РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Пловдив, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500209 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД против
Решение № 4495/09.11.2023г., пост. по гр.д.№ 5500/2023, ПдРС, с което е признато за
установено, че З. Х. Л. не дължи на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, като погасени по
давност сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 35447/2013 г. по
описа на СРС, както следва: сумата от 7199,98 лв. – главница, сумата от 7072,19 лв. –
законна лихва за периода от 21.08.2013 г. до 11.04.2023 г., сумата от 1558,50 лв.- лихва
за периода от 15.10.2010 г. до 24.04.2013 г., 1087,20 лв.- наказателна лихва за периода
от 15.11.2010 г. до 20.08.2013 г. и сумата от 632,328 лв.- присъдени разноски, като са
присъдени и разноски в производството.
Жалбоподателят „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е обжалвал изцяло решението
с мотиви, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие
на материалния и процесуалния закон. Счита извода на съда, че не е доказал
качеството си на кредитор за неправилен. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства се установява факта, че е цесионер на вземането, а неуведомяването на
1
длъжника би могло да има единствена последица приемане на възражението на
последния, че е платил на първоначалния кредитор. В случая подобни твърдения не са
правени. Счита и че от поведението на длъжника може да се направи извод, че най-
късно към момента на подаване на исковdта молба той е бил уведомен за настъпилата
цесия на задължението му. Счита, че в случая цесията е валидно извършена и е
породила действие. Развива и доводи, че дори и да се приеме, че длъжникът не е
редовно уведомен за цесията, то това не води автоматично до нейната
недействителност и до недължимост на вземането. Позовава се на съдебна практика.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново , с което отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна З. Х. Л. е подал отговор на въззивната жалба, в който я
оспорва. Поддържа, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Развива доводи, че действието на цесията между страните настъпва автоматично, а
спрямо третите лица – и длъжника – от деня на съобщаването й. До този момент тази
цесия нито го ползва нито му вреди. Поддържа, че дори и цесионерът да е
конституиран като взискател по изпълнителното дело, то до съобщаване на цесията на
длъжника цедентът е легитимиран взискател в производството. В случая счита, че по
делото не се установява изпращането на уведомление до длъжника по реда на чл.99 от
ЗЗД, нито пък е уведомяван от съдебния изпълнител, при евентуално възлагане по реда
на чл.18 от ЗЧСИ. Счита за правилни изводите на съда, че молбата за конституиране на
нов взискател като частен правоприемник на първоначалния такъв не се приравнява по
правни последици на искането за конституиране на нов взискател, което да прекъсва
давността. В допълнение счита, че исканията за лихви се погасяват с три годишна
давност. Счита и че макар и да е констиутиран като нов взискател по изпълнителното
дело цесионерът не може да извършва валидни действия по принудително изпълнение
до представяне на доказателства да уведомяването на длъжника. Позовава се на
мотивите на т.4 от ТР№3/2014, ОСГТК, ВКС. Така се е стигнало до погасяване на
вземането по давност, поради непредприемане на изпълнителни действия от
първоначалния кредитор в продължение на пет години / от 26.05.2017г./ Моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица –
ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ответник в производството пред първоинстанционния
съд, сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията между
него и ищеца-длъжник, че сумите по изпълнителен лист, издаден по заповед за
2
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 35447/2013, СРС са недължими, предвид погасяване
на вземанията по давност, започнала да тече от последното изпълнително действие,
предприето от първоначалния взискател, което е прекъснало давността - 26.05.2017.
С предявения иск ищецът З. Л. е твърдял, че е бил длъжник по изп.д.№ 40/2015,
ЧСИ Г. Д., рег.№***КЧСИ , с район на действие СГС, прекратено на 23.08.2022г. на
осн. чл.433,ал.1, т.8 от ГПК, новообразувано изп.д.№*** на ЧСИ М. Б., с район на
действие СГС, изпратено на осн. чл.427 от ГПК на ЧСИ К. П. – преобразувано под №
***. Твърденията на ищеца са, че първоначалното изпълнително производство е
образувано на 27.01.2015г., като до 26.05.2017г., когато е наложен последния запор на
трудово възнаграждение, са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи
давността, а след тази дата не са налице подобни действия и вземането е погасено по
давност на 26.07.2022г. /заради спирането на давностните срокове през 2020г./
Последващите действия, според ищеца, не са довели до прекъсване на давността, като
след конституиране на цесионера не са извършвани валидни действия по принудително
изпълнение предвид липсата на уведомяване на длъжника. С оглед на изложеното
намира, че е налице погасяване по давност на вземането по процесния изпълнителен
лист и е предявил иск за признаване за установен този факт.
Ответникът, сега жалбоподател, е подал отговор, в който оспорва иска и
поддържа, че в хода на изпълнителния процес са предприемани множество действия на
взискателя / първоначален Райфайзен банк България АД и настоящ „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД/, с които погасителната давност е прекъсната.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е налице
погасяване на вземането по давност. Изложените съображения са свързани с това, че
според съда, последното валидно изпълнително действие е извършено на 01.03.2018г.,
когато е наложен запор на трудовото възнаграждение от първоначалния взискател.
След тази дата е приел, че не са налице действия на кредитора, които да прекъсват
срока на погасителната давност. Приел е, че молбата на цедента за конституиране на
цесионера и последващите молби на цесионера не са прекъснали давността, т.к.
цесията не е била съобщена на длъжника. По тези съображения и е заключил, че е
изтекъл давностния срок, започнал да тече през 2018г., поради което е и налице
погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск е с пр. осн. чл.439 от ГПК – отрицателен установителен, че
претендирани в изпълнително производство суми не се дължат поради погасяване на
вземането по давност. Предвид прилагането на изп.д.№ № ***, на ЧСИ К. П., което е с
предмет събиране на оспореното вземане, се установява правния интерес от
предявяване на иска, респ. допустимостта на производстовто.
От фактическа страна по делото се установява от приложените копия на
изпълнителни дела / изп.д.№ 40/2015, ЧСИ Г. Д., изп.д.№*** на ЧСИ М. Б., изп.д. №
3
*** на ЧСИ К. П./, че същите са образувани първоначално по молба на Райфайзен
банк България АД за събиране на вземането му от длъжника З. Л., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по гр.д.№ 35447/2013, СРС. С молбата за образуване от 27.01.2015г.
взискателят е поискал извършване на действия по принудително изпълнение. По
образуваното изпълнително дело са извършени следните действия: - на 20.02.2015г. е
наложен запор на банкови сметки; - на 27.04.2015г. – запор на трудово
възнаграждение; - на 15.05.2015г.- запор на банкови сметки, на 17.08.2015г.-
напомнително за наложен запор на трудово възнаграждение, на 20.10.2015г.- запор на
банкови сметки, на 30.10.2015г. – запор на банкови сметки, на 19.01.2016г.- насрочване
на опис на движими вещи, на 23.06.2016г.- налагане на запор на банкови сметки, на
13.09.2016г.- запор на трудово възнаграждение, на 01.03.2018г.- молба на взискателя за
налагане на запори, на 08.04.2019г.- насрочване на опис на движими вещи, на
07.05.2019г.- молба на взискателя, с която уведомява съдебния изпълнител за
извършена цесия и желае за конституирането на цесионера за взискател; молба от
14.06.2019г. от цесионера „Фронтекс интернешънъл ЕАД за конституирането му като
взискател и молба за налагане на запор на трудово възнаграждение и банкови сметки;
15.10.2019г.- молба за налагане на запори, на 11.11.2019г.- молба за налагане на запори
на банкови сметки, на 23.08.2022г. с постановление на съдебния изпълнител е
прекратено производството на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С молба от 23.11.2022г. цесионерът „Фронтекс интернешънъл ЕАД е поискал
образуването на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълинтелен лист,
образувано е изп.д.№№*** пред ЧСИ Б., като на осн. чл.18 от ЗЧСИ му е възложено
изпълнението.
С молба от 26.01.2023г. на взискателя изпълнителното производство е
преместено пред ЧСИ К. П. и е образувано под № ***. По това изпълнително дело е
налице редовно връчена ПДИ, в която се съдържа информация и за извършената цесия.
На 28.03.2023г. е наложен запор на трудово възнаграждение, както и запор на банкови
сметки, запор върху дружествени дялове на длъжника, наложена е и възбрана върху
недвижимо имущество, собственост на длъжника.
Към изпълнителните дела е приложен договор за цесия между Райфазен банк
България АД и Фронтекс интернешънъл ЕАД, както и уведомление за извршената
цесия до длъжника, изпратено с препоръчана пратка – невръчена като непотърсена.
При така описаната фактическа обстановка се установява, че изпълнителните
производства са надлежно образувани – по молба на лице, което има вземане от
сочения длъжник / първоначалния кредитор Райфайзен банк България АД и след
извършената цесия – Фронтекс интернешънъл ЕАД/, представен е изпълнителен титул.
Съгласно разясненията, дадени в т.10 на ТР№2/2015, т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС, с
4
искането или предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на
изпълнителното производство се прекъсва погасителната давност по чл. 110 и чл.111
от ЗЗД и от този момент започва да тече нова давност. В случая първоначалния
взискател в периода от образуване на изпълнителното производство през 2015г. до
сключване на договора за цесия през 2019г. ежегодно и то по няколко пъти в годината
е предприемал действия, с които е прекъсвал погасителната давност. Последното
такова действие е на 08.04.2019г. с насрочване на опис на движими вещи в дома на
длъжника. Същото не е осъществено поради това, че длъжникът не е намерен на
адреса / виж ПДИ, оформена като невръчена на това основание/. Тук е мястото да се
посочи, че обстоятелството дали съответното изпълнително действие е осъществено
има значение за прекъсване на давността само в случай, че това е станало по причина
на взискателя / напр. невнасяне на необходимите разноски и др./. Единствено в тези
хипотези се приема, че давността не се прекъсва с предприемането на изпълнителното
действие. Във всички останали случаи за прекъсване на давностните срокове е
достатъчно насрочването на съответното принудително изъплнение без значение дали
същото е осъществено и дали е дало резултат. На следващо място - конституирането на
цесионера Фронтекс интернешнъл ЕАД в процеса само по себе си не е изпълнително
действие, още по-малко такова, което може да прекъсне давността. В този смисъл
първоинстанционният съд правилно е цитирал съдебната практика. Неправилно е,
обаче, разбирането му, че цесионерът не може да извършва валидни изпълнителни
действия по изпълнителното дело ако цесията не е била съобщена на длъжника.
Съобщаването на извършена цесия има за последица само освобождаването на
длъжника от отговорност за задължението ако той междувременно е платил на
първоначалния кредитор. С договора за цесия се постига частно правоприемство между
първоначалния кредитор и цесионера и при валидно сключен договор, последният има
всички права на кредитор. При встъпване в изпълнителното производство той става
взискател с всички процесуални права на такъв. Няма законово основание да се
приеме, че несъобщаването на цесията на длъжника /без значение причината за това/
ограничава правата на цесионера като надлежен кредитор по дълга. Ето защо, с
встъпването в изпълнителното производство, цесионерът надлежно е правил искания
за извършване на изпълнителни действия. Така от 14.06.2019г., когато е подал молба
за конституирането си като взискател, е поискал и налагане на запор на трудово
възнаграждение и банкови сметки, с което е прекъснал отново давностните срокове. С
молбата от 15.10.2019г. за налагане на запори и от 11.11.2019г. за налагане на запори
на банкови сметки отново е прекъснал давността. До датата на следващото прекъсване
- 28.03.2023г. когато е наложен запор на трудово възнаграждение, не са изминали пет
години, поради което и не може да се приеме, че е налице изтичане на давностен срок,
при който да се погаси вземането.
В обобщение, доводите, изложени в първоинстанционното решение относно
5
невалидността на извършените изпълнителни действия от новоконституирания
кредитор, са неправилни и не намират законова опора. При наличие на частно
правоприемство, каквото е налице при договорите за цесия, се придобиват правата на
първаначалния кредитор, респ. процесуалните права в изпълнителния процес на
взискателя. Невръчването на съобщение до длъжника за цесията не води до порочност
на самия договор за цесия. За разрешаване на въпроса дали задължението му е
погасено по давност този въпрос няма никакво отношение, доколкото не се твърди и
доказва длъжникът да е изпълнил на първоначалния кредитор.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за признаване за
установено, че вземанията, за които е образувано изп.д.№ ***, ЧСИ К. П. са погасени
по давност се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя
сумата от 351лв., заплатена ДТ за въззивното производство, сумата от 150лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство/чл..78, ал.8 от ГПК във
вр. с чл..37 от ЗПП, чл..25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/,
сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция или общо
651лв. разноски.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4495/09.11.2023г., пост. по гр.д.№ 5500/2023, ПдРС, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Х. Л., ЕГН **********, против „Фронтекс
интернешйнйл“ ЕАД, ЕИК *********, иск за признаване за установено в отношенията
помежду им, че не дължи заплащане на сумата от 7199,98 лв. – главница, сумата от
7072,19 лв. – законна лихва за периода от 21.08.2013 г. до 11.04.2023 г., сумата от
1558,50 лв.- лихва за периода от 15.10.2010 г. до 24.04.2013 г., 1087,20 лв.- наказателна
лихва за периода от 15.11.2010 г. до 20.08.2013 г. и сумата от 632,328 лв.- присъдени
разноски, поради погасяване по давност , за които е издаден изпълнителен лист по
ЧГД № 35447/2013 г. по описа на СРС.
6
ОСЪЖДА З. Х. Л., ЕГН **********, да заплати на „Фронтекс интернешйнйл“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 651лв.разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7