РЕШЕНИЕ
№ 141
02.06.2020г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
наказателен състав на двадесет и
седми май през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Н.М.Б.
секретар А.Г.
като разгледа докладваното от с. М.Б.АНД
№ 133 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на
„Е.**” ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Н.Т., против Наказателно постановление
№ 425925-F400805/14.02.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас,
ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр.
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите,
на основание чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева. Моли се
от съда да постанови решение, с което да се отмени издаденото постановление
като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. При
условията на евентуалност се моли да се измени наложеното наказание като се
намали до предвидения минимален размер. В съдебно заседание представител не се
явява. Не се ангажират доказателства.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка от служители
на НАП, измежду които и св. Ш., на 12.08.2018 г., в търговски обект- магазин,
находящ се в гр. С.В., местност „К.”, ПИ ****, обект 5/6, стопанисван от
жалбоподателя, се установило, че в обекта имало въведен в експлоатация и
работещ ЕКАФП, който притежавал операциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми. Разчетената касова наличност на фискалното устройство била в размер
на 345,43 лв., фактическа наличност- 427,87 лв., сума на паричните средства в
началото на работния ден- 40 лв. Установена била положителна разлика в размер
на 82,44 лв., която представлявала въвеждане на пари в касата, и която не била
отразена във фискалното устройство. За това нарушение бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № F400805/20.08.2018 г., въз основа на който
е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при
издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложените
твърдения в жалбата в тази насока не се споделят от настоящата инстанция.
Действително не е посочено изрично дали разликата е положителна или
отрицателна, но са посочени конкретните суми, поради което с елементарно
аритметично изчисление е видно, че се касае за положителна разлика.
Непосочването и на това чрез коя функция разликата не била отразена в
устройството също не съставлява съществено нарушение, тъй като е логично, че
положителната разлика следва да се отрази чрез функцията „служебно въведени”. В
този смисъл не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, още повече, че
същия в жалбата си излага доводи за материална незаконосъобразност на
атакуваното постановление, което налага извода, че същия е наясно за какво
нарушение е санкциониран.
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност, съгласно
представената заповед.
От страна на жалбоподателят не се оспорват
констатациите, залегнали в наказателното постановление, досежно наличието на
разлика, като се твърди, че същата съставлявала оборота от предходната смяна.
На първо място доказателства в тази насока не бяха ангажирани от страна на
жалбоподателя, чиято беше тежестта да докаже твърденията си. На следващо място
дори и да се приеме, че се касае за оборотни пари, останали от предходна смяна,
същите е следвало да бъдат въведени във фискалното устройство чрез функцията
„служебно въведени”. Към момента на отчитане на служителя, тази сума следва да
се изведе чрез операцията „служебно изведени” и предаде на съответното лице,
което отчита оборота на обекта. Именно по този начин и посредством тази
операция, която намиращото се обекта фискално устройство е притежавало, може да
се оправдае фактическото наличие на суми в обекта, включително и такива,
съставляващи оборота от предходни дни или смени. В този смисъл правилно и тази
сума е била включена в изброените средства, тъй като фактическата наличност в
обекта съставляват всички суми, намиращи се в обекта, свързани с дейността му.
Ето защо всяка налична сума следва да бъде отразена в устройството.
В този смисъл правилно и законосъобразно на
дружеството- жалбоподател е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение и впоследствие е било издадено наказателно постановление.
Отговорността на жалбоподателят е ангажирана на основание разпоредбата
на чл.185, ал.2 от ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лева до 10000 лева за
едноличен търговец или юридическо лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение на чл.118 от ЗДДС или на
нормативен акт по неговото прилагане,
извън случаите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Последната предвижда имуществена санкция или глоба за
едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева
до 2000 лева, което не издаде
фискален бон за регистриране и отчитане на извършените
от него доставки/продажби. Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС налага извода, че за
да се наложи
на едно лице
имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до
неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на
административното нарушение
и който подлежи както на установяване
и доказване от наказващия орган, така и на вписването
му в наказателното постановление като част от състава
на нарушението от обективна страна.
В настоящият случай е констатирано, че ЕКАФП притежава операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, поради което наличната
парична сума е следвало да бъде
въведена. В описателната част на обжалваното
наказателно постановление не e посочено, че установената наличност е извън случаите на продажби, като в акта
за установяване на административното нарушение липсват констатации за неотчетени такива, от което може
да се направи
единствено извод, че неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. не е довело до неотразяване на приходи. Предвид
това, имуществената санкция следва размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС вр.
чл.185, ал.2 изречение второ,
а не тези по чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, поради което последната
е определена неправилно. След като
няма данни неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. да е довело до неотразяване на приходи, нарушението
следва да се санкционира в хипотезата на изречение
второ на чл.185 ал.2 от ЗДДС, което препраща към размерите
на санкцията по ал.1- от
500 лева до 2 000 лева. В случая съдът счита за справедлив минималния предвиден в нормата размер на санкцията,
поради което същият следва да
бъде намален от 3 000 лева на 500 лева. Неправилното подвеждане на
санкцията не съставлява съществено процесуално нарушение, което да води до
отмяна на наказателното постановление, тъй като няма пречка съдът сам да
приложи коректната норма.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане на
наказващият орган за присъждане на разноски, съдът намира следното:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
на страните се дължат разноски, като в полза на наказващият орган следва да се
присъди и юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има
предвид, че разноските се определят по реда на АПК. В Тълкувателно решение № 3
от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на
колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването
страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно
от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в
тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид изменението на НП и
намаляването на наложената санкция от 3000 на 500 лв., съдът достигна до извод,
че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 лв. (арг.
от чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК). Присъждането на част от претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие
и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се
разглеждали претенциите за разноски преди измененията в чл. 63 от ЗАНН).
Посочената сума следва да се присъди в полза на Централно управление на НАП,
доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
принадлежи ТД в Бургас.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 425925-F400805/14.02.2019
г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на основание
чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, на „Е.**” ЕООД, ЕИК ****, представлявано
от Н.Т., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” като НАМАЛЯВА, на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, размера на същата от 3000
лв. на 500 лв.
ОСЪЖДА „Е.**”
ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Н.Т., да заплати да заплати на ЦУ на НАП-
София сумата от 13 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: