РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. , 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20241220200316 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод постъпила жалба от Х. Д. А. , ЕГН **********, с
поС.ен адрес: село М., ул. „К.“ №20, община Г. Д., област Бл., против Наказателно
Постановление №24-0266-000472/16.07.2024 година , издадено от Началник РУ ОДМВР
Благоевград,РУ Гоце Делчев, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в полза
на държавата в размер на ****лв.,за това че на 07.06.2024 г. в 11:18 часа, в гр. Г. Д. по
ул.С.,като ползвател,управлява лек автомобил Ф. Ф. с рег.номер *******, собственост на В.
Г. Авр. от гр.Г. Д.,без да има сключен и действащ валиден договор задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите,валидна за 07.06.2024 година .
Административнонаказващия орган , редовно призован не се явява и не взема становище по
жалбата.
За РП Благоевград ,ТО Гоце Делчев не се явява представител.
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
Прилагат се писмени документи ,разпитани са свидетелите В. Г. Авр. ,В. И. Б. и С. Д.
К.,последните двама служители на РУ Гоце Делчев.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка.
Свидетелите В. И. Б. и С. Д. К. са служители на РУ Гоце Делчев. На ******* година
двамата били назначени наряд във връзка с контрол на движение по пътищата в района на
гр.Гоце Делчев .Около 11.10 часа при обход на улица С., патрулирайки в централната
градска част по време на движение забелязали как автомобил „Ф.Ф.“ с рег.
********,управляван от жалбоподателката паркира неправилно.Веднага предприели
маневра обратен завой с полицейския автопатрул и се върнали да вземат
отношение.Легитимирали се на водача и поискали да представи личните си документите и
такива за автомобила ,който управлява. Установили самоличността на проверяваното лице -
Х. Д. А., и собственика на немското возило- В. Г. Авр.. След извършена справка със
служебно техническо средство таблет се оказало ,че за въпросното МПС няма сключена
задължителната застраховка Гражданска отговорност за автомобилистите.Пред служителите
на реда нарушителката не отрекла факта да управлява МПС-то и обяснила ,че прави разнос
на храна. С оглед констатираното нарушение,на място свидетелят Б. съставил акт за
установяване на административно нарушение в присъствието на колегата си и
нарушителя.След физическото изписване върху хартиен носител на АУАН , полицаите го
1
представили на жалбоподателката да се запознае със съдържанието му, тя получила
препис от акта и го подписала . В последствие е издадено атакуваното Наказателно
Постановление с правно основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателят сезира съда с искане за отмяна на
цитираното наказателно постановление.Предявената жалба е подадена в срок и е
допустима. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е онова
деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по административен
ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните
по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира жалбата за
неоснователна, поради следното:
Пред съда защита на нарушителката оспори фактическите констатации по акта,навежда
обстоятелства за незаконосъобразност на атакуваното НП.
Досежно извършване на нарушението ,визирано в атакуваното наказателно
постановление съдът дава вяра на показанията на полицейските служители Б. и К. ,
които са последователни и кореспондират със сърбаните писмени доказателства,ангажират
наказателната си отговорност,не се установява наличието на личностно отрицателно
отношение на свидетелите към нарушителя или собственика на автомобила , което да
провокира проявлението на АУАН в правния мир.На посочената дата в АУАН полицаите
видели немското возило в движение , управлявано от жалбоподателката .Органите на реда
установили ,че МПС-то не е собственост на последната и за него няма сключена
застраховка “Гражданска отговорност “ на автомобилистите . В чл.638 ал.3 от КЗ
законодателят е предвидил - Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба
от 400 лв. Съдът приема, че са налице всички елементи от този фактически състав.В
разглеждания казус нарушителя действително е управлявал МПС-о,последното без
сключена застраховка , т.е същия се е намирал на пътя и със своето действие е оказвал
влияние на движението по пътното платно.
Съдът приема ,че жалбоподателката е съзнавала обществено опасния характер на
управление на чуждо МПС, във връзка с чието притежаване и използване не е имало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Тя е
правоспособен водач на МПС,много добре е запозната със правата и задълженията на
водачите на МПС. Съвкупността от тези обстоятелства подкрепя извода на съда за знание у
жалбоподателката , като водач на автомобила, че за него не е бил сключен договор за
задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Обществено опасните последици на
деянието се изразяват в невъзможност за застрахователно покритие на вредите, които е
възможно да бъдат причинени на трети лица при управление на автомобила, поради което
самият установен факт на управление на автомобила от жалбоподателката обосновава
извод, че тя е била длъжна и е могла да предвиди настъпването на тези обществено опасни
последици, а това е достатъчно с оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗАНН да обоснове
извод, че нарушението е извършено виновно. Следователно деянието на жалбоподателката
е съставомерно като административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, както от
обективна, така и от субективна страна.
Предвид на изложеното съдът приема,че жалващата се е извършила цитираното в акта и
наказателното постановление нарушение,тя следва да понесе предвиждащата се
административнонаказателна отговорност по КЗ, както правилно и законосъобразно е
преценил административнонаказващия орган,наложил е предвиденото в разпоредбите на
закона административно наказание "глоба" .
Носителят на административно наказателната власт ,в случая – Началник РУ Гоце
Делчев е издал наказателното постановление ,след като е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Съставеният
акт за установяване на административно нарушение от свидетеля Б. служи като
предпоставка за издаване на друг акт - наказателно постановление. Той няма презумтивна
доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно -
тази тежест носи наказващата администрация. Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и
2
обвинения да бъдат доказани на общо основание. В съдебно заседание свидетелите Б. и К.
потвърдиха описаното нарушение в АУАН и наказателното постановление ,посочиха
жалбоподателката като водача на процесното МПС ,без за последния да се представя
сключена застраховка “Гражданска отговорност “ на автомобилистите-факт, по който
страните не спорят .
Досежно наложеното наказание ,в случая то е единствено възможното ,поради което и не
подлежи на изменение.
След извършената служебна проверка не се констатираха съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, влечащи след себе си отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика - нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по
въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на
процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта , подписал го и получил
препис от него,т.е могъл е да отстоява своята теза. Разбрал е за съществуването в правни
мир на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на
образуваното срещу него административнонаказателно производство.Не се ограничава и
правото му по чл. 44 ЗАНН в 7 дневен срок от съставяне на акта да направи писмени
възражения по него, свързани с фактическото описание и правната квалификация на
деянието. Нарушението , такова каквото е констатирано е коректно и подробно описано в
Наказателното постановление , правилно е посочена санкционната норма.
На следващо място досежно института на чл.28 от ЗАНН .Настоящият съдебен състав счита,
че в конкретния казус не е налице "маловажен" случай на нарушение по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид
съгласно разпоредбата на чл. 93, т.9 НК. В този смисъл обществените отношения, обект на
защита от нормата на чл.638 , ал.3 от КЗ, са били вече увредени с извършване на
нарушението, последващото поведение по сключване на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" не може да санира този негативен резултат. Да се приеме при тази
съвкупност от обстоятелства, че нарушението е маловажен случай, би означавало да се
стимулира управлението на МПС без сключена за тях задължителна застраховка ГО ако
всеки може да се освободи от административно-наказателна отговорност чрез сключване на
такъв договор при първа възможност след установяване на нарушението. Съдът намира, че
конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН и с оглед
значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени
отношения. Това е така, защото управлението на МПС е правно регламентирана дейност с
безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението - водачи, пътници и пешеходци.
В хода на съдебното дирене бе допуснат и разпитан в качеството му на свидетел собственика
на автомобила - В. Г. Авр..Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел съвсем
нормална е позицията му да желае оневиняване поведението на служителката му Х. Д. А..
На следващо място се оспори компетентността на административно наказващия орган да
издава НП по КЗ .В настоящето производство е приложена Заповед с № 244 З- 324/
13.02.2017г. на Директора на ОДМВР Благоевград ,в която изрично е записано ,че се
оправомощават редица лица от ОД МВР Благоевград ,между които и началниците на РУ
МВР ,да издават НП по чл.638 ал.1 до ал.6 от ЗК . При това положение административно
наказващия орган в случая е компетентен да издава наказателни постановления по Кодекса
за застраховането.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Потвърждава като законосъобразно Наказателно Постановление №24-0266-
000472/16.07.2024 година, издадено от Началник РУ ОДМВР Благоевград,РУ Гоце Делчев.
Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски административен съд в 14-
дневен срок от деня на получаване на съобщението.
3
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
4