№ 288
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001000218 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 261052 от 05.07.2021 г., постановено по търг. дело № 1473/2020 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 9с-в е отхвърлен предявения от „Аргус Бул
Финанс“ЕООД иск с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ за установяване
съществуването на предявено, но неприето в производството по несъстоятелност на „Рулон
Искър“АД/н/ парично вземане, включено в изготвен от синдика на дружеството списък по
реда на чл. 686, ал.1, т.3 вр. с чл. 688, ал.3 ТЗ, обявен в ТР към АВ на 01.06.2016г. и по
отношение на което възражението, депозирано с вх.№ 50095/08.06.2000г. е оставено без
уважение и списъкът е одобрен съгласно Определение № 3732/27.07.2020г. на СГС, ТО, 3с-в
по т.д.№ 1457/2002г. за сумата от 3 932,60 лева, представляваща общия размер на дължими
възнаграждения за извършено счетоводно обслужване на „Рулон Искър“АД/н/ за периода от
м.юни 2016г. до 07.08.2018г., като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Аргус Бул
Финанс“ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. А.В., с която се обжалва
първоинстанционното решение с искане да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск с правно основание чл.694 от ТЗ да бъде уважени така както
е предявен. Твърди се в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила свързани с
несъобразяване на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и
1
обосноваване на мотиви, които не съответстват на установената по делото фактическа
обстановка. Твърди се също така, че решението е постановено и в противоречие с
приложимия материален закон, както и че неправилни и необосновани били изводите на
съда, че не се установявало неизпълнение на насрещните задължения на ищеца по договора
за комплексно счетоводно обслужване като аргументите за това са подробно изложени във
въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили отговори на подадената въззивна жалба от
насрещната страна „Рулон Искър“АД/н/ и от синдика Д.Ш., с които се оспорва жалбата като
неоснователна.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на от
„Аргус Бул Финанс“ЕООД, в която се твърди, че производството по несъстоятелност на
„Рулон Искър“АД е предявил в срока по чл.688, ал.3 от ТЗ свое парично вземане към
несъстоятелния длъжник възлизащо в размер на сумата от 3 932,60 лева, представляваща
общия размер на дължими възнаграждения за извършено счетоводно обслужване на „Рулон
Искър“АД/н/ за периода от м.юни 2016г. до 07.08.2018г.
Твърди се, че сумите се дължат съгласно Договор за счетоводно обслужване от
01.10.2015г., сключен между ищцовото дружество като изпълнител и „Рулон Искър“АД
като възложител, по силата на който ищецът е поел срещу заплащане на възнаграждение да
извършва комплексно счетоводно обслужване, обезпечаващо функционирането на
дружеството в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство.
До прекратяването на договора от синдика на „Рулон Искър“АД- В. Р., считано от
08.08.2018г. ищецът е изпълнявал задълженията си по договора за счетоводно обслужване,
но дължимото му възнаграждение не било заплатено поради липсата на достатъчно средства
от масата на несъстоятелността за покриване на разноските в производството по
несъстоятелност на „Рулон Искър“АД.
С молба с вх.№ 131023/25.10.23019г. е предявил на основание чл.688, ал.3 от ТЗ
вземането си за неизплатени възнаграждения по договора за комплексно счетоводно
обслужване в размер на 3 932,60 лева, като претендираните суми представлявали разноски в
несъстоятелността с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.3 от ТЗ, като
изплащането на всички възнаграждения е разрешавано от съда по несъстоятелността
ежемесечно. Въпреки това, синдикът на „Рулон Искър“АД/н/ неправилно бил включил
предявените от ищеца вземания под №3 в Допълнителния списък на неприетите вземания на
кредиторите на „Рулон Искър“АД/н/, като с Определение № 3732/27.07.2020г. съдът по
несъстоятелността е оставил без уважение възражението срещу списъка като неоснователно,
2
като мотивите на съда били, че са налице данни от които да може да се направи извода, че
възнаграждението или част от него е заплатено.
Сочи се че изложените в определението на съда съображения са неоснователни.
Твърди се, че претендираните суми се дължат за извършено счетоводно обслужване,
осъществяването на което, както и дължимостта на сумите се установява от разрешенията на
съда по несъстоятелността за изплащането им, като в доказателствена тежест на ответника
да установи, че е платил.
Предвид изложеното е поискал да се постанови решение, с което на основание
чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ да се установи съществуването на предявено, но неприето в
производството по несъстоятелност на „Рулон Искър“АД/н/ парично вземане, за сумата от 3
932,60 лева, представляваща общия размер на дължими възнаграждения за извършено
счетоводно обслужване на „Рулон Искър“АД/н/ за периода от м.юни 2016г. до 07.08.2018г.,
което да е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.3 от Търговския закон.
Ищецът е направил искане и за присъждане на сторените от него разноски за
защитата му в настоящото производство.
Ответникът „Рулон Искър“АД и синдикът Д.Ш. в срока по чл.367 ГПК са подали
отговор на исковата молба, с който са оспорили предявения иск като неоснователен. Твърди
се на първо място, че не е налице изпълнение на задължение на ищеца по договора за
комплексно обслужване чрез съставяне на отчети и други приемателни документи, които да
установяват приемането на изпълнената съгласно договора работа, което да представлява
предпоставка за изплащането на предвиденото в договора възнаграждение. На следващо
място, се сочи че в дружеството липсвала каквато и да било отчетност на
разходооправдателните документи относно това на кого точно и на какво основание са били
изплатени парични суми от общо 227 771,18 лева, изтеглени на каса от предишния синдик
В. Р. особената синдическа сметка за периода от 01.10.2010г. до 22.08.2019г., което
поставяло в обективна невъзможност от настоящия синдик да прецени дали претендираните
от ищеца суми изобщо не са били вече погасени.
Ответникът „Рулон Искър“АД е неправил и възражение, че вземанията за текущи
възнаграждения за м. юни, юли, август, септември и октомври 2016г. са погасени по
давност, с изтичането на кратката 3 годишна давност тъй като според него тези вземанията
по договора за комплексно счетоводно обслужване имали периодичен характер.
От фактическа страна съдът намира за установено следното :
Между страните не се спори, а и се установява, че в производството по
несъстоятелност на „Рулон Искър“АД с молба с вх.№ 131023/25.10.2019г. на „Аргус Бул
Финанс“ЕООД са били предявени за приемане на основание чл.688, ал.3 от ТЗ вземания
възлизащи в размер на сумата от 3 932,60 лева, представляваща общия размер на дължими
възнаграждения за извършено счетоводно обслужване на „Рулон Искър“АД/н/ за периода от
м.юни 2016г. до 07.08.2018г. Посочено е в молбата за предявяване на вземания, че сумите са
дължими съгласно Договор за счетоводно обслужване от 01.10.2015г., сключен между
3
ищцовото дружество като изпълнител и „Рулон Искър“АД като възложител и че
предявеното вземане е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като е
дължимо за осъществяване на счетоводното обслужване на дружеството след откриване на
производството по несъстоятелност, поради което и има характера на разноски, свързани с
управлението на масата на несъстоятелността, съгласно чл.723, т.4 от ТЗ.
Не е спорно, а и се установява, че съгласно изготвените и обявени в ТР на 01.06.2020
г. от синдика списъци на приетите и неприети вземания на кредиторите в производството
по несъстоятелност на „Рулон Искър“АД, предявени в срока по чл. 688, ал.3 ТЗ се
констатира, че предявените от кредитора „Аргус Бул Финанс“ЕООД вземания произтичащи
от договора за комплексно счетоводно обслужване са били включени в списъка на
неприетите вземания.
Не е спорно, а и се установява, че със свое възражение с вх.№ 50095/08.06.2020 г.
засегнатият кредитор с неприето вземане „Аргус Бул Финанс“ЕООД е възразил по реда на
чл. 690 ТЗ пред съда по несъстоятелността изготвените списъци в частите отнасящи се до
неприемане на предявените от него парични вземания, като със свое определение от
27.07.2020 г. по търг. дело № 1457/2002г. на СГС, ТО, с-в, съдът по несъстоятелността е
оставил без уважение възражението на „Аргус Бул Финанс“ЕООД срещу списъка на
неприетите предявени вземания без да се правят изменения в него.Този акт на съда по
несъстоятелността е обявен в ТР по партидата на „Рулон Искър“АД – в несъстоятелност на
27.07.2020 г. Съответно исковата молба с предявени искове по чл. 694 ТЗ е предявена на
05.08.2020 г.
Видно е от представения по делото и приет като доказателство Договор за
комплексно счетоводно обслужване от 01.10.2015г. сключен между ищцовото дружество
като изпълнител и „Рулон Искър“АД като възложител и представляван от синдика В. Р., по
силата на който договор ищецът е поел срещу заплащане на възнаграждение да извършва
комплексно счетоводно обслужване, обезпечаващо функционирането на дружеството в
съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство/ чл.1/.
Съгласно чл.5 от договора изпълнителят се е задължил да извърши следните дейности
:
Да организира и поддържа счетоводното състояние на дружеството на възложителя в
съответствие с разпоредбите на българското законодателство;
Да разработи и поддържа индивидуален сметкоплан за дружеството, да извършва
своевременно следващите се счетоводни записвания, както и необходимите изменения в тях,
чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии, в случаите, когато това е необходимо;
Да води изискуемите синтетични и аналитични счетоводни регистри и осигурява
равенство и връзка между тях;
Да съставя годишен счетоводен отчет;
Да изготвя и подава в установените законови срокове съответните платежни
документи, справки и данъчни декларации;
4
Да извършва годишните приключвания на дружеството в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството, националните счетоводни стандарти и при
спазване разпоредбите на приложимото данъчно законодателство, без да изисква заплащане
на допълнително възнаграждение;
Да следи и правилно прилага настъпилите изменения в действащото законодателство,
които имат отношение към предмета на дейност на настоящия договор;
Да документира получените възнаграждения от възложителя;
Да не разпространява под каквато и да било форма получената при или по повод
изпълнението на настоящия договор информация;
Да върне цялата намираща се у него счетоводна документация при прекратяването на
договора.
Съгласно чл.6, ал.1 срещу изпълнението на възложената работа възложителят се е
задължил да заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 150 лева, което е
платимо до 5 то число на месеца, подлежащ на счетоводна и данъчна обработка.
Съгласно чл.7, ал.1 договорът е сключен за срок от една година и се прекратява с
едномесечно писмено предизвестие на всяка една от страните. Ако страните по договора не
отправят уведомление за прекратяването му, то договорът се счита за продължен до края на
следващата година.
Между страните не се спори, че договорът е бил продължаван многократно след
изтичането на първоначално уговорения срок, както и че същият е прекратен с уведомление
на синдика В. Р., считано от 08.08.2018г., с оглед постановеното от съда по
несъстоятелността решение за спиране на производството по т.д.№ 1457/2002г. на СГС, ТО,
3с-в.
Между страните не се спори, а и от представените по делото и приети като
доказателства месечни отчети по чл. 659, ал.2 ТЗ/на л. 10 до л. 58 от първоинстанционното
дело/ се установява, че В. Р., синдик на „Рулон Искър“АД е докладвала пред съда по
несъстоятелността дължимостта на възнаграждение по договора са счетоводно обслужване
за периода от м. юни 2016г. до 07.08.2018г. в размер на сумата от 150 лева месечно.
Видно е от представения по делото и прието като доказателство Доклад вх.№
103475/16.08.2019г. на синдик В. Р., че единствената причина поради която не са заплатени
на „Аргус Бул Финанс“ЕООД възнагражденията по договора за комплексно счетоводно
обслужване в размер на исковата сума от 3 932,60 лева са липсата на достатъчно средства за
покриване на разноските в производството по несъстоятелност.
От представеното по делото и прието като доказателство Уведомително писмо с изх.
№ 1424-00-658#/17.03.2021г. на ТД на НАП- офис Изток се установява, че след извършена
проверка в информационната система на НАП по отношение на „Рулон Искър“АД се
установява, че за периода от м.юни 2016г. до м.03.2017г. има данни за подадени по
електронен път 10 бр. осигурителни декларации обр. 1 и 6, както и 1 бр. годишна данъчна
5
декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансова 2016 г. с вх. № 2214И0200409/28.03.2017 г.; За
периода от м. 04.2017 г. до м. 08.2018 г. има данни за подадени по електронен път 18 бр.
осигурителни декларации обр. 1 и 20 бр. обр. 6, 1 бр. уведомление по чл. 62 от КТ, както и 2
бр. годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за финансова 2017 г. с вх. №
2214И0254319/28.03.2018 г. /статус-анулирана/ и вх. № 2214И02 83007/16.09.2018 г.; Има
данни и за подадена на хартиен носител 1 бр. годишна данъчна декларация по чл. 92 от
ЗКПО за финансова 2017 г. с вх. № 1453-00-48/19.06.2018 г. /статус - анулирана/.
Приобщени към доказателствения материал по делото са още и Извлечения за
движенията по особената синдическа сметка за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2018г. и
Отчет с вх.№ 100060/20.07.2018г. на СГС с приложен към него коригиран счетоводен
баланс.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание Чл.694 от Търговския закон е установителен по
своя характер- предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на
определено парично вземане към длъжника в производство по несъстоятелност , респ.
наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване
подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени
лица- кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материално-правна
легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск
по Чл.694 от ТЗ. Ищецът може да бъде единствено кредитор, който е направил възражение
срещу неприемане на предявеното от него вземане/ при положителен установителен иск/;
кредитор, който е направил възражение срещу вземане, предявено от друг кредитор, както и
от страна на самия длъжник, с твърдения, че не дължи предявеното вземане/ в този случай
сме изправени пред предявяването на отрицателен установителен иск/ . В настоящия случай
искът е предявен от кредитор, с предявено неприето вземане, за който безспорно е налице
правен интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск, с който да
се приеме за установено по отношение на участващите в производството по несъстоятелност
лица- синдикът , длъжникът, както и останалите кредитори, че притежава вземане в размера
на претендирата от него сума.
На следващо място, съгласно разпоредбата на Чл.694, ал.4 от Търговския закон,
регламентираща последиците от приключване на производството по Чл.694 от ТЗ , влязлото
в сила решение по Чл.694, ал.1 от ТЗ ще има установително действие в отношенията на
длъжника, синдика и всички кредитори по несъстоятелността. По този начин законът
разширява субективните предели на силата на пресъдено нещо , очертани в Чл.298 от ГПК
като ги разпростира и спрямо лица, които не са били страни в процеса по Чл.694 от
Търговския закон.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим- като предявен в
14 дневния срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда
за одобряване на списъка по чл.692, ал.4 от ТЗ. В настоящия случай, определението по
6
чл.692, ал.4 от ТЗ е обявено в ТР по партидата на длъжника на 27.07.2020г., а исковата
молба е постъпила в канцеларията на съда на 05.08.2020г., поради което и срокът за
предявяване на иска по чл.694, ал.1 ТЗ следва да се счита за спазен.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че искът е предявен в преклузивния срок
по чл.694, ал.1 ТЗ, считано от обявяването в търговския регистър по партидата на длъжника
на определението на съда по несъстоятелността и от лице, разполагащо с надлежна активна
процесуална легитимация, което е възразило против неприемането на предявеното от него
вземане, респ. срещу приемането на оспореното от същия ищец вземане на друг кредитор,
конкуриращо предявеното от ищеца вземане.
Разгледан по същество предявеният иск е основателен поради следните съображения:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения положителен установителен иск с
правно основание чл.694, ал.1 ТЗ, вр. с чл.124, ал.1 ГПК е да докаже валидното сключване
на договора за комплексно абонаментно обслужване, извършването на уговореното
счетоводно обслужване, както и размера на вземането си за възнаграждение.
Между страните не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява,
че между страните по делото е било налице валидно облигационно правоотношение по
договор за счетоводно обслужване от 01.10.201г., който по правната си същност е такъв за
изработка. Установи се още, че същият е прекратен по инициатива на една от страните-
синдика на „Рулон Искър“АД/н/, считано от 08.08.2018г., с оглед постановеното от съда по
несъстоятелността решение за спиране на производството по т.д.№ 1457/2002г. на СГС, ТО,
3с-в.
Договорът за изработка е неформален, двустранен и консенсуален договор, с който
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а тя - да заплати възнаграждение - чл. 258 ЗЗД. По аргумент от чл. 266, ал. 1 ЗЗД, при
договора за изработка възнаграждението се дължи за приетата работа, като възраженията за
неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането ѝ - чл. 264, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай ответникът „Рулон Искър“АД/н/ не оспорва, че не са заплащани
суми по договора за комплексно счетоводно обслужване, но отрича, че от ищеца са
предоставени подобни услуги, като поради липсата на фактическо изпълнение на
задължението за счетоводно обслужване не може да се считат за възникнали претендираните
от изпълнителя вземания за възнаграждение.
Предвид това възражение на ответника първоинстанционният съд по искане на
ищеца е допуснал събиране на доказателства по реда на чл.192, ал.1 ГПК чрез ТД на НАП-
офис Изток, като от представения от третото лице удостоверителен документ се установява,
че след извършена проверка в информационната система на НАП по отношение на „Рулон
Искър“АД, че за исковия период има данни за подадени по електронен път 10 бр.
осигурителни декларации обр. 1 и 6, както и 1 бр. годишна данъчна декларация по чл. 92 от
ЗКПО за финансова 2016 г. ; за подадени по електронен път 18 бр. осигурителни декларации
обр. 1 и 20 бр. обр. 6, 1 бр. уведомление по чл. 62 от КТ, както и 2 бр. годишни данъчни
7
декларации по чл. 92 от ЗКПО за финансова 2017 г. с вх. № 2214И0254319/28.03.2018 г. и
вх. № 2214И02 83007/16.09.2018 г.; за подадена на хартиен носител 1 бр. годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансова 2017 г. с вх. № 1453-00-48/19.06.2018 г.
За приемането на извършваната от ищеца ежемесечна счетоводна работа по договора
за комплексно счетоводно обслужване може да се съди и от представените по делото и
приети като доказателства ежемесечни отчети от синдика до съда по несъстоятелността.
Тези отчети са подавани ежемесечно с искане до съда синдикът да се разпореди със средства
от масата на несъстоятелността за заплащане на разноските по несъстоятелността,
извършени през предходния месец, като в тях е включвано и месечното възнаграждение по
договора за комплексно счетоводно обслужване. От съдържанието на отчетите по безспорен
начин се налага извода, че синдикът като представител на възложителя „Рулон Искър“АД/н/
е приемал без забележки извършената от ищеца счетоводна справка за предходния месец.
Ако синдикът като представител на длъжника действително е имал възражения против
приемането на работата то тогава той не би искал от съда по несъстоятелността да
разрешава плащане на възнаграждението на ищеца за предходния месец, като от приетите
по делото определения и разрешения на съда по несъстоятелността е видно, че съдът е давал
разрешението си синдикът да погасява тези си задължения към ищеца.
От друга страна, относно предаването и приемането на дейностите по договора,
доколкото в договора не е предвидена някаква специална форма чрез която да става това,
няма пречка същото да бъде извършвано и посредством конклудентни действия на страните
и без да е необходимо подписването на нарочен документ за това, както е сторено и в
настоящия случай.
Предвид изложеното неправилни и необосновани се явяват правните изводи на
първоинстанционния съд, че уговорените в договора дейности като обем и вид не са били
осъществявани от ищеца, респ. че не са установява да са били приемани от възложителя
като представените по делото доказателства сочат за точно обратното. Те следва да се
третират при отчитане на обстоятелството, че договорът за абонаментно обслужване,
какъвто по същността си е процесният, предполага от една страна извършване на работа
съобразно текущите нужди и стопански операции през съответния период, а от друга -
изготвянето на задължителни годишни отчети и документация, които са изискуеми от
закона, независимо от обема им като следва да се държи сметка и на обстоятелството, че
дейността на дружеството е прекратена с факта му на обявяване в несъстоятелност.
Дейността му доколкото такава въобще е извършвана е насочена главно към действия по
съхраняване и управление масата на несъстоятелността, а това от своя страна предопределя
и ограничения обем на счетоводната дейност по договора за абонаментно обслужване
извършвана от ищеца за всеки отделен период от изпълнението на договора. Това ясно се
вижда от представеното уведомление от НАП в което са описани ежегодно изготвяните
счетоводни документации, както и различния брой записи за съответния месец по
различните видове сметки и дневници.
С приемане на работата, на основание чл. 266 ЗЗД, за поръчващия е възникнало
8
задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, съобразно предвидените в
договора срокове. Предвид горните правни изводи, настоящият състав намира искът по чл.
694, ал.1 ТЗ за изцяло основателен, тъй като в рамките на договореното, ищцовото
дружество е изпълнявало възложената работа, като е водило счетоводството на ответника
през процесния период и резултатите от извършеното са приемани от ответника без
възражения.
Ответникът чиято е доказателствената тежест не ангажира доказателства, че е
заплатил договореното възнаграждение, като релевираното от синдика на „Рулон
Искър“АД/н/ възражение, че дължимото възнаграждение изцяло или частично е било
погасявано, но поради липса на достатъчно счетоводна отчетност от страна на предишния
синдик и служители на несъстоятелния отчетник не са налице отчетени данни за това,
остана недоказано. От представеното по делото Извлечение за движенията по особената
синдическа сметка за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2018г. не се установява такова
обстоятелство, а ако са налице доказателства за извършено цялостно или частично плащане,
но такива счетоводни документи не са били съставяни или запазени отговорност за това
носят единствено синдикът и лицето, което е следвало да съставя и съхранява съответните
разходооправдателни документи.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за съществуването на вземане
произтичащо от договора за счетоводно обслужване от 01.10.2015г., което вземане е
възникнало след откриване на производството по несъстоятелност и представлява разноски,
свързани с управлението на масата на несъстоятелността, съгласно чл.723, ал.4 от ТЗ, поради
което и ще е с поредност за удовлетворяване по чл. 722, т.3 от ТЗ.
Ответникът е релевирал и възражение, че част от вземанията на ищеца по процесните
фактури са погасени по давност, тъй като към момента на предявяване на вземането пред
съда по несъстоятелността – на 25.10.2019г., е изтекъл тригодишният давностен срок,
приложим за периодични плащания, каквито са претендираните договорни възнаграждения
и лихвите върху тях.
Настоящият състав намира, че действително в процесния случай е приложима
кратката погасителна давност, тъй като е налице изпълнението на повтарящо се задължение
за плащане на възнаграждение по договора за счетоводно обслужване. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и
договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В конкретния случай уговорките на страните относно дължимото
възнаграждение разкриват именно характеристиката на периодични плащания - ежемесечно
до 5-то число се дължи заплащане на възнаграждение в размер на 150 лева, като
задължението произтича от договора за комплексно счетоводно обслужване. Следователно
9
вземането става изискуемо, считано от 6 то число на съответния месец за който се дължи.
Съответно вземанията чийто падеж е настъпил до 6 то число на м. октомври 2016г. вкл., са
се погасили с изтичането на кратката 3 годишна давност. Следователно, към датата на
предявяването пред съда по несъстоятелността, давностният срок по отношение на
посочените по-горе вземания вече е бил изтекъл, като липсата на средства в масата на
несъстоятелността не е обстоятелство, което да е годно да спре или прекъсне давността.
Предвид изложеното вземанията за текущи възнаграждения за м. юни, юли, август,
септември и октомври 2016г. в размер общо на сумата от 750 лева следва да се считат за
погасени по давност, поради което и предявеният иск се явява основателен само за сумата от
3 182,60 лева, като за разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора съдът следва да отмени първоинстанционното решение в
частта му, с която ищецът „Аргус Бул Финанс“ЕООД е осъден да заплати на осн. чл.694,
ал.7 ГПК държавна такса по производството в размер на 983,15 лева като вместо това се
постанови друго, с което „Рулон Искър“АД/н/ бъде осъден да заплати за сметка на масата на
несъстоятелността, в полза на Бюджета на съдебната власт сумата 795,75 лева върху
уважената част от иска, а ищецът „Аргус Бул Финанс“ЕООД да заплати сумата 187, 40 лева,
съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261052 от 05.07.2021 г., постановено по търг. дело №
1473/2020 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 9с-в, в частта му, с което е
отхвърлен за сумата 3 182, 60 лева предявения от „Аргус Бул Финанс“ЕООД иск с правно
основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ за установяване съществуването на предявено, но неприето
в производството по несъстоятелност на „Рулон Искър“АД/н/ парично вземане, включено в
изготвен от синдика на дружеството списък по реда на чл. 686, ал.1, т.3 вр. с чл. 688, ал.3 ТЗ,
обявен в ТР към АВ на 01.06.2016г. , както и в частта му за разноските, като вместо него
постановява друго :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Аргус Бул Финанс“ЕООД, ЕИК
********* иск с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ съществуването на предявено, но
неприето в производството по несъстоятелност на „Рулон Искър“АД/н/, ЕИК *********
парично вземане, включено в изготвен от синдика на дружеството списък по реда на чл. 686,
ал.1, т.3 вр. с чл. 688, ал.3 ТЗ, обявен в ТР към АВ на 01.06.2016г. и по отношение на което
възражението, депозирано с вх.№ 50095/08.06.2000г. е оставено без уважение и списъкът е
одобрен съгласно Определение № 3732/27.07.2020г. на СГС, ТО, 3с-в по т.д.№ 1457/2002г. в
размер на сумата от 3 182,60 лева, представляваща общия размер на дължими
възнаграждения за извършено счетоводно обслужване на „Рулон Искър“АД/н/ за периода от
м.юни 2016г. до 07.08.2018г. и което е с поредност за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.3 от
10
ТЗ , като ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Рулон Искър“АД/н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№44А, ет.4-5, ап.12 на основание чл. 694, ал.7
ГПК да заплати за сметка на масата на несъстоятелността, в полза на Бюджета на съдебната
власт сумата 795,75 лева върху уважената част от иска, а ищецът „Аргус Бул Финанс“ЕООД
да заплати сумата 187, 40 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11