Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260862 / 13.7.2021г. 13.07.2021г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На четиринадесети юни
Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №04415 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.200 КТ.
Предявени са обективно съединени искове от М.М.С., с ЕГН:********** и адрес:г*** 4, срещу ДГ“***”, с ЕИК:********* и адрес:гр.П., ул.“***, с правно основание чл.200 КТ, с които се иска ответникът да бъде осъден да му заплати както следва:
-сумата от 20 000,00лв., представляваща частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 60 000,00лв. за претърпените болки и страдания в резултат на трудова злополука от 29.08.2017г. при изпълнение на трудовите и задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №29/12.09.2017г. от ТП на НОИ- гр.П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането– 29.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата
-сумата от 6318,28лв., представляваща обезщетение за претърпяна загуба и пропуснати ползи в резултат на трудова злополука от 29.08.2017г. при изпълнение на трудовите и задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №29/12.09.2017г. от ТП на НОИ- гр.П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането– 29.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност се претендира сума в размер от 5449,89лв. при различна база за определяне размера на обезщетението. Ищецът твърди, че имуществени вреди са за заплатено лечение и за 1.разликата между полученото трудово възнаграждение, ако ищецът беше здрав и работеше, и полученото обезщетение за временна неработоспособност; 2.допълнително възнаграждение за 24 май 2018г. 3. допълнително възнаграждение за работно облекло 4.целево възнаграждение за постигнати резултати
Ответникът ДГ“***” е подал отговор в законоустановения срок, с който е изразил становище, че исковата молба е нередовна. Ответникът е оспорил исковете по основание и по размер, поради което и иска същите да бъде отхвърлени като неоснователни. Ответникът възразява, че при процесната злополука ищецът въобще не е трябвало да бъде в сградата на детската градина, както и, че оправянето на щората не е в нейната трудова функция. Ответникът възразява, че претенциите са завишени и не отговарят на претърпените вреди. Алтернативно ответникът е направил и възражения по чл.201, ал.2 КТ за проявена от работника груба небрежност при настъпване на трудовата злополука, като иска намаляване на обезщетенията с процента на съпричиняване от ищеца с 90%. Ответникът оспорва и претенциите за имуществени вреди, като твърди, че ищецът сам е избрал да се лекува в частна болница, въпреки, че е можело да се лекува за сметка на НЗОК. Ответникът оспорва и претендираните суми като пропуснати ползи, като твърди, че същите нямат връзка с трудовата функция и не подлежат на парично обезщетяване.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът
намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по същество.
От фактическа страна:
Не се спори по делото, че към 29.08.2017г. ищецът М.С. е работела по трудов договор в ответната ДГ“***” на длъжност “старши учител”, като към датата на злополуката е осигурен за всички социални рискове.
На ищеца е връчена длъжностна характеристика.
Не се спори по делото, че през лятото на 2017г. са правени ремонти в процесната ДГ. Считано от септември 2017г. е предстояло започването на учебната година, като за тази цел помещенията в ответната ДГ е трябвало да бъдат организирани и пригодени за учебния процес. На 29.08.2017г. в 10,30ч. по време на работа ищцата организирала учебното пространство в занималнята на първа група на детската градина, когато забелязала, че няколко от лентите на щората на прозореца са откачени от корниза. Ищцата взела стълба и се покачила на същата, но изгубила равновесие и паднала. Ищцата извикала от болка и извикала помощ от колегите си, които били в двора на детската градина. Ищцата извикала по телефона съпруга си, който я закарал в „Бърза помощ“ към МБАЛ “Рахила Ангелова”. Там бил извършен преглед и направени рентгенови снимки и изследвания.
Видно от амб. листове за първичен и вторичен от д-р В. Аврамов с номера №919 от 31.08.2017г и №1015 от 21.09.2019г с диагноза: Изкълчване, навяхване и разтягане на предна, задна, кръстовидна ставна връзка на коляното. От анамнеза-страданието датира от 29.08.2017г когато при височинна травма контузила тежко лява колянна става. Оплаква се от болки и оток в ставата, невъзможност да стъпва на левия крак.
При преглед от ортопед- травматолог ищцата е насочена за извършване на ЯМР на лява колянна става с цел прецизиране на увредата и провеждане на адекватно лечение. Поставена обездвижваща шина на лява колянна става.
На 21.09.2017г. е направен ядрено магнитен резонанс на лява колянна става на ищцата, при който е установено: Импресионна фрактура на латерална ставна повърхност на тибия. Лезия на латерален мениск. Лезия на предна кръстна връзка. Ставен излив.
На 24.10.2017г., ищцата е постъпила в МБАЛ „Сердика“ ЕООД, където е проведено артроскопско оперативно лечение на увредите на лява колянна става, като е направена пластика на предна кръстна връзка и частична резекция на латерален мениск. Престояла е болница от 24.10.2017г. до 01.11.2017г. След изписването са и извършвани превръзки в амбулаторни условия, като конците са свалени на 14- ия следоперативен ден.
Провела курс физиотерапия и рехабилитация в СБПЛР ЕООД П. ИЗ №102 от 13.02.2018 до 20.02.2018г.
От Амбулаторен лист от 21.02.2018г от д-р К. с диагноза: Травма на няколко
структури на коляното. От анамнеза-състояние след оперативно лечение с
трансплантат на предна кръстна връзка и менисцектомия на латерален мениск на
ляво коляно след тежка торзионна травма. Оплаква се от болки и затруднени
движения. Обективно: Лява колянна става-оточна със загладен релеф;по предното
лице оперативен цикатрикс; ограничени движения, предимно флексия.
С Експертно решение №0905 от 032 от 27.02.2018г. и Експертно решение №1744 от 064 от 03.05.2018г. на ТЕЛК към МБАЛ “Рахила Ангелова” е преценено, че поради травма на няколко структури на коляното е продължен отпуска за временна нетрудоспособност на два пъти за по 30 дни.
Ползвала болнични листове за временна нетрудоспособност за времето от 30.08.2017г до 26.05.2018г/непрекъсната/с диагноза: Травма на няколко структури на коляното.
Видно от заключението по комплексната съдебно- медицинската експертиза при процесната трудова злополука ищецът е получила следните увреждания на лява колянна става: увреда на хрущяла на латерална ставна повърхност на големия пищял. Увреда на латерален/външен/ мениск. Увреда на предна кръстна връзка. Медикобиологичния характер на увредата е трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок, повече от 30 дни.
По повод на трудовата злополука на ищцата е направен ЯМР за прецизиране на увредите на лява колянна става, след което е извършено оперативно артроскопско лечение- пластика на предна кръстна връзка и частично изрязване на латералния мениск. След операцията, ищцата е провеждала курсове физиотерапия и рехабилитация.
Към настоящия момент е налице запазен обем движение в лява колянна става. Латентни парези не се установяват. Подтиснат ляв коленен рефлекс. Смутена повърхностна сетивност в автономната зона на н. тибиалис антериор вляво. Наличие на три оперативни белега от артроскопска операция на лява колянна става, около капачката с надлъжен ход и размери 2см, 2см и 5см.
Видно от същата експертиза през м.02. 2017г. ищцата има описан в ЛАК инцидент с травма на главата; последващо главоболие, замаяност и световиене. Подобно състояние е прецизирано диагностично през м. април-май 2020г., като е уточнено с ЯМР на главен мозък: съдово индуцирани глиозни фокуси; наличен централен отоневрологичен синдром. Тогава провеждано медикаментозно лечение. Към този момент няма данни за вестибуларно страдание с рецидивиращ характер, потенциално възможно да създаде внезапно нарушение на равновесие довеждащо до падане с или без качване на височина.
Видно от показанията на св.С.Н. С., съпруг на ищеца, и св.А. Р. Б. след злополуката ищецът е изпитвал болки и е приемал обезболяващи лекарства. Ищецът е изпитвал сериозни затруднения в ежедневното си обслужване, като е разчитал на същия свидетел за съдействие. Ищцата продължително време е използвала помощни средства шини и патерици, поради което същата се е обездвижила и напълняла.
С декларация от 29.08.2017г. ответникът е декларирал злополуката като трудова. С разпореждане №29 от 12.09.2017г. РУСО- гр.П. е признало злополуката за трудова такава.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от заключението по съдебно- медицинската експертиза на вещото лице д-р М.М., от показанията на свидетелите С.Н.С., съпруг на ищеца, и св.А.Р.Б., Л.В. Н.- И., Е.И.Х., Д.К.П.и Т. И. З., както и от останалите писмени доказателства, приети по делото.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ изисква наличие на четири кумулативно предвидени предпоставки: наличие на трудова злополука, временна неработоспособност на работника, причинна връзка между злополуката и настъпилите вреди и вреди. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите.
В настоящия случай има влязло в сила Разпореждане №29 от 12.09.2017г. на РУСО- гр.П., с което злополуката, станала с ищеца на 29.08.2017г. е приета за трудова, като е установено, че злополуката е станала през време и във връзка с извършваната работа. Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на такава, както и за причинната връзка между злополуката и настъпилите увреждания. Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди вследствие на претърпяната от същия трудова злополука, то съдът намира, че са налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл.200 КТ.
Относно
неимуществените вреди:
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл.200 КТ при трудова злополука се обезщетяват всички вреди- имуществени и неимуществени, като последните се обезщетяват по реда на чл.52 ЗЗД по справедливост. Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС от 23.12.1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Като съобрази гореизложените критерии съдът намира, че в настоящия случай справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 15 000,00лв.
Видно от съдебномедицинската експертиза при трудовата злополука ищецът е получил следните увреждания на лява колянна става: увреда на хрущяла на латерална ставна повърхност на големия пищял. Увреда на латерален/външен/ мениск. Увреда на предна кръстна връзка. Медикобиологичния характер на увредата е трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок, повече от 30 дни. Както при злополуката, така и в следващите дни ищецът е изпитал силни болки и страдания. Постоперативно ищецът отново е търпял по-силни болки в първите няколко дни, които с времето постепенно са намалели.
Ищецът продължително време е използвала помощни средства шини и патерици, като е търпяла неудобства от това.
Възстановителния период е протекъл за времето на болничния отпуск за временна нетрудоспособност за времето от 30.08.2017г до 26.05.2018г./непрекъсната/с диагноза: Травма на няколко структури на коляното. Съдът намира, че това са приблизително девет месеца.
В резултат на трудовата злополука ищеца има подтиснат ляв коленен рефлекс и смутена повърхностна сетивност в автономната зона на н. тибиалис антериор вляво. Наличие на три оперативни белега от артроскопска операция на лява колянна става, около капачката с надлъжен ход и размери 2см, 2см и 5см.
Съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен иска за разлика до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000,00лв. За да отхвърли размера на обезщетението до пълния му претендиран размер съдът отчете обстоятелствата, че злополуката няма съществени трайни последици, доколкото ищецът няма функционален дефицит. Към настоящия момент е налице запазен обем движение в лява колянна става. Латентни парези не се установяват.
На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определеното обезщетение се дължи и законната лихва от датата на увреждането- 29.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от ищеца на вредите от увреждането. Съдът намира, че в процесната злополука ищецът не е проявил нито умисъл, нито груба небрежност, които са единствените правнорелевантни форми на вината при трудова злополука. И двете форми на вина се отличават със субективното отношение на пострадалия към неговите действия. Съгласно практиката пострадалият следва да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат и да го е търсел или лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване. Приема се, че следва да има тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване. В настоящия случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за допуснат от ищеца ищеца умисъл или груба небрежност. Наистина по делото е приета длъжностна характеристика, от която е видно, че закачането на пердета и щори е възложено на помощник- възпитателите. Това се потвърждава и от показанията на св.Димитрина Панайотова, която работи като помощник- възпитател в процесната ДГ. От същите показания обаче е видно и, че „учителите в детската градина през лятото правят ремонт, ако искат да си освежат стаята“. Участието на учителите в поддържането на помещенията, включително осигуряване на нормална учебна среда, се потвърждава и останалите гласни доказателства, събрани по делото. Това се потвърждава и от писмо от ответната ДГ до НОИ, находящо се на стр. 147 от делото, от което е видно, че в същата ДГ няма назначен работник по поддръжка, поради липса на финансиране.
Съгласно Решение № 268 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2020 г., IV г. о., ГК, задължението на работодателя да осигури безопасни и здравословни условия за изпълнение на трудовите задължения от страна на работниците или служителите, не се изчерпва само с осигуряване на такива в началото на изпълнението на задълженията, а включва и задължението му да поддържа съществуването им през цялото време на изпълняването на работата. Последното се реализира и чрез осъществяване задължението на работодателя за контрол за изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като при установяването на такива да предприеме мерки, включително и дисциплинарни за отстраняването на тези нарушения. Когато работодателят не предприеме такива мерки, при наличието на постоянна практика нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила вследствие на това трудова злополука не се прилагат правилата на грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ - решение № 977/14.01.2010 година, постановено по гр. д. № 298/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 157/24.06.2014 година, постановено по гр. д. № 6210/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процесния случай ищецът не е допуснал груба небрежност, тъй като няма пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност- същият е използвал стълба, която използват и помщник- възпитателите, като няма събрани доказателства за това да е проявил липса на липса на елементарно старание и внимание при закачането на щорите.
Относно
имуществените вреди:
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл.200 КТ при трудова злополука се обезщетяват и всички имуществени вреди- претърпяна загуба и пропусната полза.
Видно от съдебномедицинската експертиза фактура № ********** от 26.10.2017г. и Фискален бон от същата дата, на стойност 2220.00 лева, заплатени от ищцата за извършването на операцията и представляващи стойността на имплантите за пластиката на предна кръстна връзка, фактура № ********** от 26.10.2017г. и Фискален бон от същата дата, на стойност 34.80 лева, за потребителска такса за престоя й в МБАЛ„Сердика" ЕООД и фактура с фискален бон от 20.02.2018г. за платена потребителска такса на стойност 40.60 лева, за потребителска такса в Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация ЕООД - гр. П., са направени от ищцата разходи са във връзка с проведеното лечение от трудовата злополука. Сумите, които са заплатени от ищцата за лечение, включително и за имплантите за пластиката, не се покриват от Здравната каса.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в общ размер на 2295,40лв. за лечение, които съставляват претърпяна от ищцата загуба от трудовата злополука, която следва да бъде компенсирана.
По аргумент от чл. 200, ал. 3 КТ отговорността за вреди обхваща и пропуснатата полза, изразяваща се в разликата между получаваните от пострадалия обезщетение за временна нетрудоспособност/пенсия за трайна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение, което той би могъл да получава през исковия период, ако е работел на длъжността, при упражняване на която е получил увреждане на здравето си. Съгласно решение № 335 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2010 г., IV г. о., ГК, трудовото възнаграждение е сбор от основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер по силата на чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ. Основната заплата според легалното определение, дадено в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7/2007 г. за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/2007 г., е възнаграждение за изпълнението на определени задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, които се изплащат задължително, са определени с посочената наредба или с друг нормативен акт. Такива са тези по чл. 11, чл. 12 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 4/2007 г. Основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения образуват брутното трудово възнаграждение /чл. 3 от Наредбата/ и по силата на чл. 245 КТ именно то се дължи от работодателя на работника/служителя. С оглед на това и определянето на обезщетението по чл. 200, ал. 3 КТ за пропусната полза се извършва на базата на това възнаграждение, без приспаднати от него данък по ЗДДФЛ и определените със закон вноски за социално осигуряване. Това е така, тъй като по принцип данъците и вноските за социално осигуряване са в тежест на работника/служителя, определят се на базата на брутното му трудово възнаграждение и се удържат от него, но едва при плащането му. По същия начин, ако за обезщетението по чл. 200 КТ са предвидени такива публични задължения, те ще се удържат /от работодателя или от съдебния изпълнител/ от обезщетението при изплащането му. Вредата по смисъла на чл. 200, ал. 3 КТ трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка. Поради това и съдът намира, че база за определяне на разликата следва да е БТВ по допълнителното споразумение от 13.09.2017г.
Видно от заключението по допълнителната съдебно- икономическа експертиза на в.л.В. В. от 16.11.2020г. за периода 30.08.2017г. до 26.05.2018г. ищецът е получил обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 6273,25лв. Общата сума на трудовото възнаграждение, което ищеца би получил ако работеше за периода 30.08.2017г. до 26.05.2018г. е в размер на 8941,17лв. Разликата, която не е получена от ищеца, но следва да му бъде присъдена като обезщетение за пропусната полза е в размер на 2667,92лв.
Видно от заключението по допълнителната съдебно- икономическа експертиза на в.л.В. В. в ответната ДГ не е плащано ДТВ за 24 май 2018г.
Видно от заключението по допълнителната съдебно- икономическа експертиза на в.л.В. В. от 16.11.2020г. на ищцата е изплатена сума за облекло в размер на 247,00лв., а на останалите работници 370,00лв., т.е налице е разлика от 123,00лв. Съдът обаче намира, че тази сума не следва да бъде присъждана на ищеца. При присъждане на обезщетение за имуществени вреди, се включват всички добавки, които имат постоянен характер. Предоставяните ежегодно от работодателя суми за облекло не са част от трудовото възнаграждение, те нямат постоянен характер и не представляват обезщетение. Работно и униформено облекло се предоставя на работници и служители, като част от СБКО в предприятието по ред, установен от МС или в колективния трудов договор. Именно защото се касае за облаги, пряко свързани с престирането на работната сила, не е налице основание за предоставяне, респективно изплащане на левовата равностойност на работното облекло.
Видно от заключението по допълнителната съдебно- икономическа експертиза на в.л.В. В. от 16.11.2020г.на останалите учители са изплатени ДТВ за постигнати добри резултати в размер на 639,00лв. Съдът намира, че това ДТВ не е с постоянен характер и не следва да бъде присъждано на ищцата.
Или на ищцата следва да бъде присъдена общо сумата от 4963,32лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от процесната трудово злаполука, от които претърпяна загуба в размер на 2295,40лв. и пропусната полза в размер на 2667,92лв. Като за разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за имуществени вреди от 6318,28лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определеното обезщетение се дължи и законната лихва от датата на увреждането- 29.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските за настоящето производство:
И двете страни са поискали да им бъдат присъдени направените по делото разноски. И двете страни са направили възражение за прекомерност на адвокатските разноски, направени от насрещната страна. Минималното дължимо се адвокатско възнаграждение по Наредба №1 за настоящето производство е в размер на 1319,55лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че следва да намали адвокатското възнаграждение и на двете страни до 1500,00лв.
Ищецът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 1137,80лв.
Ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение, експертизи и такси в размер на 1890,00лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 540,37лв.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 798,53лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 402,02лв., представляваща направени по делото разноски за експертизи в съответствие с уважената част от исковете.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДГ“***”, с ЕИК:********* и адрес:гр.П., ул.“***, да заплати на М.М.С., с ЕГН:********** и адрес:г*** 4, сумата от 15 000,00лв., представляваща частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 60 000,00лв. за претърпените болки и страдания в резултат на трудова злополука от 29.08.2017г. при изпълнение на трудовите и задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №29/12.09.2017г. от ТП на НОИ- гр.П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането– 29.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния предявен в настоящето производство размер на иска от 20 000лв., представляваща частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 60 000,00лв.
ОСЪЖДА ДГ“***”,
с ЕИК:********* и адрес:гр.П., ул.“***, да заплати на М.М.С., с ЕГН:**********
и адрес:г*** 4, сумата от 4963,32лв., представляваща обезщетение за претърпяна
загуба и пропуснати ползи в резултат на трудова
злополука от 29.08.2017г. при изпълнение на трудовите и задължения, която
злополука е призната за трудова с Разпореждане №29/12.09.2017г. от ТП на НОИ-
гр.П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането– 29.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния претендиран размер от 6318,28лв.
Присъдените суми
да бъдат платени по следната банкова сметка, *** „ОББ“АД:
IBAN: ***радина“***” да заплати на М.М.С., сумата от 1137,80лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.М.С. да заплати на ДГ“***” сумата от 540,37лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, експертизи и такси в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ДГ“***” да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 798,53лв., представляваща разноски за държавна такса и сумата от 402,02лв., представляваща направени по делото разноски за експертизи в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: