РЕШЕНИЕ
№ 543
гр. Варна, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20253100500783 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Б. Д. В. чрез
пълномощника й адвокат Б. Ц. против решение № 934 от 17.03.2025 г., постановено по гр.д.
№ 16344 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, осми състав, с което не е уважена
молбата на въззивницата, действаща в качеството на майка на малолетното дете С. Г. В. ЕГН
**********, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Г. П. В. по
реда на Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/, а именно: забрана да
приближава детето С., жилището и училището, в което учи, както и забрана да осъществява
контакт с детето С. под каквато и да е форма; както и в частта, с която е отстранен Г. П. В. от
съвместно обитаваното жилище, находящо се в град Варна - местност „Боровец“, имот 1046,
за срок от 10 месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита № 255 от
30.12.2024 г., постановена по настоящото дело, на основание член 5, алинея 1, точка 2 от
ЗЗДН; както и в частта, с която е забранено на Г. П. В. да приближава на по-малко от 100
метра Б. Д. В., както и жилището й, находящо се в град ****, за срок от 10 месеца, считано
от датата на издаване на заповед за незабавна защита № 255 от 30.12.2024 г., постановена по
настоящото дело, на основание член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че изводите на съда
не кореспондират със събраните безспорни доказателства за извършени няколко акта на
домашно насилие спрямо молителката и детето С., както и, че не почиват на нормите на
ЗЗДН, на съдебната практика и на елементарната логика. В тази връзка следва да се има
предвид, че действията на ответника продължават. Също така се излагат аргументи, че
решението страда от липса на адекватна преценка на ситуацията. Излага се, че при
постановяването на решението районният съд не е спазил правилата на формалната логика,
опита и научното знание, което е довело до грешки при формиране на вътрешното му
убеждение.
1
Иска се отмяна на решението и да се отстрани Г. В. от съвместно обитавоното жилище
за срок от 18 месеца; да се забрани на В. да приближава на по-малко от 200 метра Б. В. и
детето С., както и на същото разстояние да приближава жилището им, местоработата на Б.
В. и училището на С. В., както местата за социалните им контакти и отдих, за срок от 18
месеца, да бъде забранено на В. да осъществява контакти с Б. В. и детето С. под каквато и да
е било форма, включително по телефон, електронна или обикновена поща и факс, както и
чрез всякакви други средства за комуникация за срок от 18 месеца.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Г. П. В., с който същата се оспорва. Излага се подробно становище в
посока, че така постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.
Сочи се, че искането за удължаване на срока е само, за да може В. да живее необезпокоявано
в жилището, в което съсобственик е бащата на ответника, с новия си партньор. Желае се
потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие, като е
образувано по молба на Б. Д. В. лично и в качеството си майка и законен представител на
детето С. Г. В. за постановяване на мерки за защита срещу Г. П. В.. В молбата за защита и в
уточняващата молба се излагат твърдения за следните актове на насилие, извършени от
ответника /във фактическо съжителство с молителката и баща на детето С./: на 24.12.2024 г.
в обитаваната от страните и детето къща в град Варна - местност „Боровец север“ имот 1046
след 19,30 часа В. се разгневил, затворил молителката и детето С. в стаята на детето, счупил
телевизора, намиращ се в стаята, и го изхвърлил през прозореца; в присъствието на детето
заплашил молителката, че ще й извие врата. Ответникът повикал полиция, като пред
полицаите също заплашвал живота и здравето на молителката със следните изрази: „Ще ти
извия врата“, „Когато си заминат полицаите, ще видиш какво ще ти се случи“, като това
отново било в присъствието на С.. В. бил задържан от полицейските органи, но след 2,30
часа на 25.12.2024 г. се върнал в имота, започнал да чука по прозорците на къщата и да
крещи „ще те смачкам“. Детето започнало да вика „Тате, нали няма да ни направиш нищо“.
Молителката позвънила на тел. 112, а в това време ответникът започнал да хвърля камъни и
да троши прозорците на къщата /в присъствието на детето/, влязъл в къщата през един от
счупените прозорци, взел бутилка ракия и избягал. Прекъснал електрозахранването в
къщата и се скрил в барака в двора на имота, където бил намерен от полицейските органи.
Молителката пояснява, че подобни актове на агресия са се случвали и преди, когато
ответникът упражнил спрямо нея физическо насилие, за което бил осъден.
С молба от 14.02.2025 г. молителката заявява нововъзникнали обстоятелства,
настъпили в хода на производството: на 30.12.2024 г. ответникът й заявил по телефона „Ти
май много остро ми скачаш, а?“, а няколко дни по-късно по телефона й казал, че ако иска,
може да оттегли молбата за защита от домашно насилие, както и че той е единственият
човек, с който следва да се съобразява, тъй като до месец – месец и половина ще стане техен
съсобственик и ще им се наложи тя и детето да живеят с него; на 09.02.2025 г. с ултимативен
тон на висок глас ответникът поискал молителката незабавно да му върне SIM картата от
телефона на детето, която му е подарил, защото той плащал сметките, което много
разстроило детето С.; на следващия ден ответникът крещял по телефона на молителката, че
2
ако не му върне картата, ще подаде жалба в полицията; следобед на 11.02.2025 г. ответникът,
след като съобщил на охраната на училище „Христо Ботев“ в квартал Аспарухово, че има
разрешение от учителка, влязъл в класната стая на С. и изисквал от нея да му съобщи кой не
я пуска да се вижда с него, изваждайки телефон, за да снима отговорите, при което бил
отстранен от учителите от класната стая, а С. - заведена при училищния психолог; след като
взела С. от училище се отправила към 4-то РУ на МВР – Варна, се разминала с ответника на
разстояние по-малко от 100 метра, като го уведомила, че трябва да спазва разстояние, а той
й отговорил „Гледай си работата“; на 11.02.2025 г. полицейските органи уведомили
молителката, че за гореописаното не е налице нарушение на заповедта за незабавна защита.
При тези съображения молителката сезира съда с искане за налагане на мерки за
защита по отношение на нея и детето по член 5, алинея 1, точки 1, 3 и 4 от ЗЗДН.
Ответникът по молбата за защита от домашно насилие Г. П. В. оспорва изложените в
молбата твърдения. Заявява, че е бил принуден да се обади на тел. 112 на 24.12.2025 г., тъй
като молителката го е предизвикала многократно и намира, че не е осъществявал
психическо и физическо насилие над молителката и детето. Твърди, че на 25.12.2024 г. е
искал да се прибере, за да може да се изкъпе и преоблече, тъй като е бил задържан в
районното управление за друго извършено престъпление, но В. не му отворила вратата и в
изблик на невъзможност да се прибере, счупил един прозорец, но детето не било свидетел
на инцидента. Признава, че при процесния скандал на 24.12.2024 г. е избухнал и счупил
телевизора, защото след като си легнал, молителката влязла в стаята и започнала да вика да
става да пие, защо я е бил излъгал, но той не си спомнял какво й е казвал. Заявява, че
бутнал, без да иска телевизора, но се ядосал и го ударил два пъти. След това излязъл и се
обадил на полицаите да дойдат да успокоят молителката, защото тя не спирала да крещи и
да му вика да ставал да пие. Когато дошли полицаите, В. се разплакала и им казала, че той я
тормози и те й повярвали. Без да се усети, взел ключа за колата и се качил в нея, тогава
полицаите го изкарали от автомобила и му взели книжката, след което го завели в
районното управление. В 2,30 часа посред нощ го освободили и той вървял пеша в дъжда от
полицията до местност „Боровец“. Когато стигнал до къщата, искал да си отключи вратата,
но молителката била оставила ключа вътре. Тогава ответникът почукал на прозореца, но тя
не му отворила. Той се ядосал и счупил прозорците. Полицаите отново дошли и повторно го
задържали. Твърди, че не е прекъсвал електрозахранването в къщата, само полицаите го
попитали къде е елтаблото и той им казал. През това време детето С. било в къщата, плачело
и викало „Мамо, пусни го да влезе!“. В открито съдебно заседание, проведено на 26.02.2025
г., В. оспорва и допълнително заявените обстоятелства с молба от 14.02.2025 г. Твърди, че на
11.02.2025 г. отишъл до училището на дъщеря си, защото молителката не му давала достъп
до детето. Когато влязъл в училището и момичето го видяло, то побягнало, а той я
последвал до класната стая. Там искал да заснеме като доказателство думите на детето, че
майка му не му дава да се вижда с баща си, но класният ръководител го уведомил, че сега не
е мястото и времето за това. След това ответникът говорил с психолог от училище.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна сочи, че отношенията между родителите
на С. са обострени и конфликтни, като психо-емоционалното състояние на детето е
нарушено вследствие на конфликтите, на които е ставало свидетел. Изразява становище, че
ако се установи по делото, че детето е потърпевшо и свидетел на скандали и агресия, спрямо
неговия баща Г. П. В. следва да бъде наложена ограничителна мярка по реда на ЗЗДН.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка. Следва да бъдат съобразени приобщените
3
пред въззивната инстанция писмени доказателства.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че молителката и ответникът са бивши съпрузи, които към датата на
инцидентите /24.12.2024 г. и 25.12.2024 г./ са се намирали във фактическо съжителство и
имат общо дете - С. Г. В. на 7 години; че с решение № 4798 от 08.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 13607/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, е прекратен сключеният между Б. Д.
В. и Г. П. В. граждански брак, като упражняването на родителските права спрямо детето С.
Г. В. е предоставено на майката, местоживеенето на детето е определено при нея, определен
е следният режим на лични отношения между бащата и детето след навършване на
петгодишна възраст на детето: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10
часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване и 20 дни през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск, както и е осъден бащата да заплаща месечна издръжка в
полза на детето в размер на 400 лева.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие, осъществен спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от
ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на
правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на съответните мерки за
въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за да се предостави защита на дадено
лице, трябва да се изследва въпросът дали спрямо него е извършен акт на насилие по
смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни форми.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителката и детето
насилствени въздействия са декларирани по реда на член 9 от ЗЗДН. С оглед специфичния
характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, разпоредбата на член 13, алинея 3
от закона придава на декларацията по член 9, алинея 3 от ЗЗДН особена доказателствена
сила в процеса, като тя представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за
защита на пострадалото лице, ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като
посочване на датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено
действието на насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН, но само когато няма други събрани
преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната практика на съдилищата. Поради
това, когато ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно насилие в негова тежест е да
проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в
декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.
При съвкупния анализ на събраните в настоящото производство доказателства
настоящият състав на въззивния съд намира, че на посочените дати ответникът е извършил
психическо насилие над молителката, отправяйки закани за саморазправа и убийство,
чупейки всички прозорци в къщата им посред нощ и в зимния период, както и телевизора.
Всичко това е извършено в присъствието на общото им дете С.. От гласните доказателства
по делото категорично се констатира, че на 24.12.2024 г. В. е счупил телевизора, както и че е
отправял закани към В.. Установява се от изслушаните в съдебно заседание записи,
предоставени от Дирекция „Национална система 112” при МВР, че при първото телефонно
обаждане ответникът е поискал да дойде екип на място, защото съпругата му „вдига адски
големи скандали“, като свидетел на случващото се е детето им, след което в присъствието на
пристигналия на място полицейски екип В. се е качил в автомобила си употребил алкохол и
потеглил. Не е спорно между страните, а и от служебната проверка в деловодната система на
Районен съд – Варна, извършена от първоинстанционния съд, се установява, че по НОХД №
385/2025 г. по описа на ВРС е одобрено споразумение за това, че на 24.12.2024 г. в местност
„Боровец“, област Варна Г. В. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
„Алфа Ромео“ с peг.№ В0687НК с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,74 на хиляда – престъпление по член 343б, алинея 1 от НК, за което деяние се е
4
признал за виновен и е приел да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от осем месеца, което на основание член 66, алинея 1 от НК да бъде отложено с изпитателен
срок от три години, както и глоба в размер на 100 лева, а на основание член 343г от НК да
изтърпи наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година. От
другите записи, предоставени от Дирекция „Национална система 112” при МВР, е видно, че
молителката е уплашена от това, че след като полицията е задържала ответника при
посещението им на адреса, защото бил много пиян, той се е върнал и започнал да чука на
вратата, като и споделя, че се страхува да не започне да троши прозорци, тъй като по-рано е
потрошил половината къща. На записа се чува детски глас, който казва „Ето го!“, а
молителката успокоява детето. При второто обаждане от нейна страна В. съобщава, че
ответникът е започнал да троши прозорците и моли за помощ, а през това време детето вика
уплашено „Тате!“, като ясно се чуват звуци от чупене на стъкла, детски и женски писъци.
При последващото свързване молителката казва, че ответникът е влязъл в стаята, взел е
нещо и е излязъл, както и че всичко е в стъкла, детето е премръзнало и трепери, след което
се разплаква, а момичето й казва да се успокои. С оглед установеното състояние на
молителката и детето /полицейските служители явстват, че и двете са били уплашени,
разстроени, плачели/ и поведението на ответника, полицейският екип останал до сутринта
на адреса, когато и намерил ответникът в помощна постройка /барака/ в имота в нетрезво
състояние.
Според представената справка за съдимост от 03.01.2025 г. със споразумение от
09.12.2020 г. по НОХД № 4939/2020 г. на Районен съд – Варна ответникът е признат за
виновен за това, че на 14.07.2019 г. в условията на домашно насилие е причинил на Б. Д. В.
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по шията и лявата тазобедрена
област, която е обусловила чувство на болка и страдание без разстройство на здравето –
член 131, алинея 1, точка 5а във връзка с член 130, алинея 2 от НК, както и за това, че на
същата дата се е заканил на молителката с убийство – престъпление по член 144, алинея 3
във връзка с алинея 1 от НК, за които му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години. В рамките на изпитателния
срок спрямо ответника е наложена пробационна мярка по член 42а, алинея 2, точка 4 от НК
– „включване в програма за обществено въздействие“, като е проведена програма
„Овладяване на гнева“, видно от писмо с изх.№ 813/2020 г. от 31.03.2021 г. на Районна
прокуратура – Варна.
Също така от материалите по преписка с № 442000-2380/2025 г. по описа на Четвърто
РУ на МВР – Варна се установява, че е подаден сигнал от молителката срещу ответника, в
който е описано негово посещение на 11.02.2025 г. в училището на детето С., като В. е
признал пред полицейските органи, че на посочената дата е отишъл в училище „Христо
Ботев“, за да види дъщеря си, но когато тя го е видяла е избягала и отишла в класната стая;
той поискал да заснеме с телефона си как дъщеря му казва на класния си ръководител, че
майка й не й дава да се вижда с него, при което бил помолен да излезе от стаята, след което
дошъл училищния психолог, който разговарял с него. На ответника е съставен протокол за
предупреждение по ЗМВР от 13.02.2025 г. да не нарушава издадената по настоящото дело
заповед за незабавна защита.
За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие, осъществено в
контекста на конфликт, има характеристиките на домашно насилие, е потребно да се
прецени дали въпросното деяние е представлявало целенасочен волеви акт, имащ за своя
основна цел да засегне по неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална
и/или икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така, тъй като
домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно поставена от
извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на физиката, психиката или
икономическата сфера на пострадалото лице. В случая безспорно се установява от
събраните по делото доказателства, че ответникът е преследвал съзнателно такава цел по
5
отношение на молителката.
Отправените от В. към молителката послания, включително в присъствието на
полицаите, могат да бъдат категоризирани като заплахи, поради което същите безспорно
представляват акт на психическо и емоционално насилие и са възприети като такива от
молителката и детето. И двете са били уплашени, разстроени и поставени в тежка ситуация
от изпочупването на всички прозорци на къщата през нощта в зимно и студено време. В
ЗЗДН липсват дефиниции на конкретните видове насилие, поради което следва да се
приложи Правилника за приложение на Закона за закрила на детето /ППЗЗДт/. В § 3 от ДР
на правилника е дадена дефиниция на "психическо насилие" и това са всички действия,
които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като
подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други
форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и
попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща
среда. Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват,
защото чрез действията се засягат емоциите и психиката на пострадалите лица, които са
неразривно свързани. Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета,
трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което емоционалното
насилие е по-лека форма и в общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в
психиката на засегнатото лице. ЗЗДН не изисква настъпване на вредоносен резултат –
негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно насилие, включително
психична травма. Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства негативно върху
психическото спокойствие и уравновесеност на жертвата, като предизвика у нея уплаха,
тревожност, стрес и други неприятни изживявания. Острите стресови реакции и психичните
травми, макар и възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на
извършителя като психическо и емоционално насилие по смисъла на член 2, алинея 1
ЗЗДН. В тази връзка настоящият състав на въззивният съд съобразява, че в конкретният
случай не следва да бъдат разглеждани актовете сами по себе си, а в контекста на
отношенията между молителката и ответника и безспорно да се държи сметка, че това не е
първи акт на насилие спрямо молителката от ответника /същият е осъден с влязла в сила
присъда за извършено в условията на домашно насилие причиняване на Б. В. лека телесна
повреда, както и за закана с убийство на молителката/, а и актове на домашно насилие са
установени и след постановяване на заповед за незабавна защита по настоящото дело.
Всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество,
интензивност и последици, поради което и законът предвижда различни мерки за защита от
домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт,
съобразно неговата тежест, продължителност и последици. Мерките за защита по член 5,
алинея 1 от ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда
принудителни мерки, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане
възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че спрямо ответника, като извършител на
психическо и емоционално насилие, и най-вече с оглед времето на извършване на актовете
на домашно насилие, характеристичните данни на извършителя и неговия морален облик,
следва да бъдат приложени мерки по член 5, алинея 1, точка 2 и точка 3 от ЗЗДН, които са
съобразени с характера и тежестта на извършеното за срок от 10 месеца и които ще осигурят
защита на пострадалото лице и ще дадат възможност на ответника да преосмисли, както
извършените деяния, така и своето бъдещо поведение.
При избор на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и
степента на вината на извършителя. В конкретния случай се касае за упражнено психическо
насилие спрямо Б. В. и емоционално насилие върху детето С., поради което и крайният
6
извод на въззивния съд е, че освен постановените от първоинстанционния съд мерки, съдът
следва да постанови като защитна мярка режимът на лични отношения, определен по реда
на СК с цитираното по-горе съдебно решение, между детето и родителя, извършител на
домашно насилие, да се осъществява за срока по алинея 2 в защитена среда под надзор на
психолог или социален работник – член 5, алинея 4 от ЗЗДН. В тази връзка трябва да се
отбележи, че при налагане на мерките по член 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя/ите или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки. Настоящото производство според действащата нормативна уредба се
провежда при засилено служебно начало, при което именно правораздавателният орган е
този, който определя подходящите за защита на пострадалото лице мерки. Така е възможно
дори да не е поискана, една мярка да бъде служебно определена и наложена, включително и
за срок, различен от този, който е предложил молителят.
Поради частично различните крайни изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд по спора, решението на Районен съд – Варна следва да бъде
изменено, като бъде постановено режимът на лични отношения между бащата Г. П. В. и
детето С. Г. В., определен с решение № 4798 от 08.11.2019 г., постановено по гр.д. №
13607/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, в шестмесечен срок, считано от влизане в
сила на решението, да бъде осъществяван по следния начин: всяка втора, трета и четвърта
събота от месеца за времето от 10 часа до 12 часа в защитена среда под надзор на социален
работник, определен от ДСП – Варна.
По разноските
При този изход на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК право на разноски
за производството пред настоящата инстанция има въззиваемата, като в съдебно заседание
В. е потвърдила, че адвокат Б. Ц. й е оказал защита по реда на член 38, алинея 1, точка 2 от
ЗА. На основание посочената разпоредба, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по член 36,
алинея 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. На основание посочената разпоредба
съдът определя възнаграждение от 600 лева, което е съобразено с размера по член 22 от
Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание член 17, алинея 5 от ЗЗДН, настоящият състав на
Окръжен съд - Варна
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 934 от 17.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 16344 по описа за
2024 г. на Районен съд – Варна, осми състав, като
ПОСТАНОВЯВА режимът на лични отношения между бащата Г. П. В. ЕГН
********** от град **** и детето С. Г. В. ЕГН **********, определен с решение № 4798 от
08.11.2019 г., постановено по гр.д. № 13607/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, в
шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението, да бъде осъществяван по
следния начин: всяка втора, трета и четвърта събота от месеца за времето от 10 часа до 12
часа в защитена среда под надзор на социален работник, определен от ДИРЕКЦИЯ
7
„Социално подпомагане“ – Варна.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание член 17, алинея 5, изречение
последно от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. П. В. ЕГН ********** от град **** да заплати на адвокат Б. Ц. Ц. ЕГН
********** от Адвокатска колегия – Варна с адрес на упражняване на дейността в град ****
сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание член 16, алинея 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на
съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по местоживеене на
извършителя и пострадалото лице.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8