Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
Гр.Попово,10.10.2019г.
Поповски районен съд, в
публично заседание на десети сепетември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 220 по описа на 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен установителен иск по чл.415 от ГПК във чл. 430, ал.
1 и ал.2 от ТЗ във
вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. чл. 60, във вр. чл. 48 от ЗН.
Ищецът- “Банка***” ЕАД, гр.София,
твърди, че на 02.06.2017г. “Банка***”
ЕАД, чрез клон гр. Попово била сключила Договор за кредит овърдрафт с
кредитополучателя В. Ю.В., ЕГН **********, за сумата 250.00 лева. Кредитът е бил със срок за издължаване
12 месеца, с възможност за револвиране за следващ период и при уговорени лихви, начин
на плащане и др. условия, подробно описани в договора.
Кредитът бил усвоен чрез разплащателната сметка на
кредитополучателя. Кредитополучателят В. Ю.В.
починал на 03.03.2018 г., като оставил за свои
наследници ответниците А.В.Ю.- дъщеря; М.В.Ю. - син; Б.В.Ю. - дъщеря.
След смъртта на кредитополучателя имало непогасени
9 последователни месечни вноски. За настъпилата забава в плащанията и
наличието на кредитно задължение на наследодателя им, банката твърди, че на
всички законни наследници изпратила нотариални покани
С оглед липсата на плащания по кредита, въпреки
отправените покани, банакат обявила кредита за
изискуем, считано от 03.06.2018г.
На 22.11.2018г. от Банка*** било входирано
в РС-Попово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу наследниците по закон на починалия кредитополучател В. Ю.В. за заплащане от страна на тримата наследници
по 1/3 за всеки от тях, от задължението на техния наследодател, а именно 83.33лв.
- главница за периода 06.12.2017г. – 21.11.2018г., 7.66лв.
-договорна лихва за периода от 06.12.2017г. до 21.11.2018г., 1.68
лв. -
лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от
03.06.2018г. до 21.11.2018г.
За посочените суми по ч.гр.д. № 1064/2018г. била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 989/26.11.2018г., като с Определение от 22.02.2019г. е
указано на Банка*** ЕАД, да предяви настоящия иск.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, се моли за
решение, с което да бъде признато за установено, че ответниците
като наследници на В. Ю.В.,***, поч. на 03.03.2018г., дължат на
ищеца всеки един от тях следните суми: сумата 83.33лв. - главница за периода 06.12.2017г. –
21.11.2018г., сумата 7.66лв. - дължима договорна лихва за периода от
06.12.2017г. до 21.11.2018г., сумата 1.68 лв.
- лихвена надбавка за забава
върху цялата главница за периода от 03.06.2018г. до 21.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.11.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1064/2018г. по описа на ПпРС. Претендират се разноски. В с.з. се явява
представител, който по същество поддържа предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответниците А.В.Ю. ***,М.В.Ю. *** и Б.В.Ю. ***-адв.И.Ц. от ТАК е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове, като
неоснователни. Твърди се, че липсвали доказателства за приемане на
наследството от посочените ответници. Предвид изложените отговора обстоятелства, се
моли за решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. С допълнително
заявление от 18.07.12019г. особения представител на ответниците
представя удостоверение за отказ от
наследство на ответника А. В.Ю..
Редовно призовани за с.з. се явява
назначения им особен представител, който
по същество поддържа депозирания
отговор по исковата молба, и моли съда да отхвърли исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното
1064/2018г. по описа на ПпРС, по
подадено от дружеството-
ищец заявление по
чл.410 от ГПК срещу ответниците
като наследници на В. Ю.В.,***, поч. на 03.03.2018г., била издадена
заповед за изпълнение на
парично задължение №989/26.11.2019г., за заплащане на всеки един от тях следните суми: сумата
83.33лв. - главница за периода
06.12.2017г. – 21.11.2018г., сумата
7.66лв. - дължима договорна лихва за
периода от 06.12.2017г. до 21.11.2018г., сумата 1.68 лв. -
лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от
03.06.2018г. до 21.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2018г., до окончателното
изплащане на задължението.
С Определение от 22.02.2019г. е указано на „Банка***“ ЕАД, да предяви
настоящия иск, на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
От събраните по
делото писмени доказателства съдът приема, че
на 14.12.2015г., в гр. П*, между
„Банка***“ ЕАД, като кредитор, и В.
Ю. ***, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит овърдрафт, за сумата
250.00 лева. Кредитът е бил със срок за
издължаване 12 месеца, с възможност за револвиране за следващ период и при уговорени лихви, начин
на плащане и др. условия, подробно описани в договора. На същата дата между същите страни е сключен и договор за залог
на вземания.
Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която като
компетентно и обективно изготвена, съдът изцяло кредитира, се установява, че банката е предоставила на кредитополучателя
сумата от 250,00лв., по разплащателната му сметка на 02.06.2017г. Погасителните
вноски по кредита са били извършвани чрез удръжки от работната заплата на кредитополучателя. От
заключението се установява още, че към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение-22.11.2018г., размерът на неиздълженото задължение по
договора за овърдрафт е 278,01лв., от които 250,00лв.-главница, договорна лихва
за периода от 06.12.2017г. до 21.11.2018г. -22,97лв. и лихвена надбавка за
забава върху забата главница за периода от
03.06.2018г. до 21.11.2018г. е в размер на 5,04лв.
От приложеното по делото заверено копие на
удостоверение за наследници, изх. №118-К/21.03.2018г., издадено от Община П* е
видно, че кредитополучателят по договора за овърдрафт–В. Ю.В., ЕГН**********, е
починал на 03.03.2018г. и след смъртта си е оставил
за свои законни наследници трите си деца: А.В.Ю., М.В.Ю. и Б.В.Ю. - ответници по настоящото дело.
По делото са приложени и три нотариални покани,
изпратени за връчване на тримата наследника на починалия кредитополучател,
изх.№ 27-00-02-546, № 27-00-02-547 и № 27-00-02-548, и трите от 17.07.2018г.
видно от приложените разписки, нотариуса е посетил адресите на ответниците на 25.07.2018г., 25.08.2018г. и на 27.09.2018г. След като същите не са установени, са
залепени и уведомления, на посочените дати. Въпреки това ответниците
не са се явили, за да получат изпратените им от банката нотариални покани.
От приложеното удостоверение, издадено от
РС-Попово, по ч.гр.д. №496/2019г. се установява, че А.В.Ю. се е отказала от
наследството на В. Ю.В.,***, поч. на 03.03.2018г., като този й отказ е вписан специалния регистър
на съда под №*/13.06.2019г., т.*, стр.*
От приложеното удостоверение,
изх.№156/13.03.2019г., изд. от РС-Попово се установява, че до датата на
издаване на същото, след извършена справка в особената книга на съда за откази
от наследство, не са вписани откази от наследството на В. Ю.В.,***, поч. на 03.03.2018г. от М.В.Ю. и Б.В.Ю..
Установява се още, че под $23/13.07.2018г. по ч.гр.д. №266/2018г. в особената
книга на съда е вписано, че в дадения от
съда срок по чл.51 от ЗН, А.В.Ю. не е заявила пред съда приема или се отказва от наследството на баща си, и
е загубила правото да приеме наследстовото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за неоснователен по следните
съображения:
За да бъде уважен искът ищецът следва да докаже, че
е налице валидно сключен договор за кредит с В. Ю.В.; че е изправен кредитор по
договора- предоставила е на кредитополучателя сумата, предмет на договора;
размера на претендираната договорна лихва; наличието
на главен дълг и изпадането на длъжника в забава; размерът на претендираното обезщетение за забава-лихвена надбавка
забава; че задълженията по договора са изискуеми, поради настъпила предсрочна
изискуемост; уведомяването на длъжниците за предсрочната изискуемост; че ответниците са
наследници на кредитополучателите по договора за банков кредит, както и че са
приели наследството на починалия кредитополучател.
Липсата на който и е да е от елементите на горепосочения фактически
състав води до неоснователност на исковата претенция.
В конкретния случай не се спори, а от
доказателствата по делото се установява, че съгласно Договор овърдрафт от 14.12.2015г., „Банка***“ ЕАД е
отпуснала на кредитополучателя В. Ю.В., кредит под формата на овърдрафт, в размер от 250,00лв., който от своя
страна се е задължил да погасява
задълженията си по кредита в срок, както и да заплащат уговорените в процесния договор главница и лихви. Не се спори, а от
доказателствата по делото се установява, че кредитополучателя е усвоил така
предоставения му кредит на 02.06.2017г., както и че до смъртта си същия е
погасявал този кредит чрез удръжки от
трудовото възнаграждение, което е получавал.
От доказателствата по делото се установява още, че кредитополучателя е
починал на 03.03.2018г., като след смъртта си е
оставил за свои законни наследници тримата ответника по делото, срещу които
банката е насочила своето вземане от наследодателя им по така посочения договор за кредит овърдрафт.
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че за да се
ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е
необходимо, съгласно чл. 60 ЗН те да са приели наследството. Разпоредбата на
чл.48 ЗН изрично постановява, че наследството се придобива с приемането му,
като начините за приемане са посочени в закона – чл.49 и чл.51 ЗН. Според
чл.49, ал.1 и ал.2 ЗН, наследството се приема изрично с писмено заявление до
районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в
особена за това книга, както и мълчаливо - чрез извършване на действие, което
несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Съгласно
разясненията, дадени в ППВС №4/1964г., т.14, мълчаливо приемане е налице,
когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да
приеме наследството. Кредиторът, който претендира, че наследник на негов
длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че
наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН
начини.
Ето защо, за да отговарят ответниците А.В.Ю., М.В.Ю.
и Б.В.Ю. в качеството им на наследници на
В. Ю.В.,***, поч. на 03.03.2018г., следва същите съгласно чл. 48 от ЗН да са
приели наследството на починалия наследодател. Съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, в
тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване приемане
на наследството от посочените
наследници. По делото обаче не е проведено такова доказване, тъй като
липсват установени факти, които съгласно чл. 49 ал. 2 от ЗН несъмнено да
предполагат намерение за приемане. Нещо
повече единият от ответниците- А.В.Ю. е направила
изричен отказ от наследството на баща си, което е още по-голямо основание иска
по отношение на нея да бъде отхвърлен.
Поради изложеното, съдът намира,
че задълженията на наследодателя по Договор за
кредит овърдрафт от 14.12.2015г., сключен между него Банка “**”
ЕАД гр.София не са преминали в патримониума
на неговите наследници, и предявения иск
за признаване за установено, че всеки едни от тях дължи на банката следните суми: сумата 83.33лв. -
главница за периода 06.12.2017г. – 21.11.2018г., сумата 7.66лв. - дължима договорна лихва за периода от
06.12.2017г. до 21.11.2018г., сумата 1.68 лв.
- лихвена надбавка за забава
върху цялата главница за периода от 03.06.2018г. до 21.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.11.2018г., до окончателното изплащане на задължението, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв от съда.
При този изход на делото, макар и ищцовото дружество да има искане за присъждане на разноски,
то такива не му се дължат, нито по
заповедното производство, нито по настоящото дело.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Банка
“ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С*, ул.”М*”
№19 представлявано от всеки измежду двамата: Главния
изпълнителен директор, Изпълнителните директори и прокуристи-ДЕЛОВОДИТЕЛ:*
ДЕЛОВОДИТЕЛ:Д* М*, В* М* С*, Ю* Б*
Г*, С* Л* С*, А*
Р** Ж* Л* и Б* ф* С*, против А.В.Ю., ЕГН **********,***, М.В.Ю., ЕГН **********,*** и Б.В.Ю.,
ЕГН **********,***, като наследници на В. Ю.В., ЕГН **********,***, починал на 03.03.2018г., иск за признаване за установено, че А.В.Ю., М.В.Ю. и Б.В.Ю. , с посочени адреси ЕГН,
дължат на Банка “**”
ЕАД гр.С*, всеки един от тях следните суми: сумата 83.33лв. - главница за периода 06.12.2017г. –
21.11.2018г., сумата 7.66лв. - дължима договорна лихва за периода от
06.12.2017г. до 21.11.2018г., сумата 1.68 лв.
- лихвена надбавка за забава
върху цялата главница за периода от 03.06.2018г. до 21.11.2018г.- дължими по
Договор за кредит овърдрафт от 14.12.2015г., сключен между Банка “**” ЕАД гр.С* и В. Ю.В.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2018г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, по ч.гр.д. №1064/2018г. по описа на ПпРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред
Окръжен съд-Търговище.
СЪДИЯ: