Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 29.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав
в публично заседание на oсми октомври две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. №
9501/2020 г. по описа на
СГС,и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 21204
от 23.01.2020 г., постановено по гр. д. № 73304/2017 г., по описа на СРС, II ГО, 57 състав, е уважен предвеният от „О.Л.-Б.“
ЕООД срещу „Б.“ ООД, осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за
заплащане на сумата от 10 740,08 лв., представляваща незаплатен остатък за цена
на доставени стоки по договор за продажба, обективиран във фактури №
**********/22.08.2014 г. и № **********/30.08.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 13.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество е осъдено да заплати на
ищеца сумата от 1550,00 лв., представляващи разноски по делото.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с оплаквания за неговата
неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита, че
по делото по безспорен начин е установено, че ламинатното фолио е дефектно,
както и че е уведомил своевременно ищаца-продавач за дефектните продукти и
констатираните недостатъци. Изтъква, че са постигнали договорка купувачът да
задържи фолиото и евентуално да го ползва за други поръчки, а на практика е
била заплатена сумата от 8 000,00 лв. за некачествена доставена продукция.
Сочи, че е необоснован извода на СРС, че дружеството не е уведомило ищеца за
констатираните недостатъци, което се установявало от показанията на св. Тонева.
Изтъква, че допуснатите процесуални нарушения са лишили страната от
възможността да установи твърдените договорки, както и че е приел писмено
доказателства на ищеца, което не е било представено с исковата молба. Моли съда да отмени обжалваното решение и
отхвърли предявения иск, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ищец – „О.Л.-Б.“ ЕООД, чрез органния си представител – управителя,
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени
съображения. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които
очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
Не е спорно между
страните, а от представените по делото като писмени доказателства - два броя
данъчни фактури **********/22.08.2014 г. и № **********/30.08.2014 г., както и
заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено, се установява наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на стоки, по силата на което ищецът е
предоставил на ответното дружество уговореното количество ламинатно фолио, а
ответникът е заплатил част от продажната цена в размер на 8000,00 лв. В тази
връзка следва да се отбележи, че договора за търговска продажба по смисъла на
чл.318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага
постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи
на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в
писмена форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез
съставена за целта фактура, същата съставлява доказателство за сключването на
договора и за породените от него права и задължения, в който смисъл е и
споделяната от настоящия състав практика на ВКС, обективирана в Решение № 211
от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г.
От заключението на
вещото по приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
първоначална и допълнителна СТЕ, извършила анализ на всички събрани по делото
доказателства и оглед в склада на ответника се установява, че към момента на
изготвяне на експертизата част от ламинантното фолио продадено от ищеца се
съхранява при подходящи условия. Вещото лице посочва, че при демонстриране на
технологичните и експлоатационни характеристики се проявяват скрити дефекти на
ролките, коите се изразяват в липса на способност за залепване на фолиото към
основния ламиниран метериал и липсва добра свързаност между съставните слоеве
на фолиото, които го правят негодно за употребата му по предназначение, но не се
установява определен срок на годност на ламинатно фолио РЕТ/EVA в нормативната база, нито в стандарти –
български, европейски, международни, а срока на годност се определя от
производителя в зависимост от характеристиките на вложените материали и неговия
опит. Вещото лице е приложило информация от два производителя на процесното
фолио, което определят срок на съхранение между 12 и 18 месеца, като към датата
на изготвяне на експертизата по настоящото дело, както и експерименталното
изследване качествата на стоката – 2019 г. са минали повече от 18 месеца, дори
от доставката – 2014 г., но остава неясно дали към момента на доставката
стоката е била в експлоатационна годност или не, респективно нейното качество.
Съгласно чл. 193 ЗЗД, продавачът отговаря ако продадената вещ има недостатъци, които съществено
намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в
договора употребление. Продавачът отговаря и когато не е знаел за недостатъка.
Според нормата на чл. 194, ал. 1 ЗЗД, след като приеме вещта, купувачът трябва
да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в
подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци.
Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по – късно се открият
недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обекновен преглед. В
последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми
продавача за открития недостатък. В случая дори и да е налице неточно
изпълнение, поради продаване от страна на ищеца на некачествена стока със
скрити недостатъци, която не отговаря на поръчаното качество и експлоатационна
годност, то ответникът не е установил, че е изпълнил задължението по чл. 194,
ал. 1, изр. 3 ЗЗД, незабавно да уведоми продавача за констатирания недостатък,
за да запази правата си на купувач. В тази връзка следва да се отбележи, че от
показанията на свидетеля Ана Тонева-служител в ответното дружество действително
се установява, че ролките не могат да се ползват по предназначение, за което
бил уведомен управителя на „О.Л.-Б.“ ЕООД, но същите не установяват момента, в
който е бил уведомен ищеца за недостатъците. Сочи единствено, че е чула двамата
управители да разговарят по телефона относно възникналия проблем, но в тези
показания липсва конкретика, а и същите не установяват, че именно управителя на
ищцовото дружество или негов представител е говорил по телефона.
Съгласно чл. 195,
ал. 1 ЗЗД, при продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват
нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора
употребление, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с
разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или
да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Първата от трите възможности
предпоставя преустановяване на облигационната връзка между страните, а
останалите две възможности са приложими при запазване на правоотношението.
Доколкото продажбата на вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора
за продажба от страна на продавача /неточно изпълнение по отношение качеството
на вещта/, то преустановяването на облигационната връзка между страните се
осъществява чрез разваляне на сключения между тях договор. Правото на купувача
да върне на продавача вещта с недостатъци представлява всъщност упражняване на
правото да развали едностранно договора за продажба. Касае се за един особен
случай на приложение на установеното в общата разпоредба на чл. 87 ЗЗД право за
разваляне на договорите поради неизпълнение, чиято специфика е единствено в
това, че не се изисква неизпълнението да е виновно и не се предоставя подходящ
срок за изпълнение, но не и досежно начина, по който се разваля договора – чрез
едностранно изявление/в този смисъл Решение № 156 от 30.10.2012 г., по т. д. №
772/2011 г., ТК ВКС/
В случая по делото липсват
доказателства, които да удостоверят направено изявление, с което ответникът е
уведомил ищеца за недостатъците на стоката, както и изявление за разваляне на
договора. При разваляне на договора в първата хипотеза на чл. 195, ал. 1
купувачът може да върне вещта и да иска връщане на цената, заедно с разноските.
Несъмнено задължението за връщане на вещта е носимо, а не търсимо. Не са налице
доказателства за връщане, нито искане за намаляване на цената, нито за замяна
на стоката за сметка на ищеца.
Наред с
гореизложеното следва да се отбележи, че давността за реализирането на правата
на купувача по исков ред срещу продавача е изтекла. Съгласно чл. 197 ЗЗД
исковете на купувача по чл. 195 ЗЗД се погасяват с изтичането на шест месеца от
реалното предаване (м. 08.2014 г.) на продадената движима вещ. Дори да се
приеме, че ищецът е недобросъвестен и е премълчал недостатъка и срокът е
тригодишен, то към м. 09.2017 г. същият е изтекъл.
Предвид
гореизложеното настощият съдебен състав счита, че не са възниканали правата по
чл. 195, ал. 1 ЗЗД за отговорност на продавача съгласно чл. 193 ЗЗД, като
купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за
продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани
недостатъците за сметка на продавача. Нещо повече, в случая е изтекъл и
давностния срок по чл. 197, ал. 1 ЗЗД.
Не са допуснати и
твърдените съществени процесуални нарушения, като в постановеното по реда на
чл. 267 ГПК Определение от 08.04.2021 г. и в открито съдебно заседание от
08.10.2021 г. настоящият състав на съда подробно е обосновал неоснователността
на оплакванията в жалбата и не е допуснал направените в тази връзка в жалбата
доказателствени искания.
Тъй като правните изводи, до които въззивният
съд достига, съответстват на правните съждения на първата инстанция,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави
без уважение.
С оглед изхода на
спора ищецът въззиваем в настоящето производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК има право на разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция в размер на 900,00 лв.
По аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената
на иска по процесното търговско дело, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 21204 от 23.01.2020 г., постановено по гр. д. № 73304/2017 г., по описа на
СРС, II ГО,
57 състав.
ОСЪЖДА
„Б.“ ООД. ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „О.Л.-Б.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 900 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: