компания “Лев Инс“ АД със седалище
гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала писмен отговор.
Третото
лице помагач на застрахователното дружество Т.А.С. ***, в срока по чл.263 ал.1
от ГПК не е депозирал писмен отговор по жалбата на К.С.М...
В жалбата
на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД се твърди че решението в обжалваните
от него части е неправилно.
Оспорва
приетия по справедливост размер на обезщетението. Твърди че решението в тази
част е недостатъчно мотивирано относно приложените критерии при определяне на
сумата. Сочи че при определяне на размера на обезщетението съдът е бил длъжен
не просто формално да изброи фактите, на база на които е изградил своята
преценка, а е следвало да ги анализира, обосновавайки размера на присъденото
обезщетение. Излага, че обективните обстоятелства, влияещи върху преценката по
смисъла на чл.52 от ЗЗД следва се ценят както поотделно, така и в съвкупност
като се направи преценка на приноса спрямо увреждането, а не единствено с
изброяването им, като релевантни за определяне на справедливото обезщетение.
На
следващо място оспорва извода на съда за неоснователност на направеното
възражение за съпричиняване, с мотив че не е налице противоправно поведение от
страна на пострадалия. Твърди че не е необходимо съпричиняването винаги да се
изразява в незаконосъобразно действие или бездействие. Твърди че много често
законосъобразни действия могат да поставят в опасност или да повишат степента
на опасност с оглед заобикалящата среда и фактори от нея, както и поведението
на останалите участници на пътя.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд за присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 70 000лв. до присъдените 90 000лв.
Претендира направените разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна по тази жалба К.С.М. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК
отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваните от застрахователя части.
В
депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, ищцата К.С.М.,
поддържа своята жалба, оспорва жалбата на застрахователното дружество и моли
съда да потвърди решението в осъдителната му част и да го отмени в частта му, с
която е отхвърлен предявения от нея иск.
В депозирана
за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител на ЗК „Лев Инс“
АД, ответникът поддържа своята въззивна жалба, оспорва въззивна жалба на ищцата
и моли съда да отмени решението в обжалваните от него части като отхвърли
предявените срещу него искове за тези размери.
В
депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител на
третото лице помагач на страната на ответника Т.А.С., моли съда да постанови
решение, с което да уважи подадената от застрахователното дружество въззивна
жалба.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.226
от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от К.С.М. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на нейния син И Х М при пътно-транспортно
произшествие на 17.10.2014г., причинено виновно от Т.А.С., при управление на
лек автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва от датата
на увреждането. Предмет на
въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част
за разликата над 70 000лв. до присъдените 90 000лв. и отхвърлителната
му част. До размера на присъдените на ищцата 70 000лв. представляващи
обезщетение за неимуществени вреди първоинстнационното решение е влязло в сила.
Не е спорна пред въззивна инстанция следната
фактическа обстановка:
С влязла в сила присъда по НОХД № 411/15г.
по описа на Окръжен съд – Варна Т.А.С. е признат за виновен в това, че на 17.10.2014г.
при управление на лек автомобил „Мерцедес Е 270“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ нарушил
правилата за движение – чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП и чл.119 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на И Х М, като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
Ищцата К.С.М. е майка на
починалия И Х М.
Между ответника ЗК „Лев Инс“ АД и
собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие
е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която
покрива отговорността на застрахователя за причинени от Т.А.С. вреди при
управлението на лекия автомобил
Спорни пред въззивния съд са размера на
обезщетението и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:
От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелката С Х М, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и
убедително, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло. От
показанията им съдът приема за установено, че отношенията между починалия И и
неговата майка са били много близки. Синът и И е бил опора в живота и неин
единствен помощник. Макар и да не са живели в едно домакинство, синът е живял в
съседен блок и ежедневно е посещавал майка си, грижил се е за нея и за болния
си брат. Внезапната и неочаквана смърт на И е причинила шок и стрес за майка
му. Трагичното събитие се е отразило много зле здравословно, емоционално и
психически. М. много трудно приема загубата и продължава всяка седмица да ходи
на гробища.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на
неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният
съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните
от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и
обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения
и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. И М е починал на 51г. в
резултат на получени при пътно при пътно-транспортно произшествие на 17.10.2014г.
тежки травми. Майка му към датата на смъртта е била на 74 години, а към момента
е на 77. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат
категорично, че между починалия и неговата майка са съществували близки
отношения, изпълнени с взаимно уважение, топлота, привързаност и грижа. Предвид
възрастта на неговата майка и грижите, които е полагала за другия си син, И е
бил нейна единствена опора. След
внезапната му и неочаквана смърт, майка му е претърпяла морални болки и
страдания с висок интензитет, отразили се на цялостния и живот. Съгласно
постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от
критериите по приложението на чл.52 ЗЗД.
Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд
приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД
обезщетение за понесените от К.С.М. неимуществени вреди от смъртта на нейния
син е в размер на сумата 160 000лв.
По спорния пред въззивна инстанция въпрос за наличието на съпричиняване
от страна пострадалия И Х М, въззивният съд намира следното:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди,
че пострадалият М е имал обективна възможност да възприеме движещия се
автомобил и да предприеме действия, за да избегне настъпването на
произшествието.
С влязлата в сила присъда, задължителна за гражданския съд, е
установено, че произшествието, при което е пострадал М е извършено на пешеходна
пътека, и че виновният водач е нарушил правилата на чл.20 ал.2 изр.второ от ЗДвП и чл.119 ал.1 от ЗДвП, а именно че при възникнала опасност за движението
не е намалил скоростта или спрял и при приближаване на пешеходна пътека не е
изпълнил задължението си да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци.
От заключенията на приетите по делото единична и тройна
съдебно-автотехническа експертиза, обективно и компетентно дадени, и
кредитирани и от въззивния съд изцяло, и от обясненията на експертите, дадени в
съдебно заседание, както и от постановената в наказателното производство влязла
в сила присъда, въззивният съд приема за установен следния механизъм на
пътно-транспортното произшествие: Ударът между пешеходеца и лекия автомобил,
управляван от С. е настъпил около средата на пътното платно в най-дясна част на
лява пътна лента в зоната на пешеходната пътека. Скоростта на движение на лекия
автомобил е била около 60 км/ч според единичната и около 65 км/ч според
тройната експертиза. И в двете експертизи е прието, че за водача на автомобила
е било технически невъзможно да избегне удара. Установено е че произшествието е
станало на прав участък като на пътя няма предмети, които биха ограничили
видимостта както на водача, така и на пешеходеца.
Няма ангажирани по делото доказателства за поведението на пешеходеца на
пътното платно, а изводите на експертите са направени само на база данните от
огледния протокол и отразеното в него.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо
пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен
резултат.
Въззивният съд приема, че по делото не е доказано съпричиняване от
страна на пострадалия на вредоносния резултат. Пострадалият е пресичал пътното
платно на пешеходна пътека на прав участък при видимост. Няма събрани
доказателства, че той е навлязъл внезапно на пътното платно или да е предприел
бързо и неочаквано пресичане. Ударът е настъпил около средата на пътното
платно, поради което и той е бил видим за водача още от момента на стъпването
си на пешеходната пътека. Именно защото законът задължава пешеходците да
пресичат на определените за целта места /на пешеходни пътеки/, да не навлизат
внезапно на пътното платно или при ограничена видимост, то и ангажиментът на
водачите да им осигурят правото за безопасно преминава е скрепен със
задължението на последните да подходят към пешеходната пътека с намалена
скорост и повишено внимание съобразно зоната си на видимост. Кръстовища или
пешеходни пътеки са местата с най-висока опасност от създаване на конфликтни ситуации,
поради което и подходът /приближаването/ на водачите към тях следва да се
извършва с „намалена скорост“. Въззивният съд намира, че в настоящия случай
водачът е нарушил режима на скоростта и е приближил зоната на пешеходната
пътека със скорост, която не му е позволила да отреагира ефективно на навлезлия
на пешеходната пътека пешеходец.
С оглед на така изложеното и предвид недоказаността на направеното от
застрахователя възражение за съпричиняване, въззивният съд намира, че на ищцата
М. следва да бъде присъдено застрахователно обезщетение в приетия от съда за
справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
сумата 160 000лв.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в частта, му с
която е присъдено обезщетение до размера на сумата 90 000лв. и отхвърлен иска
за разликата над 160 000лв. до претендираните 250 000лв. и отменено в
частта му, с която е отхвърлен искът за разликата над 90 000лв. до
160 000лв., като вместо него постановено друго, с което искът в тази част
да бъде уважен, ведно със законна лихва от датата на увреждането.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, направеното
искане и променения от въззивния съд размер на уважената част от иска,
дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА е в размер на
сумата 4 179.20лв., поради което и застрахователното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на адв.С. още сумата 1 828.40лв. За въззивна
инстанция с оглед изхода на спора и направеното искане и представените
доказателства по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител
на ищцата следва за въззивна инстанция следва да бъде присъдена сумата
2 565лв., определено от съда съобразно предмета на спора пред въззивен
съд, изхода на спора и минималните размери на адвокатските възнаграждение,
определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, направеното искане и променения от въззивния съд размер на уважената част от иска, дължимите от ищцата разноски в полза на застрахователното дружество за първа инстанция са в размер на сумата 288лв., представляваща възнаграждение за вещи лица. От първата инстанция по реда на чл.248 от ГПК е присъдена сумата 510лв. Поради което и измененото с определение № 1380 от 19.04.2018г. решение в частта му за разноските следва да бъде отменено за разликата над 288лв. до присъдените 510лв. С оглед неоснователността на подадената от застрахователното дружество въззивна жалба разноски за въззивно производство в полза на застрахователното дружество не следва да се присъждат.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и увеличения от въззивния съд размер на уважената част от иска, следва да бъде присъдена и дължимата по делото държавна такса, съответно на 2 800лв. за първа инстанция и 1400лв. за въззивното производство.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 140 от 22.02.2018г. по търг.дело № 87/17г. по описа на Варненски ОС, в частта
му, с която Застрахователна компания „Лев Инс“ АД със седалище гр.София е
осъдена да заплати на К.С.М. *** на основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1
от ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в
резултат на смъртта на И Х М, неин син, починал при ПТП на 17.100.2014г. в
гр.Варна, настъпило по вина на Т.А.С., при управление на лек автомобил
„Мерцедес Е 270“ с ДКН Х ХХХХ ХХ, ведно с обезщетение за забава от датата на
увреждането за разликата над 70 000лв. до присъдените 90 000лв. и в частта му, с
която е отхвърлен иска на К.С.М. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на смъртта на И
Х М, неин син, починал при ПТП на 17.10.2014г. в гр.Варна, настъпило по вина на
Т.А.С., при управление на лек автомобил „Мерцедес Е 270“ с ДКН Х ХХХХ ХХ, ведно
с обезщетение за забава от датата на увреждането за разликата над 160 000лв. до
претендираните 250 000лв.
ОТМЕНЯВА решение №
140 от 22.02.2018г. по търг.дело № 87/17г. по описа на Варненски ОС, изменено с
определение № 1380 от 19.04.2018г. в частта му за разноските, в частта му, с
която е отхвърлен иска на К.С.М. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на смъртта на И
Х М, неин син, починал при ПТП на 17.10.2014г. в гр.Варна, настъпило по вина на
Т.А.С., при управление на лек автомобил „Мерцедес Е 270“ с ДКН Х ХХХХ ХХ, ведно
с обезщетение за забава от датата на увреждането за разликата над
90 000лв. до 160 000лв. и в частта му, с която К.С.М. е осъдена да заплати
на ЗК „Лев Инс“ АД разноски за първа инстанция за разликата над 288лв. до
присъдените 510лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.“Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********, да заплати на К.С.М.
*** сумата 70 /седемдесет хиляди/ представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на смъртта на И Х М, неин син, починал при ПТП на
17.10.2014г. в гр.Варна, настъпило по вина на Т.А.С., при управление на лек
автомобил „Мерцедес Е 270“ с ДКН Х ХХХХ ХХ, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 17.10.2014г. до окончателното изплащане на задължението
на основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Застрахователно компания „Лев Инс“ АД със седалище гр.София,
адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********, да заплати на адвокат С.Б.С. *** на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата 1 828.40лв. /хиляди осемстотин двадесет и осем лева и четиридесет стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за първа инстанция и сумата 2 565лв. /две
хиляди петстотин шестдесет и пет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение
за въззивна инстанция за оказана по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА безплатна
адвокатска помощ на К.С.М..
ОСЪЖДА
Застрахователно компания „Лев Инс“ АД със седалище гр.София,
адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********, да заплати по сметка на Апелативен съд Варна дължима държавна такса за първа
инстанция в размер на сумата 2 800лв. /две хиляди и осемстотин лева/ и
дължима държавна такса за въззивна инстанция в размер на сумата 1 400лв.
/хиляда и четиристотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: