Решение по дело №73545/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 577
Дата: 13 януари 2023 г.
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20211110173545
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 577
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110173545 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „ЗАД ОЗК – Застраховане“ ЕАД срещу „ЗЕАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 411 от
Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Ищецът твърди, че на 20.06.2019г. в гр.София, на кръстовището ул. „Пиротска“ с
бул. „Константин Величков“, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Фолксваген Поло“
с рег.№ ......, застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ (ГО), валиден към датата на произшествието, при което водачът
предприел маневра за завиване наляво от дясна пътна лента и ударил движещият се в лява
лента автобус марка „МАН“, модел „Лайънс Сити“, с рег.№ ......, като го увредил. Поддържа,
че е заплатил обезщетение за вредите по автобуса в изпълнение на задълженията му по
договор за застраховка „Каско“ по полица № ......./20.10.2018г., валидна към датата на ПТП.
Пояснява, че е поканил ответника да репарира вредите, които възлизат в общ размер на
3436.67 лева, от които 3421.67 лева изплатеното застрахователно обезщетение и 15.00 лева
ликвидационни разноски, като в резултат на извършени прихващания на вземания по
регресни претенции между страните дружеството-ответник е погасило процесната щета
частично, но непогасена останала сумата от 152.60 лева. С оглед на изложените факти,
1
предявява иск по чл.411 КЗ за сумата от 1 лев, който иск е предявен като частичен от 152.60
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 1 лев
за периода 29.11.2019г. – 21.12.2021г., предявен като частичен иск от сума в общ размер от
31.96 лева. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на валидна застрахователно правоотношение за
автомобила по договор за застраховка ГО. Оспорва наличието на валиден договор по
застраховка „Каско“ за автобус марка „МАН“ с рег.№ ....... с твърдение, че такъв не е описан
по полицата, нито в договора за възлагане на обществена поръчка, както и с довод, че не са
налице доказателства за заплатена застрахователна премия. Оспорва механизма на ПТП,
вината на водача на лекия автомобил, вида и размера на вредите и тяхната причинно-
следствена връзка с евентуално настъпилото произшествие. Прави искане за допускане на
автотехническа експертиза. Претендира разноски.
В срока по чл. 214, ал. 1 е допуснато увеличение на размера на предявения иск по чл.
411 КЗ за заплащане на обезщетение от 1 лв. на 152,60 лв., представляващо платено
застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски по щета № ....... по описа на
ОЗК Застраховане АД, както и на иска по чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва върху тази сума
от 1 лв. на 31,96 лв. за същия период – 29.11.2019 г. до 21.12.2021 г.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с
предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е
следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за
застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно
събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на
застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът
покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните
по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
Спорът между страните за възникване отговорността на ответника „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, предвид възраженията, се свежда първо до факта че застрахователният
договор не е бил валиден, поради липса на плащане на застрахователните премии от
застраховащия. За доказване на това обстоятелство по делото е приложен договор за
възлагане на обществена поръчка за услуги № А-101/14.09.2017 г, сключен между
„Столичен автотранспорт“ ЕАД като възложител и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ като
2
изпълнител, по силата на който последното дружество е приело да предостави услуга за
пълна застрахователна защита по застраховка „Каско“ на сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства, покриваща всички рискове, включително кражба, собственост и
експлоатирани от възложителя върху действителната им стойност, определена от
застрахователя. Съгласно чл. 2 от договора с приложение № 2 и № 3 са уговорени
застрахователните суми, лимити и премия, а по силата на чл. 3 от договора изпълнителят се
задължава да издаде застрахователна полица в съответствие с предложението. Договорът е
уговорен със срок от 1 година /чл. 5/, а изплащането на премията е на 12 равни месечни
вноски /чл. 9/. В приложение № 1 към договора страните са посочили техническите
спецификации на застраховките, а именно по т.1.4 – на 690 броя автобуси, сред които
автобуси марка и модел „Man Lion’s City G”, включително за риск ПТП по време на
движение и в паркирано състояние.
Представена е застрахователна полица № ......./20.10.2018 г, която доказва наличие на
облигационно правоотношение по застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско“ между ищеца и собственика на автомобил - автобус, марка „Ман“ с рег. № ........
Уговорено е, че застрахователната премия е платима на 12 равни месечни вноски. За
доказване наличието на застрахователно правоотношение е прието
+от „Столичен автотранспорт“ ЕАД вх. № 116030/07.06.2022 г, от което се
установява, че договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № А-101/14.09.2017 г е
прекратил действието си с изтичане на едногодишният му срок, след което поради дълъг
период на обжалване на обществена поръчка за сключването на нов договор за застраховки,
„Столичен автотранспорт“ ЕАД е продължил по необходимост взаимоотношенията си
с ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД до сключване на нов договор по реда на ЗОП, което се е
случило на 12.03.202 г. Установява се, че полици от този период не са сключвани, тъй като
срокът му не е анексиран по смисъла на чл. 116 ЗОП.
В съвкупност оценката на тези доказателства установяват валидно застрахователно
правоотношение между страните. Съгласно чл. 367, ал. 1 КЗ, озаглавен "Плащане на
застрахователната премия" цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на
премията се плаща при сключването на застрахователния договор, освен ако друго е
предвидено в закон или е уговорено в договора. Тази норма кореспондира с разпоредбата на
чл. 351 КЗ, регламентираща периода на застрахователното покритие, който съгласно ал. 1 е
периодът, в който застрахователят носи риска на застраховката. Съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ
застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора
или на първата вноска по нея – при разсрочено плащане на премията, освен ако не е
уговорено друго. В процесния случай в застрахователния договор не е уговорено друго,
поради което съдът намира, че страните са се споразумели застрахователното покритие да
започне действието си от деня на плащане на застрахователната премия, а именно денят на
сключване на договора.
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 20.06.2019г., с който водачите
на участващите в произшествието превозни средства са постигнали съгласие относно
3
механизма му и понесените материални щети. Отразено е в схема към протокола, че ударът
е бил в предната лява странична част за л.а. „Фолксваген Поло“ и в предната дясна част за
л.а. „Ман Лион“. В схемата е отбелязана динамиката на движението, т.е. отразено е при
каква маневра и на кой водач се е стигнало да пресичане траекториите на движение на двата
автомобила, за да настъпи удара. Налице е подписана декларация от водача на л.а.
„Фолксваген Поло“, обективирана в самия протокол, че е виновен за произшествието.
Приложено е уведомление за щета /л. 29/ от водача на л.а. „Ман Лайън Сити“ – С. С.,
до ищеца, с което заявява, че произшествието е настъпило на бул. „К. Величков”, в което
като сведения за ПТП е дадена информация, че водачът е работил по линия 83 около 18:45
на бул. „К. Величков“ има ПТП с л.а. с рег. № .......
Обявено е за безспорно между страните, а и се подкрепя от събраните по делото
доказателства /справка за сключена ГП от 19.10.2021 г./, че за л.а. „Фолксваген Поло“ с рег.
№ ...... е била сключена валидна към датата на ПТП застраховка ГО с ответника, по силата
на която ответното дружество се е задължило да покрие вреди, нанесени от противоправното
и виновно поведение на деликвента при управлението на автомобила. За удостоверяване на
този факт е приложена и справка от информационната система на Гаранционен фонд.
Представена е преписка по щета № ....... от 2019г. на ищеца, от която се установява,
че л.а. - автобус „Ман Лайън Сити“ с рег.№ ...... е бил на оглед при застрахователя-ищец за
опис на вредите и оценка. Стойността на щетите била определена на 3421.67 лева. Обявено
за безспорно между страните е и се доказва от приложените доказателства, че ищецът е
заплатил стройността на щетите на 10.09.2019г. - платежно нареждане, л.51 от делото.
Приложена е покана за доброволно изпълнение за репариране на вредите отправена
от ищеца до ответника и е обявено за безспорно между страните, че в отговор на тази покана
ответникът „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е погасил претенцията частично
чрез прихващане до размера на сумата от 3284.07 лева.
Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е обосновал
заключение, че описаните от ищеца вреди по л.а. - автобус „Ман Лайънс Сити“ с рег.№ ........
са в причинно-следствена връзка с описания в исковата молба и в ДКП механизъм на
произшествие. Посочил е, че действителния размер на вредите към датата на
застрахователното събитие е в размер от 3595.54 лева, а ликвидационните разноски в размер
на 15,00 лева. Вещото лице е посочило механизма на ПТП, а именно: л.а. - автобус „Ман
Лайън Сити“ с рег.№ ....... се е движил по бул. „К. Величков“ в района на трасето на градски
транспорт и на кръстовището с ул. „Пиротска“ преминава направо. По същото време л.а.
„Фолксваген Поло“, рег. № ..... се е движел по бул. „К. Величков“ в същата посока и на
кръстовището с ул. „Пиротска“ водачът на този л.а. предприел маневра за завиване на ляво,
без да пропусне движещия се направо а. „Ман Лайънс Сити“ с рег.№ ........, като с предната и
странична лява част го удря в предната дясна част.
При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които
4
извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на
щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на
собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.
Действително, по делото е поставен спор относно механизма на ПТП, но съдът
приема, че механизмът е посоченият в исковата молба, протокола за ПТП и заключението по
САТЕ. Не се установи нарушаване правилата за движение от страна на водача на л.а. -
автобус „Ман Лайънс Сити“ с рег.№ ....... Нарушение на правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП от
водача на л.а. „Фолксваген Поло“ е доказано по делото. Нарушението се признава и от
водача на автомобила с оглед направеното от него изявление в протокола за ПТП. Този
протокол, освен с формална доказателствена сила, като съдържащ удостоверително
изявление на своя издател, има доказателствена стойност само относно съдържащите се
неизгодни факти за него. Ето защо, когато фактът съставлява волеизявление, направено от
участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа,
което извънсъдебно признание следва да бъде преценено с оглед на всички останали
доказателства по делото. По делото други доказателства, които да оборват вината на водача
на л.а. „Фолксваген Поло“ не се съдържат. При това положение, поведението на водача на
л.а. „Фолксваген Поло“ – извършване на маневра за завиване на ляво, преди да се уведи, че
няма да създаде опасност за останалите участници на пътя, е в нарушение на правилата за
движение. В резултат именно на това нарушение траекторията на двата автомобила се е
пресякла и е настъпил удар.
Спорен е и размера на причинените вреди с оглед възражението на ответника.
Дължимото застрахователно обезщетение при частична повреда отговаря на действителния
размер на вредата към датата на ПТП, представляващо средната пазарна стойност за
подмяна на увредения детайл с нов.
За изясняване на конкретния размер на обезщетението по делото е изслушана и
приета съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че
стойността за възстановяване, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, без
включена отстъпка от стойността на нови части, възлиза на 3595.54 лева, а стойността на
разноски за ликвидация е в размер на 15.00 лева. Вещото лице е посочило, че при проучване
на пазара не са установени предлагане на необходимите части за подмяна от вносители на
алтернативни части. Соченият от вещото лице размер на обезщетение е по-висок от
изчисления и изплатен от застрахователя размер на обезщетение.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният главен иск за основателен, тъй като е
проведено пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които извежда правото си ищеца
– наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при ответника по договор за
застраховка ГО МПС, както и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което
последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при него по договор
за имуществено застраховане вещ, която щета възлиза на стойност по-висока от заплатената
5
от ищеца. Непогасеният остатък при зачитане на извършеното вече плащане от ответника
възлиза на 152.60 лева, включваща 15.00 лева ликвидациони разноски. Ето защо, до пълния
размер исковата претенция следва да се уважи, като сумата се присъди ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 22.12.2022 г., до окончателното плащане.
Разпоредбата на чл. 412, ал.3 КЗ задължава застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ на увреждащото МПС да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената регресна претенция или мотивирано да откаже плащането в срок
от 30 дни от получаване на всички документи по щетата, респ. 30 дни от получаване на
регресната покана, когато не са налице данни, както и в настоящия случай, адресатът на
поканата да е изискал допълнителни документи. Разпоредбата недвусмислено изисква
погасяване на регресното вземане в посочения срок, т.е. не е достатъчно за изпълнение на
задълженията само признаването му. В този смисъл, съдът прецени, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като в срока по чл.412, ал.3 от КЗ,
започнал да тече от връчване на регресната покана – 31.10.2019г., не е възстановил
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. По същите съображения, ответникът е
задължен спрямо ищеца за закъснителните лихви, дължими върху главницата и изтекли в
периода – 29.11.2019г. /датата на изпадане на ответника в забава/ – 21.12.2021г. /датата,
предхождаща депозирането на исковата молба/. След изчисление с лихвен калкулатор, съдът
прие, че същите възлизат на 31.96 лева, до който размер искът следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. С изтичане на срока и при установена основателност на претенцията, ответникът
се счита, че е изпаднал в забава по отношение на задължението си да репарира вредите. Ето
защо и на това основание се явява задължен да покрие сторените от ищеца разходи по
водене на делото, тъй като е станал причина за завеждане на иска.
Разходите на ищеца в производството са в общ размер на 660.00 лева, от които 100.00
лева държавна такса, 200.00 лева депозит за вещо лице и 360.00 лева реално заплатено
адвокатско възнаграждение, което е определено в минималния праг по НМРАВ (с вкл.ДДС),
поради което не подлежи на намаляване. Тези разходи се присъждат в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 411 КЗ, „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД,
ЕИК....., да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ......, сумата 152.60 лева
суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение
по договор за имуществено застраховане „Каско“ на автобус „Ман Лайънс Сити“ с рег.№
6
....... за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 20.06.2019 г. в гр. София, на кръстовище,
образувано от ул. „Пиротска“ и бул. „К. Величков, по вина на водача на л.а. „Фолксваген
Поло“ с рег.№ ......., застрахован по договор за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от 22.12.2022 г. до окончателното
плащане на вземането, както и сумата от 31.96 лева - закъснителна лихва, дължима върху
главницата за периода – 29.11.2019г. /датата на изпадане на ответника в забава/ –
21.12.2021г. /датата, предхождаща депозирането на исковата молба/.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД, ЕИК ......, да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ....., сумата 660,00 лева
разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде заплатено по следната
банкова сметка на ищеца: ......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7