№ 8025
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110129535 по описа за 2023 година
Ищецът „К. К.“ ООД, твърди, че по изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 22.03.2012 г. по ч.гр.д. № 6280/2012 г.
по описа на Софийски районен съд, 66 състав, „О.“ ООД, ЕИК ......... /в качеството на
длъжник/, бил осъден да заплати на .......... сумата от 37 600 евро по запис на заповед,
издаден на 15.06.2011 г., ведно със законната лихва от 9.2.2012 г. до окончателното
изплащане на вземането, 1498 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер
на 1957,26 лева по посоченото ч.гр.д. № 6280/2012 г. по описа на СРС, като посочените
вземания били признати за установени с влязло в сила на 14.09.2017 г. решение №
1398/19.06.2017 г. по т.д. 1420/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. С договор за
прехвърляне на вземане сключен на 16.12.2021 г. .......... прехвърлила на ищеца
горепосочените вземания, след което ищецът образувал изпълнително дело № 633/2022 г. по
описа на ЧСИ Милен Бъзински. По делото било присъединено вземането по изп. дело №
............ г. на Национална агенция по приходите към „О.“ ООД, като присъединен по право
кредитор. С писмо от 11.04.2023 г. с изх. № 23677, частният съдебен изпълнител изискал
информация от НАП относно вземането на „О.“ ООД, като в отговор с писмо с изх. №
...............11.04.2023 г., публичният изпълнител отговорил, че вземанията на НАП
произтичали от подадени декларации образец 6 за периода 1.9.2013 г. – 28.2.2023 г., като
последното прекъсващо давността действие било извършено на 13.10.2016 г. Сочи, че
вземанията на НАП се погасяват с 5-годишна давност съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, т.е.
вземанията до края на 2017 г. по изп. дело № ............ г. били погасени по давност, във връзка
с което, на 13.4.2023 г. по изпълнително дело № 633/2022 г. било подадено възражение, с
което вземането на НАП било оспорено, но въпреки това, при извършено разпределение
1
същия ден, в полза на НАП била разпределена сумата от 39 233,16 лева, която сума била
разпределена преди срокът по чл. 464 ГПК да е изтекъл. Поддържа, че сумата е била
недължимо платена, че НАП не е следвало да участва в разпределението поради погасените
си по давност вземания, както и че сумата, разпределена без основание би могла да послужи
за удовлетворяване на ищеца, който се обеднил поради така извършеното
незаконосъобразно разпределение на сумите, които не получил. Моли да се осъди
ответникът да му заплати сумата от 1300 лева, предявена като частична претенция от 39
233.16 лева, получена без основание сума от НАП, с която ответникът се обогатил за сметка
на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. В условията на евентуалност моли за присъждане на
сумата на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като ответникът я получил в резултат бездействие от
страна на негови служители, което бездействие се изразявало в това, че въпреки въведеното
от ищеца възражение относно вземането на НАП, публичният изпълнител не уведомил
частния съдебен изпълнител, че вземанията му са погасени по давност. Поддържа, че
противоправното поведение на служителите на ответника се изразява и в това, че са
посочили погасени по давност суми, използвайки положението си на привилегирован
кредитор. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
С протоколно определение от 14.02.2024 г. е допуснато увеличение на исковете, като се
считат предявени за сумата от 19 568.47 лв. частична претенция от 39 233.16 лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са главен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и евентуален по чл. 49 ЗЗД.
От представения по делото изпълнителен лист от 22.03.2012 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 22.03.2012 г. по ч.гр.д. № 6280/2012 г. по описа на
СРС, 66 състав, се установява, че „О.“ ООД, ЕИК ........., е осъден да заплати на .......... сумата
от 37 600 евро въз основа на запис на заповед, както и разноските по делото – 1498 лв. за
държавна такса и 1957.26 лв. адвокатско възнаграждение.
Вземането е прехвърлено по силата на договор за прехвърляне на вземане от 16.12.2021 г.,
съгласно който „К. К.“ ООД го е придобил.
С молба от 7.1.2022 г., адресирана до ЧСИ Милен Бъзински, ищецът направил искане за
образуване на изпълнително дело. В молбата е посочено, че съществуването на вземанията
по изп.лист е признато за установено по силата на решение № 1398/19.06.2017 г. по т.д. №
1420/2017 г. по описа на САС, 13 състав.
С удостоверение от 12.1.2022 г., съдебният изпълнител е уведомен от НАП – гр. София, за
наличието на съществуващи в полза на държавата вземания спрямо „О.“ ООД. Със
съобщение до НАП от 11.04.2023 г., съдебният изпълнител е поискал предоставяне на
справка относно наличието или липсата на задължения по отношение на „О.“ ООД, като е
изпратен отговор, че съществува задължение в размер на 39 626.85 лв., произтичащо от
подадени декларации образец 6 за период 1.9.2013 г. – 28.2.2023 г., като задължението не е
разсрочено, отсрочено и не е със спряно изпълнение.
2
С постановление за разпределение от 11.4.2023 г., събраните в изпълнителното
производство суми са разпределени между ищеца, НАП и Столична община. До съдебния
изпълнител е депозирано възражение на 13.4.2023 г. от ищеца, с което се оспорва вземането
на НАП и се иска отмяна на насроченото разпределение. Съгласно издадено от съдебния
изпълнител на ищеца удостоверение от 30.05.2023 г., по силата на разпределението, в полза
на НАП е разпределена сума в размер на 39 233.16 лв.
От приложената по делото преписка по изпълнително дело ............, образувано срещу „О.“
ООД се установява, че на 25.02.2015 г. на дружеството е изпратено съобщение с покана за
доброволно изпълнение на задължения, установени към същата дата, в размер на 3057.21
лв., а с постановление от 13.10.2016 г. на „О.“ ООД е наложен запор върху вземания.
Съгласно служебна бележка от 24.2.2023 г., издадена от публичен изпълнител, за „О.“ ООД
е налице задължение в размер на 38 969.13 лв. по посоченото изпълнително дело. Със
съобщение от 5.4.2023 г., НАП е уведомена, че на 13.4.2023 г. ще се извършва
разпределение на сума, събрана по изп. дело № ...............
От съобщение на ТД на НАП – София от 27.11.2023 г., се установява, че към изпълнително
дело ............, образувано срещу „О.“ ООД, са били присъединени задължения по декларация
образец 6 за периода 12.2014 г. – 09.2023 г. в размер на 43 459,73 лв., като е издадено
разпореждане за разпределение за сума в размер на 38 969.13 лв. По делото е приложена
подробна справка за текущи задължения на „О.“ ООД към НАП, а относно минали
задължения, в съобщение на агенцията е посочено, че справка не може да се издаде, поради
погасяването и осчетоводяването на същите. Посочено е, че задълженията в размер на 38
969.13 лв. са погасени, като е представено разпределение в табличен вид, видно от което са
погасявани вземания за периода 1.10.2013 г. – 28.2.2023 г.
По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Вземането с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква при наличието на следните
предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2) обедняване на това лице,
свързано с обогатяването на първото; 3) връзка между обедняването и обогатяването; 4)
липса на основание за обогатяването; и 5) липса на друг иск, с който обеднелият да се
защити. Съдът приема, че не са налице правопораждащите юридически факти, елементи от
фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не се установи неоснователно
имуществено разместване между страните, в т. ч. е налице валидно правно основание
ответникът да получи събраните в хода на принудителното изпълнение суми. В тази връзка,
следва да се отбележи, че получаването на парични суми относно погасени по давност
вземания, каквито безспорно се явяват част от удовлетворените вземания, не е без
основание, тъй като институтът на погасителната давност е способ за гарантиране на
сигурност в гражданския оборот, както и за дисциплиниране на кредитора, но макар и
давностният срок да изтече, вземането продължава да съществува като неудовлетворено.
Именно с цел внасяне на сигурност и препятстване на възможността длъжникът да остане
вечно задължен, в ДОПК е уредена абсолютната давност, като в чл. 171, ал. 2 ДОПК са
уредени хипотезите, при които се погасяват публичните вземания, за които е изтекъл срок от
10 години, които хипотези съгласно доказателствата по делото, не са налице. В случай че
3
същите бяха налице, то съгласно чл. 173, ал. 2 ДОПК, вземанията следва да бъдат отписани
служебно, но доколкото началото на периода, за който са натрупани публичните задължения
е октомври 2013 г., а разпределението е извършено април 2023 г., то десетгодишният
давностен срок не е изтекъл, съответно и на това основание липсва задължение за служебно
отписване. Относно вземанията, които се погасяват с изтичане на петгодишна давност,
служебно отписване не е предвидено, т.е. взискателят в лицето на НАП, продължава да е
правоимащо лице. Освен това, давността не се прилага служебно, т. е. изтичането на
предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не
е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за
принудително изпълнение. Легитимиран да се позове на настъпилата давност, като
правопогасяващо възражение, е длъжникът, който следва да направи изрично
волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност, включително като заяви искане за
отписване на задължението по чл. 173, ал. 1 ДОПК. Това е необходимо и защото, когато
принудително събира публично вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не
разполага с правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171
ДОПК.
Отделно от горното, ищецът като взискател е имал и други средства за защита, предвидени в
чл. 462-464 ГПК, които права няма данни да е упражнил.
Искът по чл. 59 ЗЗД като неоснователен, следва да се отхвърли.
При това положение, на разглеждане подлежи евентуалният иск с правно основание чл. 49
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от
вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието, а само качеството
им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод извършването на възложената работа чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата.
Основният обективен елемент от фактическия състав на деликтната отговорност е
извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или бездействие, което
обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право
или правнозначима ценност от категорията на естествените права.
В частност отговорността на ответника се иска да бъде реализирана при твърдения за
бездействие, тъй като ищецът оспорил вземанията на НАП, а публичният изпълнител не
4
уведомил съдебния изпълнител, че вземанията на НАП са недължими като погасени по
давност, както и поради това, че агенцията е разполагала с възможност да актуализира
вземанията си и да посочи актуалния им размер, като знаейки, че се конкурира с
непривилегирован кредитор, проявила бездействие, възползвайки се от качеството си на
привилегирован кредитор.
Анализирайки събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че
предпоставките за уважаване на предявения иск не са осъществени, тъй като в хода на
производството не бе установено в условията на пълно и главно доказване извършването на
противоправно деяние от лице, на което ответникът е възложил извършването на
определена работа. Конкретно, ответникът е упражнил предоставено му от закона право – да
заяви в качеството си на присъединен взискател в образуваното изпълнително дело
вземанията си спрямо длъжника. И по този иск важи посоченото относно главния иск – че
ответникът не се е намирал в хипотеза, в която е следвало да отпише вземанията си. Не е
налице и твърдяното бездействие, въпреки оспорването от страна на ищеца, защото както
беше посочено, възражение за давност може да бъде упражнено от длъжника.
Противоправно поведение на ответника би било налице в случай, че ищецът беше предявил
иск за оспорване на вземането му, при уважаването на който ответникът все пак предяви
вземанията си, отречени по силата на съдебното решение.
Предвид гореизложеното, ищецът не е установил в условията на пълно и главно доказване
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД,
поради което не са налице основанията за ангажирането на деликтната отговорност на
ответника и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът,
но тъй като същият не е претендирал такива, то не следва и да му бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К. К.“ ООД, ЕИК ........., седалище и адрес на управление гр.
София, ............, срещу Национална агенция за приходите, адрес гр. София, ....., главен иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 19 568.47 лв., частична претенция
от 39 233.16 лв., с която ищецът се е обеднил без основание за сметка на обогатяването на
ответника.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност от „К. К.“ ООД, ЕИК ........., седалище
и адрес на управление гр. София, ............, срещу Национална агенция за приходите, адрес
гр. София, ....., иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за заплащане на сумата от 19 568.47 лв.,
частична претенция от 39 233.16 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди поради незаконосъобразно бездействие на служители на НАП.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6