№ 1002
гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Н.й Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100501876 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. №
57339/15.07.2024г. от П. И. П. ЕГН ********** със съдебен адрес гр. ***** чрез адв. Зв.С.
против решение № 2544/05.07.2024г. по гр.д. № 6187/2024г. на Х състав на ВРС, с което е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. П. П.,
ЕГН ********** и от А. Н. Н., ЕГН **********, двамата с адрес: град *****; забранено му е
да приближава на по-малко от 200 метра Н. П. П., ЕГН ********** и от А. Н. Н., ЕГН
**********, двамата с адрес: град *****, както и следните адреси – град ***** /домашен и
настоящ адрес/; град ***** /постоянен адрес/; град ***** /детска градина на детето Н. П./ и
град ***** /местоработата на А. Н./ за срок от 9 месеца, считано от издаване на заповедта за
незабавна защита – 22.05.2024 г.; осъден е да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – град Варна държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл.
11, ал.2 ЗЗДН и е осъден да заплати на А. Н. Н., ЕГН **********, двамата с адрес: град
***** сумата от 600 лева, представляващи сторени от последната разноски в
първоинстанционното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН.
Счита решението на ВРС за неправилно, незаконосъобразно и необосновано
решение. Голяма част от изложеното от молителката не е истина. Не е упражнявал домашно
насилие. Не са възприети правилно показанията на свидетеля К.Н.. Периодът на
ограничения от 9 месеца е прекалено дълъг. И родителското отчуждение е форма на
домашно насилие над детето.
1
Моли се да бъде отменено обжалваното решение и за постановяване на друго, с което
молбата за защита срещу него да бъде отхвърлена.
В условията на евентуалност се моли за отмяна на решението само по отношение на
детето Н. П. П., като се приеме, че не следва да се налагат мерки по отношение на него или
да бъде изменено обжалваното решение, като мерките бъдат наложени да срок от 3 месеца.
В писмен отговор А. Н. Н. ЕГН ********** от гр. *****, действаща за себе си и като
майка и законен представител на детето Н. П. П., ЕГН **********, чрез адв. В.С. оспорва
въззивната жалба, като неоснователна.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
ДСП-Варна не взема становище по постъпилата жалба.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на А. Н. Н., действаща лично и
като майка и законен представител на малолетния Н. П. П., чрез адв. В.С., с която е
поискано налагане на мерки за защита срещу ответника П. И. П.- баща на детето за
осъщественото домашно насилие на 05-06.05.2024г. и на 11-12.05.2024г.
В молбата е изложено, че с ответника П. П. живели във фактическо съжителство от
2017г., което прекратили през м. април 2021 г. През време на това съжителство на 03.05.2019
г. се родил синът им Н. П.. С решение № 803/07.07.2021 г., постановено по гр.д. № 163/2021
г. по описа на 35 състав при ВРС е било одобрено споразумение относно упражняването на
родителски права по отношение на детето, местоживеенето му, режим на лични отношения
на бащата и дължимата издръжка. Както по време на съвместното съжителство, така и след
раздялата, ответникът системно упражнявал психически и емоционален тормоз над нея и
детето, отправял заплахи за живота й в присъствието на детето, нанасял й обиди.
Поведението му било агресивно, провокирано от ежедневната употреба на алкохол. След
поредица от актове на домашно насилие, през 2023г. било постановено решение на съда, с
което П. И. П. бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо нея и детето Н.,
въпреки, че той няколко пъти нарушил заповедта няколко пъти.
На 05.05.2024 г. П. дошъл в близост до дома й, за да осъществи контакт с детето от
10.00ч. на 05.05.2024г. до 10.00ч. на 06.05.2024 г. за Великден. Предвид това, че ответникът
не бил осъществявал контакт с детето от месец февруари 2024 г., тя не била подготвена за
това негово желание да вземе детето на 5 май, защото не била уведомена своевременно.
Едва на 4 май ответникът чрез СМС я уведомил, че ще дойде да вземе Н.. Тя била
организирала празненство за детето, както за Великден, така и за неговия рожден ден, който
бил на 3 май и уведомила П. И. П. за това, но същият настоял да вземе сина им. Въпреки
причиненото неудобство, отменила празненството с извинения към близките и децата, с
които Н. щял да празнува. Когато ответникът пристигнал в близост до дома им в м. Боровец-
север, за да вземе Н., тя била подготвила детето за предаване на баща му, който пристигнал в
9.45 часа. Взел го. Качил го в колата, блъснал вратата, запътил се към нея и когато я
доближил, се изплюл отгоре и. Заобиколил колата, за да влезе в нея, и понеже видял, че в
̀
този момент детето й изпраща въздушни целувки, П. И. П. се върнал отново към нея и за
втори път я наплюл. Детето видяло това. След това П. се качил в автомобила, потеглил рязко
към нея, но преди да я достигне набил спирачки. Преднамерено и съзнателно я блъснал с
2
колата в областта на коленете. Всичко това извършил пред детето, което преживяло този
стрес в колата. Майка й станала свидетел на случилото се.
Ответникът трябвало да върне детето на 06.05.2024 г. в 10.00 часа, което направил с
два часа закъснение. Като го довел, детето влязло в двора, а П. П. я замерил с багажа с дрехи
на Н., които му била дала предния ден, обърнал се към майка и и я попитал: "Ти още ли не
̀
си умряла, ма?" Това се случило отново пред детето, както пред техен съсед.
На 11.05.2024 г. П. дошъл в 8.00 часа на домашния й адрес да вземе детето, въпреки,
че предният ден той й писал, че ще дойде в 8.00ч., а тя му напомнила за това, че началният
час на личен контакт с детето е от 9.00ч., който режим следва да спазва стриктно. Идвайки в
8.00ч. започнал да й звъни по телефона, осъществявайки поне 10 позвънявания, звънял на
входната врата, натискал клаксона на колата продължително. Писала му, че детето спи още и
ще бъде готово да му бъде предадено в 9.00ч., но той продължил да звъни. Тогава потърсила
помощ от дежурния на 4-то РУ на МВР. Пристигнал полицейски патрул до около 20 минути.
Помолила ги за съдействие при предаване на детето. Полицаите отправили предупреждение
на П. да спазва определения му режим на лични отношения и да не проявява агресия към
нея и детето.
На 12.05.2024 г. при връщане на детето в регламентирания час установила, че
последното има синина и оток в областта на дясното око. Детето споделило, че баща му го
завел в гората и го карал да стреля с пушка по празни бутилки, но при откат пушката го
ударила. Завела го в спешното отделение, където установили, че няма травматично
увреждане на костта. Но детето споделило, че от доста време баща му го удрял по главата и
врата с ръка, а по дупето с крак и много го боляло. Заплашил, че ще го набие, ако каже на
майка си. До момента мълчало от страх от баща си. На 13.05.2024г. завела детето на
освидетелстване в „Съдебна медицина“, където му издали удостоверение.
Моли да бъдат наложени мерки за защита, като П. И. П. бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на нея и детето Н. П. П., да му
бъде забранено да приближава на по-малко от 200 метра нея и детето Н. П. П. и следните
адреси – град ***** /домашен и настоящ адрес/; град ***** /постоянен адрес/; град *****
/детска градина на детето Н. П./ и град ***** /местоработата на А. Н./ за максимално
определения в закона срок. Моли се да бъде задължен извършителя да посещава
специализирани програми за извършители на домашно насилие.
В отговор на молбата за защита ответникът П. И. П., чрез азв. Зв.С. изразява
становище за нейната неоснователност. Оспорва всички изложени твърдения за извършено
насилие над молителите на посочените дати. Стълкновение е имало с Н., но изложеното в
молбата било изопачено. Твърди, че делото по ЗЗДН е инициирано единствено, за да бъде
отстранен физически и емоционално от ежедневието на сина му, а повод е висящото гр. д. №
2527/2024 г. на ВРС, заведено от него с правно основание по чл. 59, ал. 9 от СК за промяна –
разширяване на определения режим на лични отношения между ответника и детето, предвид
променената му трудова ангажираност и постановеният до момента режим на лични
отношения с детето е практически неосъществим, т.к. отсъства от страната по 10-14 дни. Тя
е предявила насрещна искова молба и 10 дни по-късно е инициирала и настоящото
производство. Всички описани в молбата случки и ситуации били създадени и провокирани
злоумишлено и преднамерено от молителката Н..
С обжалваното решение, молбата е уважена и са взети мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3
от ЗЗДН. Мярка по чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН не е наложена.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както
и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено
от фактическа страна следното:
3
Между страните по делото не се спори, че са съжителствали на съпружески начала,
както и че са родители на детето Н. П. П., р. 03.05.2019г., нещо което се установява и от
приложеното удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №
156/07.05.2019г.
С решение № 1601/12.05.2023 г. по гр. д. № 3944/2023 г. по описа на РС Варна е
наложена мярка за защита в полза на А. Н. и детето Н. П., поради осъществено спрямо тях
домашно насилие от П. И. П., като същия е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие.
Приобщена към доказателствения материал по делото е декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, подписана от молителката лично и в качеството и на майка и законен представител на
̀
детето Н. П. П.. Декларира случилото се на 05-06.05.2024г. и 11-12.05.2024г., така, както е
изложено в молбата за защита.
Видно от писмо изх. № РД05-074/14.03.2024 г. детето Н. П. посещава редовно ДГ №
46 „Горска приказка“, находяща се в гр. *****
Няма спор, че А. Н. Н. и детето Н. живеят в гр. *****, както и, че А. Н. Н. е с
постоянен адрес в гр. *****.
Пред ВРС са изслушани показанията на двама свидетели-Н.Н.З.-майка на
молителката А. Н. Н., чиито показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
но като непосредствени, непротиворечиви и убедителни ,водена от А. Н. Н. и К.Д.Н. без
родство и дела със страните и К.Д.Н.-без родство и дела със страните, воден от П. И. Н..
Свидетелката Н.З. заявява, че понастоящем живее с молителите /нейни дъщеря и
внук/ в гр. ****. Полага грижи за детето Н. ежедневно, включително, когато майка му е на
работа. Води го на детска градина, а майка му го взема обратно. За Великден и за рождения
ден на детето Н. дъщеря й организирала празненство на 05.05.2024г., но П. се обадил, че ще
вземе детето и тя отменила празненството. Случилото се на 05.05.2024г. станало пред очите
й. Дъщеря й излязла и отишла да предаде на П. детето. Той го взел, сложил го в колата да
седне. После се върнал и се изплюл върху дъщеря й. Отишъл до колата и пак се върнал и
повторно се изплюл. П. се качил после в колата, дал рязко газ и спрял пред нея. Тя се
подпряла с двете си ръце на колата. Всичко това се случило пред детето Н.. Като тръгвал
направил знак с ръка, като че ще отреже главата на дъщеря й. На 06.05.2024г., като връщал
детето замерил дъщеря й с торбичката, която му били дали и носел в ръцете си, пълна с
дрехите с които да сменя детето. Торбата ударила дъщеря й в лицето и паднала върху
лозницата. На 11.05.2024г. П. пак трябвало да вземе детето. Дошъл в 8.00ч., а трябвало да го
вземе в 9.00ч. Детето още спяло. Започнал да звъни по телефона на дъщеря й. Тя го
уведомила, че детето спи и ще го приготвят за 9.00ч. Той отишъл на звънеца на вратата и
започнал да звъни продължително. Звънът се чувал. Започнали комшиите да излизат.
Дъщеря й се обадила в полицията. Дошла патрулка. Полицаите го предупредили да не прави
своеволия. Дъщеря й ги помолила да съдействат за предаването на детето в 9 часа. Върнал
го на другия ден в 18.00ч. Като го въвели в двора видели една синина. Не дало на баба си да
я пипне. Обяснило, че оченцето го боли. Разказало как отишли в гората и баща му му дал да
стреля с пушка. Дъщеря й взела детето и го завела на лекар. На другия ден посетили
„Съдебна медицина“. На 05.05.2024 г. бащата дошъл сам, а на 11.05.2024г. с него имало още
един мъж.
Свидетелят К.Н. сочи, че на 11.05.2024 г. били заедно с ответника П. Н. и детето Н. на
пикник край река Камчия, на риболов и стреляли с въздушна пушка. Детето проявило
интерес да стреля с пушката. Баща му придържал пушката за стрелбата. При произведен
изстрел, от изтласкването пушката ударила детето в оченцето. То се разплакало, а баща му
го прегърнал. Уплахата и болката му минали за около 15 минути и всичко си продължило
нормално. Окото на детето било зачервено. Поддържа, че присъствал, когато П. Петров взел
4
детето. Бил в колата, при предаването на детето. Н. се приближил към баща си с прегръдки.
Сутринта в осем без десет пристигнали пред къщата да вземат детето. Страните се били
разбрали в осем часа бащата да вземе детето. Детето било предадено от майката в 9.00ч.
Признава, че на място пристигнал екип на МВР, както и за причината за това - защото са
вдигали шум рано сутринта. Шумът бил от клаксона на колата.
По данни от справка за съдимост рег. № 240527005000226325/27.05.2024г. ответникът
П. И. П. е осъждан 5-кратно в периода от 2008г. до 2011г. за престъпления против
собствеността и против личността, канкретно по НОХД № 1278/2010г. на ВРС за причинени
средни телесни повреди на повече от едно лице, по отношение на едното лице в
съизвършителство с трето лице и по НОХД № 2441/2010г. за причинена средна телесна
повреда.
Видно от отрязък с печат за входящ номер на 05.05.2024 г. е подаден заявителски
материал в четвърто районно управление на МВР с рег. № 442000-6792.
Видно от медицинско удостоверение № 495/2024 г., изд. от МБАЛ „СВ.Анна“-Варна,
„Съдебна медицина“, А. Н. Н. е била прегледана на 07.05.2024 г. понеже на 05.05.2024г. е
била блъсната с лек автомобил в областта на коленете от мъжа, с когато съжителствала на
семейни начала. Съдебният лекар не е установил видими травматични увреждания..
Според амбулаторен лист № 5035/12.05.2024 г. детето Н. П. П. е било прегледано в
спешно отделение при МБАЛ „СВ.Анна“-Варна, поради оплаквания от болки в дясното
супраорбитално, вследствие на откат при стрелба с пушка. Установена е синина до външен
ъгъл на дясно око. Извършено е било рентгеново изследване на лицеви кости.
С медицинско удостоверение № 528/13.05.2024 г., издадено от МБАЛ „Св.Анна“-
Варна, „Съдебна медицина“, на 13.05.2024г. се констатира червеникаво-синкаво
кръвонасядане с размери около 6мм/1-2 мм по кожата към външния ъгъл на дясното око, към
горния клепач на освидетелствания Н. П. П.. Кожата в областта на долния клепач на дясното
око, дясната буза в горна трета е умерено оточна, бледо-червеникаво кръвонаседнала.
Видно от писмо изх. № 442000-8843/12.06.2024 г. от началник на IV РУ на МВР –
Варна, същият е уведомил съда, че А. Н. Н. е подала жалба с рег. № 442000-6792/05.05.2024
г. и сигнал до ОДЧ на 11.05.2024 г. По жалбата е извършена проварка и на 04.06.2024г. е
изпратена на ВРП за запознаване по компетентност. На 11.05.2024г. адресът е бил посетен от
дежурен автопатрул АП-411 и е предупредил устно П. И. П.. Предупреден е бил с протокол
по чл. 65 от ЗМВР при снемане на сведения в 4-то РУ-МВР, като е приложена изготвената
справка. В справката са описани действия на страните и полицейските органи така, както са
декларирани от молителката.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Молбата за защита изхожда от лица с право на защита по реда на ЗЗДН по смисъла на
чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН относно А. Н. и по смисъла на чл. 3, т. 4 по отношение на детето Н.
П. и е образувано от лице по чл. 8, т. 1, предл. 1 и по т. 2 от ЗЗДН. Касае обстоятелства, за
които се твърди да са настъпили на 05-06.05.2024 г. и на 11-12.05.2024 г. , т.е. в срок по чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана под страх от
наказателна отговорност от А. Н. Н..
Съобразно чл. 2, ал. 1от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В ал. 2 е предвидено, че за
5
психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие.
При разрешаване на въпросите относно извършване на твърдените по делото деяния
на ответника и съставомерността им по смисъла на чл. 2 ЗЗДН първоинстанционният съд е
изложил подробни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен
състав, като законосъобразни, правилни и формирани въз основа на правилно установена
фактическа обстановка по делото, поради което и на осн. чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към тях. В тази връзка следва да се има предвид, че процесуалната дейност на
въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а е негово
продължение, поради което втората инстанция не дължи повтаряне на коректно извършените
процесуални действия на първата, а само надгражда върху тях.
Заявените в случая твърдения за насилствени действия на ответника са декларирани
по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Когато тази декларация изхожда от самото пострадало лице или
от законния му представител, същата представлява доказателство с обвързваща съда
стойност до доказване на противното. Представената в случая декларация е подписана
лично от А. Н. и в качеството и на майка и законен представител на детето Н. П.. Същата
̀
доказва твърденията на молителката за преживяното от нея и от детето насилие и съдържа
всички посочени в молбата за защита твърдения за действията на ответника по делото и
същевременно не е опровергана от нито едно от доказателствата, ангажирани по делото от
ответника, противно на въззивните оплаквания за обратното. Така, гласните доказателства,
събрани по искане на ответника, чрез разпит на св. К.Н. не опровергават, а допълват
декларираните обстоятелства и показанията на св. Захариева, както по отношение на
инцидента, съпътствал предаването на детето сутринта на 11.05.2024 г., така и що се касае до
механизма на нараняването на дясното око на детето Н..
Св. Захариева е очевидец на двукратното заплюване и агресивно привеждане в
движение на автомобила от П. П., насочен срещу молителката и спирането му в
непосредствена близост пред нея, извършени в присъствието на детето на 05.05.2024 г.
Същата описва личните си възприятия на случилото се на следващия ден-06.05.2024 г. при
връщането на детето от упражнения режим на лични отношения, когато П. П. хвърлил и
ударил А. Н. с торбата с лични вещи на детето. Този акт може да бъде окачествен като
физическо насилие по отношение на пострадалата, защото по своята същност е годен да
причини физически болки и страдание.
Заплюването и насочването на автомобил към молителката следва да бъде
квалифицирано като психическо домашно насилие. Говори за неуважение към правата на
личността на молителката. Израз е на обидна показност и фактическо състояние, при което
насилникът демонстрира, че разполага с живота и здравето на пострадалия, който е жив и
здрав единствено по негова милост. Ако би желал, деецът би могъл да не спре автомобила,
но го спира само по свое благоволение. Ето защо е неоснователно въззивното оплакване, че
домашно насилие в този случай не било налице, т.к. липсвало съприкосновение и
„блъскане“ на Н. с управлявания автомобил. Кой би поискал освидетелстване, ако не е бил
ударен, макар и леко така, че не са останали видими следи по коленете на молителката.
Наличието респективно липсата на съприкосновение е от значение за квалифицирането на
насилието, доколкото при удар то би било физическо такова, а би могло да съставлява и
престъпление. От значение в случая е това ,че извършителят си е позволил да насочи със
заплаха за удар колата към майката на детето си. Макар посочените деяния да не са насочени
непосредствено срещу детето Н. П., на основание чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН същите представляват
психическо насилие върху дете, защото са извършени в негово присъствие. Като психическо
насилие следва да бъдат окачествени и действията, извършени от ответника, отивайки да
вземе детето в 8:00 ч. на 11.05.2024 г., вместо в определения му със съдебно решение час-
6
9.00ч., изразяващи се в множество непрекъснати позвънявания по телефона на А. Н. Н. и
продължителни позвънявания на звънеца на външната врата, както и свирене с
автомобилния клаксон. За това излагат данни и двамата изслушани свидетели, като св. Н.
излага данни и за целта им. При преглед на водената между двамата родители
кореспонденция по повод осъществяване на режима на лични отношения на бащата с детето
на 11.05.2024г. прави впечатление, че противно на възраженията на ответника, че с майката
на детето са имали уговорка да му предаде Н. в 8.00ч., той единствено я е уведомил
ултимативно, че иска това да стане в избрания от него час, но видно съгласие за това липсва.
Той е бил в нарушение на постановения със съдебното решение режим. Като е обезпокоил А.
Н. с безкрайни и продължителни позвънявания по телефона, на вратата и с автомобилния
клаксон, той отново е осъществил акт на психическо насилие по отношение на бившата си
партньорка.
Настоящият състав намира, че не би следвало да бъде прието като акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН предоставения достъп от бащата до стрелба на детето с
пушка, пък била тя и въздушна такава и независимо от инициативата за това. Не се
установява с това поведение бащата да е имал за цел да нарани сина си. Говори единствено
за родителския му капацитет, отговорността му и уменията да полага грижи за малкото дете,
но този спор не е предмет на настоящия спор.
С оглед установените извършени от П. П. действия на домашно насилие по
отношение на А. Н. Н. и детето Н. обаче не следва да бъде прието ,че настоящото
производство е инициирано от майката за осигуряване на благоприятен за нея изход по
спора за мерките по упражняване на родителски права по другото заведено от нея и висящо
гр.д. 2527/2014г. на ВРС.
Съдът намира за неоснователно въведеното въззивно оплакване за едностранчиво
тълкуване на събраните доказателства. Това е така, защото липсват каквито и да било
доказателства, които да опровергават или да разколебават извода за извършването на
посочените по – горе актове на физическо и психическо насилие. Контролираната инстанция
не е допуснала и твърдяното нарушение на чл. 172 от ГПК. Макар св. Захариева да е майка
на молителката и баба на пострадалото дете, свидетелските й показания съответстват на
фактите, декларирани с декларацията от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН и дори се допълват с тези, дадени от св. Н.. Даже да не бъдат взети предвид, то при
липсата на други доказателства, съдът е длъжен да издаде заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на осн. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, ако
доказателствената и сила не е оборена по реда на пълното насрещно доказване, каквото пак
̀
ще бъде отбелязано не беше проведено.
Изяснените въз основа на всички събрани по делото доказателства делото деяния на
П. И. П. на 05-06.05.2024 г. и 11.05.2024 г. разкриват белезите на насилствено поведение по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН и в този смисъл обуславя предприемането на мерки за закрила по чл.
5 ЗЗДН.
При определяне на подходящите по вид и продължителност мерки съдът следва да
съобрази забраната за влошаване положението на въззивника, както и водещата цел на
закона - предотвратяването на бъдещи актове на домашно насилие и запазване здравето и
неприкосновеността на пострадалите.
Ето защо въззивният съд намира, че приложените от първоинстанционния съд мерки
по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН са адекватни на тежестта на извършените в случая актове на
домашно насилие. Взема предвид и това ,че П. П. вече е бил осъден по реда на ЗЗДН, като е
бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на А. Н.
Н. и детето Н. П. П. по гр.д. № 3944/2023г. на ВРС и действието на тази мярка не е
обвързано със срок, а е безсрочно, но това не го е възпряло да упражни пак домашно
7
насилие по отношение на защитените лица. Явно тази мярка е недостатъчна, а следва
налагането и на други-тези по чл. 5, т. 3 от ЗЗДН, както е решил и ВРС. Срокът за налагане
на мерките от 9 месеца е също подходящ. Предлаганият от въззивникът 3-месечен срок на
действие на мерките вече е изтекъл. В оставащото му време при действие на наложените
мерки, обвързани със срок извършителят ще има възможност да прецени ситуацията, да
преосмисли поведението към майката на родното си дете, имащо характер на
психологическо насилие и спрямо самото дете, когато са извършени в негово присъствие.
Въззивният състав вярва, че детето Н. е важно за П. П., но интересът на детето изисква да
расте и живее в спокойствие, без който и да било да упражнява насилие спрямо майка му и в
крайна сметка спрямо него. Баща му следва да положи усилия, за да коригира поведението
си. Едва след това, той ще може отново да е с него, но без опасност от прояви на насилие.
Оставащият срок на действие не е така продължителен от друга страна така, че да
способства за нарушаване на емоционалната връзка на детето, което е на повече от пет
години с баща му.
С оглед изхода на спора, дължимата държавна такса от 12.50лв. за въззивното
производство следва да бъде възложена в тежест на П. И. П. на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
С оглед изхода на делото пред ВОС и заявеното искане на въззиваемата А. Н. Н.
следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 500 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 24.09.2024 г. на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН вр. с чл. 78, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2544/05.07.2024 г., постановено по гр. дело №
6187/2024 г. по описа на Районен съд Варна, с което П. И. П. ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. ***** то е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Н. П. П., ЕГН ********** и от А. Н. Н., ЕГН **********, двамата с адрес:
град *****; забранено му е да приближава на по-малко от 200 метра Н. П. П., ЕГН
********** и от А. Н. Н., ЕГН **********, двамата с адрес: град *****, както и следните
адреси – град *****4 /адрес на който живеят/; град ***** /постоянен адрес/; град *****
/детска градина на детето Н. П./ и град ***** /местоработата на А. Н./ за срок от 9 месеца,
считано от издаване на заповедта за незабавна защита – 22.05.2024 г.; П. И. П. ЕГН
********** с постоянен адрес гр. ***** е осъден да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – град Варна държавна такса в размер на 25 лева,
на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН и П. И. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ***** е
осъден да заплати на А. Н. Н., ЕГН **********, двамата с адрес: град ***** сумата от 600
лева, представляващи сторени от последната разноски в първоинстанционното
производство за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати по сметка на
Окръжен съд Варна държавна такса за въззивно производство по в.гр.д. № 1876/2024 г. в
размер на 12.50 лв. на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на А. Н. Н., ЕГН
8
**********, с адрес в гр. Варна, м. „Боровец - север“, парцел 1374 сума в размер на 500 лева,
представляваща разноски във въззивното производство, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 17, ал. 6
ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9