№ 48
гр. Габрово, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Славена Койчева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Людм. Хр. Р.
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224200600089 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата Ц.С.П.. чрез
нейния защитник адв. Ж. Д. от АК- Хасково срещу Присъда №12 от
14.03.2022г. постановена по НОХД № 20/2021г. на РС-Севлиево.
С горната присъда РС-Севлиево е признал подсъдимата П. за виновна
в това, че на 02.12.2020 г., около 14:10часа, в гр.Севлиево, на ул.“***“ в
посока с. ***, община Севлиево, управлявала моторно превозно средство- лек
автомобил марка "***", модел "***" с № на рамата № ***, като си служила в
регистрационни табели с ДК № ***, издадени за друго МПС, а именно- за лек
автомобил марка "***", модел ***, регистрирано на 04.05.2000г с № на рама
*** на името на Ц.С.П.., с което е извършила престъпление, за което на осн.
чл.345, ал.1, предложение първо от НК, съдът й наложил наказание глоба в
полза на държавата в размер на 500.00 / петстотин / лева.
Със същата присъда подсъдимата П. е призната за виновена в това ,че
по същото време и на същото място, управлявала МПС – лек автомобил марка
"***", модел "***" с № на рамата № ***, което не е регистрирано по
надлежния ред, предвиден в Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
1
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, с
което е извнършила пресъпление, за което на основание чл.345, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК й е наложено наказание глоба в полза на държавата в размер на
500.00 / петстотин / лева.
На осн.чл.23, ал.1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът е
определил на подсъдимата Ц.С.П.. едно общо наказание глоба в полза на
държавата в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
На подсъдимата са възложени направените по делото разноски.
В законният срок присъдата е обжалвана от адв. Ж. Д. в качеството й на
защитник на подсъдимата Ц.П., като незаконосъобразна. Защитникът счита,
че деянието, за което е осъдена П. не съставлява престъпление на основание
чл.9, ал.2 НК. Счита, че деянието, за което е осъдена подзащитната й във
втората част на присъдата, може да бъде квалифицирано като
административно нарушение. Прави се искане обжалваната присъда да бъде
отменена и подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 НК и на осн. чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, да й се наложи административно наказание глоба в размер
на 200лв. Прави се искане и подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.345, ал.1, предл.1 НК, както и
присъдата да бъде отменена в частта, с която на осн.23, ал.1 от НК й е
наложено едно общо наказание- глоба в размер на 500лв.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подсъдимата
поддържа жалбата.
Адв. Ж. Д. също поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата.
Споделя мотивите на обжалваната присъда и моли същата да бъде
потвърдена.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК , намира за установено
следното:
2
Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при
изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на
процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е
необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като
правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата
инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена
преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни
изводи по фактите. Правилно първоинстанционният съд е приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Ц.П., правоспособен водач на МПС, от гр.Севлиево,
притежава лек автомобил марка "***", модел ***, регистрирано на
04.05.2000г на нейно име, с рама № ***, което било с издадени
регистрационни табели с ДК № ***.
Свидетелката П.Ц.В. притежавала лек автомобил марка „***", модел
„***" с № на рама ***, на който на 06.12.2018 година била прекратена
регистрацията по нейно искане. Цветът на колата бил светло сив. На
неустановена дата свидетелката П.В. продала автомобила на съпруга на
подсъдимата П. П., като при продажбата той вече бил с прекратена
регистрация и без табели.
На 02.12.2020 година около 14:10 часа подсъдимата П. управлявала по
ул. „***" в гр. Севлиево автомобила „***", модел „***"/ който бил с
прекратена регистрация/. На автомобила били поставени регистрационните
табели с ДК № ***, които били издадени за друго моторно превозно средство,
а именно за автомобила, собственост на подсъдимата марка „***", модел ***
с номер на рама ***.
По същото време свидетелите Л.Л. и М.М. служители на РУ-Севлиево,
били назначени в наряд и изпълнявали задълженията си по патрулно - постова
дейност на територията на гр. Севлиево. Около 14:00 часа същите спрели за
проверка автомобила, управляван от подсъдимата. По време на същата
двамата констатирали, че управляваното от П. моторно превозно средство не
било регистрирано по надлежния ред, както и че на него били поставени
регистрационни табели с ДК № ***, издадени за друго моторно превозно
3
средство, а именно за притежавания от подсъдимата лек автомобил марка
***", модел *** с номер на рама ***, като по този начин същата си служила с
тях.
При проведена беседа между свидетелите и подсъдимата последната
заявила, че знае за това, че табелите са на друг автомобил.
За констатираните обстоятелства бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 228386 и бил извършен оглед на
местопроизшествието, поставил началото на настоящото производство.
В обясненията си пред РС-Севлиево, подсъдимата отрича да е знаела, че
съпругът и е преместил табелите от нейния автомобил на автомобила, който
е управлявала на инкриминираната дата. Обяснява, че семейният автомобил
марка „***" бил повреден и поради това не го ползвали, а с автомобила, който
П. управлявала на 02.12.2020 година, същата ходела на работа.
По делото няма спор по фактите и по тяхното установяване в
съответствие с правилата на доказване. Фактическата обстановка се
установява по безспорен и положителен начин от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е изградил
фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност , на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил
задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези
визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на
процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на
доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика.
Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен анализ
от първоинстанционния съд, като подробен и законосъобразен и счита ,че не
следва да го преповтаря.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
събраните по делото доказателства са непротиворечиви и е достигнал до
единственият възможен и правно обоснован извод, че подсъдимата П., както
от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е
осъществил състава на престъплението по чл.345, ал.1 от НК, като на
02.12.2020 г., около 14:10часа, в гр.Севлиево, на ул.“***“ в посока с. ***,
община Севлиево, управлявала моторно превозно средство- лек автомобил
марка "***", модел "***" с № на рамата № ***, като си служила в
4
регистрационни табели с ДК № ***, издадени за друго МПС, а именно- за лек
автомобил марка "***", модел ***, регистрирано на 04.05.2000г с № на рама
*** на името на Ц.С.П...
Възражението на подсъдимата П., направено пред първоинстанционния
съд, а също и пред настоящата инстанция от нейния защитник адв. Д., че не е
знаела за замяната на табелите е несъстоятелно. Защитната теза на
подсъдимата се опровергава от всички събрани по делото
доказателства.Същата е шофьор от дълги години.Знаела е, че в семейството е
закупен автомобил, който не е регистриран по надлежния ред и е без
регистрационни номера и ,че на инкриминираната дата , а и през
неопределено време преди това е управлявала именно този автомобил. От
справка на Началник сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Габрово се
установява, че на номер на рама *** отговаря МПС с per. № ***, марка ***,
модел ***, цвят сив, и че регистрацията на автомобила била прекратена на
06.12.2018 година. Според справката на per. № *** отговаря автомобил марка
***, *** с рама № ***, цвят светло син, собственост на Ц.П. от 04.05.2000
година, когато същият е бил регистриран. Касае се за автомобили, които са от
една марка, но различен модел и цвят. Подсъдимата като шофьор с
дългогодишен опит не е можело да бъде въведена в заблуждение относно
това, кой автомобил управлява.
При определяне вида и размера на наложеното наказание за
извършеното от подсъдимата престъпление по 345, ал.1 от НК, решаващият
съд е отчел превес на смекчаващи вината обстоятелства, а именно- липсата на
предишни осъждания на подсъдимата и съдействието й за разкриване на
обективната истина в пълнота. Като такава следва да бъде отчетено и
сравнително ниската степен на обществена опасност на конкретното
престъпление. Като отегчаващи вината обстоятелства правилно
първоинстанционния съд е отчел наличието на данни по делото, че
подсъдимата неведнъж е управлявала автомобила до момента на проверката,
като се е придвижвала с него до работното си място. Въззивният съд счита ,че
РС-Севлиево е приложил правилно материалния закон, като е наложил на
подсъдимата по-лекото от алтернативно предвидените наказания, а именно
глоба в размер на 500.00 лева. Същото съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца.
5
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен и положителен
начин, че подсъдимата П., както от обективна, така и от субективна страна
при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по
чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК като и управлявала МПС – лек автомобил
марка "***", модел "***" с № на рамата № ***, което не е регистрирано по
надлежния ред, предвиден в Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС.
По отношение на това деяние отново не е налице спор по фактите по
отношение на осъществяване на деянието от обективна страна. Същото е
доказано по безспорен начин и от субективна страна.От събраните гласни и
писмени доказателства е ясно, че процесният автомобил е бил с прекратена
регистрация. Подсъдимата П. е знаела още при закупуване на автомобила, че
същият не е надлежно регистриран и въпреки това ежедневно го е
управлявала. Същата е съзнавала противоправността на поведението си и е
искала настъпването на общественоопасните последици.
Основното възражение по отношение на това деяние е ,че деянието на
подсъдимата не съставлява престъпление, а административно нарушение и от
там искането същата да бъде призната за невиновна и оправдана по
обвинението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като и бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Безспорно в съставите на чл.345, ал.2 от НК и чл.175, ал.3 от ЗДвП едно
и също деяние едновременно се третира, като престъпление и като
административно нарушение. В закона липсват критерии установяващи
основанията за разграничаване на престъплението от административното
нарушение, поради което съдът на база степента на обществена опасност на
конкретното деяние следва да направи разграничението.Престъплението в
което е обвинена подсъдимата е формално, не се изисква настъпването на
конкретни вредни последици. Обект на обществените отношения засегнати от
конкретното деяние е този свързан с безопасността на транспорта.
Автомобилът управляван от подсъдимата е бил снет от регистрация и
продаден от сем.В., за да се ползва за части. Следователно същият не е бил
преминал технически преглед и не е отговарял на изискванията за
6
безопасност. Подсъдимата е съзнавала това обстоятелство, лично е
присъствала при огледа на автомобила, преди да го закупи, като в
последствие системно го е управлявала, пътувайки със св.М.Г. до работното и
място. Подсъдимата си е позволила да управлява превозно средство, снето от
отчет в КАТ две години преди инкриминираната дата, което не е знаела дали
е технически изправно / превозното средство не е преминало технически
преглед за проверка на техническата му изправност, както изисква чл.15, ал.6
от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на МПС и ремаркета/. Съгласно чл.32, ал.1, т.4 от
същата наредба, за да се допусне възстановяване на регистрацията на МПС е
необходимо задължително същото да е преминало технически преглед ако не
притежава документ, че е технически изправно. Съгласно преходните и
заключителните разпоредби на наредбата , задължително се изисква при
възстановяване на регистрацията да се представи документ за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Въззивният съд счита, че
управлявайки превозно средство, което не е регистрирано по
законоустановения ред, като не му е възстановена прекратената преди повече
от две години регистрация в КАТ и при липсата на гаранции, че същото е
технически изправно е застрашила живота и здравето на останалите
участници в движението по пътищата.
По изложените съображения, настоящият въззивен състав намира, че
деянието на подсъдимата е със завишена степен на обществена опасност и
подсъдимата следва да носи отговорност по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното наказание за
извършеното престъпление от П., решаващият съд е съобразил изложените
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства за извършеното от
подсъдимата престъпление по чл.345, ал.1 от НК, които са единични и
правилно и законосъобразно и е наложил наказание глоба в размер на 500.00
лева.
РС- Севлиево е приложил правилно материалния закон, като е
определил на подсъдимата П. едно общо наказание за изтърпяване – глоба в
размер на 500.00 лева.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
7
съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №12 от 14.03.2022г., постановена по
НОХД № 20 по описа за 2021г. на РС-Севлиево , на осн. чл.338 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8