Р Е Ш Е Н И Е

                          №  

                                                   гр. Русе , 04.06.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенски районен съд VІІ граждански състав в публично заседание на втори май през две хиляди и дванадесета година в състав :

                                          Председател : МАРИЯ Х.

при секретаря Е.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Й.Н.С. (чрез пълн. - адв. Ф.М.), е предявила против ответницата А.П.П. иск с правно основание - чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2229,10 лв., представляваща обезщетение вместо наем за ползване, за периода 01.01.2010 - 07.12.2010 година, на възложения й недвижим имот - в гр. Русе, ж.к Здравец, ЖБ № 73, вх. А, ет. 2, ап. „В", състоящ се от стая, столова, бокс, сервизни помещения със застроена площ 48,59 кв.м представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.7.78.2.6. В исковата си молба ищцата претендира ответницата да й заплати законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане. Претендират се разноските по обезпечаване на иска по ЧГД 11054/ 2010 година, XI граждански състав при РРС, както и разноските по настоящото дело.

         В законоустановения 1-месечен срок ответницата е подала отговор, с който счита исковете за допустими, но неоснователни. Не оспорва, че ищцата е придобила на 13.02.2009 г., с постановление за възлагане от 25.08.08 г. по изп. д. 5071/2007 г. процесния недвижим имот. Оспорва обстоятелството, че ползва този имот неправомерно, тъй като било спряно производството за въвод във владение на ищцата в този имот, след което не било допуснато касационно обжалване от ВКС на определение на ВТАС и потвърдено определение на РОС по гр.д. 379/09 г., с което е прекратено производството по делото. Твърди, че не тя, а Съдът ограничил правото на ищцата да си служи с процесния имот. Сочи, че ищцата е във владение на имота от 08.12.2010 г. - преди датата на подаване на исковата молба. Оспорва иска по размер, счита, че претендираната сума не съответства на средно пазарния наем за исковия период.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото не се спори, че ищцата е собственик на процесния апартамент въз основа на влязло в законна сила постановление за възлагане на недвижим имот след проведена публична продан по изп.дело № 5071/2007 г. по описа на ДСИ при РРС, като за заявения по исковата молба период ответницата е живяла в имота.  Назначената в производството експертиза, по която страните не са имали възражения, се е произнесла, че за процесния период обезщетението за ползване на недвижимостта, определено на база среден пазарен наем за такъв тип обекти, възлиза в общ размер на 2229,10 лв.

Ответницата е представила доказателства, че във връзка с подадена от нея жалба срещу действията на ДСИ, Русенски окръжен съд с Определение № 139 от 09.04.2009 г. по в.гр.д. № 379/2009 г. е постановил спиране на въвода в процесния имот. След произнасяне по жалбата с окончателен съдебен акт е отпаднало основанието за спиране.   

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

По делото безспорно се установява, че Й.Н.С. е собственик на процесния недвижим имот въз основа на влязло в законна сила постановление за възлагане на недвижим имот след проведена публична продан по изп.дело № 5071/2007 г. по описа на ДСИ при РРС, като за заявения по исковата молба период ответницата е живяла в имота. Поради това, че А.П.П. отказала да напусне доброволно обекта, било извършено принудително изпълнение. Съдът не споделя становището на пълномощника на ответницата, че едва с въвода във владение на купувача се завършва фактическия състав на публичната продан и придобиването на собствеността върху имота. Процедурата, визирана в чл. 498 от ГПК е предвидена именно в случаите, когато новият собственик на недвижимостта не може да получи достъп до закупената от него вещ. Действията на съдебния изпълнител обаче не завършват фактическия състав на придобиването на собствеността. С факта на влизане в законна сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот, ищцата е станала собственик на вещта и правата й върху нея са в пълен обем, включително и по отношение на елемента владение.

По делото се установява, че във връзка с подадена от А.П.П. жалба срещу действията на ДСИ, на 09.04.2009 г. Русенски окръжен съд е  постановил спиране на въвода в процесния имот. Производството в тази връзка е приключило на 19.11.2010 г., като ВКС не е допуснал касационно обжалване. Жалбата на А.П.П. е отхвърлена. Ответницата счита, че за времето 09.04.2009 г. – 19.11.2010 г. не дължи обезщетение за лишаването от ползване на имота. Съдът не споделя това виждане. Обстоятелството, че въводът във владение е бил спрян до разглеждане на жалбата срещу действията на ДСИ не създава никакви материални права за А.П. по отношение на вещта. Не без значение е и факта, че жалбата е отхвърлена. За заявеното по исковата молба време ответницата е лишила ищцата от ползването на имота, за което трябва да й заплати обезщетение, съизмеримо със средния пазарен наем за такъв вид недвижими имоти. Назначената в производството експертиза е определила, че за заявеното по исковата молба време следващото се на ищцата обезщетение за лишаване от ползване на имота възлиза на 2229,10 лв. Страните са нямали възражение по този размер. Искът следва да се уважи така, както е предявен, като сумата се дължи със законната лихва, считано от завеждане на делото.

         Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищцата се следват направените от нея разноски за производството.

         По изложените съображения , съдът

 

                               Р   Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН ********** ***, да заплати на Й.Н.С. , ЕГН **********,***122 .150 а Петрова Павлова от ГПК                    аследници Васил Стоянов Войчев е починал на 11.01.2008 г. и оставил за свои н, на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата от 2229,10  лв., представляваща обещетение за лишаване от ползване на собствения й недвижим имот, находящ се в гр.Русе, кв. ”Здравец ”, бл.73, вх. А, ет.2, ап.”В”, за времето 01.01.2010 г. – 07.12.2010 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.01.2011 г. и  589 лв. – разноски по делото и 240 лв. разноски по обезпечаване на иска по ЧГД 11054/ 2010 година, XI граждански състав при РРС.

         Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: