№ 145
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300502725 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №260308/16.01.2021г. по гр.д.№1972/2020г. по описа на РС-
Асеновград,II гр.с-в,в частта,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание
чл.422 от ГПК,за признаване за установено по отношение на въззиваемата,че дължи сумата
над размера на уважената част от 822,59лв. до пълния предявен размер от
5079,92лв.Недоволен от така постановеното решение е останала жалбоподателя "Профи
кредит България" ЕООД.Във въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност
на съдебното решение и се иска неговата отмяна и постановяването на друго,с което да се
уважи исковата претенция в пълния предявен размер.Претендира за разноски.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна
счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.Претендира
за разноски.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори между страните,а и от представените и приети доказателства,става
ясно,че е сключен договор за кредит.Към договора е представен и погасителен план,от който
става ясно,че кредитът ще се върне на равни месечни вноски от по 286,67лв. за срок от 36
месеца.Размерът на кредита е бил 4500лв.,размерът на пакет допълнителни услуги е бил в
размер на 2415,24лв. и размерът на договорната лихва.Общо целия размер на кредита е бил
10320,12лв.,дължим за срок от 36 месеца.По делото става ясно,че е бил определен годишен
1
лихвен процент в размер на 41,17%,както и годишен процент на разходите в размер на
49,89%.С една част от сумата по кредита е бил рефинансиран стар кредит към
кредитодателя,а останалата част от сумата е била преведена на кредитополучателя З.Ю.,като
въззиваемата в настоящото производство е била съдлъжник по кредита.
В първоинстанционното производство е била назначена ССчЕ,от чието
заключение става ясно,че по кредита са били погасени по банков път суми в размер на
3677,41лв.
При наличната фактическа обсатновка настоящата инстанция намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го
потвърди поради следното:
Съгласно нормата на чл.11 от ЗПК в договора следва да са описани всички
дължими суми,които следва да бъдат платени от кредитополучателя на финансовата
институция,за да може да стане ясно на клиента какви задължения му предстоят да погасява
и методиката,по която се формира както ГПР,така и всички останали дължими
суми.Непосочването на някоя от тези компоненти прави договорът нищожен.В случая така
се получава,тъй като не е посочено каква е възнаградителната лихва и по какъв начин
същата е формирана.Освен това нищожна е клаузата,с която е предвидено възнаграждение в
размер на 2415,24лв. за пакет допълнителни услуги,тъй като по своята същност това
представлява усвояване и управление на кредита,а всяка клауза,която по договор за кредит
предвижда събиране на такси и комисиони за управление и усвояване на кредита е
нищожна.В настоящия случай и тази клауза се явява нищожна,тъй като заобикаля закона и
противоречи на чл.10а от ЗПК.Следователно договорът за кредит се явява нищожен на
посочените основания,поради което претендираните суми са недължими от
въззиваемата.Единствено дължима сума се явява тази,която е получена от въззиваемата като
стойност на самия кредит от 4500лв. и тъй като от заключението на в.л. става ясно,че е
погасена сума в размер на 3677,41лв. то дължими остават 822,59лв.,тъй като в противен
случай би се стигнало до неоснователно обогатяване.Като е стигнал до същия правен извод
РС-Асеновград е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което следва да се
потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива са направени по
чл.38 от ЗА,които следва да се присъдят като следва да се определят в размер на 500лв.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260308/16.01.2021г. по гр.д.№1972/2020г. по описа
на РС-Асеновград,II гр.с-в.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК-********* със седалище
и адрес на управление на дейността:гр.София,бул."България" №49,бл.53Е,вх.В да заплати на
2
М.А. К. с ЕГН-********** от гр.Пловдив,ул."*** направените по делото разноски пред
настоящата инстанция по реда на чл.38 от ЗА в размер на 500лв./петстотин лв./за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3