№ 1120
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20251100900902 по описа за 2025 година
Предявен е иск по чл.155, т.3 ТЗ от прокурора за прекратяване на
ответното търговско дружество „Интернешънъл къмпани “ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че на 21.08.2020 г. е починал Ц.С.Ц. –
едноличен собственик и управител на ответното дружество, след което няма
вписан друг представляващ, а прокуратурата е сезирана с искане за
прекратяване на дружеството.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал
отговор, с който не оспорва допустимостта и основателността на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца и представените по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на прокурора е да докаже твърденията си, че вписаният в
търговския регистър управител е починал и няма вписан друг управител на
ответното търговско дружество за срок по-дълъг от три месеца.
От вписванията в търговския регистър по партидата на ответното
дружество се установява, че считано от 23.01.2014 г., управител на
дружеството е Ц.С.Ц., който е и едноличен собственик на капитала.
От извлечение от регистър „Население“ се установява, че Ц.С.Ц. е
починал на 21.08.2020 г.
По становище на настоящия състав разпоредбата на чл.155, т.3 ТЗ
следва да се тълкува не буквално, а логически, като израза „няма вписан
управител“ включва както хипотезите на липса на вписване на управителен
орган, така и хипотезите, в които вписания управител не съществува като
правен субект, какъвто е случаят с починалото физическо лице, което
осъществява управлението на дружеството. Съответно редът по чл.155, т.3 ТЗ
1
е приложим и по отношение на едноличните дружества с ограничена
отговорност, тъй като в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ, доколко законът поставя
условия за настъпване на прекратяването, без да определя срок за
настъпването им, очевидно не се касае за автоматично прекратяване с факта
на смъртта на едноличния собственик. В същия смисъл са и указанията по т.1
от Тълкувателно решение 1/2020 г. на ВКС, ОСТК.
След смъртта на едноличния собственик и управител до подаването на
исковата молба на 07.05.2025г. дружеството е останало за повече от три
месеца без управител, поради което и съдът приема да са налице
предпоставките на чл.155, т.3 ТЗ, и предявеният иск следва да бъде уважен,
като законът не предвижда никакви други предпоставки, включително
уведомяване на съдружници или наследници.
При този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да внесе
дължимата държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 80
лв., както и разноските за адвокатско възнаграждение на назначения особен
представител, които са за сметка на бюджета.
С решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/2022 г. е прието с
обвързваща съда сила, че определянето на минимални размери на
адвокатските възнаграждения с наредба, приета от съсловна организация
нарушава конкуренцията, съответно националната норма, която го допуска
противоречи на европейското право, а съдът е длъжен да откаже да я приложи
дори и когато предвидените в наредбата минимални размери отразяват
реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Понастоящем Наредбата,
приета от Висшия адвокатски съвет, която до изменението от ДВ, бр.14 от
18.02.2025г. въз основа на законова делегация в чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата предвиждаше минимални размери на адвокатските
възнаграждения, които чрез препращане в чл.78, ал.5 ГПК се съобразяваха при
възражение за прекомерност, е изменена и вече не предвижда минимални
размери на адвокатските възнаграждения, а «критериите» за определяне на
възнаграждение при липсата на договор между адвокат и клиент. С това
изменение Висшият адвокатски съвет е излязъл извън законовата делегация,
поради което е налице нищожен акт, като никакви промени в заглавието и
съдържанието на въпросната наредба не биха могли да преодолеят
постановката в решението на СЕС, че регулация на възнаграждения от
съсловен орган нарушава конкуренцията.
При липсата на нормативна уредба, която да урежда пределите на
възнагражденията, съдебният състав счита, че при определянето на
възнагражденията от съда, както и при възражения за прекомерност,
преценката следва да се извършва при съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото, защитимия интерес, респективно вида и обема на
процесуалните действия и продължителността на делото, както и направените
от насрещните страни разходи като ориентир за възможността и пазарните
условия, при които е възможно да се ангажира адвокатска защита по
2
конкретния спор. Съдебният състав счита, че в хипотезите, в които
адвокатското възнаграждение не е заплатено реално въз основа на уговорка
между представлявания и упълномощения адвокат, каквито са случаите по
чл.38, ал.2 ЗА, чл.29 ГПК и чл.47 ГПК, ориентир за определянето на
възнаграждението следва да бъдат освен посочените критерии и размерите на
възнагражденията, определени в Наредбата за заплащане на правната помощ,
тъй като няма основание за различно третиране на въпроса с разноските за
адвокатско възнаграждение в различните случаи, в които се осъществява
процесуално представителство по изискване на закона и без
възнаграждението да е уговорено и заплатено от страна по делото.
Предметът на делото, с оглед установените процесуални предпоставки, а
именно преценка на вписванията в търговския закон, които са публични и
преценка на доказателствата относно смъртта на представляващия въз основа
на доказателства, представени от ищеца, не разкриват никаква фактическа и
правна сложност, като се изискват елементарни операции по работа с
регистъра и визуално сравнение, съответно необходимите действия по защита
са получаване на препис от исковата молба, призовка за заседание и
съобщение за решение, подаване на отговор и явяване в едно съдебно
заседание, като спорните в практиката въпроси са изчистени с тълкувателно
решение, поради което и възнаграждението следва да се определи в размер на
200 лв. Касае се за производство, което абсолютно излишно и поради
недомислие на законодателя се развива пред съд, като защита на ответника не
предполага никаква сложност. Този размер на възнаграждението освен
спрямо необходимите действия по защита е съобразен и с вече посочените
като критерии за съпоставка възнаграждения по чл.23, т.4 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, която в действащата редакция към
настоящия момент предвижда възнаграждение по граждански дела от 80 лв.
до 150 лв. за неоценяеми искове, какъвто е настоящият, но в изменената
редакция, чието влизане в сила е отложено до 01.10.2025 г., предвижда
увеличение на възнагражденията за неоценяеми искове в диапазона от 160 до
220 лв. Определяне на по-висок размер е необосновано с оглед изискването за
диференциране на възнаграждението в посочените рамки и при сравнение с
по-сложни и времеемки процедури, за които се определят възнаграждения в
същия диапазон– например искове за заличаване на вписване в регистър, за
защита на членствени права на членове на юридически лица и/или търговци и
т.н., като определеното възнаграждение е съобразено с горната граница,
приета от Държавата като относима към размерите на адвокатските
възнаграждения в резултат от изменение на икономическите условия ,
изразяващо се в повишение на минимална заплата, максимален осигурителен
доход и изискващо актуализацията им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРЕКРАТЯВА Интернешънъл Къмпани ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Незабравка, № 25, ет.5, ап.401.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на особения представител по
делото адвокат Г. Д. Д. в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Интернешънъл Къмпани ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Незабравка, № 25, ет.5, ап.401
да заплати по бюджетната сметка на Софийски градски съд на основание
чл.78, ал.6 ГПК сумата от 80 лв., представляваща разноски за държавна такса
по делото и 200 лв. – възнаграждение за особен представител.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Г. Д. Д. възнаграждение в размер на 200
лв. от бюджета на съда, за което да се издаде разходен касов ордер след
връщане на съобщението, с което на особения представител е връчен препис
от настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати
незабавно в търговския регистър за откриване на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4