Номер 152423.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светлана Т. Кирякова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20203100502382 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивна жалба вх. №37534/16.06.2020г. от
„СОФКОНСУЛТ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена“ № 35 срещу решение
№1758/30.03.2020г. по гр.д. №17280/2018г. на РС – Варна в частта, с която са
уважени предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“, № 1 искове за приемане за
установено, че ищецът има подлежащи на изпълнение вземания, за които е
издадена заповед № 6529/31.08.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13131/2018г. по описа на ВРС, както следва:
сумата от 18922.77 лева, част от задължение в общ размер от 38922.77 лева,
представляващо незаплатени застрахователни премии по сключени от
ответника, в качеството му на застрахователен брокер и от името на ищеца
застрахователни договори, съгласно договор за застрахователно
посредничество № 146/11.04.2016г., за която сума е издадена фактура №
**********/01.08.2018г., сумата от 147.18 лева, представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 01.08.2018г. до 28.08.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
30.08.2018г. до окончателното заплащане на задължението.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
1
незаконосъобразно относно извода на съда за основателност на частичната
претенция, без да съобрази постановеното и вече влязло в сила решение по
гр.дело №17279/2018г., с което е уважен друг частичен иск между същите
страни на същото основание, с което се превишава общия размер на
процесното вземане, както е установено от първоинстанционния съд. В
жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението в обжалваната
част и за отхвърляне на предявените искове за размера над 6849,64 лв.
главница, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се,
че мотивите на решението по другия частичен иск не са обвързващи за съда по
настоящото производство, както и че изводът на първоинстанционния съд, че
задължението на ответника е по-малък от претендирания като общ размер се
основава на извършено съдебно прихващане, каквото не е заявено в процеса,
тоест е налице произнасяне по непредявен иск. Доказателствени искания не са
направени.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени oт
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 срещу „СОФКОНСУЛТ“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св.
Константин и Елена“ № 35 по реда на чл.415 от ГПК за установяване на
вземането, предмет на Заповед № 6529/31.08.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13131/2018г. по описа на
ВРС за следните суми: сумата от 18922.77 лева - част от задължение от
38922.77 лева, представляващо незаплатени застрахователни премии по
сключени от ответника, в качеството му на застрахователен брокер и от името
на ищеца застрахователни договори, съгласно договор за застрахователно
посредничество № 146/11.04.2016г., за която сума е издадена фактура №
**********/01.08.2018г., сумата от 150.00 лева, представляваща лихва за
2
забава, начислена за периода от 01.08.2018г. до 28.08.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
30.08.2018г. до окончателното заплащане на задължението. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 11.04.2016г. между
страните е сключен договор за застрахователно посредничество № 146,
съгласно който ответното дружество следвало да извършва застрахователно
посредничество от името и по възлагане на потребителите на застрахователни
услуги, да договаря условията и да сключва застрахователни договори със
застрахователя. Брокерът се задължавал още да събира премиите по
сключените от него застрахователни договори и да осигурява превеждането
им в полза на застрахователя в срок не по-късно от седем дни след
сключването на договорите. Въпреки това ответното дружество не изпълнило
задълженията си да преведе дължимите на застрахователя премии, за което от
страна на ищцовото дружество била издадена фактура №
**********/01.08.2018г., в която бил обективиран размера на вземането от
38922,77 лева.
В законоустановения срок ответникът „СОФКОНСУЛТ“ ООД, ЕИК
********* е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че процесната фактура не е
подписана и приета от представител на ответника. В същата липсвали
задължителни реквизити, а именно ставка на данъка, както и основание за
начисляването му. Оспорва се истинността на фактурата. Твърди се, че
ответното дружество е отчело всички сключени чрез него като
застрахователен посредник застрахователни договори на място в брой в
офиса на ищцовото дружество, като отчетите са приети от застрахователя с
подпис. Излага се, че застрахователят е заплатил на брокера комисионно
възнаграждение, за което са издадени фактури с касов бон.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са
подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен
3
интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
Наличието на предходно образувано производство за установяване
дължимостта на частична сума от същото вземане не представлява пречка по
допустимост на настоящото производство, доколкото предходното гр.дело
№17279/2018г. на ВРС понастоящем е приключило с влязло в законна сила
решение от 06.03.2020г. Съобразно разрешението по тълк.дело №3/2016г. на
ОСГТК към момента на образуване на настоящото производство съдът е
следвало да спре производството до влизане в сила на съдебното решение по
първоначално предявения частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с
оглед съобразяване на постановеното решение: ако първоначално
предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното
производство и да зачете СПН, с която се ползват установените с решението
по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право, ако
частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по
последващия частичен иск следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй
като със СПН се отрича цялото спорно материално право. Производството не
е било спряно, но доколкото към настоящия момент вече първоначално
заведеното производство е приключило, СПН на постановеното решение
следва да бъде съобразена при произнасяне по висящите в настоящото
производство искове.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания за несъобразяване на
постановеното и вече влязло в сила решение по гр.дело №17279/2018г., с
което е уважен друг частичен иск между същите страни на същото основание,
с което се превишава общия размер на процесното вземане, както е
4
установено от първоинстанционния съд.
С оглед основателност на предявените искове с правно основание
по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД ищецът следва да
установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по
договор за застрахователно посредничество с ответника, изпълнение на
поетите по договора задължения, възникване на задължение за ответника за
отчитане и заплащане на застрахователни премии в определен размер, забава
на ответника. При установяване на горното ответникът следва да установи
изпълнение на задълженията си по договора за посредничество за отчитане и
заплащане на дължимите застрахователни премии към застрахователя.
От представените по делото писмени доказателства се установява и
не се спори между страните относно сключването на договор за
застрахователно посредничество № 146 от 11.04.2016г., по силата на който
ответното дружество в качеството на застрахователен брокер следва да
извършва застрахователно посредничество от името и по възлагане на
потребителите на застрахователни услуги, да договаря условията и да
сключва застрахователни договори със застрахователя, като следи сроковете
за подновяване на договорите и съдейства на потребителя на застрахователни
услуги при уреждането на претенциите при настъпване на застрахователно
събитие.
В чл. 6 т. 1 от договора за посредничество е предвидено задължение
на брокера да прехвърля платената му застрахователна премия по изрично
посочена банкова сметка, не по-късно от 7 дни след сключване на
застрахователен договор или събирането на дължимата вноска при
разсрочено плащане на премията, а по застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите да превежда на застрахователя до края на следващия
работен ден след плащането събраните вноски съгласно чл. 44 от Наредба №
49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по чл. 461, т.1 и 2 от КЗ и
за методиката за уреждане на претенции за вреди, причинени на МПС.
Брокерът е задължен още да предостави на застрахователя номера на
клиентската сметка, в случай, че е декларирал да гарантира изпълнението на
задълженията си по чл. 306, ал. 1 т. 2 от КЗ.
Между страните не е налице спор по отношение изпълнението на
5
задълженията на застрахователя по него, доколкото в отговора на исковата
молба се сочи, че застрахователят е заплатил на брокера възнаграждение на
място в брой, за което е издадена фактура с касов бон.
Относно правопораждащите факти по предявения иск следва да бъде
съобразена и силата на присъдено нещо по постановеното решение по
предходно воденото производство. Съобразно цитираното тълк.решение при
уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните
по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците
на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.
Като елемент от правопораждащите факти следва да се приеме за
установен и факта, че ответникът не е изпълнил задължението си да отчете и
заплати на застрахователя събраните от третите лица суми за застрахователни
премии. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
На доказване по настоящия иск подлежи размера на претендираното
вземане за разликата над присъдената в предходния процес частична сума, а
именно над 20 000 лв. до общия твърдян размер на вземането 38 922,77 лв.
Възприетият от съда по предходното дело общ размер на вземането от
26 949,64 лв. не е част от правопораждащите факти и съответно не се приема
за установен със СПН, а подлежи на установяване в настоящото
производство.
За установяване размера на неотчетените застрахователни премии е
назначена и приета в първоинстанционното производство ССчЕ, от
заключението по която е видно, че процесната фактура №
**********/01.08.2018г. на обща стойност 38922.77 лева е осчетоводена при
ищеца по Сметка 411 „Клиенти“ в м.08.2018г. с вписано основание „дължими
премии по застрахователни полици“, като задължение от ответника, в
6
счетоводството на ответника фактурата не е осчетоводена като задължение
към ищеца по счетоводен регистър Сметка 401 „Доставчици“ в 2018г. вещото
лице е изчислило общата стойност на дължими премии по застрахователни
полици в размер на 38 950,88 лв., от които 34564,87 лв. заплатени в брой и
4386,01 лв. преведени от банков път от трети лица. От всички събрани от
брокера суми по банков път на застрахователя е преведена само сума в размер
на 3576.58 лева, според вещото лице 26 949,64 лв. са заплатени в брой в полза
на ищеца, като от останалата сума според вещото лице е удържан комисион в
размер на 8418,69 лв., в резултат на което вещото лице изчислява остатъка от
дължимата сума в размер на 26949,64 лв.
От представените по делото доказателства не се установи извършено
плащане в брой в полза на застрахователя на стойност 26 949,64 лв., поради
което заключението на вещото лице в тази част не следва да бъде
кредитирано. От поясненията в съдебно заседание се установява, че
заключението в тази част се основава на документи, представени от ответника
и неприети по делото, от които не се установява извършено плащане, а само
изявление на представител на ищеца за приемане на отчет. По отношение на
сумата за удържан комисион преценка следва да се извърши по същество на
спора, доколкото въпросът дали е налице основание да бъде приспадната тази
сума е правен, а не счетоводен.
По въпроса дали е допустимо да бъде съобразено това удържане на
суми, следва да се има предвид, че с оглед формиране на извода от съда за
приспадане на суми следва да е налице съответно изявление от ответника,
което по същество представлява възражение за извършено материалноправно
прихващане.
Такова възражение е допустимо в настоящото производство,
доколкото касае разликата над присъдената по предходно воденото
производство сума. Съгласно разрешението по цитираното ТР формираната
СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата
7
част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата,
която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по
давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин.
В случая обаче, видно от отговора на исковата молба, такова
възражение за материалноправно прихващане, основано на чл.10 от договора,
не е релевирано. В отговора се съдържа дори изявление в обратен смисъл, а
именно че застрахователят е заплатил на брокера комисионно
възнаграждение на място в брой, за което брокерът е издал фактура с касов
бон. При липсата на възражение за извършено прихващане на суми, което би
било допустимо в настоящото производство, липсва основание въз основа на
счетоводното заключение да се приспадат суми, независимо че евентуално
биха били насрещно дължими въз основа на чл.9 или 10 от договора. Въз
основа на формулировката в текста на чл.10 не следва извод, че комисионата
се удържа автоматично. Доколкото е предвидено, че брокерът „може и да
удържа комисионното възнагражение”, следва да се приеме, че за това
удържане е необходимо изявление. Въз основа на изложеното не е налице
основание да се възприеме извършеното от вещото лице приспадане и
дължимата сума за неизплатени застрахователни премии следва да се приеме
за установена в посочения в заключението без приспадане размер - 38 950,88
лв., от които 3 576,58 лв. са платени по банков път в полза на застрахователя,
тоест остатъкът е в размер на 35 374,30 лв.
От така приетия като дължимо общ размер на вземането следва да се
приспадне присъдената по предходно воденото производство сума в размер
на 20 000 лв., тоест искът се явява основателен за сумата от 15 374,30 лв.
Първоинстанционното решение следва да се отмени за разликата над тази
сума до 18922,77 лв. Акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забава е основателна за претендирания в исковата молба период от
01.08.2018г. до 28.08.2018г., доколкото падежите по всеки от сключените
застрахователни договори съгласно в чл.6 от договора, предхождат
посочената от ищеца начална дата. Изчислено посредством софтуерен
продукт лихвен калкулатор, обезщетението за забава върху сумата от
15 374,30 лв. за периода от 01.08.2018г. до 28.08.2018г., е в размер на 119,58
лв. Решението следва да се отмени над този размер до присъдения – 147,18
лв..
8
С оглед на този изход от спора следва да бъдат преразгледани и
разноските, присъдени от първата инстанция. В полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за уважената част от претенциите, изчислени въз основа
на сумите за платена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, в общ размер 828,92 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. С оглед
разясненията, дадени в т.12 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповед за
изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото производство или с
решението си по установителния иск съдът дължи произнасяне по
дължимостта на разноските и за заповедното производство. Разноските за
заповедното производство възлизат на сумата от 350,52 лева, на осн.чл.78
ГПК и при отчитането им по съразмерност. В полза на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 300,20 лв.,
изчислени въз основа на представените доказателства за заплащане на
адв.възнаграждение и депозит за вещо лице.
За настоящата инстанция дължими са съобразно изхода от
въззивното производство разноски в полза на жалбоподателя в общ размер
176 лв. Своевременно релевираното възражение от въззиваемата страна за
прекомерност на адв.хонорар се явява неоснователно с оглед претендирания
размер, близък до минималния по чл.7 от Наредба №1/2004г.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1758/30.03.2020г. по гр.д. №17280/2018г. на
ВРС, 26 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, за приемане за установено, че ответникът
„СОФКОНСУЛТ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена“ № 35 ДЪЛЖИ на ищеца сумата над
размера от 15 374,30 лв. до уважения размер от 18922.77 лева,
претендирана като частична от задължение в общ размер от 38922.77 лева за
незаплатени застрахователни премии по сключени от ответника, в качеството
му на застрахователен брокер и от името на ищеца застрахователни договори,
9
съгласно договор за застрахователно посредничество № 146/11.04.2016г., за
която сума е издадена фактура № **********/01.08.2018г., както и сумата
над размера от 119,58 лв. до уважения размер от 147.18 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.08.2018г. до
28.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 30.08.2018г. до окончателното заплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 6529/31.08.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
13131/2018г. по описа на ВРС, както и в частта за разноските, като
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, за приемане за установено, че ответникът „СОФКОНСУЛТ“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св.
Константин и Елена“ № 35 ДЪЛЖИ на ищеца сумата над размера от
15 374,30 лв. до уважения размер от 18922.77 лева, претендирана като
частична от задължение в общ размер от 38922.77 лева за незаплатени
застрахователни премии по сключени от ответника, в качеството му на
застрахователен брокер и от името на ищеца застрахователни договори,
съгласно договор за застрахователно посредничество № 146/11.04.2016г., за
която сума е издадена фактура № **********/01.08.2018г., както и сумата
над размера от 119,58 лв. до уважения размер от 147.18 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.08.2018г. до
28.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 30.08.2018г. до окончателното заплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 6529/31.08.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
13131/2018г. по описа на ВРС
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „СОФКОНСУЛТ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена“ № 35 ДА
ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 828,92 лв.,
10
представляваща сторени пред ВРС съдебно – деловодни разноски, както и
350,52 лв. разноски за заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на „СОФКОНСУЛТ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена“ № 35 сумата от
300,20 лв., представляваща сторени пред ВРС съдебно – деловодни разноски,
както и 176 лв. разноски пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11