МОТИВИ ПО
АНД № 7/2018 г. по описа на П.ски районен съд, Х наказателен състав
Производството е по реда на чл.378
от НПК.
С
Постановление от 28.12.2017 г. Районна прокуратура П. е внесла предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на
Я.К.И. с налагане на административно наказание по реда на чл.78А от НК
за това, че на 18.12.2017 год. в гр. П., в маловажен случай, без надлежно
разрешително е държал високорискови наркотични вещества, както следва: -
марихуана с нето тегло 2,046 грама и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол (ТХК) 8,9 тегловни процента на стойност 12,28 лева,
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК.
Представителят
на прокуратурата поддържа предложението, като прави искане за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с определяне на административно наказание
глоба от 1000 лева. Прави се искане веществените доказателства да се
унищожат.
Обвиняемият
сочи, че се признава за виновен, не дава обяснения по делото, излага пространно
становище по същество с искане за оправдаването му по повдигнатото обвинение на
основание чл.9, ал.2 от НК, или, алтернативно - за определяне на минимално
предвиденото административно наказание.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Я.К.И.
е роден на *** ***, живее в същия град. Той е б., български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование, студент, с ЕГН **********.
На
18.12.2017 г. обвиняемият И. се срещнал със свои приятели свидетелите Д.Г. и Г.К.
в гр.П., където бил студент. Тримата отишли в дома, обитаван от обвиняемия в
гр.П., ул.“***, където обвиняемият И. употребил марихуна, като я пушил. На
същата дата около 22,00 часа във ІІ РУП бил получен сигнал, че на адреса, на
който се намирал обвиняемия, входната врата стои отворена. Изпратеният на място
за проверка полицейски екип, в чийто състав влизали свидетелите полицейски
служители Я. и А., установили, че действително вратата е отворена, като при
влизане в апартамента усетили силна миризма на марихуана. В стая в жилището
полицейските служители установили обвиняемия и свидетелите К. и Г., като
обвиняемият признал, че е пушил марихуана и показал къде държи същата, а именно
в кръгла кутия, в която имало полиетиленово пликче с наркотичното вещество,
съставляващо суха зелена растителна маса. Кутията с марихуаната обвиняемият
предал доброволно, за което се съставил протокол. Със заповед за полицейско
задържане обвиняемият бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР. Според
изготвената експертна справка сухата зелена растителна маса била с нето тегло
2,046 гр. и представлявала марихуана.
Описаната фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания
на разпитаните в рамките на досъдебното производство свидетели К., Г., А. и Я.,
като логични, последователни и непротиворечащи помежду си и с останалите
доказателства по делото. Направеното от обвиняемия признание на вината и
кратките му обяснения на досъдебното производство също се явяват съответни на
останалия събран доказателствен материал от досъдебното производство, който
съдът ползва пряко предвид характера на процедурата по глава 28 от НПК.
За направата
на своите изводи съдът взема предвид и приетите писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за доброволно предаване, приемо -
предавателен протокол, експертна справка, справка за лице от АИС БДС, заповед
за задържане с протокол за обиск, справка за съдимост и характеристична справка
за обвиняемия.
За
постановяване на решението си, съдът взе предвид и веществените доказателства,
които са събрани в досъдебното производство.
По делото е
била изготвена химическа експертиза, съгласно която сухата зелена на цвят
растителна маса, която доброволно е предал обвиняемия, е с общо нето тегло
2,046 грама и представлява марихуана със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 8,9 тегловни процента. Съдът кредитира експертизата като
компетентно и незаинтересовано изготвена.
На базата на така посочените доказателства,
съдът счита, че е установено по безспорен и категоричен начин осъществяването
от страна на обвиняемия на вмененото му престъпление по чл.354а, ал.5, вр. с
ал.3, т.1 от НК. Налице са безспорни доказателства относно всички белези на
престъплението. Така обвиняемият е осъществил категорично на инкриминираната
дата едната от двете форми на изпълнителното деяние на престъплението, като е държал в себе си
наркотично вещество. Съгласно трайната практика на ВКС, държането следва да
се разглежда като вещноправна категория и в този смисъл същото означава
установяване на фактическа власт върху предмета на престъпление от дееца
посредством действия, които обективират принадлежността на вещта /в този смисъл
е реш. №325/05 г. на ВКС по н.д. № 873/2000 г. на ІІІ н.о. и реш.№ 371/12.09.05
г. на ВКС по н.д. № 783/2004 г. също на ІІІ н.о./. В конкретния случай от
доказателствата по делото, преди всичко от показанията на всички свидетели и
признанията на обвиняемия, както и протокола за доброволно предаване, се
установява категорично, че обвиняемият е държал в дома си в гр.П. марихуана,
като е използвал част от нея за направата на цигара, която е пушил. Налице са безспорни доказателства относно вида на
съдържащото се в предадената зелена суха растителна маса вещество, като
съгласно Закона за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите
Приложение № 1 към чл.3 тетраканабинолът съставлява високорисково вещество
поради вредния ефект от злоупотребата с него и е забранено за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина. Ето защо и не съществува разрешителен режим
за неговото държане и употреба от гражданите, с изключение на случаите по чл.29
от ЗКНВП, касаещ производство на растения от рода на конопа със съдържание на
активен компонент под 0,2 тегловни процента, в които процесният случай не
попада. Затова е налице и осъществяване белезите на посочената правна
квалификация на деянието, предвид установеното държане на високорисково
наркотично вещество, без надлежно разрешително. Правилно е определена и
стойността на иззетото количество на базата на специалните разпоредби на
Постановление № 23 на МС от 1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества
за нуждите на съдопроизводството.
Отделно от това, в случая деянието осъществява
и допълнителния признак по ал.5 на чл.354а от НК, а именно извършеното
съставлява маловажен случай. Касае се до наркотично вещество, което е в
количество малко над два грама, на ниска парична стойност. Освен това, при тази
преценка е съобразена и личността на дееца, а именно касае се до млад човек,
студент, без предходни осъждания, с изразено съжаление за извършеното. Затова и
правилно е било преценено като такова с по-ниска обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. В случая все
пак обаче, се касае до престъпление, което поради характера на засегнатите
обществени отношения и начина на засягането им, широкото му разпространение и
обществената нетърпимост към същото, е принципно със завишена степен на
обществена опасност и поради това съдът счита, че е неприложима нормата на
чл.9, ал.2 от НК, както се предлага от обвиняемия. На първо
място, според настоящия състав, не би могла да се изключи изобщо обществената
опасност на това деяние и това произтича от самия му характер. Касае се до
деяние, което засяга изключително важни обществени отношения, свързани с
охраняване на общественото здраве. В тази насока, независимо от
обстоятелството, че конкретната проява е свързана с данните за вредна употреба
на наркотични вещества от самия обвиняем, във връзка с отразеното от него в
протокола за доброволно предаване, че марихуаната е за негова лична употреба,
то евентуално черпените от това доводи, че със същото деяние той засяга основно
собственото си здраве, съдът счита, че не могат да бъдат възприети, защото
обвиняемият е член на обществото, поради което и на практика с действията си, които
осъществяват състав на престъпление, обвиняемият засяга съществено особените
обществени отношения, които са обект на този тип престъпления. Като се има
предвид, че обществената опасност на едно престъпление се преценя не като нещо
неизменно, а е обществено- исторически обусловена, както е имал възможност да
посочи ВКС в множество от решенията си по приложението на чл.9, ал.2 от НК,
съдът намира, че такова по вид престъпление не може да се определи като
обществено неопасно, защото разпространението му е твърде широко и значителна
част от обществото е засегната пряко или косвено от неговите неблагоприятни
последици, включително и тези, които не съставляват преки такива, съставляващи
част от състава на престъплението, но са неизменно свързани с него. Касае се до
вид престъпления, спрямо които настроенията в обществото са изострени и
обществената търпимост е силно снижена.
На второ
място, според съда, в конкретния случай не би могло да се приеме, че макар да е
общественоопасно, то обществената опасност на конкретното деяние е явно
незначителна. За този си извод съдът взема предвид характера на самото
престъпление, а именно, касае се до осъществен състав на престъпление, при
което на практика обвиняемият е държал високорисково наркотично вещество, със съдържание
на активно вещество в него значително над 0,2 тегловни процента, съобразно с
предвидените забрани в ЗКНВП. Установява се от свидетелските показания, че
обвиняемият е предлагал на свидетелите Г. и К. също да употребят от
наркотичното вещество и е употребил същото в тяхно присъствие. Затова и младата
възраст на обвиняемия, изразеното съжаление, желанието му да води един
съобразен със закона начин на живот, предвид заявлението, че деянието няма да
се повтори повече, ниската стойност и малко количество на наркотичното вещество
са все обстоятелства, които са налични, но са преценени веднъж при определянето
на престъплението като маловажен случай по смисъла на ал.5 на чл.354а от НК,
като тяхното значение не е толкова решаващо, че да даде повод и тук, при
преценка наличието на основанията по чл.9, ал.2 от НК, отново да бъдат
обсъждани. В крайна сметка, на базата на всички доказателства по делото, съдът
намери, че така извършеното от страна на обвиняемия И. престъпление е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други престъпления от същия вид, което се каза и
по-горе, но в никакъв случай обществената му опасност не е явно незначителна,
което да доведе до отпадане на престъпния характер на деянието. Затова и съдът
отказа приложението на чл.9, ал.2 от НК, както се предложи от обвиняемия.
Що се касае
до субективната страна на престъплението, то е осъществено от обвиняемия
умишлено, като същият е съзнавал общественоопасния му характер, разбирал е и е
целял настъпването на общественоопасните му последици. За горното се съди от
самото обективно поведение на обвиняемия на инкриминираната дата.
За така извършеното деяние по чл.354а, ал.5,
вр. с ал.3, т.1 от НК законът предвижда наказание глоба до 1000 лева.
Обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, а имуществени щети от деянието не са настъпили
и са несъставомерни. Ето защо и съдът счете, че следва да освободи обвиняемия И.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Що се
касае до неговия размер, то като се има предвид, че в процедурата по чл.378,
ал.4 от НПК съдът освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и следва да
му определи административно
наказание глоба, съобразно с нормата на чл.78а, ал.1 от НК, която към датата на
извършване на престъплението предвижда
административна глоба от 1000 до 5000 лева, Съдът, при приложението на
този специален институт, тогава, когато в общата част на наказателния кодекс е
предвидено наказание глоба, следва да се съобрази с разпоредбата на чл.78а,
ал.5 от НК, която поставя конкретна забрана административното наказание да
надвишава размера на предвиденото за съответното престъпление наказание глоба.
Ето защо и при определяне на административното наказание според съда, същото не
би могло да надхвърли размера на глобата, предвиден в разпоредбата на чл.354а,
ал.5 от НК, а именно 1000 лева. Минималният размер на административното
наказание обаче, е визиран в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК и поради това
съдът следва да се съобрази именно с него в тези случаи, а не с минималния
размер предвиден за наказанието глоба по чл.47 от НК. В този смисъл е и
практиката на ВС/ ВКС/, като пример решение № 69/2010 г. на ВКС по н.д.
№684/2009 г., ІІ н.о., в което се коментира, че административното наказание по
чл.78а, ал.5, вр. с ал.1 от НК не може да бъде по-малко от предвидения в ал.1
минимум. Такова именно разрешение дължи сметка за особения институт на
освобождаването от наказателна отговорност и неговия характер, като един режим,
който не води като последица осъждане на извършителя на престъплението по
смисъла на НК и затова винаги е по-благоприятен за същия, независимо от размера
на предвиденото административно наказание. Ето защо и съдът определи и наложи
административно наказание глоба на обвиняемия в размер от 1000 лева, който
едновременно се явява минималният предвиден в закона и затова е съобразен с
данните относно личността на И., изразеното от него признание и съжаление, а от
друга страна, не е в противоречие със забраната предвидена в ал.5 на чл.78а от НК.
Що се касае
до веществените доказателства, то тези, които съставляват остатък от наркотично
вещество, след експертното изследване, а именно марихуана от 1,648 гр.,
находяща се на съхранение в ЦМУ отдел „МРР-НОП“ гр. София, съдът постанови да се отнеме в полза на Държавата на
основание чл.354а, ал.6 от НК, като след това да се унищожи по реда на ЗКНВП.
Останалите веществени доказателства – 1 бр. черна пластмасова кутия с надпис с
кръгла форма и прозрачно полиетиленово пликче, находящи се на съхранение във ІІ
РУП П., съдът счете, че следва да се унищожат след влизане в сила на решението,
доколкото са вещи без стойност.
По делото са
направени разноски за експертиза от 69 лева, поради което и с оглед
признаването на обвиняемия за виновен в извършване на вмененото му
престъпление, същият бе осъден да ги заплати по сметка на ОД на МВР П., като
орган направил разноските.
По
изложените мотиви съдът постанови своето решение.
Районен съдия: //П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.