РЕШЕНИЕ № 1703
гр. Пловдив, 07.08.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в открито заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар Ваня Петкова като разгледа адм. дело № 1109 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на “Ню Профет” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Сливница” №***, ЕИК *********, представлявано от ***
- управител, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ЗПАМ) с №ФК-203-0412404 от 08.04.2019г., на началника на Отдел „Оперативни
дейности” - Пловдив при ЦУ на НАП, за запечатване на търговски обект - бензиностанция, находяща
се в с. Стряма, (община Раковски), ул. “Васил Левски” №1, стопанисвана от “Ню Профет” ЕООД, и се забранява достъпа до обекта за срок от
тридесет дни, считано от 15:00ч. на 08.04.2019 г. В жалбата се твърди, че
заповедта е незаконосъобразна и се иска да бъде отменена. В СЗ и в писмени
бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
ПАМ е наложена на основание
чл.186, ал.1, т.4, б.“а“ от ЗДДС във вр. с чл.186,
ал.3 от ЗДДС, за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ
във вр. с чл.118, ал.1, т.1 от ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал.1 т.4, б.“а“ от ЗДДС „Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което използва електронни системи с фискална памет,
които не са от одобрен тип.“ Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ „Не се
допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без
функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.“ Съгласно
чл.118, ал.1, т.1 от ЗДДС „Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.“
Приходната администрация
изтъква, че има съставен Протокол ТБ-039-ИОР от 04.04.2019
г. от служители на БИМ (Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”,
Регионален отдел- Пловдив, сектор “ЕВРО”), който бил приложен към Протокол за извършена проверка (ПИП) с № 0412404
от 04.04.2019 г., в който е направена констатация, че
„…намиращата се на обекта бензиномерна колонка тип QUANTIUM
500, s№ D0142089 с Удостоверение на одобрен тип
№ 4672, не съответства на ЕСФП № 129FS.“ Всъщност
по преписката има представен неподписан
Протокол № ТБ-039-ИОР - 04.04.2019/ 000029-3902-18.01.2019 г., който има единствено
заверка „вярно с оригинала“, т.е. няма доказателствена
сила.
Представено е свидетелство за
регистрация на фискално устройство от 27.06.2018 г. /л.20/, от което е видно,
че за процесния обект – собственост на жалбодателя е одобрено фискално устройство модел ЕСФП ОЙЛ СИС 1.0-Д-KL, с централно
регистриращо устройство ФПр DATECS
FP550-05-KL, с бензиноколонка тип TOKHEIM QUANTIUM 500, с посочени № на
свидетелство на БИМ за одобряване и индивидуален номер на ФУ и на ФП.
Според Регистър на одобрените
модели ЕСФП и средства за измерване, достъпен на страницата на НАП в интернет
на адрес https://nap.bg/page?id=446, със
свидетелство на БИМ №129FS от 26.01.2012г. /валидно до 26.01.2022г./ е одобрен
тип ЕСФП с наименование ОЙЛ СИС 1.0-Д-KL; с наименование на ЦРУ- РС и ФПр DATECS FP550-05-KL; с общо 246 средства за измерване на
разход, между които и бензиноколонка с наименование
TOKHEIM QUANTIUM 500 /процесната е именно такава/.
Въпросното свидетелство също е
представено и приобщено като доказателство по делото. В свидетелството е
записано, че ЕСФП за отчитане на оборотите от продажби на течни горива модел ОЙЛ СИС 1.0-Д-KL с централно регистриращо устройство РС и ФПр DATECS FP550-05-KL отговаря на изискванията на
Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и може да бъде използвано на територията на
Република България в смисъла на чл.118 от ЗДДС, като се установява, че
свидетелството за съответствие е в срок на валидност. Горното означава
безспорно, че процесната ЕСФП е от одобрен тип.
При така изложеното се налагат
следните изводи:
В ЗПАМ се сочи, че жалбодателят „…извършва
продажби на течни горива чрез бензиноколонка, която
не е от одобрен тип за работа с ЕСФП, одобрено със свидетелство на БИМ 129FS.“ По-долу в текста на заповедта
се сочи, че „…в проверявания обект се извършват продажби на течни горива без
функциониращо фискално устройство, тъй като използваната ЕСФП включва в състава си компоненти от
неодобрен тип, което препятства законосъобразното й функциониране“, което
евентуално съответства на чл.186, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗДДС, но за което
обстоятелство по делото липсват доказателства.
В чл.186 от ЗДДС са изброени случаите, в
което администрацията може да наложи ПАМ. Изброяването е изчерпателно и не може
да се тълкува разширително.
В случая се твърди първо, че жалбодателят използва
ЕСФП, която не е от одобрен тип, но това категорично е оборено от представените
и обсъдени по-горе доказателства, при което не са налице тези фактически и
правни основания за налагане на мярката. На следващо място се твърди, че използваната ЕСФП включва в състава си
компоненти от неодобрен тип, което препятства законосъобразното й
функциониране. Освен, че затова по делото няма доказателства, същото не следва
да бъде обсъждано, предвид факта, че фактическите и правни основания за
издаване на заповедта са различни и същите не могат да бъдат „подменяни“ от
съда, нито последният е длъжен служебно да събира доказателства за факти, които
администрацията не е установила. В тази връзка следва да се посочи също, че административният
орган е длъжен да действа в съответствие с принципите на истинност и служебно
начало в административния процес, намерили конкретно отражение в разпоредбите
на чл.35 от АПК – да издаде ИАА след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая…; чл.36 от АПК – да събира служебно доказателства и да
провери и прецени всички събрани доказателства; и т.н.
С процесуалното си бездействие по отношение на фактите, които е следвало
да бъдат установени, и за установяването
на които органът е следвало да бъде активната страна /задължение, произтичащо от
служебното начало/, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствени правила – основание за отмяна
по чл.146, т.3 от АПК, която от своя страна е довела и до нарушение на формата,
изразяващо се в липса на мотиви – основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК. Практическата липса на мотиви - фактическите основания, от
които органът черпи упражненото от него публично субективно право - не само
препятстват индивидуализирането му, за да може то да бъде проверено от съда, но
и сочи пряко на отсъствието му. Липсата
на мотиви, която е самостоятелно отменително
основание, не може да бъде попълвана пред и от съда с доказателства, тъй като
изобщо няма предмет на доказване, нито може да бъде заменена от посочването на
правни основания. В случая административният
орган е следвало да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи
еднозначно фактическите основания, наложили издаването на заповедта. Тъй като
това не е сторено, то възпроизведените бланкетни
съображения, необвързани с конкретни факти, не могат да обуславят извод за
мотивиране на заповедта. След като заповедта е немотивирана и неподкрепена с
конкретни доказателства за осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал.2
от Наредба Н- 18 от 13.12.2006г., то същата е незаконосъобразна и следва да
бъде отменена.
Най-накрая, но не и по важност
– наложената мярка е за срок от 30 /дни/ т.е. максимално предвидения в закона
срок. В заповедта са изложени абсолютно бланкетни
мотиви и по отношение на този срок. Вярно е, че въпросът за срока на ПАМ е
предоставен на преценката на административния орган, но това не го освобождава
да изложи конкретни /а не бланкетни, както е в
случая/ мотиви по отношение на този срок. На практика в този случай
администрацията е препятствала напълно възможността на съда да прецени спазено
ли е изискването за законосъобразност на ПАМ по отношение на срока, което
представлява самостоятелно основание за отмяна на мярката. От друга страна с посочването без мотиви на максимален срок,
който практически играе ролята на наказание за жалбодателя,
съдът приема, че е нарушен и принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК.
При така изложеното следва да
бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗПАМ) с №ФК-203-0412404 от 08.04.2019г., на
началника на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив при ЦУ на НАП. Що се отнася
до съмненията на администрацията /защото ПАМ практически почива именно на такива
съмнения/, че в обекта не се отчитат действителните продажби на горива, същите
могат да бъдат основание за ревизия по чл.122 от ДОПК на лицето, но не могат да
стоят в основата на ПАМ, чието предназначение е коренно различно.
При този изход на делото следва
да бъде осъдена НАП – гр.София да
заплати на жалбодателя разноски в размер на 550 лв., представляващи
както следва: 50 лв. ДТ и 500 лв. адвокатско възнагражедние,
за което изрично е посочено, че е платено в брой.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) с №ФК-203-0412404 от
08.04.2019г., на началника на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив при ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА НАП – гр.София да заплати на “Ню
Профет” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “Сливница” №***, ЕИК *********, представлявано от *** – управител,
разноски в размер на 550 лв.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: