Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 01.02.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди и дванадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕЙКО
ДИМИТРОВ
при секретаря Д.З.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 559 по
описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по иск, предявен от Я.Г.Х. срещу Г.И.Х. за отмяна на
дарение, извършено с НА № 34, т. XV, дело № 5043 по
описа за 1985 г. ВН на 1/2 ид. ч. от апартамент, находящ
се в град Варна, кв. Галата, ул.
"Стоян
Стойчев" № 3 (сега ул. "Контраадмирал Сава
И." № 3),
находящ се на първия етаж
от жилищната сграда,
идентиф.
№ 10135.5510.474.2, със застроена площ от 140 кв. м,
състоящ се от три
стаи, кухня, хол, както и коридор и стая от югоизточната
страна на сутерена, североизточно таванско помещение с тераса и източно таванско помещение, ведно с 1/4 ид. ч. от общите части на сградата
- вход и стълбище, ведно с правото на строеж върху
държавна земя, представляваща парцел
№ II 566в, 566а и др. в кв. 10 по плана на
гр. Варна (бивш парцел
VI 566в) с площ от 405 кв. м, основан на
твърдения, че надареният е отказал да
даде на дарителката издръжка,
от която тя се
е
нуждаела и за което го е поканила на 05.11.2010 г., по чл. 227, ал.
1, б. "в" ЗЗД с
присъждане на разноски.
Ответникът
оспорва иска. Сочи, че е
осигурявал жилище и грижи в натура на ищцата, купувал й е лекарства и е
заплащал ел. енергия, данъци и такси. Излага, че той
е нямал възможност да плаща издръжка, тъй като е бил безработен, а съпругата му
е получавала само пенсия по инвалидност. Сочи, че след поканата все пак е
превел сумата 180 лв. по сметка на ищцата. Твърди, че ищцата е получавала
доходи от: продажби на земеделски земи в периода 2005 – 2008 г., договори за
наем и аренда.
Ищцата сочи,
че ответникът не я е уведомил за превода на сумата 180 лв., както и че до м.
януари 2011 г. е заплащала разноските за вода. Счита, че задължението за плащане
на местни данъци и такси е било на ответника. Сочи, че сумите по банковата
сметка са изразходени за погребението на бащата на ответника, за поставяне
дограма на жилището през 2007 г. и по делата, водени за защита на
възстановената собственост.
Твърди, че е
предоставила по 15 000 евро на внуците си.
Твърди, че
цената по предварителните договори е привидно уговорена. Сочи, че притежава
само по 1/18 ид. ч. от земите, възстановени на наследниците на В. Т.
Оспорва
твърденията, че е получила доходи от продажби на земеделски земи и от договори за наем и
аренда.
Предявява реплика, основана на твърдение, че ответникът получава доходи от
туристически услуги в къща в с. Стомонеци, община
Габрово.
Ответникът оспорва репликата. Твърди, че този имот е собственост на И. Г.Х.. Ответникът оспорва и дарението на сума в полза
на И.Х..
По същество
страните поддържат становищата. Представят подробни писмени бележки.
Претендират разноски.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По предмета на
спора и допустимостта:
Съдът приема,
че основанието на иска е твърдението за непризнателност, намерила израз в отказ
на ответника да даде издръжка на ищцата, за което тя го е поканила на
05.11.2010 г. Проявата на непризнателност следва да бъде конкретна. Поради това
твърдяната непризнателност в друг период, вкл. и след завеждане на делото няма
значение на нов факт, който следва да бъде съобразен от съда по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК, а би могъл да има значение на основание на нов иск /в този
смисъл решение № 526 от 3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 681/2010 г., IV г. о., ГК; в обратния смисъл решение № 222 от 10.07.2000 г. на
ВКС РБ по гр. д. № 1349/99 г., II г. о.; решение № 293 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1302/2010 г., IV г. о., ГК/.
Ищцата твърди,
че е поканила ответника да й даде издръжка през 2008 г след имплантирането на
кардиостимулатора т.е. през м. януари. Съдът приема, че е допустимо да се
изследва само нуждата от издръжка в периода м. януари 2009 г. – м. ноември 2010 г. Това е така, защото правото на
отмяна, възникнало поради твърдяния отказ на ищеца
през 2008 г. въз основа на нуждата от издръжка към този момент, е преклудирано с изтичането на едногодишния срок по чл. 227, ал. 3, изр. първо ЗЗД.
За да се определи нуждата от
издръжка е допустимо да се вземат предвид спестяванията на ищцата, натрупани в
предходния период и налични към месец януари 2009 г.
Искът и
отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От
представения заверен препис /л. 13 от делото на РС/ се установява, че на 25.12.1985
г. е сключен договор с нот.
акт № 34, т. XV, дело № 5043 по описа за 1985
г. ВН,
чрез който ищцата и съпругът й е следвало да отстъпят веднага и безвъзмездно на
ответника правото на собственост върху описаното в исковата молба жилище и
върху гараж. Договорът е действителен.
лист втори от решение от 01.02.2013 г.
по гр. д. № 559/11 ВОС
Съпругът на
ищцата И.Х. е починал на 06.02.2008
г. /л. 12 от делото на РС/.
По твърдяната
от ищцата нужда към 05.11.2010 г.:
Задачата на
вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна
експертиза /л. 543/ е поставена с указание да приеме, че ищцата не е
разполагала със средства в наличност към началния момент на изследвания период:
м. януари 2009 г.
Според
заключението към 05.11.2010 г. е налице недостиг от средства за издръжката на
ищцата в размер 892.33 лв. Съдът приема, че рентата, дадена в натура – 42
бутилки вино, на стойност 582 лв., не може да бъде съобразявана при извода за
нуждата от издръжка, тъй като няма доказателства ищцата да е осребрила
полученото в натура. Правилно, макар и само по данни от ищцата, вещото лице е
включило в разходите на ищцата и 50 лв. за необходимата настройка на електрокардиостимулатора.
Поради това
съдът кредитира заключението на в. л. Т..
Следователно
изводът за нуждата на ищцата от издръжка зависи само от разрешението на спора
между страните за това разполагала ли е ищцата със средства в наличност към
началния момент на изследвания период: м. януари 2009 г.
Съдът приема,
че за това изследване е подходящ анализ на разходите в обратен на
хронологическия ред в периода от м. януари 2009 г. до момента на установяване
на налични средства.
Само два
месеца преди м. януари – на 05.11.2008 г. ищцата и трети лица продават съсобствен ПИ 10135.5549.1875 (л. 34) за сумата 8905.90 лв.,
равна на данъчната оценка (нотариален акт на л. 94). Договаряне на продажна
цена, равна до стотинка на данъчната оценка, е малко вероятно, но за действителната
цена по делото не са събрани доказателства. От продажната цена ищцата е
получила 1/18 т.е. около 500 лв.
От продажната
цена по договора, сключен на 24.09.2008 г., за продажба на ПИ № 4470, в размер 9621.10
лв., точно равна на данъчната оценка, ищцата също е получила 1/18 т.е. около
535 лв. (л. 34-35 и 91).
От продажната
цена по договора, сключен на 23.09.2008 г., за продажба на ПИ № 4466, в размер 15
хил. евро, ищцата също е получила 1/18 т.е. около 833 евро (л. 35 и 87).
Представена е фактура (л. 208), издадена на ответника на 07.02.2008 г. за
заплащане на сумата 1019.20 лв. за погребение на И.Х., съпруг на ищцата (л. 206-208). Касовият бон е в държане на ищцата,
поради което съдът приема, че въпреки издадената фактура, ищцата е платила за погребението.
Това е така, защото касовият бон се предава на клиента (чл. 8 от Наредба № 6 от
28.07.1997 г. за реда на издаване на документ (касова бележка) от
регистрираните лица за всяка извършена от тях сделка в търговски обекти с
използването на електронни касови апарати с фискална памет или електронни
системи с фискална памет...).
В показанията
си свид. Е.Х. (л. 475, гръб) излага, че ищцата е дала пари за
подмяна на дограмата на стаите, ползвани от нея и на стълбището, но не сочи
конкретни суми. Свид. Т.А. излага, че тя е платила за
смяна на дограмата на стълбището, а ищцата (леля на свидетелката) не й е дала
пари, като е обяснила, че майката на свидетелката й дължи. Не може да се приеме
за установено, че ищцата е сторила разходи в конкретен размер за смяна на
дограма.
От
представените заверени преписи (л. 409-472) е видно, че са водени дела за
защита на възстановената собственост, но ищцата е осъдена да заплати само около
225 лв. (л. 439) и няма доказателства, че е сторила разноски в конкретен
размер.
От справката
на л. 369 се установява, че на 10.01.2008 г. ищцата е закрила своя сметка в ТБ,
като е изтеглила 18400 лв., а от тази на л. 80 – че на 09.01.2008 г. е закрила
своя сметка в ТБ, като е изтеглила 680.43 евро.
Дори всички твърдяни от ищцата разходи да бяха приети за установени,
изтеглените суми биха били достатъчни, за да притежава ищцата в наличност
сумата 892.33 лв. (констатирания от в. л. недостиг от средства за издръжката на
ищцата) към началото на изследвания период.
От разпита на
св. Е.Х. – дъщеря на
ищцата се установява, че когато се е налагало, тя е давала средства на ищцата
т.е. нуждата от издръжка е отпадала (разрешението в решение № 1124 от 01.10.08
г. на ВКС по гр. д. № 5177/2007 г., V г. о. се отнася до случая, в който трето
лице предоставя издръжка на дарителя, но след поканата към надарения).
Поради това
съдът приема, че ищцата не е имала нужда от издръжка, съответно предпоставките
за отмяна на дарението не са налице.
По твърденията
на ответника, че не разполага със средства и че е дал издръжка в размер 180
лв.:
За пълнота
следва да се отбележи, че това, че дареният не разполага
с парични средства за плащане на
издръжката не сочи на обективна,
освобождаваща го невъзможност да я дава (изрично решение № 141 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 2950/2008 г., III г. о., ГК; решение № 177 от
14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 209/2010 г., IV г.
о., ГК; обратно решение № 1223 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4847/2007 г.,
I г. о., ГК и решение № 526 от 3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 681/2010 г., IV г. о., ГК). Вярно е, че когато няма възможност да даде
издръжка надареният не проявява неблагодарност, но цитираното разрешение следва
да бъде споделено, защото съдът не бива да разграничава там, където законът не
разграничава.
Внасянето на
сумата 180 лв. от ответника по банкова сметка *** (л.
63) не представлява даване на издръжка. Задължението за издръжка
е носимо т.е. ответникът е следвало първо да предложи
изпълнение на ищцата и само ако тя изпадне в забава като кредитор – да внесе
сумата по нейна сметка (чл. 97, ал. 1 ЗЗД).
Искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
лист трети от решение от 01.02.2013 г.
по гр. д. № 559/11 ВОС
Ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответника 1000 лв. разноски, сторени за
възнаграждение на адвокат (л. 183).
Водим от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Я.Г.Х., ЕГН **********, постоянен адрес:*** чрез адв. М. К. Д.,***0 771 срещу Г.И.Х., ЕГН **********, постоянен
адрес:*** за отмяна на дарение, извършено с НА
№ 34, т. XV, дело № 5043 по описа за 1985 г. ВН на 1/2 /една втора/ ид. ч. от АПАРТАМЕНТ,
находящ се в град Варна, кв.
Галата, ул. "Стоян Стойчев"
№ 3 (сега ул.
"Контраадмирал
Сава И." № 3),
находящ се на първия етаж
от жилищната сграда,
идентиф.
№ 10135.5510.474.2 /десет хиляди и сто и тридесет и пет-пет хиляди и петстотин и десет-четиристотин
и седемдесет и четири-две/, със застроена площ
от 140 /сто
и четиридесет/ кв. м,
състоящ се от три
стаи, кухня, хол, както и коридор и стая от югоизточната
страна на сутерена, североизточно таванско помещение с тераса и източно таванско помещение, ведно с 1/4 /една четвърт/ ид. ч. от общите части на сградата
- вход и стълбище, ведно с правото на строеж върху
държавна земя, представляваща парцел
№ II 566в, 566а и др. в кв. 10 по плана на
гр. Варна (бивш парцел
VI 566в) с площ от 405 /четиристотин и пет/ кв. м, основан на
твърдения, че надареният е отказал да
даде на дарителката издръжка,
от която тя се
е
нуждаела и за което го е поканила на 05.11.2010 г., на основание чл.
227, ал. 1, б. "в" ЗЗД.
ОСЪЖДА Я.Г.Х. да заплати на Г.И.Х. с. ЕГН, с. а. сумата 1000 /хиляда/ лв., представляваща разноски,
сторени за възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването на преписи на страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: