Решение по дело №1059/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е Д. Л. Е., ЕИК:*********, [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – адвокат Д. С. от АК Бургас.

Ответник по касация е директора на Областно пътно управление Бургас с адрес [населено място], [улица]. Ответникът по касация взема участие в касационното производство чрез пълномощник – служител с юридическо образование Я. М..

Касационната жалба е насочена срещу решение № 47/13.05.2024 г. по АНД № 90/2024г. на Районен съд Айтос. С решението е потвърдено наказателно постановление № 1/01.02.2024г., издадено от директора на Областно пътно управление Бургас, с което на касатора е наложена имуществена санкция 3000лв. за извършено нарушение по чл.53 ал.1, вр. с чл.26 ал.2 т.2 б.Б, вр. с чл.54 от Закон за пътищата.

В касационната жалба и устно в съдебно заседание се излагат възражения за неправилно установена фактическа обстановка и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон от първоинстанционния съд. Правят се доводи, че фактическата обстановка по постановлението навежда на извод за осъществени два самостоятелни състава на административно нарушение, но неправилно е наложено едно общо наказание за тях. Правят се доводи, че осъществената от дружеството дейност е несъставомерна, тъй като стопанисвания и описан в постановлението имот няма характеристиките на крайпътен търговски обект. Формулирани са оплаквания, че в производството пред АНО, както и пред първоинстанционния съд не са събрани каквито и да е доказателства, че стопанисвания от дружеството градински център попада в обхвата на пътя и в обслужващата му зона, съобразно критериите и разстоянията, посочени в ЗП. Иска се касационната инстанция да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови ново по същество, с което да отмени наказателното постановление. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Излага доводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения от АНО и съда, както и за правилно приложение на материалния закон. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на първоинстанционното съдебно решение настоящата инстанция проверява в пределите по чл.218 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установени обстоятелствата по АУАН и НП. Установено е от съда, че на 12.05.2023г. била извършена проверка от контролни органи на ОПУ и сектор ПП на ОДМВР Бургас на „търговски крайпътен обект“ – градински център и пътни връзки към него, намиращ се до републикански път І-6 София – Бургас, при км. 476+060, ляво. Градинският център се е стопанисвал от Д. Л. Е.. Проверяващите установили, че градинския център и пътните връзки към него се стопанисват и в тях се извършва търговска дейност без издадено разрешение за специално ползване на пътищата.

Горните факти са правилно установени и се подкрепят от събраните доказателства.

Неправилно е приложен материалния закон, а направените в тази връзка оплаквания от касатора са основателни.

Съгласно чл.53 ал.1, вр. с чл.54 ал.1 от ЗП, наказват се с имуществена санкция [рег. номер] 8000лв., юридически лица, действащи в нарушение на чл.26 ал.2 от ЗП.

Съгласно чл.26 ал.2 т.2 б.Б от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и обслужващите зони експлоатацията на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях.

Цитираните текстове на закона сочат, че за да бъде понесена уредената в тях административнонаказателна отговорност, съответното лице следва да експлоатира, при посочените условия, крайпътен търговски обект. В разглеждания случай, както в НП, така и в първоинстанционното решение решаващият орган не е обсъдил тази предпоставка, като вероятно е приел, че след като стопанисвания от привлеченото към отговорност лице обект е търговски и той се намира край пътя (които обстоятелства не са спорни) се касае за крайпътен търговски обект. Не е взето предвид, че относно съдържанието на това понятие е налице легална дефиниция в чл.8 ал.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата и §1 т.9 от ДР на ЗП. Според цитираните нормативни текстове за да се квалифицира един разположен край пътя търговски обект като ТКО, съответно за да се изисква разрешение за специално ползване на пътя във връзка с експлоатацията на такъв обект, е необходимо наличието на допълнително условие - осъществяваната в обекта дейност да има специфична цел, а именно за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства. Целта на обекта да обслужва пътуващите по пътя (включително и превозните им средства) не може да се предполага и не произтича от местоположението му до пътя. Тя следва да се установи и обоснове от решаващия орган. В случая такива мотиви липсват в НП. Наред с това установените обстоятелства не могат да обосноват такъв извод. Организирането на търговския обект като градински център не се свързва с цел, насочена към обслужване на пътуващите по пътя лица, каквито са примерно изброените обекти в чл.8 ал.1 от НСПП - къмпинги, мотели, бензиностанции, газостанции, заведения за хранене, магазини, гаражи и паркинги, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за ремонт на аварирали по пътя автомобили и др. Затова следва да се приеме, че в процесния случай стопанисвания от привлеченото към отговорност лице обект не представлява ТКО, за стопанисването му не е било необходимо специално разрешение по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗП и липсата на такова разрешение не е основание за налагане на оспорената имуществена санкция. Наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав, несъвпадащи с изводите по първоинстанционното решение, касационната жалбата се явява основателна и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени, като на основание чл.222 ал.1 от АПК се постанови ново по същество, с което се отмени наказателното постановление.

По повод направеното искане и на основание чл.63д от ЗАНН на касатора следва да се заплатят разноските по делото за двете инстанции, съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 47/13.05.2024 г. по АНД № 90/2024г. на Районен съд Айтос и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1/01.02.2024г., издадено от директора на Областно пътно управление Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати на Д. Л. Е., ЕИК:*********, [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, 600лв. разноски по делото за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.