Р Е Ш Е Н И Е
№ 260494 26.10.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесет и първи октомври две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 3482 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД против И.Р.Р.,
с която са предявени два установителни иска за дължимост от ответника на ищеца
на суми, оспорени в производството по ч. гр. дело номер 738/2020 г. по описа на
БРС, както и един осъдителен иск за сумата от 900 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за кредит.
В законоустановения срок по делото постъпва бланкетен
отговор на исковата молба, в който ответникът твърди, че исковете са
недопустими, неоснователни и погасени по давност, като моли съда да ги
отхвърли. Отговорът не съдържа твърдения за факти или доказателствени искания.
В
съдебно заседание представител на
дружеството ищец не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на
делото по същество, моли съда уважи исковете и да присъди на страната сторените
по делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
04.07.2018 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, кредитодател, от една страна,
и И.Р.Р., длъжник, от друга, е сключен договор за потребителски кредит „ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт“ № *** (за краткост Договора) при следните параметри: сума на
кредита – 900 лева; срок на кредита – 12 месеца; размер на вноската по кредита
– 92,76 лева; годишен процент на разходите – 49,90; годишен лихвен процент –
41,17; дължима сума по кредита 1113,12 лева; дата на погасяване на вноска –
двадесето число на месеца. Договорът е подписан при Общи условия (за краткост
ОУ). Неразделна част от Договора е и погасителен план, подписан от длъжника. Сумата
от 900 лева е преведена по банкова сметка на длъжника на 04.07.2018 г.
Р.
сключва и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Бонус“
(за краткост Споразумението), по силата на което дружеството се задължава да му
предостави при негово искане и при изпълнение на посочени в общите условия
изисквания, една или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Длъжникът дължи възнаграждение по Споразумението
в размер на 900 лева, което става изискуемо с подписването му. Неговото
погасяване също се разсрочва на погасителни вноски от по 75 лева всяка. Така
общо задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на
2013,12 лева, а общият размер на вноска е 167,76 лева. По Договора не са
извършени никакви плащания от кредитополучателя, а падежът на кредита е
настъпил.
На
03.02.2020 г. ищцовото дружество подава срещу Р. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
дело № 738/2020 г. по описа на БРС. На 24.02.2020 г. по това дело е издадена
заповед за изпълнение № 506 за следните суми: 900 лева главница по Договора;
19,12 лева, обезщетение за забава за периода 21.08.2018 г. – 20.07.2019 г.,
законната лихва върху главницата от 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и деловодни разноски 75 лева. С определение № 1671/24.02.2020 г. по
същото дело е отхвърлено заявлението на дружеството за следните суми: 213,12
лева договорна лихва по Договора; 900 лева възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги; 30 лева – такси по тарифа на заявителя за извънсъдебно събиране на
вземанията. Това определение е атакувано от заявителя, като с определение №
1165/29.04.2020 г. по ч. гр. дело № 928/2020 г. по описа на БОС е частично
отменено за сумата от 213,32 лева договорна лихва, като е постановено да се
издаде заповед за изпълнение. В изпълнение на указанията заповедният съд издава
заповед за изпълнение № 823/07.05.2020 г. за договорната лихва и за разноски в
размер на 65 лева. Р. подава възражение и против двете заповеди, поради което
дружеството предявява установителни искове и осъдителен иск по настоящото дело.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и приложеното
частно гражданско дело.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно
съединяване два установителни
иска с правно основание
чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9
от ЗПК и осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД. Ответникът въвежда в процеса (заявено
надлежно в срока за отговор) правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност на всички вземания.
Договорът
не страда от пороци и не съдържа неравноправна клауза, която да влече след себе
си недължимост на сумите за главница и договорна лихва (в този смисъл е и
произнасянето на ОС – Бургас в определение № 1165/29.04.2020 г. по ч. гр. дело
№ 928/2020 г. по описа на този съд). Оспорването на ответника е бланкетно и не
се установи той да е платил суми по Договора, поради което дружеството има
вземане за сумата от 900 лева главница и 213,12 лева договорна лихва за целия
срок на кредита, т.е. за периода 20.08.2018 г. – 20.07.2019 г. Тези вземания не
са погасени по давност, тъй като от настъпване на падежа на кредита (а и дори
от момента на сключване на Договора) до подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, от когато исковата молба се счита за предявена (чл.422,
ал.1 от ГПК), не са изминали повече от три години.
В този смисъл установителните искове са основателни и
следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението. Тук се налага следното уточнение:
Според разпоредбата на чл.6 от Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (за краткост Закона) до
два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за
кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на
банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви
за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Ищецът е финансова институция, поради което за периода
13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не може да начислява законна лихва върху
вземането за главница, защото тя по същество представлява лихва за забава от
момента на сезиране на съда.
По иска за заплащане на възнаграждение по Споразумението:
Твърденията
на ищцовото дружество са противоречиви по отношение на това дали то е част от Договора. От една страна, се твърди, че
възнаграждението по този допълнителен пакет произтича от Договора, а, от друга, че предлаганите
допълнителни услуги не са пряко свързани с Договора
и не са част от общите разходи по него. Че
се касае за клаузи
от
Договора, следва от факта, че
те са инкорпорирани в самия договор за потребителски кредит „ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт“, в частта „Параметри“, а също и от това, че
погасителната вноска, освен главница и възнаградителна лихва, включва и парична
сума по този допълнителен пакет услуги. Освен това, регламентацията на
пакета допълнителни услуги е в Общите условия на дружеството към Договора. Дори да се приеме, че Споразумението представлява
договор за предоставяне на услуги за продължителен период от време, при който потребителят заплаща
стойността на услугите чрез периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне, поради което
е изключен от определението за договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК,
то, за да възникне задължение за заплащане на цената на тези услуги, те следва
да бъдат предоставени реално на потребителя. Няма доказателства по делото
длъжникът да се е възползвал от някоя от посочените услуги, включително и
приоритетно разглеждане на неговото искане за отпускане на кредит и поради
това, че услугата не е предоставена, не се дължи и нейното заплащане. Наличната
възможност за предоставяне на тези услуги не е равностойна на реалното им
предоставяне – в този смисъл Решение
№ 1636 от 3.12.2018 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1378/2018 г.
На
следващо място, услугата „приоритетно разглеждане“ се изразява в това, че
кредиторът ще разгледа молбата за кредит с предимство пред други, т.е. касае се
за преддоговорно действие. От Споразумението следва, че дори и да не ползва
останалите услуги, само заради това, че кредитът му е „приоритетно разгледан“, Р.
ще дължи възнаграждение (900 лева), което равно на сумата по кредита, т.е.
липсва еквивалентност на престациите. Такава клауза не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което е неравноправна и тъй като не е уговорена индивидуално, е
нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Услугата „приоритетно изплащане на
кредита“ е свързана с „усвояване на кредита“, поради което такса за нея (без
значение дали се нарича „възнаграждение“) не се дължи – аргумент чл.10а, ал.2
от ЗПК.
Останалите
„услуги“ представляват по същество възможност за изменение на параметри от
Договора, за което обаче се изисква „изпълнение на изисквания“ и одобрение
от кредитора, т.е. Р. плаща „предварително“
за бъдещо несигурно събитие, чието настъпване изцяло
зависи от волята на кредитора.
Няма и санкция за кредитора, ако не се съгласи на
изменение на Договора. Ако събитието не настъпи по време на действие на
Договора, няма възможност длъжникът да получи обратно платеното или част от
него, т.е. Споразумението позволява на кредитора да задържи
сумата за възнаграждение (900 лева),
получена за престация, която не е извършил
(една от хипотезите на неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.6 от ЗЗП).
Ето защо Споразумението като цяло не отговаря на изискването за
добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, поради което клаузите му са неправноправни
и тъй като не са уговорени индивидуално, са нищожни по смисъла на чл.146, ал.1
от ЗЗП.
Предвид
изложеното ответникът не дължи възнаграждение по Споразумението и искът следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски
имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски само за
уважените установителни искове, които са в размер на 140 лева по заповедното
производство (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за производството
пред РС – Бургас и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
производството пред ОС – Бургас) и в размер на 225 лева (доплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение от 150 лева) по исковото производство.
Ответникът не е направил искане за
присъждане на разноски нито с отговора на исковата молба, нито чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание. Извън горното, няма и
доказателства да е направил такива, поради което сума за разноски не следва да
му се присъжда.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че И.Р.Р., ЕГН – **********, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, суми, за които са издадени заповеди за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №
738/2020 г. по описа на БРС, както следва: 900 (деветстотин) лева,
представляваща главница по договор за
потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ***/04.07.2018 г.; 213,12 лева
(двеста и тринадесет лева и дванадесет стотинки), представляваща договорно
възнаграждение (договорна лихва) за периода 20.08.2018 г. – 20.07.2019 г. по договор
за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ***/04.07.2018 г.; законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 03.02.2020 г. до
12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва
за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, против И.Р.Р., ЕГН – **********, за сумата от
900 (деветстотин) лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 04.07.2018 г. към договор за
потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ***/04.07.2018 г.
ОСЪЖДА И.Р.Р., ЕГН – **********,
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 140 (сто
и четиридесет) лева, представляваща разноски по ч. гр. дело № 738/2020 г. по описа на БРС, и сумата от 225 (двеста двадесет
и пет) лева, разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ