Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                              Година 22.11.2019                Град Стара Загора  

 

 

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                            Първи  граждански състав

На шести  ноември                                          Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                  Председател: Генчо Атанасов

                                                                                  Членове:

Секретар  Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3625 описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Ищецът Б.И.К. твърди в исковата си молба, че ответникът „МЕДИНА МЕД" ООД е правоприемник на ЕТ „МЕДИНА-МЕД-ИВАН ПАНЧОВ". С решение на Старозагорския районен съд, постановено по гр. дело № 2152/2003 г. по описа на съда, ищецът бил осъден да заплати на Иван Николов Панчов, действащ като ЕТ „МЕДИНА-МЕД-ИВАН ПАНЧОВ", гр. Стара Загора, сумата от 1562 лева, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 18.04.2001 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.09.2003 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 116.62 лева, представляващи разноски по делото. Решението по гр. дело № 2152/2003 г. влязло в законна сила и на 10.10.2003 г. в полза на ЕТ „МЕДИНА - МЕД- ИВАН ПАНЧОВ" гр. Стара Загора бил издаден изпълнителен лист. Въз основа по посочения изпълнителен лист по молба на ЕТ „МЕДИНА-МЕД-ИВАН ПАНЧОВ" било образувано изп. дело № 4474/2005 г. по описа на ДСИ при Бургаския районен съд за сумата от 1562 лв.-главница, дължима по запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2003 г. до окончателното изплащане на главницата, и сумата от 116.62 лв. - разноски по делото. С молба от 05.02.2007 г. взискателят поискал делото да бъде изпратено на ЧСИ И.Б., рег.№ 800, с район на действие ОС – Бургас, искането било уважено и изпълнителното производство било преобразувано в изп. дело № 32/2007 г. по описа на ЧСИ И.Б.. С постановление от 05.06.2018 г. изпълнителното производство по това дело било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, което било потвърдено с решение на Бургаския окръжен съд от  19.10.2018 г., постановено по гр. дело 1479/2018 г. Изпълнителният лист бил върнат на ответника, който въз основа на него инициирал ново изпълнително производство- изпълнително дело № 20188870400949 по описа на ЧСИ Д.Д., Рег.№ 887, с район на действие- ОС- Пазарджик за следните суми: главница - 1562 лв., законна лихва върху главницата - в размер на 2755.98 лв. за периода от 09.09.2003 г. до 21.01.2019 г. и за сумата от 116.62 лв. присъдени разноски. Видно от решението на Бургаския окръжен съд постановено по гр. дело № 1479/2018 г.,  последното същинско изпълнително действие по принудително изпълнение извършено по изп. дело № 32/2007 г. по описа на ЧСИ И.Б. било налагането на възбрана върху шест земеделски имота, вписана на 08.01.2010 г., като до момента на издаване на постановлението по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК от ЧСИ Божилова по това изпълнително дело на 05.06.2018 г. взискателят не бил поискал извършването на никакви изпълнителни действия, нито пък ЧСИ бил извършвал изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което започналият да тече от датата, на която било предприето последното изпълнително действие - 08.01.2010 г. нов петгодишен давностен срок по чл.117 от ЗЗД изтекъл на 08.01.2015 г., т.е. преди образуване на изп. дело № 20188870400949 по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№ 887, с район на действие ОС- Пазарджик. Счита, че не дължи сумите по изпълнителния лист от 10.10.2003 г., издаден по гр.дело № 2152/2003 г. по описа Старозагорския районен съд, тъй като същите са погасени поради изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи на „МЕДИНА МЕД" ООД, като правоприемник на ЕТ"МЕДИНА-МЕД-ИВАН ПАНЧОВ, представлявано от управителя Иван Николов Панчов, сумата от 1562 лева, постановена за плащане с решение на Старозагорския районен съд по гр. дело № 2152/2003 г. по описа на съда, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 18.04.2001 г., за която сума в полза на праводателя на ответника на 10.10.2003 г. е издаден изпълнителен лист, както и че не дължи сумата от 2755,98 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.09.2003 г. до 21.01.2019 г., както и сумата от 116,62 лева разноски по делото. Претендира за разноските по делото.

Ответникът „МЕДИНА МЕД” ООД, гр. Стара Загора оспорва предявения иск. Сочи, че ищецът основавал претенцията си единствено на изтекла погасителна давност в негова полза. Съгласно чл. 120 ЗЗД обаче давността не се прилагала служебно. По делото нямало данни ищецът да е довел до знанието на ответника възражение в подобен смисъл. Горното не било сторено нито преди образуване на делото, нито след това. Не били и налице основания за уважаване на подобно възражение за изтекла давност. Първоначално изпълнителният лист бил предявен пред ДСИ с район на действие PC - Бургас. При същия било образувано изп. дело 4474/2005 г. В началото на 2007г. делото било изпратено на ЧСИ И.Б., peг.№ 800, с район на действие ОС - Бургас, където било образувано изп. дело № 32/2007г. Същото било висящо до 2018г., когато с постановление от 05.06.2018г. било прекратено поради перемпция. Постановлението било обжалвано, като окончателно влязло в сила на 19.10.2018г. с решение на ОС - Бургас по ч.гр.дело 1479/2018г. След връщане на изпълнителния лист, през декември 2018г. било образувано ново изпълнително дело № 949/2018г. на ЧСИ Д.Д., peг. № 887, с район на действие ОС - Пазарджик. По горното изпълнително дело били извършени множество изпълнителни действия, в резултат на които била събрана сумата от 905,62 лв., разпределена съгласно влязло в сила разпределение от 12.04.2019г. В периода 2003г.-2019г. срещу длъжника били предприети множество изпълнителни действия, като през целия период срещу него били висящи множество изпълнителни дела, образувани на основание изпълнителен лист. Сочи, че от влизане в сила на постановлението на ЧСИ Божилова на 19.10.2018г. до образуването на последващото изпълнително дело на ЧСИ Даскалов били изтекли по-малко от 2 месеца, поради което не била изтекла нова давност в предвидения от закона срок. В този смисъл и на основание чл. 116, б. „в" от ЗЗД, във вр. с чл. 117 от ЗЗД, искът се явявал неоснователен и като такъв моли съда да бъде отхвърлен, ведно със законовите последици от това. Евентуално, ако съдът прецени, че искът е основателен,  моли същият да бъде уважен частично, единствено за сумите над 905,62лв., които на основание чл. 120 ЗЗД, били събрани и разпределени законосъобразно по изпълнително дело № 949/2018г. на ЧСИ Д.Д., peг. № 887 с район на действие ОС Пазарджик. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е иск по чл.439 от ГПК за установяване несъществуването на вземането на взискателя по изпълнителното дело. Касае се за специален отрицателен установителен иск, чрез който се реализира защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Видно от материалите по приложеното изпълнително дело № 20188870400949 по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№ 887, район на действие  ОС - Пазарджик, делото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.10.2003 г., издаден по гр.д. №  2152/2003 г. по описа на Старозагорския районен съд. 

Доводите на ищеца за материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение са свързани с погасяване по давност на вземането по изпълнителния лист. В случая вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, поради което според чл.117, ал.2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен. Ответникът поддържа, че погасителната давност е била прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД, поради което не е изтекла.

Разпоредбата на чл.116, ал.1, б.”в” ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Видно от материалите по приложеното изпълнително дело № 20078000400032 по описа на ЧСИ И.Б., рег. №  800, район на действие ОС – Бургас въз основа на горепосочения изпълнителен лист първоначално е било образувано изпълнително производство на 05.10.2005 г. в СИС при РС – Бургас. Впоследствие на 05.02.2007 г. по искане на взискателя делото е било прехвърлено на ЧСИ И.Б..

Към момента на образуване на изпълнителното производство  е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на  Пленума на ВС, съдържащо задължително тълкуване на чл.116, ал.1, б.”в” ЗЗД и предвиждащо прекъсване на погасителната давност с образуване на производство за принудително изпълнение. С оглед на това теченето на погасителната давност е било прекъснато на 05.10.2005 г. и без значение в тази насока е дали са искани и предприемани отделни изпълнителни действия във висящото изпълнително производство.

С т.11 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК посоченото Постановление № 3/1980 г. на  Пленума на ВС е обявено за изгубило сила. Прието е, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Според това тълкувателно решение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

По въпроса от кой момент поражда действие извършената с т. 10  на ТР 2-2015 г. на ОСГТК отмяна на ППВС № 3/1980 г. Върховният касационен съд се е произнесъл в свое решение № 170 от 17.09.2018 по гр.д.№ 2382/2017 г., IV г.о. Според това решение, доколкото тълкувателните ППВС и ТР не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като в този случай се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в тези актове. При постановяване обаче на последващ тълкувателен акт, с който е изоставено дадено в предшестващ го акт тълкуване и се възприема ново такова, последващият тълкувателен акт няма подобно на първоначалния обратно действие и започва да се прилага от момента, в който е постановен и обявен по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващият го тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването им. Иначе би се придало същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение, и то въз основа на изрична разпоредба. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело и до настъпване на неблагоприятни за някоя от страните последици, които не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР. Поради това даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да се прилага и след отмяната му, когато спорът се отнася до последиците от същата норма, които са били реализирани за периода преди отмяната му, а новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. Същото разбиране е възприето и в решение от 06.11.2019 г. по в.т.д.№ 1305/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора.

С оглед изложеното съдът намира, че новото тълкуване на чл.116, ал.1, б.”в” ЗЗД действа занапред, поради което теченето на погасителната давност следва да се счита за възобновено на 26.06.2015 г., откогато на основание чл.117, ал.1 ЗЗД е започнала да тече нова давност.  След този момент по изпълнително дело № 20078000400032 по описа на ЧСИ И.Б., рег. №  800, район на действие ОС – Бургас не са били предприемани изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело прекратено на основание чл.433, ал1, т.8 ГПК с постановление на съдебния изпълнител от 05.06.2018 г. След това изпълнителният лист е бил изтеглен и на 11.06.2018 г. е било образувано изпълнително дело № 20188870400949 по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№ 887, район на действие  ОС - Пазарджик, по което са предприети действия по налагане на запор на пенсия, запор на банкови сметки и възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот на длъжника.  

При тези обстоятелства съдът намира, че петгодишният давностен срок за погасяване на вземането на ответника по изпълнителния лист от 10.10.2003 г. не е изтекъл към датата на приключване на устните състезания. Както беше обосновано по-горе, давността е била прекъсната на 05.10.2005 г. с образуване на изпълнително производство. Нова давност е започнала да тече на 26.06.2015 г., откогато самото наличие на изпълнително производство не е достатъчно за прекъсването, а е необходимо предприемането на конкретни изпълнителни действия. От началото на новата давност до настоящия момент обаче не е изтекъл законоустановеният петгодишен срок. Отделно от това, през този период по новообразуваното изпълнително дело са предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.439 ГПК за установяване недължимостта на сумата 1562 лева главница, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 18.04.2001 г., сумата 2755,98 лева, представляваща законна лихва  върху главницата за периода от 09.09.2003 г. до 21.01.2019 г., и сумата 116,62 лева, представляваща разноски, по изпълнителен лист от 10.10.2003 г., издаден по гр.д. №  2152/2003 г. по описа на Старозагорския районен съд, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20188870400949 по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№ 887, район на действие  ОС - Пазарджик, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. 

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1450 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.И.К. *** против „МЕДИНА МЕД” ООД, гр. Стара Загора, ул."Христо Ботев" 123А, ЕИК *********, представлявано от Иван Николов Панчов, иск по чл.439 ГПК за установяване недължимостта на сумата 1562 лева главница, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 18.04.2001 г., сумата 2755,98 лева, представляваща законна лихва  върху главницата за периода от 09.09.2003 г. до 21.01.2019 г., и сумата 116,62 лева, представляваща разноски, по изпълнителен лист от 10.10.2003 г., издаден по гр.д. №  2152/2003 г. по описа на Старозагорския районен съд, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20188870400949 по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№ 887, район на действие  ОС - Пазарджик, като неоснователен.

ОСЪЖДА Б.И.К. *** да заплати на „МЕДИНА МЕД” ООД, гр. Стара Загора, ул."Христо Ботев" 123А, ЕИК *********, представлявано от Иван Николов Панчов,  сумата 1450 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :