Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

09.02.2021 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		Съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

                                                                                                                                                                                                                                                                          

В публичното заседание на 2.07.2020 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

Гр.

Дело №

80

по описа за

2020

година.

    и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Г.Ф., гр. С., ул. „Г. И.“ № 2, представляван от Б.М. И С.С.– изп. директори, чрез адв. Е.Г., е предявил иск против П.П.Г., ЕГН **********, за сумата от 4238.93 лв. представляваща възстановеното от Г.Ф. по щета № 120022/13.01.2015 г. обезщетение, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 27.01.2020 г. до окончателното и изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва иска и по основание и по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 288а ал. 3 вр. с чл. 288 ал. 12 от КЗ /отм./.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложения в заверен превод от немски език протокол за ПТП с материални щети се установява, че на 21.06.2014 г., в 12.00 ч., в Кирхберг в Тирол, Китцбюелер Щрасе 116, паркинг на магазин „Била“, ответника Г. блъснал в посоченото време и на посоченото място с МПС с рег. № ВР6671ВХ, движейки се на заден ход, паркиран лек автомобил с рег. № КВ-702CD, собственост на Андреас Цулик, гражданин на ФРГ, като му е причинена деформация на вратата на водача.

Видно от приложената справка от базата данни на ИЦ към ГФ, полица №05112002062959, с валидност от 02.09.2012 г. до 01.09.2013 г., не е подадена като прекратена към ГФ.  На тази полица отговаря автомобил с рег. № ВР6671ВХ.

 

От представеното копие от претенция от НББАЗ изх.№1-0067/07.01.2015 г. до ГФ е видно, че на основание получена претенция от Национално Бюро на Австрия са изплатени на 09.12.2014 г. имуществени щети в следствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с български рег. № ВР6671ВХ в размер на 2067.78 евро, като от ГФ се претендира посочената сума.

Видно от представено копие от платежно нареждане от 09.12.2014 г., НББАЗ е изплатил на Национално Бюро на Австрия суми по щети в общ размер на 2067.78 евро.

Видно от представено копие от платежно нареждане, на л. 60 от делото,  на 24.01.2015 г., ГФ е изплатил по сметка на НББАЗ сумата от 4238.93 лева.  

С регресна покана изх. №ГФ-РП312/22.08.2019 г. Г.Ф. е поканил ответника да им възстанови изплатеното от тях обезщетение по щета №ГФ-12-0022/13.01.2015 г., като видно от обратната разписка пратката е непотърсена.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Искът е допустим.

По делото в тежест на ищеца е да установи, че ответникът с действията си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахован автомобил, да докаже техният размер, да докаже, че е заплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер.

По делото са налични документи, от които може да се направи безспорния извод, че ответника е виновен за възникналото ПТП /протокола за ПТП в превод от немски език/, има данни за причиняване на щети и техния размер, доказано е и заплащане от една страна от НББАЗ на претендираните щети на Национално Бюро на Австрия, а от друга – от ищеца на НББАЗ.

По силата на чл. 288а, ал.1 т.1 от КЗ /отм./, но действащ към момента на ПТП, Гаранционния фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователя. В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл. 288а ал.1 вр.чл. 288 ал.12 от КЗ /отм./ ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение на ответника и до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение, за да възникне валидно задължение длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени вреди.

Безспорно се установява и липсата на сключена задължителна застраховка „ГО“ към онзи момент.

По отношение на претендирания размер на вредите - съгласно чл. 5 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата на държавите-членки, искането за реимбурсиране на заплатени от съответното бюро суми за причинените от ПТП щети спрямо съответното заинтересовано бюро, трябва да съдържа следното: 1/сумите, изплатени като обезщетение на увредени лица или въз основа на доброволно споразумение или съгласно съдебно решение; 2/сумите, платени за външни услуги във връзка с обработването и уреждането на всяка щета, както и всички разходи специално направени във връзка със съдебни дела, които биха били изплатени при подобни обстоятелства от застраховател, установен в държавата, в която е настъпило произшествието; 3/таксата за обработване, която да покрива всички останали разноски, изчислени по правилата, одобрени от Съвета на Бюрата. В случая в процесната сума са включени освен пряката щета именно такива разходи, свързани с нейното установяване и отстраняване, поради което същите се явяват дължими от ответницата. Отделно от това съгласно разпоредбата на чл.288, ал.8 от КЗ /отм./ разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, а съгласно ал.12 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.

В настоящото съдебно производство, с отговора на исковата молба, съдът е сезиран с възражение от страна на процесуалния представител на ответника за погасяване по давност на вземането, за което е предявен искът. Преценявайки направеното в законоустановения срок възражение, съдът намира същото за основателно, по следните съображения:

 Съгласно правилото, установено в чл. 197 от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Наред с това обаче, съдът взе предвид, че е налице трайно установена практика на ВКС, споделяща разбирането, застъпено и в т.14 на ППВС № 7/77 г., чието действие не е отменено, че щом основанието за регресните суброгационни искове, които застрахователят предявява, възниква от друг спрямо застрахователното правоотношение фактически състав, в който като елемент се включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече не само различна по продължителност, спрямо специалната застрахователна давност, погасителна давност, но е различен и началният и момент, който не е от настъпване на застрахователното събитие, а от изплащане на застрахователното обезщетение, респ. на приравненото на него такова, платимо от ГФ. В този смисъл се счита, че задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане/ възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния договор и възниква от момента, в който застрахователят е платил на застрахованото лице или на неговия застраховател, като моментът на плащането поставя началото на погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя. С оглед практиката на ВКС на РБ, по въпроса за момента на изискуемост на вземането на ГФ, заявено по реда на чл. 288 ал. 12 от КЗ, както и за началния момент на погасителната давност за упражняване регресното право на последния, няма противоречия и се приема, че началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането на ГФ, е моментът на изплащане от ГФ на обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите/. В този смисъл е трайната съдебна практика: Решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г. на ВКС, II ТО, Решение № 15 от 04.02.2011 г. по т.д. № 326/2010 г. на ВКС, II ТО, Определение № 441 от 12.07.2010 г. по т.д. № 962/2009 г., II ТО, и други/.

Или в случая, както съдът прие по–горе, плащането е извършено на 24.01.2015 г., а иска е предявен на 27.01.2020 г., т. е, три дни след изтичане на петгодишния давностен срок, поради което съдът приема възражението за основателно, и иска следва да се отхвърли като погасен по давност.

Ответника не претендира разноски.

Водим от горното, съдът

              

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от Г.Ф., гр. С., ул. „Г.И.“№ 2, чрез адв. Е. Г., иск против П.П.Г., ЕГН **********, за сумата от 4238.93 лв. представляваща възстановеното от Г.Ф. по щета № 120022/13.01.2015 г. обезщетение, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 27.01.2020 г. до окончателното и изплащане, като погасен по давност.

             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                               

                                                               Районен съдия: