Определение по дело №31/2023 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 51
Дата: 26 януари 2023 г. (в сила от 26 януари 2023 г.)
Съдия: Велемира Димитрова
Дело: 20234200500031
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51
гр. Габрово, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова

Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20234200500031 по описа за 2023 година
Въззивното производство е образувано по частна жалба на И. Х. Х. от гр. Севлиево
срещу Определение № 753/17.10.2022г по гр. д.№ 1108/2022г. по описа на Севлиевски
районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявен иск с основание чл. 45 от ЗЗД
чрез налагане на запор по сметките на жалбоподателката до размер на 10 000 лева в
следните банки: „Алианц Банк България" АД, „Банка ДСК" ЕАД, „Банка Пиреос България"
АД, „Българо-американска кредитна банка" АД, „Българска банка за развитие" АД,
„Инвестбанк" АД, „Интернешънъл Асет Банк" АД, „Обединена българска банка" АД,
„Общинска банка" АД, „ПроКредит Банк (България)" АД, „Първа инвестиционна банка" АД,
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД, „СИБАНК" ЕАД, „Сосиете Женерал Експресбанк" АД,
„Тексим Банк" АД, „Ти Би Ай Банк" ЕАД, „Токуда Банк" АД, „Търговска банка Виктория"
ЕАД, „Търговска банка Д" АД, „УниКредит Булбанк" АД, „Централна кооперативна банка"
АД, „Юробанк България" АД, „Алфа банка" - клон България, „БНП Париба" С. А. - клон
София, „ИНГ Банк" Н.В. - клон София, „Ишбанк АГ"- клон София КЧТ, „Ситибанк Европа"
АД - клон България, „Те-Дже Зираат Банкасъ" - клон София, при условие, че молителката
внесе парична гаранция в размер на 1000,00 лева.
В жалбата се излагат твърдения, че постановеното определение е неправилно и
необосновано, тъй като макар да е допустим, предявеният иск не е подкрепен с
доказателства. Сочените в исковата молба разпечатки на чат кореспонденция и служебна
бележка не са годни доказателства по смисъла на процесуалния закон и от тях не могат да се
правят изводи за вероятна основателност на предявения иск.
Прави се искане за отмяна на определението.
Въззивният съд, като взе предвид наведените от жалбоподателката доводи, приема за
установено следното:
1
Частната жалба против Определение № 753/17.10.2022г по гр. д. № 1108/2022г по
описа на Севлиевски районен съд е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ
на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на
иска предявен от А. А. Й. от гр. София срещу И. Х. Х. от гр. Севлиево за заплащане на
сумата 10 000,00 лева, предявена като частичен иск от 20 000,00 лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди (болки и страдания) настъпили като пряка
и непосредствена последица от разкриването на тайната на осиновяването, както и
законната лихва върху тази сума, считано от датата на разкриване на тайната - 20.10.2017 г.
до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ответницата И. Х. Х. е разкрила тайната на
осиновяването на ищцата, с което й е причинила множество неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, след като на 20.10.2017 г. се свързала с нея
без да се познават лично и провела кореспонденция, вследствие на което ищцата разбрала,
че била осиновена. Вследствие деянието на ответницата ищцата претърпяла неимуществени
вреди. Загубила самочувствие, изживяла тревоги и напрежение, депресивни състояния,
влошаване на личния и професионалния живот, влошаване на здравословното състояние,
безсъние и стрес от узнатия факт. Ищцата непрекъснато понасяла тези вреди през годините
и продължавала да ги понася, преживявала интензивен психически и емоционален стрес,
който продължавал и до днес.
За установяване на изложените в исковата молба твърдения, към нея са приложени
разпечатки на чат кореспонденция чрез Месинджър между страните по делото, служебна
бележка издадена от психотерапевта Р. Н. и разпечатка от Фейсбук -профила на
ответницата.
За да постанови определението си първоинстанционният съд е намерил, че
предявеният иск е допустим, тъй като от твърденията на молителя може да се направи извод
за наличие на правен спор между страните, като е налице и правен интерес от разрешаването
му по съдебен ред. Приел е, че доколкото предявеният иск е паричен, обезпечителната
нужда се предполага дори и да не са изложени съображения от молителката в тази насока,
тъй като във всеки един момент ответникът може да се разпореди с имуществото, което би
послужило за удовлетворение на претенцията в случай на уважаване на иска. Посочените от
молителката обезпечителни мерки са подходящи, адекватни и достатъчно конкретизирани, а
предявеният иск е подкрепен с писмени доказателства във връзка с изложените от
молителката твърдения.
Съдът обаче е счел, че сочените с исковата молба доказателства не са в достатъчна
степен убедителни, за да обосноват сами по себе си допускане на исканото обезпечение,
порази което е задължил молителката да представи гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД, чиито
размер с оглед цената на предявения иск и преките и непосредствени вреди, които
ответницата би претърпяла, ако обезпечението е неоснователно е определен на 1 000 лева.
Въззивният съд, намира, че така постановеното определение е обосновано и
2
законосъобразно.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките за
допускане на поисканото обезпечение на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС на РБ / Определение № 426/07.07.2011 г. по ч. гр.
дело№329/2011г. ІV г.о. /, за да се допусне обезпечение на иск, следва да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: искът трябва да бъде допустим, трябва
да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща. При
липса на писмени доказателства, които са в състояние да обусловят извод за вероятна
основателност на исковите претенции по смисъла на чл. 391, ал. 1, т.1 ГПК, исканото
обезпечение следва да бъде допуснато при условията на чл. 391, ал. 1, т.2 ГПК след внасяне
на гаранция.
В настоящия случай е налице допустим иск, обезпечителна нужда и подходяща
обезпечителна мярка, а с оглед на липсата на убедителни писмени доказателства за
основателността на иска е определена гаранция, която съответства на вредите, които
ответницата би претърпяла при евентуална неоснователност на исковата претенция.
С оглед на изложеното обжалваното определение на Севлиевски РС следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 753/17.10.2022г по гр. д. № 1108/2022г= по описа
на Севлиевски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3