Решение по дело №492/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на И. Б. К. от с.Буковец, обл. Видин, против Решение относно: отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС на български гражданин № 953р – 7721 от 16.11.2023 г. на Началник сектор на ПП при ОДМВР Видин, съгласно заповед рег.№ 368з-2369/09.11.23 год. /непредставена поделото/.

В жалбата се развиват съображения, че отказът е незаконосъобразен поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което същия да се отмени. Ответникът по жалбата не е взел становище.

Съдът, като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 19.10.2023 г. И. К. подал Заявление с вх. № 3042/19.10.2023 г., с което е заявил издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Към заявлението си К. е представил медицинско удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС

Декларация във връзка с чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП и с нея декларира, че е установил обичайното си пребиваване в Р България по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП на адрес: [населено място], обл. Видин, [улица]. В нея декларира, че не притежава СУМПС издадено от друга държава-членка на ЕС.

Във връзка с подаденото заявление за СУМПС, е извършена справка в АИС БДС и е установено, че И. Б. К. [ЕГН] е притежавал българско СУМПС [номер], със статус УНИЩОЖЕН.Причина за унищожаването на СУМПС [номер] издадено на К. е подмяна, замяна в чужбина.

Във връзка с реда за обмен на информация за свидетелства за управление на моторни превозни средства с държавите ползващи електронната система на европейската комисия RESPER е извършена справка в електронната система RESPER и е установено, че СУМПС е отнето през 2015 година, в АА е отразено, че е причината за отказа за издаване на СУМПС е получен отговор по ел.поща от Швеция. По делото е представена кореспонденция на шведски не преведена.

Изпратено е писмо до Зам. Директора на ГДНП с рег. № 953р – 385/15.01.2024 г., с което е изискана информация за това дали лицето е установило обичайното си пребиваване на територията на Кралство Швеция, дали притежава валидно шведско СУМПС и какъв е статута му, както и дали е правоспособен водач на територията на Кралство Швеция и ако шведското СУМПС му е отнето, какви са причините за това.

Отговорът, който е постъпил с писмо от 31.01.2024 г. и съответно препратен на Началника на сектор ПП при ОДМВР Видин на 31.01.2024 г. е, че СУМПС на К. е било отнето, след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 1.63 на хиляда. Отнето е през 2015 година. Посочено е, че за да придобие отново правоспособност в Кралство Швеция, К. следва отново да премине курс, както и да издържи практически и теоретичен изпит. Според данните К. към 26.10.2023 г. не е със статут на постоянно пребиваващ в Кралство Швеция. Всичките тези данни са изложени в писмото от заместник директора на ГДНП, преведени документи от кореспонденцията по делото не са представени.

На 16.11.2023 г. Началник сектор "ПП" при ОД на МВР-Видин е издал Решение с рег. № 953р - 7721/16.11.2023 г., с което на основание чл. 17, ал. 15, т. 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. на К., е отказано издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, по подаденото от него Заявление с вх. № 3042/19.10.2023 г.

Решението е издадено въз основа на фактически основания, че К. притежава шведско СУМПС, което е отнето от шведските компетентни власти, основание за отказ по т. 2 на чл. 17, ал. 15 от Наредбата, а именно: има друго валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от държава – членка на ЕС, или има наложени ограничения или временно лишаване от право да управлява МПС на територия на държава членка, или е започнала процедура по подмяна на свидетелството в друга държава членка.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от лице с правен интерес от търсената защита и е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество тя е основателна.

Оспореният отказ изхожда от компетентен орган, обективиран е в писмена форма и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му.

Съдът счита обаче, че оспореният отказ не съответства на процесуалния и материалния закон.

Съгласно чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета от 20.12.2006 г относно свидетелствата за управление на превозни средства, изцяло транспонирана в § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП "обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.

В конкретния случай не се спори по въпроса, че обичайното пребиваване на К. е в Р България.

Относно другото посочено основание за отказ, а именно по т. 2 на чл. 17, ал. 15 от Наредбата е налице неяснота коя от всички хипотези приема органът за осъществена при заявителя, а именно: има друго валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от държава – членка на ЕС, или има наложени ограничения или временно лишаване от право да управлява МПС на територия на държава членка, или е започнала процедура по подмяна на свидетелството в друга държава членка. По делото се сочи, че К. притежава СУМПС в Швеция, което е отнето през 2015 година. Т.е., според съда тълкувайки нормата СУМПС следва да е валидно, за да е приложим чл.17, ал.15, т.2 от Наредбата. В конкретния случай от изложеното от административния орган в решението и преписката е установено, че СУМПС е невалидно, тъй като му е отнето и след като лицето следва отново да премине курс и изпити.

Липсват каквито и да било доказателства дали невалидността на СУМПС по смисъла на шведския закон е равнозначна на тази по българския такъв. Последното поражда въпроси във връзка с получения от шведската държава отговор, според който, за да получи отново шофьорска книжка в Швеция лицето следва да премине отново курс, както и да издържи практически и теоретичен изпит.

Приложим в случая би бил, чл.17, но респ. ал.18 и ал.19 от Наредбата, които гласят: Лице, установило обичайното си пребиваване в Република България, което е притежавало българско свидетелство за управление на МПС и го е подменило с чуждестранно такова по ал. 1, т. 3, но е изгубило правоспособност поради отнемане на всички контролни точки, и чието свидетелство е отнето или обявено за отнемане, може да възстанови правоспособност на основание чл. 157, ал. 5 ЗДвП, като за това обстоятелство представи официален документ от компетентните чуждестранни органи, придружен от легализиран превод на български език. На лицето се издава ново свидетелство по реда на чл. 14, ал. 1, като при връчване на новото свидетелство за управление на МПС лицето връща чуждестранното свидетелство за управление за изпращането му на държавата, която го е издала.

В случаите по ал. 18, когато чуждестранното свидетелство за управление на МПС не се представя, се уведомяват компетентните чуждестранни органи за издаденото ново българско свидетелство за управление.

Ако се приеме, че на К. са отнети всички точки и СУМПС му е прието за невалидно, то в Р България освен медицински преглед би следвало да премине успешно и през теоретичен и практически изпит пред органите на ИА" АА".

Описано по – горе налага извода за неизясняване на всички факти и обстоятелства от страна на административния орган, както и за неправилно приложение на материалния закон.

По изложените съображения съдът приема, че в производството по издаване на оспореното решение органът не е изпълнил задълженията си по чл. 9, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от АПК и не е изследвал всички факти и обстоятелства за правилното разрешаване на случая, съгласно чл. 35 и чл. 7 от АПК, с което оспореният акт се явява постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е и противоречие между фактическите обстоятелства изложени в решението и правното основание, което води и до нарушение на материалния закон.

На основание гореизложеното, съдът намира оспореното Решение и постановения с него отказ по Заявление с вх. № 3042/19.10.2023 г. за незаконосъобразен и като такъв същия следва да бъде отменен.

Предвид на това, че естеството на въпроса е изцяло в правомощията на органа преписката следва да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по съществото на Заявление с вх. № 3042/19.10.2023 г. на И. К.. При новото разглеждане органът следва да изследва факти и обстоятелства за правилното разрешаване на случая и изложи мотиви по отношение наличието или липсата на валидно СУМПС и свързаното с това отнемане или не на всички контролни точки на заявителя.

По изложените по – горе съображения административният акт се оказва незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а жалбата – уважена.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС на български гражданин № 953р – 7721 от 16.11.2023 г. на Началник сектор на ПП при ОДМВР Видин, съгласно заповед рег.№ 368з-2369/09.11.23 год., по подаденото от И. Б. К. З. с вх. № 3042/19.10.2023 г., като незаконосъобразно.

ИЗПРАЩА преписката на Началник сектор "ПП" при ОДМВР - Видин за ново произнасяне по същество по Заявление с вх. № 3042/19.10.2023 г. на И. Б. К., съобразно указанията, дадени в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.