Мотиви към Присъда №260001
от 16.02.2021г., постановенa по НОХД
№350/2020г. по описа на РС
- Левски.
В Районен съд – Левски е внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура – Плевен срещу В. П.С. за това, че в периода от 14.02.2019г. до 14.11.2020г. в
гр.Левски, обл.Плевен, след като е осъден със съдебна спогодба №
1074/07.11.2017г., влязла в сила на 14.11.2017г. по гражданско дело №634/2017г.
по описа на Районен съд гр.Левски, да издържа свой низходящ – малолетния си син
С.В.П., ЕГН:**********, като заплаща по 115 лв. месечна издръжка, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на 2 и повече месечни вноски - общо 22
месечни вноски в общ размер на 2530.00 лв. –
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В проведеното по делото публично съдебно заседание прокурор
при Районна прокуратура – Плевен поддържа повдигнатото обвинение. Излага
съображения, че фактическата обстановка е безспорно установена по делото.
Навежда довод, че платената от подсъдимия малка парична сума не представлява
изпълнение на поетото от него задължение за издръжка, а представлява обичаен
дар. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и на същия да бъде наложено наказание пробация с двете задължителни
мерки за срок от една година.
Подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Заявява,
че е започнал работа и има желание да изплати паричната сума за издръжка, но в
момента няма възможност, а са му необходими няколко месеца. Моли съда да му
даде време да изплати всичко и да го признае за невинен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както
и доводите на страните, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият В.П.С. е роден на ***г***, с постоянен адрес ***,
българин, с българско гражданство, с начално образование, работи, неженен,
осъждан, ЕГН:**********.
Пдодсъдимият В.П.С. и И.И.П. съжителствали на съпружески
начала. От съвместното им съжителство се родило детето С.В.П. с ЕГН **********.
Впоследствие отношенията между двамата се влошили и се разделили.
Съгласно влязла в сила на 14.11.2017г. съдебна спогодба по
гр. дело №634/2017г. по описа на PC-Левски, родителските права върху детето се
предоставили на майката И.И.П.. Подсъдимият В.П.С., като баща на детето С.В.П., бил осъден да
заплаща ежемесечна издръжка за детето чрез неговата майка и законен представител
И.И.П. в размер на 115 лева.
След постановяване на посочения съдебен акт, за период от
шест месеца детето С.В.П. фактически живяло при подсъдимия, поради което
последният поемал издръжката му. От месец януари до месец март 2020г.
подсъдимият С. изтърпявал наказание Лишаване от свобода в Затвора – Плевен,
поради което бил в обективна невъзможност да заплаща дължимата издръжка. През
месец октомври 2020г. същият заплатил еднократно сумата от 700 лв., представляваща
част от дължимата издръжка, чрез банков превод по сметка на името на
свидетелката Н.Б. – прабаба на детето, баба на майката И.П..
През останалата част от времето, подсъдимият, въпреки че
бил осъден, не плащал определената ежемесечна издръжка за детето си С.П.. Неплатена
останала издръжка за периода от 14.02.2019г. до 14.11.2020г., а именно общо 22
броя месечни вноски, всяка от които по 115лв., възлизаща на общ размер
2530,00лв. – след приспадане на посочените по-горе платени парични суми, както
и периода, през който детето е живяло при С., както и този, през който е бил
във фактическа невъзможност да го издържа. Неизпълнението на задължението на
подсъдимия станало повод майката и законен представител на малолетното дете - И.П.,
да депозира жалба в Прокуратурата. По случая била извършена проверка и
образувано настоящото наказателно производство.
По
доказателствата:
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните
на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелката Н.С.Б., дадените от подсъдимия
обяснения; писмени доказателства и доказателствени средства: жалба от И.И.П., протокол
за предупреждение от 03.08.2020г., Определение №1071/07.11.2017г. за одобряване
на съдебна спогодба по гр.д.№634/2017г. по описа на Районен съд – Левски, справка
от Служба по вписванията – Левски, справка от ТД НАП – Велико Търново, офис –
Плевен, справка от ОД МВР – Плевен, справка за съдимост.
Посоченият доказателствен материал е
последователен и безпротиворечив по отношение на съществените елементи, включени
в предмета на доказване.
Даде се вяра на депозираните свидетелски показания, като
последователни и логични, без противоречие с останалия събран по делото
доказателствен материал. Кредитирани бяха и депозираните от подсъдимия
обяснения, като неопровергани от останалите гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, в съответствие със свидетелските показания. Даде се
вяра и на писмените доказателства като официални документи, издадени от
компетентни длъжностни лица, по предвидения в закона ред, както и частни
документи, неоспорени от страните,
От правна
страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се
налага изводът, че подсъдимият В.П.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият, след като е бил осъден да
издържа свой низходящ – малолетното си дете С.В.П., не изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно 22 месечни вноски по 115
лева всяка, в общ размер на 2900 лева, за периода 14.02.2019г. – 14.11.2020г.
Безспорно е установено, че през
инкриминирания период подсъдимият не е изпълнявал задължението си по чл.143 от СК, за което бил осъден с влязъл в сила съдебен акт, като от влизането му в
сила са изключени периодът от шест месеца, през който подсъдимият е бил в
обективна невъзможност поради изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
както и времето, през което детето е живяло при него и С. фактически е
изпълнявал задължението за грижи и издръжка на детето. Съдът намира за
основателни изложените от прокурора доводи, че заплатените парични суми в
размер на 60 лв. от подсъдимия, 10 лв. от неговата майка и 20 лв. от неговата
баба, дадени на детето при осъществяване на режима на лични отношения, след
образуване на настоящото наказателно производство, представляват даден за
детето обичаен дар и не представляват изпълнение на задължението на подсъдимия
за издръжка през инкриминирания период.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на
вината – пряк умисъл. Подсъдимият съзнателно не изпълнил задължението си да
заплаща ежемесечна издръжка на детето си, за което задължение е знаел, че е бил
осъден с влязлата в сила съдебна спогодба. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, изразяващ се в нарушаване на безусловното право на издръжка на детето от своите родители, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, изразяващи се в неосигуряване на
издръжка, като неминуема последица от деянието.
Предвид на изложеното, съдът намери, че с деянието си
подсъдимият В.П.С. е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, поради което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
По наказанието:
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК са предвидени
алтернативни наказания лишаване от свобода до една година или пробация.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе
предвид предходната съдимост на С., който е многократно осъждан, което
обстоятелство сочи, че същият е личност с висока степен на обществена опасност,
характеризираща се със склонност към осъществяване на престъпни прояви. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид доброто му процесуално
поведение, изразената критичност и съжаление, започването на трудова дейност и
желание да изплати дължимата парична сума за издръжка. Като взе предвид горното, съдът прие, че съответно
на конкретното деяние и дееца и от естество да постигне целите на наказанието
за процесното престъпление е наказание пробация, със следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, при
периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител –
два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца. Съдът намира, че така определеното по вид и срок
наказание е от естество да въздейства поправително спрямо личността на
подсъдимия в посока неосъществяване за в бъдеще на престъплението по чл.183 от НК.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: