Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260
гр.
Пловдив, 23.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 28.10.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4933/2020г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен
фиш серия К, № 3629537, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на В.В.Г. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят
излага конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш
и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата по изложени подробни съображения. Прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Електронният
фиш е издаден за това, че на 22.05.2020г., в 22,09 ч. в гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ № 52 с посока път II-86, МПС БМВ Х РЕИХЕ вид лек автомобил с рег. № *****, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в
полза на водача, се движел с установена стойност на скоростта от 72 км/ч., тоест с
превишение на скоростта от 22 км.ч. Собственик, на когото е регистриран
автомобилът, е В.В.Г..
В
срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, собственикът Г. подала декларация, че на
01.03.2020г. е сключила с Велина Стоянова Стоянова договор за наем със срок от
6 месеца на процесния лек автомобил, с който се твърди да е извършено
нарушението. Твърди, че за периода 01.03.2020г. – 31.08.2020г. не може да е
сигурна дали същото лице е извършило нарушението за скорост, като е посочила, че АНО би могъл да установи това
обстоятелство по съответния ред. Към декларацията е приложен договор за наем от
01.03.2019г. със срок от 6 месеца
съгласно чл. 2, ал. 1 от същия. В договора не е била предвидена клауза за
автоматично подновяване на облигационното отношение между страните.
Административнонаказващият
орган счел, че декларацията е неоснователна и приел, че не следва да анулира
фиша, поради неспазване на задълженията на декларатора по ЗДвП.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се
доказва от приложеното по административната преписка статично изображение № 13131,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази насока следва да се отбележи
и по отношение на възраженията на жалбоподателя, направени в съдебното
заседание, че видно от статичното изображение, са налице 4 кадъра – при T=
-0,9s, Т=0s,
T=1,0s и
T=2,1s, като на четвъртия кадър се вижда и номерът на автомобила, извършител на
нарушението – *****. Именно регистрационният номер на автомобила се явява
неговият уникален идентификационен код и наличното заснемане на този номер е
достатъчно за установяване на собственика на автомобила, с който е извършено
нарушението. С оглед на тези съображения, възраженията на жалбоподателя за
негодност на снимката като доказателство за установяване на нарушението са
неоснователни. Снимката освен това е заснета в час, който се намира в интервала
от време между началото и края на работа на АТСС и номерът на изображението
попада в интервала на номерата на снимки на първото и последното статично
изображение, съгласно посоченото в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г..
Следва да се отбележи че съгласно
представения снимков материал, измерената скорост е в размер на 75 км/ч. В
електронния фиш правилно е посочено, че следва да бъде отчетен толеранс на
измерената скорост от 3 км/ч. в полза на водача, поради което установената
стойност на скоростта на водача в обжалвания електронен фиш е посочена като
такава от 72 км/ч.
Изложената във обжалвания електронен
фиш фактическа обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от 10.05.2020г., както и от справката за собственик на
процесния автомобил, видно от която собственик на автомобила е именно
жалбоподателката.
Налице
са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в
редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ.
бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението
е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 546, представляващо преносима система за видеоконтрол. Техническото средство
е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
-
техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване
-техническото
средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от
приложения по делото Протокол № 4-32-20/ 13.03.2020г., като същото се
потвърждава и от Протокола по чл. 10, в който е удостоверено, че техническото
средство е преминало проверка, която е валидна до 13.03.2021г.
-надлежно
съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ
документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на
видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за
неговата законосъобразност.
Съдът
намира за неоснователно възражението в жалбата, че нарушението не може да бъде
установено в присъствието на контролен орган. В случая скоростта на движение на
лекия автомобил е установено посредством мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“, видно от приложеното по делото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Настоящият съдебен състав
намира, че издаването на електронен фиш при заснето нарушение с мобилна система
за контрол на нарушенията не се явява в нарушение на нормативната база. С
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредбата,
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за
движение, като в чл. 3 от Наредбата е регламентирано, че за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на
посочената нормативна регламентация следва извод, че към настоящия момент
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез
издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с
АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от
Наредбата), съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в
посоченото Тълкувателно решение - че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на
липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически
средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по
определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След
измененията на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г. и издаването на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) при
мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя или при използване на
служебен автомобил, работещ на място за контрол, какъвто е настоящият случай,
по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа
на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
Регламентираното в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и
на нарушител“ следва да се тълкува граматически, като поясняващо действието по
издаване на електронен фиш, а не установяването и заснемането на нарушението с
автоматизирано техническо средство. Предвид горното, настоящият съдебен състав
счита, че електронните фишове могат да бъдат издавани и при употреба на мобилни
системи за видеоконтрол в присъствието на контролен орган, в случай че са
спазени изискванията на Наредбата.
На
следващо място, неоснователно се явява възражението относно авторството на
деянието, изводимо от представената пред АНО декларация. Съгласно чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, в 14-дневен срок от получаването на електронният фиш, собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, като на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Съдебната практика предвижда,
че разпоредбата е приложима и при непредставяне на копие на СУМПС на лицето,
посочено в декларацията, в случаите, в които към декларацията бъде представен
договор за наем – така и Решение № 2109 от 25.10.2019 г. по к. адм. н. д. №
2839 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1932
от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2127 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив и др. При всички положения обаче в декларацията
трябва да бъде посочено лицето, което е управлявало МПС-то, за да може
административно-наказващият орган да упражни правомощията си по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП да издаде електронния фиш срещу лицето, което е посочено в
декларацията. В случая жалбоподателката в декларацията е посочила единствено,
че има сключен договор за наем на процесния автомобил с Велина Стоянова, като не
може да е сигурна дали въпросното лице е извършило нарушението за скорост, и е
указала на органа, че би могъл да установи това по съответния ред. Така в
декларацията жалбоподателката нито е посочила, че не тя е управлявала
автомобила, нито е посочила лицето, което го е управлявало. На още по-голямо
основание декларацията се явява неоснователна и поради клаузите на договора.
Макар жалбоподателката да е посочила, че на 01.03.2020г. е сключила с друго
лице договор за наем на автомобила, това не се потвърждава от представения от
нея пред органа договор (л. 30 и л. 38 от производството). Същият е от дата
01.03.2019г. Уговореният между страните 6-месечен срок съгласно чл. 2, ал. 1 от
договора, е изтекъл към 01.09.2019г. Не са били налице нито твърдения, нито данни
договорът да е продължил действието си и след тази дата. Така съдът намира, че
към момента на извършване на нарушението – 22.05.2020г. жалбоподателката не е
притежавала твърдяното облигационно отношение. С оглед на изложеното, правилно
въззиваемата страна е счела, че обжалваният електронен фиш не е следвало да
бъде анулиран в настоящия случай.
Посочена
е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Приложена е
коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, като наложената санкция
кореспондира със законоустановения размер на санкцията от 100 лв.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се
явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
По разноските:
С
оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на
въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита от юрисконсулт,
като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на
извършената дейност.
Мотивиран
от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3629537,
издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на В.В.Г.
е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В.В.Г.,
ЕГН ********** *** на основание чл.
63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ разноските в настоящото производство в размер на 80 лв. за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.