РЕШЕНИЕ

гр. Кърджали, 28.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен съд в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Дарина Байданова

при секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 447 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК по иск по чл.34 от ЗС за делба на наследствено имущество.

Постъпила е искова молба от Д.А.К. против М.Т.К. и А.А.К., в която се твърди, че страните са наследници на починалия А. Д. К., като ищцата е негова дъщеря , а ответниците М.Т.К.-преживяла втора съпруга и ответникът А.А.К. - син на починалия. Твърди се, че общият наследодател А. Д. К., приживе е придобил преди сключването на брак с М.Т.К. следните недвижими имоти:

- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.113.97.1.148 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-66/18.10.2006год. на Изпълнителния Директор на АК, с адрес на имота: ***, ГАРАЖ № 23, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.113.97, с предназначение на обект : Гараж с площ от 20,99 кв.м. и прилежащи части : съответните ид.части от правото на строеж върху дворното място, ниво 1 при съседи: 40909.113.97.1.149, 40909.113.97.1.147, 40909.113.97.1.102,40909.113.97.1.103. и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.113.117.1.40 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД -18-66/18.10.2006год. на Изпълнителния Директор на АК, с адрес на имота *** , намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.113.117, с предназначение на обект: ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ, с площ от 79,63 кв.м. и прилежащи части : Избено помещение №40 с полезна площ от 7,05 кв.м., 2,692% ид.ч. от общите части на сградата в размер на 8,81 кв.м. и съответните ид.части от правото на строеж върху дворното място, ниво 1 при съседи: 40909.113.117.1.18, 40909.113.117.1.41, 40909.113.117.1.43 и 40909.113.117.1.37, обективирани в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 117, том VI дело № 1484 от 06.11.1997 г., представляващ имот съгласно Схема №№ 15-90072- 01.03.2017г. 15-90009-01.03.2017г., изд. от СГКК- гр. Кърджали;

- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.110.148.1.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД -18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния Директор на АК, с адрес на имота: *** , находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.110.148, с предназначение на обект : ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ, с площ от 66,32 кв.м., прилежащи части : Таванско помещение №35 с полезна площ от 4.58 кв.м., 2,516 % ид.ч. от общите части на сградата в размер на 11,70 кв.м. и съответните ид.части от правото на строеж върху дворното място, ниво I при съседи: 40909.110.148.1.35, 40909.110.148.1.33, 40909.110.148.1.30, обективиран в Договор № 44 за продажба на общински недвижими имот по реда на ЗОС и НРПСУРОИ в Община - Кърджали и ЗУЖВГМЖСВ от 20.03.1998г., представляващ имот, съгласно Схема №№ 15-90009-01.03.2017г. Твърди се, че страните многократно правили опити да се споразумеят, но безрезултатно и ответницата М.Т.К. ***, заедно с втория ответник и отдава под наем жилището в ***. Моли да се допусне делба на посочените три имота при квоти : за Д.А.К. - 1/3 идеална част, за М.Т.К. -1/3 идеална част и за А.А.К. - 1/3 идеална част. Ищецът е предявил претенция по сметки по чл. 344, ал. 2 от ГПК за осъждане на ответницата М.Т.К. да заплати на ищеца обезщетение за ползването на делбените имоти за периода от влизане на решението в законна сила за допускане на делбата до окончателното извършване на делбата. В съдебно заседание лично и чрез упълномощен адвокат поддържа иска, както и искането по сметки и моли съда да ги уважи. В становище депозирано не оспорва твърдението на ответниците, че М.К. и А.К. живеят в имота с адрес *** и че е получила достъп до имота в *** към 2012г., когато страните решили да продават съсобствените два апартамента, но продажби не били извършени, поради липса на купувачи. Твърди, че през 2014г. с нея се е свързал управителят на ЕС на сградата в ***, който заявил, че покривът тече и общите части следвало да се поддържат, когато ищцата разбрала, че апартаментът се дава под наем от М.К.. Твърди още, че поискала среща с домоуправителя и касиера за да разбере какво дължи, освен данъците, които следвало да плаща за имотите и ѝ било съобщена размерът на дължимата сума и от кога има наемател в обекта. Не оспорва, че от момента на възникване на съсобствеността ответниците живеят и обитават имота, посочен, че се ползва изцяло от тях, а именно, апартамент 40 в ***. Желае да бъде прекратена съсобствеността, за което излага подробни съображения, включително и в писмена защита.

Ответниците М. Т. К. и А. А. К. са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който считат предявения иск за делба за допустим, като не оспорват, че са съсобственици на описаните в исковата молба недвижими имоти, чиято делба се претендира. Не оспорват и че квотите за всеки oт съделители са равни, т.е., всеки притежава по 1/3 идеална част от имотите. Не оспорват и обстоятелството, че cтраните са наследници по закон на А. Д. К., починал на 11.03.2010 г. и че описаните в исковата молба имоти, чиято делба се претендира, са придобити oт общия наследодател А. Д. К. преди същият да сключи брак с втората си съпруга М.К.. Не оспорва, че двамата ответници живеят в жилището в гр.Кърджали, на адрес: ***. Оспорва, че отдава под наем описаното в исковата молба жилище в гр.Кърджали с адрес ***, като твърди, че ищцата винаги имала достъп и никога не била лишавана от възможност да полза това жилище, като разполагала и с ключ за същото. Възразява по твърдението, че жилищният имот с адрес: *** се ползва само от ответницата К., при твърдение, че ищцата също има достъп до имота. Счита за неоснователно твърдението, че дава под наем този имот, като твърди, че единствено тя, без каквото и да било участие на ищцата, се грижи за неговата поддръжка, като два пъти правила ремонт на апартамента , поради течове от покрива на блока, за което ищцата била уведомена. Твърди, че тя и синът й ползват апартамента, находящ се на адрес ***, в което живели при откриване на наследството на съпруга й А. Д. К. и живеят и понастоящем и жилището било единствено за нея и сина й и двамата не притежавали друго жилище. Твърди, че изцяло тя се грижи за поддръжката на имота и възразява по твърдението, че ищцата правила многократно опити за споразумение, за да може да ползва реално имота, като твърди, че инициативата и желанието за доброволна делба били от нейна страна, по нейно настояване и желание, че водили преговори няколко години, но ищцата така и не се съгласила на нито едно предложение за доброволно уреждане на въпроса с делбата на процесните имоти. Твърди се в отговора, че и двата жилищни имота се поддържат от ответницата К.. Счита предявения иск за делба на процесните имоти за допустим, като делбата следва да се допусне при равни квоти от по 1/3 ид.част от правото на собственост за всеки от съделителите. Счита за неоснователно искането по чл.344. ал.2 от ГПК и моли същото да бъде оставено без уважение. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да допусне делба на процесните имоти между страните при равни квоти, а именно ,по 1/3 ид.ч. и да отхвърли искането по чл.344,ал.2 от ГПК,предявено като привременна мярка, за което излага подробни съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – писмени и гласни - поотделно и в тяхната съвкупност,както и с оглед твърденията и възраженията на страните, приема за установено следното:

С доклада по чл.146,ал.1 от ГПК съдът е признал за безспорно,че страните са придобили в режим на дялова съсобственост процесните недвижим имоти, както и че квотите за всеки от съделителите са по 1/3 от имотите, или, квотите са равни; че общият наследодател е починал на 11.03.2010г. и че същият е придобил имотите преди сключване на брак с ответника М.К.; че ответниците живеят в имота находящ се в гр.Кърджали, ***; че ищцата е получила достъп до имота, находящ се в *** към 2012г. и че през 2012г. по общо съгласие страните са решили да продадат апартамента, находящ се в ***, като устойностявайки двата апартамента, се осъществи уравняване на дяловете чрез продажбата на този апартамент на ***. Докладът е допълнен и с обстоятелството, че през 2014г. ищцата е установила, че ключът, с който е разполагала за апартамент 34 на ***, не влиза в бравата.

Установява се по делото,че изпълнителният орган на етажната собственост на *** е изпращал покани до ищеца дължими суми за поддръжка на апартамент 34 за 2015г., 2016г. и 2017г. и уведомление за извършен ремонт през 2013г. с дължими от всеки от етажните собственици суми и дължими суми за фонд „Ремонтни дейности“.

От приобщената по делото книга на собствениците на *** се установява,че за апартамент 34 са вписани за собственици страните по делото и като обитатели в обекта от 15.01.2014г. в качеството си на наематели лицата Ж.Р. и У.М.Р. /на 12г./.

По делото са разпитани две групи свидетели. Свидетелите Н.Р. и К. установяват, че от 15.01.2014г. в апартамента в *** живее Ж.Р. и сина ѝ, първата от които обяснила,че живее под наем и била допусната от М.К. срещу месечна от около 120 лв. Според св.Р. Д.К. направила опит да влезе в апартамента през м.юни 2017г. и през 2015г., но не успяла, тъй като патронът бил сменен от живеещата в този апартамент Ж.Р.. За направения опит да влезе в това жилище свидетелства и св.К., която е присъствала на посещението на майката на ищцата в ***, за да отключи апартамента, но не могла, тъй като в жилището имало наемателка и нейн син срещу наем от около 150 лв., които плащала на М.К..

От друга страна, свидетелите К.Д.Б. и М.П. свидетелстват, че от около две години ответницата М.К. пуснала в апартамента в *** нейна позната, заради семейни проблеми, за да поддържа апартамента и заплаща дължимите такси за входа. Ответниците живеели в апартамента в кв. „Възрожденци“ и поели изцяло поддръжката и на двете жилища. По предложение на св.П. ответницата М.К. през 2015г. дала възможност на св.Ж.Р. да се настани в апартамент №34 в ***, за да го стопанисва, заплаща таксите към входа и да го поддържа, без да заплаща наем. Ответницата не ползвала гаража,нейният автомобил винаги бил паркиран извън гаража. Според св.П. няколко месеца след смъртта на наследодателя А. К. ищцата и майка ѝ били поканени в апартамента във кв. „Възрожденци“ по Великден.

Св.Ж.Р. заявява, че отседнала в края на м.февруари-началото на м.март 2014г. и ползва апартамента в ***“, но не плаща наем на ответницата М.К., тъй като били приятелки. Направила ремонт, тъй като апартамента бил в окаяно състояние. Отрича да се е представяла като наемателка, да е сменяла патрона на бравата, да е молила съсед да върне стария патрон и да е обяснявала пред съседи,че е сменила патрона. Заявила на ищцата,че ползва дела на ответницата М.К. и ако желае да заповяда да живеят заедно. Въпреки че не прекарвала цялата част от времето в този апартамент, свидетелката имала вещи вътре и заявила готовност да се изнесе в случай на продажба на апартамент.

При извършената в съдебно заседание очна ставка между свидетелите Н.К.., Н.Р. и Ж.Р. всеки от свидетелите поддържа показанията си.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението по която и разпита на в.л.Е.Я. в с.з. се установява,че крайната оценка на месечния наем за обект апартамент 34 в ***“ възлиза на 138,86 лв., на апартамента *** –на 172,49 лв. и на гараж №23 с площ 20,99 кв. – 21,67 лв.

С оглед изложеното, съдът намира, че страните са собственици на процесните недвижими имоти, придобити в наследство от наследодателя А. К., като след смъртта му между страните е възникнала обикновена съсобственост, уредена в чл.30 и сл. от ЗС, при която всеки от съсобствениците притежава идеална част от общите вещи, в случая всеки от съделителите притежава по 1/3 ид.ч. от общите вещи, предмет на делбата, доколкото липсват доказателства по делото за друго и страните правят извления в тази насока пред съда в съдебно заседание. Страните имат право на делба по отношение на тези вещи, поради което следва да се допусне трансформация на създалата се между тях имуществена общност в имуществена разделност, а именно делба при равни дялове - 1/3 ид. ч. за всеки от съделителите от процесните вещи. Не е спорно по делото, че в недвижимия имот жилище апартамент №40, находящ се в *** живеят ответниците М.К. и А.К., както и че до 2012г. ищцата Д.К. е имала достъп до апартамент №34 в ***, ***.Установено бе,че ответницата М.К. е допуснала св.Ж.Р. и сина ѝ от 15.01.2014г. да живеят в последния имот - апартамент №34, като при правените впоследствие опити на ищцата Д.К. да влезе в имота,същата е била възпрепятствана, поради новите му обитатели, за което сведения дават свидетелят Р. и косвени такива - св. К., на които съдът дава вяра като логични и обективни и установяващи заплащането на месечен наем от св.Р. на ответницата М.К. за ползването на апартамента.В тази връзка, ответниците не заявяват твърдения за предоставен достъп, както и че не възпрепятстват ищеца при ползването на имота и че предоставят съответната част от имота съобразно правата на съсобственика,който не го ползва. По отношение на недвижимия имот гараж №23, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.113.97 по КК и КР на гр.Кърджали, по делото не бяха ангажирани категорични доказателства, че същият се ползва от ответницата К..

Искането по чл.344, ал.2 от ГПК за заплащане на обезщетение за ползването на двата жилищни имота от ответника М.К. за периода от влизане на решението в законна сила за допускане на делбата до окончателното извършване на делбата е неоснователно. Съгласно чл.344, ал.2 от ГПК в решението за допускане на делба, ако всички сънаследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Разпоредбата урежда отношенията между съделителите по повод ползването на общата вещ само по време на висящността на делбеното производство и има характер на привременна мярка занапред, т. е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила до приключване на делбеното производство, поради сложността и продължителността му. Съгласно Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г. по т.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС понятието „лично ползване” обхваща всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Размерът на дължимото в тези случаи обезщетение се определя от закона – пропуснатата полза от неползващия собственик, а за недвижимите имоти това е средният месечен наем за имот със съответното предназначение и състояние, освен ако ищецът не е доказал по-голям размер. Обезщетение се дължи само за използването от страна на съсобственика-ответник на площ, по-голяма от притежаваната от него в съсобствеността. В подобни случаи размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, като се съобразява обемът, за който ползващият имота съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. За присъждане на съответното парично плащане, обаче, е необходимо писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС и съобразно посоченото Тълкувателно решение, с което е прието, че фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ. Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за обезщетение. Същевременно, обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. По делото не бе установено, на съсобственика Д.К. да е дадена възможност да ползва общите вещи, заедно с ползващия до момента,но и не бе установено същата да е отправила писмена покана, т.е., да е отправила искане да си служи с вещта,което е доведено да знанието на ответника и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. Ищецът, в случая, не е отправил писмено поискване съгласно чл.31,ал.2 от ЗС, а за пръв път това е направил с предявяването на иска за делба, респ. искането по чл.344,ал.2 от ГПК, на 06.04.2017г., предмет на настоящото гражданско дело. За това писмено поискване по чл.31 ал.2 от ЗС законодателят е регламентирал единствено формата. Писмено поискване не е необходимо, когато се претендират добивите от вещта,защото съгласно чл.30 ал.3 от ЗС, във връзка с чл.93 от ЗС – всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и граждански плодове. Тъй като възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на лично ползване/ и тъй като нормата на чл.31 от ЗС е специална по отношение на чл.93 от ЗС – когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове - разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС не намира приложение. В случая,обаче, претенцията е основана на лично ползване на наследствените жилищни имоти, при което поради липса на предпоставките за уважаването ѝ, същата следва да бъде отхвърлена.

Доколкото по делото не бе установено в чия фактическа власт е съсобственият гараж №23, т.е., не бе категорично установено именно ответницата М.К. да упражнява същата, както и наличието на обсъдените по – горе предпоставки за уважаване на искането по чл.344,ал.2 от ГПК, същото следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ДОПУСКА да се извърши делба на следните недвижими имоти:

- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.113.97.1.148 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-66/18.10.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, с адрес на имота: ***, ГАРАЖ № 23, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.113.97, с предназначение на обект : Гараж с площ от 20,99 кв.м. и прилежащи части : съответните ид.части от правото на строеж върху дворното място, ниво 1, при съседи: 40909.113.97.1.149, 40909.113.97.1.147, 40909.113.97.1.102 и 40909.113.97.1.103;

- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.113.117.1.40 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18-66/18.10.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, с адрес на имота *** , намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.113.117, с предназначение на обекта: ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ с площ от 79,63 кв.м. и прилежащи части: Избено помещение №40 с полезна площ от 7,05 кв.м., 2,692% ид.ч. от общите части на сградата в размер на 8,81 кв.м. и съответните ид.части от правото на строеж върху дворното място, ниво 1, при съседи: 40909.113.117.1.18, 40909.113.117.1.41, 40909.113.117.1.43 и 40909.113.117.1.37 и

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.А.К., с ЕГН **********, с посочен съдебен адрес: ***, *** против М.Т.К., с ЕГН **********,*** по чл.344,ал.2 от ГПК за заплащане на сумата 111,13 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената ѝ идеална част от апартамент 40 в ***, апартамент 34 в ***, ***, *** и гараж № 23, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.113.97 за периода от влизане на решението в законна сила за допускане на делбата до окончателното извършване на делбата.

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия:

Номер на акта:	432
Дата:	28 ноември 2017 г.
Съдия:	Дарина Василева Байданова

Дело:	20175140100447
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	7 април 2017 г.

Решение по дело №447/2017 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта Свали акта

Председател: Дарина Байданова