Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/05.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5842 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от М.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***,
чрез адвокат Р.Д. – ВАК срещу Д.з. АД, ЕИК ****, със седалище:***, искове с
правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати
сумата в общ размер на 530 лева
/петстотин и тридесет лева/, представляваща обезщетения за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат от настъпилите на
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: на 27.11.2015г. между него и ответника
възникнало застрахователно правоотношение, обективирано
в застрахователна полица „Пълно каско” №****. Предмет на договора
бил лек автомобил, собственост на ищеца, марка Тойота Ярис, ДК № ****. На 16.04.2016г.
водачът Е.В.при паркиране в гр. Варна на паркинг пред клиниката по онкология на
МБАЛ Св. Марина ЕАД ударил предната броня на автомобила в ограничително колче.
В резултат от удара, предната броня се увредила. За отстраняване на щетите е
заплатена сумата от 126.40 лева. На 18.04.2016г. в *** пред офиса на Залива 47
СП АД установил увреждания по паркирания автомобил /задна дясна броня; заден
ляв водач и задна дясна врата/. Уведомил застрахователя за настъпилите събития,
като ответникът извършил оглед на МПС и съставил Опис – заключение, в което
били описани увредените детайли в резултат на ПТП. Застрахователят отказал
изплащане на обезщетение. Твърди, че за отстраняване на щетите е заплатена
сумата в общ размер на 530 лева. Ето защо има правен интерес да претендира
обезщетение за отстраняване на щетите по автомобила. Моли в тази връзка за
постановяване на положително решение по предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е изразено становище за неоснователност на иска. Навежда доводи, че
претенцията на ищеца е погасена по давност съобразно чл.378 КЗ. Претенциите не
попадат в обхвата на покритите по имуществена застраховка „Каско“
рискове. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищеца
по застрахователна полица „Каско” №**** Не оспорва,
че е заведена претенция за репариране на щети по автомобил Тойота Ярис,
ДК № ****.
Оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения досежно
механизма на настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната
причинно-следствена връзка между описания механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по същото. В условията на
евентуалност счита за завишен размера на претендираното
обезщетение. В този смисъл счита
предявения иск за неоснователен и моли за постановяване
на решение, с което същият бъде
отхвърлен.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към 16.04.2016г. и
18.04.2016г. по отношение на лек автомобил Тойота Ярис, ДК № **** е бил налице валидно
сключен договор за застраховка „Каско”
при
ответника, обективиран в полица № ****/27.11.2015г..
От застрахователна
полица №0****/27.11.2015г. е видно, че МПС е застраховано при застрахователна
премия 574.06 лева.
Не е спорно, че ищецът е собственик на
автомобила.
Ищецът е уведомил застрахователя за настъпилите щети по автомобила с Искане за оценка на вреди от 19.04.2016г., като ответникът е съставил Опис-заключение
за вреди по щета №***/19.04.2016г. за причинени увреждания по автомобила – предна броня; врата задна дясна; задна броня и водач задна броня ляв.
Представена е фактура № 152/13.07.2018г. на стойност
530 лева за извършени услуги по отстраняване щетите на автомобила, както и
работна карта от Автосервиз Роуд асистънс ЕООД.
От заключението по допуснатата САТЕ се установява, че събитията
са се състояли на 16.04.2016 г. в гр. Варна, на паркинга пред
клиниката по онкология на МБАЛ „Св. Марина" и на 18.04.2016 г. в ***** пред офиса на
„Залива 47
СП". Участник I в събитието: лек автомобил марка „Тойота", модел „Ярис" с peг. N: ***, собственост на М.И.И., при Събитие 1 с водач Е.Р.В., при Събитие 2 автомобилът е бил в
паркирано състояние. Вещото лице приема следните увреждания, които са
установени по автомобила при извършеният оглед от представител на
застрахователя и видими на предоставения снимков материал: Броня предна - боядисване, Врата
задна дясна - боядисване, Броня задна - подмяна и
боядисване, Водач броня задна ляв - подмяна. Съгласно наличните увреждания,
механизмът на получаването им е възможно да е: За Броня предна - охлузване на детайла
в колче против паркиране, при извършване на маневра в близост до него. За Врата
задна дясна, Броня задна и Водач задна броня лява - охлузване на
детайлите от външни детайли на един или повече други превозни средства, движещи
се покрай автомобила или съприкосновение с предмети движещи се покрай
автомобила. Възможно е уврежданията да се получат в паркирано състояние. Общата
стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща сума, като се определи
стойността на частите по средни пазарни цени за оригинални части и по средни
пазарни цени от алтернативни доставчици към датата на произшествието, е в
размер на 1 028.52 лв.,
което включва следните позиции: Общо за Броня предна - 221.97 лв.; Общо за Врата
задна дясна - 233.37 лв.; Общо за Броня задна - 471.20 лв.; Общо за Водач
броня задна ляв - 30.73 лв. Общо за Общи операции - 71.25 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Правото на справедлив размер на обезщетението и
възможност за поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се
отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на
частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на автомобила
не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова амортизирани и
овехтели части.
В тази
връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение №155/05.12.2016г. по
т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият
в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск.
По смисъла
на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ.
Не е спорно, че застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение.
По делото е изслушано заключението на вещото лице А.В.
по допуснатата от съда САТЕ, от което се установи, че получените увреждания
могат да настъпят по описания начин /при извършване на маневра и в паркирано
състояние на автомобила от предмети/. Необходимата стойност за отремонтирането на щетите възлиза на 1 028.52 лв. при стойността
на частите по средни пазарни цени за оригинални части и по средни пазарни цени
от алтернативни доставчици към датата на произшествието.
Предвид
установения размер на претърпените щети, съдът намира, че застрахователят дължи
на ищеца сумата 530
лева, необходима
за възстановяване на увреденото моторно превозно средство. Предявеният иск
следва да бъде уважен.
Предвид установяване дължимостта на
застрахователното обезщетение подлежи на разглеждане и повдигнатото от
ответника възражение за погасяване на претенцията на ищеца по давност.
Съгласно чл. 378, ал.1 КЗ правата и задълженията по застрахователния договор във
връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Ал. 2 на същата разпоредба гласи, че правата и
задълженията по застрахователния договор по застраховки "Живот",
"Злополука", "Заболяване" и по преки искове по застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква
"А" от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение
или сума се погасяват с 5-годишна давност,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.
В случая се касае за имуществена застраховка „Каско“
при която давността е тригодишна. Датите на настъпване на застрахователните
събития са 16.04.2016 г. и 18.04.2016 г. при което моментът в които изтичат давностните срокове по претенциите на застрахования ищец са
16.04.2019 г. и 18.04.2019 г. Искът е предявен на 15.04.2019 г., т.е. преди
изтичането на давностните срокове, поради което не
може да се счита за погасен по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане,
разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу
когото е уважен иска и съобразно размера в който е уважен. Реализираните
разноски са в общ размер на 300 лева /100
лв. - държавна такса; 200 лв. – депозит вещо лице/. С оглед крайния
изход на делото, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата 300 лв..
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.з. АД,
ЕИК ****, със седалище:*** да
заплати на М.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, сумата в общ размер на 530 лева /петстотин
и тридесет лева/, представляваща обезщетения за
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилите на
ОСЪЖДА Д.з. АД, ЕИК ****, със седалище:*** да заплати на М.И.И., ЕГН **********, адрес: *** сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.