О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 25
Гр. Бургас, 28. 01. 2020 година
В И М Е Т О Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми
януари пред 2020 година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН
ИВАНОВ
Като разгледа докладваното от съдия- докладчика Захариев в. ч. н. д. №
22 по описа на съда за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 243 ал. 7 и сл. НПК.
С определение № 139 от 28. 11. 2019г. по ч. н. д. № 286-2019г. районен съд- Поморие е потвърдил постановление с изх. № 222/17 от 09. 09. 2019г. на прокурор при Районна прокуратура- Поморие за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 320 ЗМ-719/2017г. по описа на РУ- Поморие при ОД МВР- Бургас в частта в частта, в която е водено за престъпление по чл. 323 ал. 1 НК. Определението е съобщено на жалбоподателите Д.Ф. и Д.Ф. на 10. 12. 2019г. чрез техния процесуален представител адв. Д..
Недоволство от така постановеното определение са изразили Д.Ф. и Д.Ф., които го обжалват пред Окръжен съд- Бургас със съображения, че то е неправилно и незаконосъобразно. Молят определение да бъде отменено като делото бъде върнато на прокурора за изпълнение на задължителните за него указания по предходни съдебни актове. Не сочат други доказателства.
В срока на администриране на делото Окръжният съд указа и получи от прокурор при Окръжна прокуратура Бургас писмено становище по атакуваното определение и жалбата на въззивниците. В него се аргументира мнението, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и предложението това определение да бъде потвърдено. Не сочи нови доказателства.
След преценка на жалбата и становището на Окръжна прокуратура, атакуваното определение и материалите по досъдебното производство, Окръжният съд приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално оправомощени лица и в надлежна форма пред компетентен да се произнесе съд, поради което е процесуално допустима.
По същество:
За да постанови атакуваното определение, районният съд и съобразил всички налични към момента по досъдебното производство писмени и гласни доказателства. Изрично е приел идентификацията на недвижимия имот, както и неговите съсобственици, съответно разпределение на ползването на дворното място със съдебна спогодба, което в крайна сметка е причината за образуване на настоящото досъдебно производство- самоуправни действия, както и действия по унищожаване на чужда вещ. Като е съобразил становището на прокурора и влязлото в сила определение от 80/16. 08. 2019г. по ч. н. д. № 152/2019г. на Районен съд- Поморие с атакуваното определение Районният съд е приел, че св. Б. И. е следвало да предяви пред съда претенция по чл. 32 ал. 2 ЗС като заяви предполагаемото от него право на ползване на реална част от процесния съсобствен имот, различна от тази, посочена в съдебната спогодба, но вместо това той е пристъпил към осъществяване на твърдяното от него право- премахнал е ограда, представляваща телена мрежа, закрепена на бетонни колове, както и постройка за отглеждане на кокошки- всичко на стойност още 107. 80 лева без от деянието да са настъпили допълнителни вредни последици, а напротив- остатъците от оградата, коловете и постройката са били подредени в дворното място, а самото то- засадено от свидетеля с райграс. При това първоинстанционният съд е приел, че е налице „маловажен“ случай на деяние по чл. 323 ал. 1 НК и, че това деяние в конкретния случай не е съставомерно по смисъла на закона. Именно на това основание съдът е потвърдил атакуваното определение на прокурора за частично прекратяване на наказателното производство, като веднага след това е изразил становище, че законосъобразно наказателното производство може да продължи само за извършено евентуално престъпление по чл. 216 ал. 1 НК.
Районният съд е съпоставил този свой правен анализ със съображенията на прокурора в атакуваното постановление и е приел, че те са идентични- при възникнал спор св. И. е следвало да го отнесе до съда, но вместо това той сам е осъществил спорното право между него и жалбоподателите Д.Ф. и Д.Ф.. Наред с това прокурорът е приел, че липсва и субективна страна на деянието предвид предходната правна консултация с нотариус.
По тези съображения районният съд е постановил атакуваното определение като е потвърдил постановлението на прокурора за частично прекратяване на наказателното производство по чл. 323 ал. 1 НК. Изрично е посочил, че настоящия случай е „маловажен“ и изначално лисва извършено престъпление по чл. 323 ал. 1 НК поради неговата несъставомерност. Посочил е и, че наказателното производство по делото продължава за деяние по чл. 216 ал. 1 НК. Това разследване ще установи доколко са налице предпоставките за предаване обвиняемия на съд- в съответствие с правата и задълженията на държавното обвинение и на страните в наказателния процес.
Що се касае до изразено в становището на прокурора при Окръжна прокуратура- Бургас, че първоинстанционният съд е следвало да измени атакуваното постановление като посочи приетото от него фактическо основание за правилността на постановлението за частично прекратяване, настоящата инстанция намира, че в случая това не представлява съществено отстраните процесуално нарушение- по същество съдът напълно е споделил изводите на прокурора и само е допълнил, че деянието е „маловажен случай.
Ето защо атакуваното определение на районния съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243 ал. 8 НПС, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 139 от 28. 11. 2019г. по ЧНД № 286- 2019г. на
Райоонен съд- Поморие.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :