№ 158
гр. Смолян, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20235400500134 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№236/30.01.2023 от ЕТ „Мичо
Порязов - ТВ" с ЕИК ***, с адрес град Рудозем, ж.к. Възраждане, община
Рудозем, област Смолян, представлявано от М.В.П., и от „Вехрус" ЕООД с
ЕИК **, с адрес град Рудозем, бул. България 9, община Рудозем, област
Смолян, представлявано от Т.Х.Б. - управител, двамата действащи чрез
пълномощника адв. М.О. против решение № 4/19.01.2022г., постановено по
гр.д. № 239/2022г.по описа на районен съд Мадан, с което е обявена за
недействителна спрямо Държавата, по предявените искове от К.Р.С.- старши
публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив с ЕИК ** и адрес: гр. Пловдив
против „ВЕХРУС“ ЕООД с ЕИК**, представлявано от Т.Х.Б., със седалище и
адрес на управление: гр. Смолян, и ЕТ „МИЧО ПОРЯЗОВ - ТВ“ с ЕИК***,
представляван от М.В.П. с адрес: гр. Рудозем, на основание чл. 216, ал. 1, т. 2,
т. 4 и т. 5 от ДОПК, осъществената с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 129, том I, рег. № 2036, дело № 119 от 2017 г от
25.10.2017г. по описа на нотариус Семир Бозов, рег. № 356 на НК, с район на
действие районен съд - Мадан, сделка, с която ВЕХРУС ЕООД с ЕИК ** е
прехвърлило в полза на ЕТ Мичо Порязов – ТВ с ЕИК *** собствеността
върху недвижим имот: УПИ II (втори)- МТС в квартал 47 (четиридесет и
седми) по регулационния план на с. Елховец, общ. Рудозем, одобрен със
заповед № 209/25.05.1992 г. на Кмета на община Рудозем, застроен и
незастроен с площ от 2410.00 (две хиляди четиристотин и десет) кв.м.
съгласно скица № 374/03.11.2009 г. на Община Рудозем, презаверена на
1
23.10.2017 г. и удостоверение № 4900/24.10.2017 г. на Кмета на Община
Рудозем при граници на имота на изток – горски фонд, запад – УПИ I в
квартал 47, на север УПИ I в квартал 47-и на юг – улична регулация, заедно с
построените в имота сгради, а именно: двуетажна масивна сграда, състояща
се от 3 гаражни клетки, 3 канцеларии, работилница, съблекалня и сервизни
помещения с обща застроена площ 140 квадратни метра, и МАСИВНА
ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА, състояща се от работилница и гараж със застроена
площ от 56 (петдесет и шест) квадратни метра срещу продажна цена от 13
328 лева, от която 9 008 лева е стойността на поземления имот, а 4 320 лева е
стойността на сградите. Със същото решение са осъдени „ВЕХРУС“ ЕООД и
ЕТ „МИЧО ПОРЯЗОВ - ТВ“ да заплатят в полза на ТД на НАП Пловдив сума
в размер на 300 лева –юриск. възнаграждение, както и сумата от 250 лева
депозит за съдебно-оценъчна експертиза, а в полза на районен съд –Мадан да
заплатят сума в размерна 131,12 лева - държавна такса по делото. Считат ,че
обжалваното решение е изцяло, неправилно и незаконосъобразно и молят
въззивния съд да го отмени и да постанови свой съдебен акт, с който да
отхвърли предявения иск като неоснователен. Считат ,че районен съд - Мадан
неправилно е приел, че са налице всички общи предпоставки, визирани в
чл.216 ал.1 ДОПК в редакцията му към датата на изповядване на оспорената
сделка, тоест преди 01.01.2021г.Считат ,че за да е изпълнен фактическият
състав, пораждащ недействителността по чл. 216 ДОПК е необходимо да са
налице следните предпоставки- 1) длъжник по установено публично
задължение, 2) който е извършил разпоредително действие със свое
имущество, 2.1) след датата на установяване на задължението или 2.2.)
респективно след връчване на заповедта за ревизия. Твърдят ,че разпоредбата
на чл. 216 ДОПК изисква отчуждителните действия да са извършени след
датата на установяване на публичното задължение. За да е приложима
нормата считат ,че е необходимо да е налице установено публично
задължение.Намират ,че ВКС е формирал задължителна практика по чл. 290
ГПК, според която публичният изпълнител не може да основава иска си по
чл. 216 ДОПК на вземане, установено по декларация от страна на длъжника.
Считат ,че публичното задължение трябва да бъде установено с влязъл в
сила административен акт, респективно съдебно решение. Според съда,
съгласно чл. 108 ДОПК данъчните задължения се установяват с ревизионен
акт, респективно се считат за установени след изтичането на петгодишния
срок за започване на ревизия по чл.109 ДОПК. Публичното вземане, на което
ищеца основава отменителния си иск, следва да е установено в стабилен
властнически акт или съдебно решение. Считат ,че в подкрепа на този
аргумент е и изменението на правната норма чл.216 ДОПК, направено от
законодателя със Закона за изменение и допълнение на ДОПК, обн. ДВ
бр.105/2020г., в сила от 01.01.2021г., изразяващо се в допълнението му с
израза „след датата на деклариране или на установяване" на публичните
задължения. Счита ,че недействителни по отношение на държавата, съответно
на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване
на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
2
задължения..." Пълномощникът на жалбоподателите твърди ,че едва след
влизане в сила на направеното изменение може да бъдат обявявани за
недействителни и сделки, сключени след датата на деклариране на публично
задължение, като до 31.12.2020г. включително задължителна
предпоставка за установяване на такава недействителност е публичните
задължения на прехвърлителя да бъдат установени с влязъл в сила
административен акт, респективно съдебно решение, каквато намира ,че е
практиката на ВКС. Считат ,че всички публични задължения на първия
ответник по делото - „Вехрус" ЕООД, са установени с подадени от
дружеството декларации, а не с ревизионен акт и/или съдебно решение.
Поради това атакуваната от ищеца сделка счита ,че не е извършена след
датата на установяване на публичното задължение, съответно след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, и исковете намират ,че са
неоснователни само на това основание - липсата на една от общите
предпоставки по чл.216 ал.1 от ДОПК.
Считат ,че разпоредбата на чл.216 ал.1 т.2 от ДОПК, в редакцията
и,действаща към датата на оспорваната сделка - 25.10.2017г. гласи, че
„Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са
сключените след датата на установяване на публичното задължение,
съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в
резултат на ревизията са установени публични задължения, - възмездни
сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото
значителнонадхвърля по стойност полученото." Ищецът твърди, че при
сделката между ответниците, изповядана на 25.10.2017г., даденото значително
надхвърля полученото по следните съображения:
1. занижена стойност на получената сума за притежаваното от длъжника
имущество - продажната стойност (13 325,00 лв.) е по-малка от данъчната
оценка на имота (14 063,50 лв). Твърдят,че това е разлика между двете суми в
размер едва на 738,50 лева, равняваща се на почти 1/19 от данъчната оценка
на имота, което е незначителна разлика между двете суми и не надхвърля
значително полученото по смисъла на чл.216 ал.1 т.2 ДОПК.
2. продажната цена е по-ниска и от задължението на лицето по посочените в
нотариалния акт фактури за покупки.Твърдят ,че цената за продажбата е
заплатена чрез прихващане с дължими суми по 11 броя фактури, издадени от
Едноличен търговец „Мичо Порязов - ТВ" на „Вехрус" ЕООД на обща
стойност 13 328,00 лева. Фактурите са издадени за доставки, извършени 21
месеца преди прехвърлянето, които поради финансови затруднения на
получателя не са били заплатени към 25.10.2017г. По всяка от фактурите към
датата на прехвърлянето твърди, че е била натрупана лихва за забава. Към
25.10.2017г. изброяват размера на законната лихва за забавено плащане по
фактури като общият размер на лихвите за забава е 2566,52 лева Твърдят ,че
освен лихвите по прихванатите вземания, към датата на прехвърляне
„Вехрус" ЕООД е било в забава за плащането и на още 11 фактури, издадени
от негово име , които също са били просрочени и със забавено плащане.
Невъзможността да бъдат платени с парични средства поради затруднения на
получателя, дългият период на забавата и трайните търговски отношения
3
между двамата търговци са все обстоятелства, които счита ,че са повлияли на
вземането на решението за съществените елементи на покупко-продажбата -
размер на продажната цена и начин на плащането и.
3. друг недвижим имот в същото населено място е апортиран на значително
по-висока стойност от продажната цена на процесния недвижим имот.
Ищецът има предвид имот, находящ се в село Елховец, който не е идентичен
нито по площ, нито по стойност с придобития от него . Площта на купения от
„Вехрус“ЕООД имот е 2 410,00 кв.м., а тази на апортирания – 5 630,00 кв.м.-
два пъти и половина повече. Твърдят ,че застроената площ на първия
имот е едва 206кв.м., а този на втория - 2316,00 кв.м., или 10 пъти повече.
Освен това, твърдят ,че значителна е разликата в състоянието на двата имота,
тъй като купеният от него имот е в изключително тежко функционалното
състояние и се е нуждаел от спешен ремонт, за да не се разруши, докато
апортираният от първия ответник имот е бил добре поддържан и работещ
обект.
Категорично оспорва извода на районен съд - Мадан, че сделката е
осъществена с намерение да се увреди публичният взискател. Твърди че не
съществува презумпция за съществуване на такова намерение, и то подлежи
на доказване в процеса с всички доказателствени средства, като
доказателствената тежест е на ищеца. Твърди ,че в производството пред
районен съд - Мадан не са били представени доказателства за наличие на
намерение за увреждане на публичния взискател у прехвърлителя. Напротив,
твърди ,че от събраните доказателства се установява, че прехвърлителната
сделка не е осъществена с цел увреждане на публичния взискател и
осуетяване на принудително изпълнение. Твърди ,че след датата 25.10.2017г.
„Вехрус" ЕООД не е преустановило търговската си дейност, нито е
възпрепятствало постъпването на суми по изпълнителното дело №597/2014г..
От представената от ищеца справка твърди ,че се установява, че за периода от
31.12.2017г. до 02.08.2022г. по делото са постъпили суми в общ размер на 292
259,49 лева, от които 46 000,00 лева са преведени доброволно от длъжника
„Вехрус" ЕООД. Счита ,че е нелогично дружество, което цели избягване
плащането на публичните си задължения, да прехвърли имот на стойност 28
331,00 лева дори да се кредитира заключението на СТЕ, с тази цел, и след
това да преведе доброволно на публичния изпълнител сумата от 46 000,00
лева, а отделно от нея да разполага с имущество, от което в резултат на
принудителното изпълнение е събрана сума от още 246 259,49 лева. Твърди
,че освен това прехвърленият имот не е цялото имущество, с което търговецът
е разполагал. Счита ,че е установено по делото ,че до датата 06.03.2020г., в
патримониума на „Вехрус" ЕООД е бил включен и недвижим имот -Бар
„Кристал" в град Рудозем, чиято стойност към 25.10.2017г. е била 137
110,00 лева. Твърдят ,че това са две години и половина, броими от датата на
оспорената сделка, в които длъжникът е продължавал да притежава имот на
стойност, равняваща се на пет пъти стойността на имота, прехвърлен на ЕТ
„Мичо Порязов - ТВ".
Твърди ,че ако у „Вехрус" ЕООД е съществувало намерение за
увреждане,най-логичната проява на това намерение би била да прехвърли
4
имота на по-висока стойност, вместо имота в село Елховец. След като е
безспорно, че такова прехвърляне не е извършено две години и половина след
атакуваната сделка, то твърдението на ищеца за наличие на намерение за
увреждане у длъжника е опровергано .Намира ,че пречка за такова
прехвърляне не е съществувала поради наличието на вписана договорна
ипотека върху имота. Както се установява от представеното Удостоверение
№ 2007-10-00175 от „Банка ДСК" АД, съществуващите три кредитни сметки
на „Вехрус" ЕООД са били окончателно закрити на датите 25.08.2015г.,
22.12.2014г. и 15.02.2012г., тоест най-късно след 26.08.2015г. не е
съществувало кредитно задължение, за чието обезпечение да е била учредена
договорната ипотека, и счита ,че е нямало пречка имотът да се прехвърли без
тежести. А освен всичко останало,счита ,че няма пречка и за прехвърляне на
имот, върху който е учредена договорна ипотека. Твърди ,че при липса на
доброволно плащане по издадени 22 броя фактури от страна на „Вехрус"
ЕООД, за него като търговец е напълно приемливо придобиването на
недвижим имот, вместо получаването на парични средства, тъй като по този
начин вземането му ще остане удовлетворено, вместо да остави вземането
несъбираемо. Твърди ,че преди изповядването на покупко-продажбата е била
направена справка в имотния регистър, от която е видно, че по отношение на
придобивания от него имот няма вписани възбрани, искови молби и каквито
и да било тежести. Твърди че изобщо не е знаел за съществуването на
публични задължения на прехвърлителя, още по-малко за техния произход,
размер и обезпеченост, нито у него не е имало намерение за увреждане на
публичния изпълнител.
Що се отнася до твърдението, че страните по сделката са свързани
лица, поради което намерението за увреждане се презумира, същото счита че
е останало недоказано и опровергано от представената към исковата молба
справка актуално състояние на всички трудови договори за Т.Х.Б. - управител
на „Вехрус" ЕООД, тъй като от нея е видно, че същата е била наета по трудов
договор при втория ответник за периода от 07.02.2013г. до 19.02.2013г.
Твърди ,че състоянието на „свързаност" трябва да е налице към момента на
сключване на сделката Намира ,че сделката не е извършена между свързани
лица - вж §1 т.З от ДР на ДОПК .
Относно иска по чл.216 ал.1 т.5 от ДОПК намира ,че същия е
неоснователен-да се обяви за недействителна сделката от 25.10.2017г., тъй
като с нея се погасяват парични задължения чрез прехвърляне на собственост,
тъй като връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните
взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на
длъжника. Макар, че изпълнителното дело е било образувано още през 2014
година, до 25.10.2017г.твърди ,че публичният изпълнител не е наложил
обезпечителни мерки и не е насочвал изпълнението върху недвижими имоти,
собственост на длъжника „Вехрус" ЕООД - видно от приложената справка от
Имотния регистър, воден от АВ. Такива мерки счита ,че не са предприети и
до настоящия момент, като настоящото дело е и единственият иск по чл.216
ал.1 ДОПК, предявен от публичния изпълнител. Предвид проявеното
бездействие от страна на публичния изпълнител в продължение на 8 години
5
,счита ,че е спорно дали успешното провеждане на иска би довело до
увеличаване на сумата от осребряване на имущество на първия ответник.
Счита, че най-вероятно публичните задължения на „Вехрус" ЕООД,
съществували към 25.10.2017г., са вече погасени от длъжника чрез плащане
или са погасени по давност, поради което покупко-продажбата на процесния
имот не следва да се обявява за недействителна за да послужи имота за
погасяване на несъществуващи вече задължения. Поради това моли въззивния
съд да се произнесе в този смисъл
Постъпил е в законния срок писмен отговор от К.С. - старши
публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив с ЕИК **, чрез процесуалния
представител - главен юрисконсулт З.Х., която намира въззивната
жалба за нередовна, респективно –неоснователна. Намира ,че обжалваното
решение е законосъобразно .Счита общата въззивна жалба на „Вехрус“ ЕООД
и ЕТ „Мичо Порязов ТВ“ за неоснователна. Счита ,че правилно районен съд
Мадан е посочил, че за да бъдат установени публичните задължения, условие
според чл. 216, ал. 1 ДОПК за обявяване за недействителна спрямо
Държавата и общините на определена сделка, е необходимо публичните
задължения да бъдат установени по реда на ДОПК т.е. не само чрез издаване
на ревизионен акт, но и чрез деклариране на задълженията от самото
задължено лице. Според посочените в глава IV от ДОПК „Установяване на
данъците и задължителните осигурителни вноски“/ разпоредби,
установяването на публичните задължения се извърша освен чрез издаване на
ревизионен акт, така и чрез деклариране на публичните задължения от самото
задължено лице. Счита ,че когато обаче предвиденият в чл. 109, ал. 1 от
ДОПК срок за извършване на ревизия е изтекъл, то декларираните
задължения са окончателно установени, според разпоредбата на чл. 108, ал. 2
ДОПК. Видно от доказателствата по преписката, към 25.10.2017г. спрямо
първия ответник „Вехрус“ ЕООД твърди ,че са установени публични
задължения, с издадени от Община Рудозем Акт за установяване на
задължения по ЗМДТ № Д-0034/26.05.2014г. и Акт за установяване на
задължения по ЗМДТ № Д-0035/26.05.2014г„ влезли в сила на 13.06.2014г.
Твърди ,че същите са издадени на основание подадени от задълженото лице
„Вехрус“ ЕООД през 2010г. декларации по ЗМДТ, като установените
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за
периода 2009г. - 201Зг., подлежат на внасяне според разпоредбата на чл. 28
ал.1 от ЗМДТ в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е
дължим данъка. Поради това счита ,че задълженията по ЗМДТ за периода
2009-2011г. са окончателно установени към 25.10.2017г., имайки предвид
разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ДОПК,приложима на основание чл. 4, ал. 1 от
ЗМДТ. Твърди че тъй като същите не са внесени в законоустановеният срок,
изпълнителните основания са изпратени на публичния изпълнител при ТД на
НАП Пловдив за събиране, който ги присъединява към образуваното
изпълнително дело № 597/2014г. и предприема действия за обезпечаване и
събирането им. Предвид същите, към датата на продажбата на процесния
недвижим имот задълженията по ЗМДТ твърди ,че не са погасени по
начините ,установени с разпоредбата на чл. 168 ДОПК, и са дължими. По
6
искане на Община Рудозем изх. № Р2205/10.05.2021г поради „настъпване на
промяна в обстоятелствата“, с Разпореждане № С210021-035-
0245606/12.05.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив,
събирането на задължения по Акт за установяване на задължения по ЗМДТ №
Д-0035/26.05.2014г. общо в размер на 5 806,05лв., в т. ч. главница 2710,02лв. и
лихва 3096,03лв. е прекратено. Твърди ,че освен задължения по ЗМДТ, към
25.10.2017г. спрямо „Вехрус“ ЕООД са налице и установени и невнесени
публични задължения, установени с подадени от дружеството до тази дата
данъчни и осигурителни декларации, а именно: декларации по чл. 125, ал.1 от
ЗДДС, чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО, чл. 92 от ЗКПО и декларации
Образец 6 по чл. 5, ал. 4 т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3 т. 1 от Наредба
Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица/отм в силадо03.01.2020г./ С тях
по силата на чл. 105 от ДОПК, задълженото лице само изчислява основата и
дължимия данък или осигурителни вноски, които следва да бъдат внесени в
сроковете, определени в съответния закон, но видно от приложената към
отговора Справка за общите задължения на „Вехрус“ ЕООД, счита ,че същите
не са внесени и към 22.02.2023г.
Твърди ,че според справките за общите задължения на „Вехрус“
ЕООД към 28.09.2017г., респ. към 25.10.2017г. остават дължими задължения
по декларации Образец 6 за 2010 и 2011г. в размер на 4 668,02 лв., в т. ч.
главница 1705,26лв. и лихви в размер на 2962,76 лв., като към 27.07.2022г. и
22.02.2023г. остават дължими лихви в размер на 3 027,60 лв. Твърди ,че
същите остават непогасени и към настоящия момент по начините посочени с
разпоредбата на чл. 168 от ДОПК, предвид предвидената с чл. 169 оДОПК
последователност за погасяване на задълженията - главница, лихви и
разноски, погасяването на лихвите да се извършва след погасяване на всички
главници/ап.б от разпоредбата/, и условията предвидени с разпоредбите на
чл. 171 - 173 ДОПК за погасяването им по давност.
С оглед останалите основания посочени в исковата молба на
публичния изпълнител, а именно на разпоредбите на чл. 216, ал. 1 т. 2, т. 4 и
т. 5 ДОПК, както и изложените в тази връзка с въззивната жалба доводи,
счита възраженията за неоснователни, тъй като от представените по делото
доказателства се доказват изпълнени фактическите състави на посочените
разпоредби.Твърди ,че видно от извършената и приета в производството
експертиза, същата доказва, че пазарната цена на недвижимия имот е два пъти
по- голяма от получената за продажбата цена. Счита за неоснователни и
доводите в жалбата ,касаещи изпълнение на условията на чл. 216, ал. 1 т. 4
ДОПК, а именно липсата на намерение при длъжника с тази сделка да се
увреди публичния взискател. Освен изложените пред районен съд Мадан в
тази връзка доводи, които поддържа изцяло, счита че намерението за
увреждане се доказва и със заплащане на продажната цена на процесната
сделка чрез прихващане, вместо по банков път, установено и от
съда.Получавайки на 24.10.2017г. Постановление № С170021-022-
0059656/20.10.2017г., с което е наложен запор върху банковите сметки на
7
дружеството в 27 броя търговски банки, „Вехрус “ ЕООД приема
плащанетона продадения недвижим имот да се извърши чрез прихващане,
вместо по банков път, респ. сумата да постъпи по запорираната банкова
сметка и да погаси част от дължимите от дружеството публични задължения,
които според постановлението са в размер на 367 268,09 лв. Счита ,че
намерението за увреждане на публичния взискател се доказва и с
деклариране на 25.10.2017г. от „Вехрус“ ЕООД на липса на публични
задължения с декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК, при знанието за дължими
такива в размер на над 367 000 лв., информация за конкретния размер на
които дружеството е получило предходния ден, от връченото постановление
за налагане на обезпечителни мерки. Намира ,че наличието на друг недвижим
имот, собственост на „Вехрус“ ЕООД не обосновава липсата на намерение
процесната продажба да увреди публичния взискател, отчитайки стойността
му, която не е достатъчна да обезпечи публичните задължения на
дружеството, както и учредената върху него на 24.08.2009г. според справката
от АВ, Служба по вписванията - Мадан договорна ипотека, заличена на
06.03.2020г., на която дата недвижимия имот също е продаден на „Калвърт“
ЕООД, на който са прехвърлени по-голяма част от активите на дружеството.
Счита за неоснователни и доводите на жалбоподателите, свързани с
липсата на свързаност между купувача ЕТ „Мичо Порязов - ТВ“ и
представляващият на „Вехрус“ ЕООД. Видно от исковата молба, с нея не се
твърди че същите са „ свързани лица“ по смисъла на ДОПК, а единствено че
между тях съществуват „трайни търговски взаимоотношения“ и за определен
период от време купувача по процесната сделка е бил работодател на
представляващия „Вехрус“ ЕООД, което обстоятелство се потвърждава и от
доказателствата по преписката. В тази връзка счита ,че не без значение са и
действията на дружеството по „скоростно“ разпореждане с наличните активи,
след установени и то чрез деклариране от същото на публични задължения в
особено големи размери. Поради това моли в този смисъл въззивния съд да
се произнесе. Моли в полза на ТД на НАП Пловдив да бъдат присъдени
разноски за юриск. възнаграждение за тази инстанция по приложения списък.
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателите
ЕТ „Мичо Порязов ТВ“ гр.Рудозем и „Вехрус „ЕООД,се представляват от
адв.М.О. ,която поддържа изцяло депозираната въззивна жалба и моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение на районен съд Мадан като
незаконосъобразно и необосновано и отхвърли предявените искове спрямо
доверителите и като развива подробни съображения за това .Претендира
разноски по представен списък.
Въззиваемият ТД на НАП Пловдив се представлява от юриск. Х.
,която поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна .Моли
въззивния съд да констатира ,че задълженията са налице и с актове за
установяване на публични задължения ,а в полза на община Рудозем са
влезнали в законна сила и са били дължими към датата на осъществуване на
сделката,така и в следващ момент.Поради това моли да бъде потвърдено като
законосъобразно обжалваното решение на районен съд Мадан.Претендира
разноски в полза на ТД на НАП по представен към отговора на въззивната
8
жалба списък.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса и
при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Видно от депозираната пред районен съд –Мадан искова молба от ТД
на НАП са били предявени обективно и субективно съединени
конститутивни искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК
срещу Вехрус“ЕООД гр.Смолян и ЕТ „Мичо Порязов „гр Рудозем. Страни по
иска по чл. 216 ДОПК са държавата като ищец, а като ответници трябва да
бъдат конституирани длъжникът и третото лице, с което той е
договарял,както е в настоящия случай . Страните по сделката имат
качеството на задължителни необходими другари и участието им в това
производство е условие за допустимостта на исковете ,както е сторено в
производството по делото.
Като доказателства в първата инстанция е приета справка за общите
задължения на "Вехрус " ЕООД към 26.10.2022 г. , от която е видно, че към
26.10.2022г. публичните задължения на първия ответник възлизат общо на
288 046, 65 лева/стр.287 от първоинстанционното дело/
Пред първата инстанция е представен и приет като доказателства
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №.129, том I, рег.
№2036, дело № 119 от 25.10. 2017 г. по описа на нотариус Семир Бозов,от
който е видно ,че „Вехрус“ЕООД е продал в полза на ЕТ „Мичо Порязов
собствеността върху недвижим имот: УПИ-ІІ МТС в квартал 47 по
регулационния план на с. Елховец общ. Рудозем, одобрен със заповед №
209/25.05.1992 г. на Кмета на община Р., застроен и незастроен с площ от
2410 кв. м. съгласно скица № 374/03.11.2009 г. на Община Рудозем,
презаверена на 23.10.2017 г. и удостоверение № 4900/24.10.2017 г. на Кмета
на Община Рудозем при граници на имота на изток – горски фонд, запад –
УПИ I в квартал 47, на север УПИ I в квартал 47 на юг – улична регулация,
заедно с построените в имота сгради, а именно: двуетажна масивна сграда,
състояща се от 3 гаражни клетки, 3 канцеларии, работилница, съблекалня и
сервизни помещения с обща застроена площ 140 квадратни метра, и масивна
едноетажна сграда , състояща се от работилница и гараж със застроена
площ от 56 квадратни метра срещу продажна цена от 13 328 лева, от която 9
008 лева представлява стойността на поземления имот, а 4 320 лева
представлява стойността на сградите. Видно от приложения нотариален акт
продажната цена се заплаща чрез прихващане с дължими от
продавача“Вехрус „ЕООД на купувача-едноличен търговец суми по
единадесет броя фактури, издадени в периода от 31.01.2016 г. до 09.03.2016
г. Става ясно от доказателствата по делото ,че данъчната оценка на процесния
имот към момента на сключването на договора за покупко-продажба е в
размер на 14063, 50 лева.Следователно имотът е продаден под стойността на
данъчната оценка.
9
Основно възражение, което е направено както пред първата така и
пред въззивната инстанция от пълномощника на ответниците ,сега
жалбоподатели -адв.Орманова е ,че предпоставка до 31.12.2020г. за
установяване на недействителност на сделка е публичните задължения на
прехвърлителя да бъдат установени с влязъл в сила административен акт
,респективно съдебно решение.Това възражение въззивния съд намира за
неоснователно. Правилно районен съд Мадан е посочил в мотивите на
обжалваното решение , че за да бъдат установени публичните задължения,
условие според чл. 216, ал. 1 ДОПК за обявяване за недействителна спрямо
Държавата и общините на определена сделка, е необходимо публичните
задължения да бъдат установени по реда на ДОПК т.е. не само чрез издаване
на ревизионен акт, но и чрез деклариране на задълженията от самото
задължено лице. Според посочените в глава IV от ДОПК „Установяване на
данъците и задължителните осигурителни вноски“/ разпоредби,
установяването на публичните задължения се извърша освен чрез издаване на
ревизионен акт, така и чрез деклариране на публичните задължения от самото
задължено лице. ,че когато обаче предвиденият в чл. 109, ал. 1 от ДОПК срок
за извършване на ревизия е изтекъл, то декларираните задължения са
окончателно установени, според разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ДОПК. Видно
от доказателствата по преписката, към 25.10.2017г. спрямо първия ответник
„Вехрус“ ЕООД са установени публични задължения, с издадени от Община
Рудозем Акт за установяване на задължения по ЗМДТ № Д-0034/26.05.2014г.
и Акт за установяване на задължения по ЗМДТ № Д-0035/26.05.2014г„ влезли
в сила на 13.06.2014г. Същите са издадени на основание подадени от самото
задължено лице „Вехрус“ ЕООД през 2010г. декларации по ЗМДТ, като
установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци за периода 2009г. - 201Зг., подлежат на внасяне според
разпоредбата на чл. 28 ал.1 от ЗМДТ в срок до 30 юни и до 31 октомври на
годината, за която е дължим данъка. чл. 105 от ДОПК, съгласно който
задълженията се внасят в сроковете, определени в съответния закон, т.е. те са
изискуеми и без да е необходима санкция на държавен орган. НАП има
правомощия да осъществява контрол върху декларираните задължения и чрез
последващ ревизионен акт да установи различен размер на същите, но в
случай, на коректно изчислени и декларирани задължения, до ревизия и акт
не се стига. Посочените вземания на НАП са надлежно присъединени към
изпълнителното производство преди извършване на атакуваната
разпоредителна сделка. Видно от доказателствата по делото ,че атакуваната
сделка е извършена на дата, след като са били установени вземанията, за
които е разпоредено присъединяване за принудително изпълнение към
ревизионния акт, както е предвидено в ДОПК. Прието е в
първоинстанционното решение, че при атакуваната продажба на недвижим
имот, даденото по сделката – прехвърленото право на собственост надхвърля
полученото – цената, която е уговорена. Така правилно районен съд е
достигнал до извода за основателност на иска на посоченото правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК. чл. 105 от ДОПК, съгласно който
задълженията се внасят в сроковете, определени в съответния закон, т.е. те са
10
изискуеми и без да е необходима санкция на държавен орган. НАП има
правомощия да осъществява контрол върху декларираните задължения и чрез
последващ ревизионен акт да установи различен размер на същите, но в
случай, на коректно изчислени и декларирани задължения, до ревизия и акт
не се стига. Видно от доказателствата приложени към първоинстанционното
дело задълженията по ЗМДТ за периода 2009-2011г. са окончателно
установени към 25.10.2017г /деня на извършената покупко -продажба /,
имайки предвид разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ДОПК,приложима на
основание чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. И тъй като тези задължения не са внесени в
законоустановеният срок, изпълнителните основания са изпратени на
публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив за събиране, който ги
присъединява към образуваното изпълнително дело № 597/2014г. и
предприема множество действия за обезпечаване и събирането им. Предвид
същите, към датата на продажбата на процесния недвижим имот
задълженията по ЗМДТ не са погасени по начините ,установени с
разпоредбата на чл. 168 ДОПК, и те остават дължими.
По искане на Община Рудозем изх. № Р2205/10.05.2021г поради
„настъпване на промяна в обстоятелствата“, с Разпореждане № С210021-035-
0245606/12.05.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив,
събирането на задължения по Акт за установяване на задължения по ЗМДТ №
Д-0035/26.05.2014г. общо в размер на 5 806,05лева , в т. ч. главница
2710,02лв. и лихва 3096,03лв. е прекратено. Освен задължения по ЗМДТ, към
25.10.2017г. спрямо „Вехрус“ ЕООД са налице и установени и невнесени
публични задължения, установени с подадени от дружеството до тази дата
данъчни и осигурителни декларации, а именно:декларации по чл. 125, ал.1 от
ЗДДС, чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО, чл. 92 от ЗКПО и декларации
Образец 6 по чл. 5, ал. 4 т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3 т. 1 от Наредба
Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.Видно от приложената към
отговора на въззивната жалба справка за общите задължения на „Вехрус“
ЕООД същите не са внесени и към 22.02.2023г.Видно от приложените
справки за общите задължения на „Вехрус“ ЕООД към 28.09.2017г. и към
25.10.2017г/деня на покупко-продажбата/. остават дължими задължения по
декларации Образец 6 за 2010 и 2011г. в размер на 4 668,02 лв., в т. ч.
главница 1705,26лева. и лихви в размер на 2962,76 лева ,а към 27.07.2022г. и
22.02.2023г. остават дължими лихви в размер на 3 027,60 лева
Съгласно чл. 105 от ДОПК задълженията се внасят в сроковете,
определени в съответния закон, т. е те са изискуеми, без да е необходима
санкция от държавен орган. НАП има правомощия да осъществява контрол
върху декларираните задължения и чрез последващ ревизионен акт да
установи различен размер на същите, но в случай на коректно изчислени и
декларирани задължения до ревизия и акт може да не се стигне Публичните
вземания на Държавата чрез НАП, не се установяват само с ревизионен акт, а
се установяват и по реда, предвиден в закона и установеността им възниква
по силата на закона,съгласно чл. 108, ал. 2 ДОПК
11
С оглед останалите основания посочени в исковата молба на публичния
изпълнител, а именно на разпоредбите на чл. 216, ал. 1 т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК,
както и изложените в тази връзка с въззивната жалба доводи,възраженията са
неоснователни, тъй като от представените по делото доказателства се
доказват изпълнени фактическите състави на посочените разпоредби.
Пред първата инстанция е назначена , изслушана ,приета и неоспорена
от експертиза,която установява ,че пазарната цена на недвижимия имот е
28 331 лева т.е. тя е два пъти по- голяма от получената за продажбата цена.
И неоснователно е възражението във въззивната жалба , че разликата
между продажната цена и данъчната оценка на имота била много малка
,защото в случая се касае за значително несъответствие между продажната и
пазарната /а не данъчната / цена на процесния недвижим имот.
Възраженията в жалбата относно разпоредбата на чл. 216, ал. 1 т. 4
ДОПК, а именно липсата на намерение при длъжника с тази сделка да се
увреди публичния взискател ,са неоснователни . Въззивният съд констатира
,че получавайки на 24.10.2017г. Постановление № С170021-022-
0059656/20.10.2017г., с което е наложен запор върху банковите сметки на
дружеството в 27 броя търговски банки, „Вехрус “ ЕООД е предприел
плащането на продадения недвижим имот да се извърши чрез прихващане,
вместо това да стане по банков път,за да погаси част от дължимите от
дружеството публични задължения, които видно от постановлението са в
размер на 367 268,09 лева.
Освен това длъжника Вехрус“ЕООД е декларирал на 25.10.2017г.
липса на публични задължения с декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК, при
все ,че дължи дължи сума в размер на 367 000 лева.
Винаги когато длъжникът по едно публично задължение извърши
отчуждителна сделка, е налице вреда, защото тя обективно води до
намаляване на неговото имуществото и се създава реална опасност от
невъзможност за удовлетворяване на публичните задължения. Вредата е
обективна предпоставка и е налице, както, когато длъжникът се лишава
изцяло от своето имущество, така и когато само го намалява или с правните
действия на длъжника се създава трудност за удовлетворяване на публичното
задължение.
Според настоящия състав е налице сродната природа на отменителния
иск, уреден в общата правна уредба на чл. 135 ЗЗД със специалния иск по чл.
216, ал. 1 ДОПК, но следва да се отчете , че с оглед спецификата на правните
субекти-кредитори, имащи право на този иск и вида на вземанията
/публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал
принципно по- силна защита на тези кредитори в сравнение с тази на
кредиторите по общия отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД: в хипотезатата
на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е без значение знанието на приобретателя за
увреждането, а е достатъчно намерението на отчуждителя за това /В този
смисъл е Решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т. о.,
ТК, докладчик председателят Любка Илиева./В случая установеността на
публичните задължения е възникнала екс леге преди датата на атакуваната
12
сделка и това легитимира Националната агенция за приходите да иска
обявяването на договора за покупко-продажба за недействителен.
Поради това законосъобразно и обосновано е постановеното
решение на районен съд –Мадан , който е уважил предявените искове като
основателни и доказани.В този смисъл ще следва да бъде потвърдено същото
като въззивния съд препраща към мотивите на районен съд –Мадан съгласно
разпоредбата на чл.272 ГПК.
С оглед изхода на делото ще следва да бъдат осъдени
жалбоподателите да заплатят в полза на ТД на НАП разноски по представен
списък в размер на 540 лева ,представляващи юриск. възнаграждение на
основание чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от закона за правната помощ и
чл.25,ал.1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4/09.01.2022г. по гр.д.
№239/2022г. по описа на районен съд Мадан, като законосъобразно и
обосновано.
ОСЪЖДА „ВЕХРУС“ ЕООД с ЕИК **, представлявано от
Т.Х.Б., със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. „Дичо Петров“ №
38 и ЕТ „МИЧО ПОРЯЗОВ - ТВ“ с ЕИК ***, представляван от М.В.П. с
адрес: гр. Рудозем, Ж.К. “Възраждане“да заплатят в полза на ТД на НАП
Пловдив с ЕИК** и адрес: гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106 сумата в размер
на 540/петстотин и четиридесет/ лева –юриск. възнаграждение за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на
страните чрез пълномощниците им при наличие на предпоставките по чл. 280
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13