Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, …………….2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, V-ти граждански състав в
открито заседание на пети март две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря И. З., като разгледа докладваното от съдия В. Спасова т.д. №94 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Подадена е искова молба от И.Й.Г., чрез адв. Д. С., срещу ЗК „Лев инс” АД-гр.София, в която се твърди, че ищцата e живяла десет години на съпружески начала с Г. И. С.. Последният в резултат на ПТП, настъпило на 11.04.2019 г. на път II-53, км. 149 в района на гр. Ямбол, е починал. Произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Опел", модел „Астра", ДК № Y0733AX, управляван от К.М.Т., който се е движил в нарушение на правилата за движение, с превишена и несъобразена скорост, загубил е контрол над лекия автомобил, навлязъл е в лентата за насрещно движение, където се е ударил в лекия автомобил марка „Фиат“ на загиналия. Автомобилът „Опел" е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищцата е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на близкия си, тъй като е загубила своята опора в живота, моралната и материалната му подкрепа. Връзката им с него е била много силна.Твърди се, че до настоящия момент ищцата страда от силен стрес и депресивни изживявания, като интензитетът им не е намалял, а състоянието, в което се намира, се задълбочава. Има непълноценен сън, сънува кошмари. Затворена е вкъщи, не може да осъществява пътуванията, които е имала заедно с починалия от жилището им гр. Ямбол до това в с. Асеново. Поради това ищцата счита, че следва да бъде обезщетена със сумата от 200 000 лева. Предявила е претенция за обезщетение директно към застрахователя, но той не се е произнесъл положително по исканията ѝ. Твърденията се поддържат в допълнителната искова молба. Поради това се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на на 200 000 лв.-частичен иск от 400 000 лв., ведно със законната лихва по чл. 497, ал. 1, т.1 от КЗ считано от входиране на искането за заплащане на обезщетение от ответника на 25.04.2019 г., както и да заплати разноските по делото. С оглед конституирането на С.И.Д. и Ж.И.Ж. -правоприемници на починалата в хода на делото ищца, претенцията на всеки едни от новите ищци е за по 100 000 лева или по 1/2 ид.ч. от първоначалния иск.
Ответникът в срока за отговор оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че ищцата не е активно процесуално легитимирана за предявяване на иска. Не е доказала съжителство на съпружески начала. Оспорва иска и по основание: настъпването на твърдените вреди, близките отношения между ищцата и починалия, които са живели на различни адреси, оспорва механизма на ПТП и изключителната вина на водача за настъпването му. Твърди, че починалият е съпричинил вредоносния резултат, като не е ползвал предпазен колан, не е намалил скоростта и не е предприел действия по спиране на автомобила. Счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и застрахователното обезщетение да бъде съразмерно намалено. Ответникът оспорва и размера на исковете като несъобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Възразил е и срещу претенцията за законната лихва. Поддържа и възраженията си в отговора на допълнителната искова молба.
В с.з.
искът се поддържа от процесуалния представител.
В с.з. ответникът чрез пълномощника
си поддържа възраженията си срещу иска.
Третото лице –помагач на ответника К.М.Т.
*** не е взело писмено становище по иска. Оспорва същия
чрез процесуалния си представител
адв.С.С. в съдебно заседание.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 17.04.2019 г. от дежурен ПТП при ОД на МВР се установява, че на 11.04.2019 г. е настъпило ПТП с лек
автомобил с рег.№ У 23 19 АС, марка „Фиат Мултипла“, с водач Г. И. С. и лек автомобил „Опел Астра" с peг. № У 07 33
АХ с водач К.М.Т.. В протокола са посочени пострадалите лица: Г. И. С. -починал, а водачът на другия автомобил и
спътникът му са получили гръдна травма. За обстоятелствата и причините за ПТП е посочено, че е
образувано ДП. Разпитан като свидетел
по делото, актосъставителят Е.П. заявява, че към момента на ПТП двамата водачи
са били в лошо здравословно състояние. Единият от тях заради болки в гърдите не
е могъл да надуе дрегера. Г. С. е можел да се придвижва, но с подкрепа от други
лица. Починал е преди съставянето на протокола, като за смъртта му свидетелят е
научил от негови роднини. Към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото
дело, с Постановление от 10.02.2020 г. по ДП № 79/2019 г. е повдигнато
обвинение на К.М.Т. за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, за
причинената по непредпазливост смърт на пострадалия от ПТП.
Не се спори, че за автомобила „Опел Астра" е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
В
заключението на автотехническа експертиза е описан механизмът но ПТП, настъпило
на път II - 53 около km 149, в участъка между разклона за с. Стара река и
разклона за
с. Калчево,
обл. Ямбол, между лек автомобил „Фиат
Мултипла“ и лек автомобил „Опел Астра", в условията на валеж от дъжд и мокра асфалтова
настилка. Водачът
на втория автомобил е предприел маневра изпреварване на движещото се пред него превозно
средство, като е навлязъл изцяло в лентата за насрещното
движение. Забелязвайки го, водачът на лекия автомобил „Фиат" се е придвижил максимално вдясно на заеманата от него лента, навлизайки частично в десния банкет. Въпреки това е реализиран
челен удар между тях, обособен в предната част на автомобилите. Скоростите им преди и към момента на настъпване на произшествието са от един и
същи порядък -на лек автомобил „Фиат Мултипла“ е около 78,6 км/ч, а на лек автомобил „Опел Астра“ - около 78,1 км/ч. Няма
маркировка на участъка от пътя, вертикална маркировка и действащи пътни знаци, липсват предпазни
съоръжения. В с.з. вещото лице, което е извършило и оглед на
местопроизшествието непосредствено след ПТП, добавя, че липсва ограничение на
скоростта в този район, т.е. максимално допустима е 90 км/ч, но водачът на л.а. "Опел" е предприел маневра изпреварване,
като не се е съобразил с разстоянието до приближаващия го автомобил, не го е преценил достатъчно, за да извърши
безпрепятствено маневрата, без да създаде опасност за останалите участници. Имал е възможност да види
насрещно движения се автомобил, тъй като произшествието е станало на прав участък. Няма данни за силен валеж от дъжд и за настъпил в резултат от него аквапланинг
при
преминаване на автомобила през участък със значително количество вода.
По
делото е изслушана медицинска експертиза, според която от ПТП Г. С. е получил тежки
травматични увреждания и по спешност е бил приет на лечение в МБАЛ „Свети
Пантелеймон" АД - гр. Ямбол. Установени са данни за контузия на гръдния кош
със счупвания на десните ребра и гръдната кост; контузия на корема с разкъсване
на слезката, тънкото черво и мезентериума. По спешност е бил опериран.
Пострадалият е бил в състояние на травматичен шок. На 14.04.2019 г. въпреки
предприети реанимационни мероприятия по спешност, е починал. Смъртта се дължи
на получените значителни травматични увреждания при пътно-транспортното произшествие. Описаните
травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена негова
последица. В с.з. вещото
лице заявява, че видът на уврежданията сочи, че
са получени при поставен предпазен колан. Не са налице такива увреждания, които биха се получили, ако е липсвал колан.
Уврежданията по тялото на пострадалия са получени вследствие притискане, удряне
и триене на деформираните части на автомобила по предната част на пострадалия,
в областта на гърдите, корема. Изводът
е категоричен, че получаването на внезапно спиране на сърцето се дължи на
уврежданията, получени вследствие травмата на гръдния кош. Експертът изтъква, че пострадалият е бил на 77 години със заболяване на
сърдечно-съдовата система (хипертонична болест и кардиосклероза), на черния дроб, на белите дробове (с хронична обструктивна
бронхобелодробна болест /ХОББ/). Т.е. ако същите травми са
били причинени на
млад човек, без тези заболявания, той не би получил настъпилите в случая усложнения и внезапно спиране на сърцето.
Св. З.- внучка на първоначалната ищца и дъщеря на С.Д.- дава показания, че е живяла в дома на баба си в гр.Ямбол през учебната 2009/2010 г. Тогава баба й е живеела на семейни начала с Г. С.. Двамата са се грижили там за свидетелката. След това са живели в с.Симеоново, а впоследствие -в дома на Г. в с.Асеново. Посещавали са заедно жилището в гр.Ямбол, където са се срещали с внучката. Г. е водел с автомобила си баба й на лекар, водел я е на срещи с негови приятели. Помагал й е да взима лекарствата си, тъй като се е случвало тя да ги забравя. Посещавали са заедно семейни мероприятия- сватбата на другата й внучка, балове на роднини. Ищцата не е била финансово зависима от съжителя си, но са имали общо домакинство, с общи финансови средства. След ПТП е била в спешното отделение на болницата при пострадалия- силно притеснена, плачела е. След смъртта на Г., ищцата е останала сама и впоследствие е настанена в дом за стари хора, тъй като близките й не са могли да се грижат за нея. Според свидетелката здравословното състояние на баба й след смъртта на съжителя й се е влошило, както и емоционално-психическото й състояние. Оплаквала се е от самота. Ограничили са се социалните й контакти, излизала е само до магазина. Погребението на починалия е организирано от сина му.
С Претенция от 25.04.20198 г. от ищцата,
представлявана от адвокат Ц.С. и адв.Д.С.,
адресирана до ответната компания, е поискано изплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на смъртта на съжителя й в резултат от ПТП, в размер
на 200 000
лв. по посочена банкова сметка ***. С.. В Допълнителна молба от 20.09.2019 г. ищцата е описала приложени допълнителни документи, поискани от
застрахователя, който не се е произнесъл по претенцията.
От препис-извлечение
от Акт за смърт от 06.12.2019 г. на Кметство - село Болярско, община „Тунджа“ се установява, че ищцата
И.Й.Г. е починала на 05.12.2019 г. Съгласно
Удостоверение за наследници № 9864/17.12.2019 г. на Община Ямбол, нейни
наследници са децата й С.И.Д. *** и Ж.И.Ж. от гр.София.
Въз основа
на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
прекият иск по чл. 432 от КЗ на увредения срещу застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно тази разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Искът е
допустим. Ответникът не се е произнесъл по предявената пред него претенция за
застрахователно обезщетение.
С Постановление № 5/24.ХІ.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на
обезщетение на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия
при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Съдът се е мотивирал със
съдържанието на съществувалите между тях житейски отношения, които са напълно
сходни с отношенията между съпрузи и е справедливо, при установени действително
претърпени вреди, такива лица също да могат да получат обезщетение.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС (с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в Постановление №
4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени), се изтъква, че най-близките
на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е
логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 ЗЗД.
В случая ищцата е твърдяла, че е
съжителствала на съпружески начала с починалия от ПТП и е претърпяла
неимуществени вреди. Съдът намира, че по делото е установена твърдяната близка
връзка между тези лица. Няма пречка да бъдат кредитирани показанията на св.З.,
преценени по критериите на чл. 172 от ГПК, доколкото не противоречат на данните
по делото. Тя сочи като очевидец, че баба й е живяла в едно домакинство с Г. С..
През годините от 2009 г. до смъртта му са живели в различни населени места, но
заедно. Т.е. ищцата има право на обезщетение за вреди от деликт. Същевременно
се установи настъпването на такива. Същите са в рамките на обичайните вреди,
описани в цитираното ППВС.
В случая съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента
и застрахователя е безспорно, както и осъществяването на ПТП с участието на
застрахования автомобил.
По
отношение на противоправното и виновно поведение на водача на автомобила, същото
е установено от заключението на автотехническата експертиза. Вещото лице автоексперт е основало изводите си и
на лични наблюдения при огледа на ПТП. Заключението не е оспорено и като
компетентно и обективно следва да бъде кредитирано. От него се установява, че
водачът на МПС е извършил действия, с които е нарушил разпоредбата на чл. 42
ал.2 т.2 от Закона за движение по пътищата, съгласно която водачът, който който изпреварва, е длъжен когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. Следователно поведението е противоправно. Вината
на дееца се презюмира на осн. чл. 45 ал.2 от ЗЗД. Презумпцията не беше оборена.
С оглед на това фактическият състав на деликта е налице.
Спорен е
твърдения в исковата молба факт, че смъртта на пострадалия водач на другия
автомобил е в причинна връзка с ПТП. Фактът се установи категорично от
заключението на вещото лице по медицинската експертиза. В него се изтъква, че
уврежданията на лицето от ПТП са довели до смъртта му, както предвид тяхната
тежест, така и с оглед на възрастта и здравословното състояние на пострадалия,
който е бил с редица хронични заболявания. Вещото лице обосновава извода си с
обстоятелството, че при напредналата възраст на лицето, усложненията от тежките
травматични увреждания, въпреки хирургичната намеса и предприетите
реанимационни мерки, закономерно са довели до спиране на сърцето.
За определяне на размера на обезщетението, дължимо от ответника за
неимуществените вреди, следва да се вземат предвид критериите, приети в задължителната за съдилищата съдебна практика.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. и приемащите го за актуално, постановени по реда
на чл. 290 от ГПК, решения на ВКС (Решение № 16 от 06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г.,
т. к., ІІ т. о.), справедливостта
като критерий за определяне на размера на обезщетението при деликт съгласно чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства. При определяне на справедливо обезщетение за понесени неимуществени
вреди при причиняване на смърт, от
значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Т.е. съдът следва да прецени обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения. В Решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС е прието, че обезщетението е онзи точен паричен еквивалент не само на болките
и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите. Критерият за справедливост е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура (индиция за които са лимитите на застрахователно покритие, установени с ПЗР на КЗ) и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава.
В конкретния случай към датата на
ПТП починалият е бил на 76 г., а ищцата- на почти 73 г. При тази възраст
двамата са се нуждаели от близък човек до себе си, опора в живота, ежедневна душевна
и физическа подкрепа. Посоченият в ППВС критерий-общественото положение на
пострадалия- в случая се определя от обстоятелството, че се касае за лице в пенсионна
възраст. Т.е. касае се за невисок социален статус. Макар починалият да е бил в
напреднала възраст, ищцата го е загубила внезапно, принудително. Била е изненадана,
разстроена. Самите негативни преживявания, както се посочи, са в кръга на
обичайните. Ищцата се е чувствала самотна. Загубила е и социалните си контакти,
осигурявани от починалия. Променил се е обичайният й начин на живот. Показанията
на свидетелката не са оспорени относно факта, че баба й е била настанена в дом
за стари хора, тъй като близките й не са могли да й осигурят грижите, които е
получавала преди. По делото няма данни, кога е била настанена, нито медицински
документи относно здравословното й състояние, както и за конкретните причини за
смъртта й. Не са събрани и други гласни доказателства. Няма данни, какво е било
отношението на ищцата към новият и дом, как се е отразил на емоционалното й
състояние. Все пак е налице една индиция, че промяната в начина й на живот,
свързана със смъртта на съжителя, има значение за настъпилия много скоро след
нея завършек на житейския й път.
Изхождайки от тези конкретни обстоятелства съдът счита, че предвид продължителността
и интензитета на болките и страданията, както и икономическите условия в
страната, размерът на обезщетението следва да се определи на сумата от 80000
лв., за която сума искът следва да бъде уважен, като се присъди на
правоприемниците – наследници по закон- по ½ от сумата или по
40 000 лв. За разликата до претендирания размер искът им следва да се
отхвърли.
По отношение на твърдението в отговора на исковата молба, че пострадалият е
допринесъл за увреждането, съдът приема следното:
В съдебната практика се приема, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
По делото няма преки доказателства, дали лицето е ползвало предпазен колан.
В случая е меродавен изводът на вещото лице по медицинсктаа експертиза, че е
възможно телесните увреждания да възникнат и при ползване на предпазен колан,
както и че не са налице такива увреждания, които биха
се получили, ако е липсвал такъв. Поради това ЯОС счита, че възражението на
застрахователното дружество за съпричиняване на вредите е недоказано и
неоснователно.
С оглед на основателността на главния иск е основателна и претенцията за законна лихва, уредена в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ (съгласно нормата застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, вкл. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице). Съгласно специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 КЗ, лихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение по договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се дължи след изтичане на по-ранната от следните две дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по КЗ и изтичането на срока по КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на КЗ. Съгласно чл. 496 ал.1, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая няма данни по делото дали и кога ищцата е представила всички доказателства по КЗ на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Следователно застрахователят не дължи лихва от датата в първата хипотеза на чл. 497 ал.1- на която изтича срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по КЗ, а ще дължи лихвата от датата по втората хипотеза- след изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал.1 КЗ, изтичащ на 25.07.2019 г.
При този изход от делото искането на ищеца за разноските е основателно и
следва да се уважи, съразмерно на уважената част от иска, а искането на
ответника -съразмерно на отхвърлената част от иска. На първоначалната ищца не са
дължими суми за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 38
ал.1, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално
затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист, а съгласно ал.2, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. По делото е представено адвокатско пълномощно от ищцата, в което не е
отбелязано, че адвокатът оказва безплатно правна защита (съобразно чл.38, ал.1,
т.1 от ЗА). Не е представен договор
за правна помощ. В представените пълномощни от новоконституираните ищци е
вписан чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, но по делото не е установено тези лица да имат
качеството на материално затруднени или някое от останалите изброени в ал.1 качества.
Поради това не се дължи възнаграждение по този законов ред. Основателно е
възражението на ищцовата страна, че ответникът не е представил договор за
правна защита, от който да е виден размерът на договореното адвокатско
възнаграждение, а от представеното банково извлечение не се установява по кой
договор се заплаща възнаграждение (записано е само хонорар за 01.2020 г.). Поради
това на ответника не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение.
Следва на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът да заплати държавна такса за
иска.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД-гр.София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Черни връх" №
51Д, да заплати
на С.И.Д. ***,
ЕГН ********** и Ж.И.Ж. ***, ЕГН
********** по 40 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетение за причинените
на майка им И.Й.Г. неимуществени вреди в резултат на
настъпило на 11.04.2019
г. пътнотранспортно произшествие, принило смъртта на Г. И. С., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 26.07.2019 г. до окончателното `и изплащане и направените по
делото разноски в размер на 116 лв., а исковете за разликата над 40 000 лв. до 100 000
лв. за всеки от ищците–частичен иск от общо 400 000 лв., както и искането
за законна лихва за периода от 25.04.2019 г. до 25.07.2019 г. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
Решението е
постановено при участието на трето лице –помагач на ответника К.М.Т. ***, ЕГН **********.
ОСЪЖДА С.И.Д. ***, ЕГН **********
и Ж.И.Ж. ***, ЕГН ********** да заплатят
на ЗК „Лев инс” АД-гр.София направените
по делото разноски в размер на 255 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД-гр.София да заплати държавна такса в
размер на 3200 лв..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред БАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: