Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София 11.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на осемнадесети юни

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                                 и в присъствието на

прокурора Чавдар Ангелов                              като разгледа докладваното от

съдията Алексиева                                                   гр. дело № 2352 по описа

на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от С.В.С. срещу П. на Р.Б., с която е предявил обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ .

Ищецът твърди, че срещу него е било образувано досъдебно производство с постановление на СГП от 24.11.2011 г., пр. пр. № 11369/2011 г. по описа на СГП за престъпления по чл. 321, ал.3, пр.2, вр. ал.1 и ал.2 от НК и по чл.214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.3 от НК. Поддържа се, че с постановление от 07.12.2011 г. ищецът е привлечен в качеството си на обвиняем по досъдебно производство № 276/2011 г. по опис на СДВР, пр. пр. № 11369/2011 г., по описа на СГП за деяния, които са квалифицирани, както следва: престъпление по чл. 214, ал.2 т.2, вр. ал. 1 вр.чл.213а, ал.3, т.2 НК по чл. 213а, ал.2 т.1, вр. ал.1 от НК, чл. 213а, ал.2 т.1 и т.4, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, по чл.213а, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК, както и за престъпления по чл. 339, ал.2, пр.1, алт. 1 от НК, а в открито съдебно заседание, с определение от 09.12.2011 г. по НОХД №5977/2011г. съдът е наложил на ищеца за неотклонение „задържане под стража”, която подлежи на незабавно изпълнение. Задържането на ищеца е продължило четири месеца и петнадесет дни до 08.05.2012 г. когато е представено платежно нареждане за внесена гаранция в размер на 10 000 лв., определена с Определение от 26.04.2012 г. по в.н.ч.д. № 403/2012 г. по описа на САС, с което е изменена мярката на ищеца от задържане в парична гаранция. Поддържа се, че на 05.11.2012 г. в СГС е внесен обвинителен акт по ДП № 276/2011 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 11369/2011 г. по описа на СГП, въз основа на което е образувано НОХД № 5259/2012 г. по описа на СГС, като с разпореждане от 13.11.2012 г. на съдия-докладчик делото е прекратено и върнато на СГП за отстраняване на процесуални нарушения на фаза досъдебно производство на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал.2, т. 3 от НПК. Твърди се, че на 04.06.2013 г. с прокурорско постановление ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 214, ал.2, т.2, вр. чл. 213а, ал.3, т.3 от НК; по чл. 213а, ал.2, т. 1, вр. ал.1 от НК; по чл. 213а, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК; по чл. 213а, ал.1 от НК и по чл. 339, ал.1, пр.2, алт. 4 от НК, като на 14.01.2014 г. делото е внесено в СпНС и е образувано НОХД № 131/2014 г., като обвинителният акт е изготвен от прокурор от СГП. Съдебното производство отново е прекратено и върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че с постановление от 20.11.2014 г. на СП, пр.пр. № 26/2014 г., е прекратено частично наказателното производство по ДП №ЗМ-276/2011г., по описа на СДВР и материалите по ДП №ЗМ-276/2011г. по описа на СДВР, пр. пр. №11369/2011 г. по опис на СГП (НОХД №5259/2012г. по описа на СГС), пр. пр. №26/2014г., по описа на СП (НОХД №131/2014 г. по описа на СпНС) са изпратени на Софийска районна прокуратура с оглед на обвиненията по останалите пунктове, по компетентност. Това постановление е влязло в сила на 29.01.2015 г.

Твърди се, че с постановление от 20.02.2015 г. СРП прекратява досъдебното производство № 276/2011 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 57184/2014 г. по описа на СРП досежно С.С. за престъпление по чл.213а, ал.2, т. 1, вр. ал.1 от НК, престъпление по чл.213а, ал.2, т. 1, вр. ал.1 от НК, престъпление по чл. 213а, ал.1 от НК, престъпление по чл.339, ал.1, пр.2, алт.4 от НК. Поддържа се, че определението за прекратяване е  влязло в сила на 07.11.2016 г.

Поддържа се, че през времето на „задържане под стража” здравословното състояние на ищеца се е влошило-получил възпаления на синусите причинено от занижената хигиена и замърсената среда в мястото за изпълнение на процесуалната мярка за принуда, а именно „задържане под стража”. Ищецът имал остри синдроми, изразяващи се в силни болки в областта на горната челюст, които ирадират към слепоочието и главата, изхвърляне на гноен секрет и кръв от устата и носа. Твърди се, че ищецът най-тежко и болезнено преживял невъзможността за свободен и емоционално спокоен контакт с 11 годишната си дъщеря В.С. и Л.И.-майка на дъщеря му. Вследствие на задържането му под стража ищецът не е имал възможност да осъществява нормален контакт и общуване с дъщеря си.

Твърди се, че общата продължителност на цялото наказателно преследване срещу С.В.С. възлиза на 4 години и 11 месеца и 16 дни, от който 4 месеца и 15 дни същия е бил задържан под стража, като през всичките тези години ищецът е бил подложен на огромен стрес и напрежение, изразяващ се от една страна в налагане на най - тежката мярка-задържане под стража, изменена след това в парична гаранция. Ищецът е бил стресиран допълнително с извършено претърсване и изземване на вещи от личното му жилище. Твърди се, че в резултат на незаконно предявеното обвинение за извършено престъпление, ищецът е изпаднал в едно продължително стресово състояние, свързано със силно негативни психически преживявания, с трайна продължителност, претърпял сериозни и многобройни болки и страдания от преживяното и от създаденото силно негативно отношение сред близки, познати, колеги, бизнес партньори, както и сред цялата общественост. Ищецът бил сериозно дискредитиран и злепоставен пред последните, което е повлияло на психическото му равновесие, на самочувствието му в обществото, както и това на семейството му. И към момента, в продължение на повече от 1 година страда от хронични нарушения на съня, вследствие на огромния стрес и безпокойство, причинени от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение. Непрестанният стрес и депресията неминуемо са се отразили и на общото му физическо и здравословно състояние. Поддържа се, че и до ден днешен, макар и вече оправдан, ищецът продължава да изпитва крайно неудобство и безпокойство когато посещава или се придвижва на обществени места, дори когато пазарува в хранителен магазин, като не спира да има усещането, че хората го гледат укорително и го сочат с пръст.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща претърпените от него неимуществени вреди, в следствие на повдигнатото срещу него незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 07.12.2011 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.НА Р..Б.на 14.03.2018 г.

В законоустановения едномесечен срок на 11.04.2018 г. е постъпил отговор от ответника.

Оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Твърди, че не са ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка за търпяните вреди. Алтернативно оспорва предявения иск като недоказан по размер и силно завишен, неотговарящ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в Р.Б. и трайната съдебна практика по аналогични случаи. Прави възражение за началната дата за законната лихва върху обезщетението с твърдението, че лихва се дължи от 07.11.2016 г.-датата на която е влязъл в сила прокурорският акт, с който е прекратено наказателното производство.

         В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Подробни съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

         Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съображения излага в представените по делото писмени бележки.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         От приобщената към доказателствата по делото пр.пр.№ 57184/2014 г. по описа на СРП, се установява, че срещу ищеца и с постановление на СГП от 24.11.2011 г. по пр. пр.№ 11369/2011 г. по описа на СГП, е образувано досъдебно производство № ЗМ 276/11 г. по описа на СДВР за престъпления по чл. 321, ал.3, пр.2, вр. ал.1 и ал.2 от НК и по чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.3 от НК.

С постановление от 07.12.2011 г. ищецът е привлечен в качеството си на обвиняем по досъдебното производство за престъпления по чл. 214, ал.2 т.2, вр. ал. 1 вр.чл.213а, ал.3, т.2 НК по чл. 213а, ал.2 т.1, вр. ал.1 от НК, чл. 213а, ал.2 т.1 и т.4, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, по чл.213а, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК, както и за престъпления по чл. 339, ал.2, пр.1, алт.1 от НК.

На 06.12.2011 г. в дома на ищеца е извършено претърсване и изземване.

Със заповед от 06.12.2011 г. за задържане на лице, ищецът е задържан за срок до 24 часа.

С постановление от 07.12.2011 г. на Зам.градски прокурор на СГП ищецът е задържан под стража за срок до 72 часа, с протоколно определение от открито съдебно заседание от 09.12.2011 г. по НОХД № 5977/2011 г. по описа на СГС, НО, 29 състав, съдът е взел спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража”, потвърдена с протоколно определение от 15.12.2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, ВНЧД № 1273/2011 г. С протоколно определение от 29.03.2012 г. по НЧД №1391/2012 г. по описа на СГС, НК, 19-ти състав, искането на ищеца за изменение на мярката му за неотклонение е оставено без уважение. Това определение е потвърдено с определение от 05.04.2012 г., постановено по ВНЧД № 317/2012 г. на САС, НО. С последващо определение от 23.04.2012 г., постановено по НЧД №1855/2012г., НО, 30-ти състав е оставена без уважение молбата на ищеца по реда на чл. 65, ал. 1 от НПК за изменение на мярката за неотклонение. С определение от 26.04.2012г. по ВНЧД №403/2012 г. по опис на САС е изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража” в „парична гаранция” в размер на 10 000 лева. На 08.05.2012 г. е представено платежно нареждане за внесена гаранция в размер на 10 000 лв.

Т.е. в периода от 06.12.2011 г. до 08.05.2012 г. ищецът е бил задържан.

На 29.03.2012 г. с постановление по досъдебно производство № ЗМ 276/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 11369/2011 г., по описа на СГП, ищецът е привлечен като обвиняем по чл. 214, ал. 2, вр. чл. 213а, ал. 3, т.2 от НК, за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т.1, вр. ал. 1 от НК, престъпление по чл. 213а, ал.2, т.1 и т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, престъпление по чл. 231а, ал.1 от НК и престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

С постановление от 18.07.2012 г. е прекратено частично наказателното производство срещу ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1 НК.

На 05.11.2012 г. въз основа, на който е образувано НОХД № 5259/2012 г. по опис на СГС, 12 състав, съдебното производство по което е прекратено с разпореждане № 6651от 13.11.2012 г. на съдия- докладчик и делото на СГП за отстраняване на процесуални нарушения на фаза досъдебно производство.

На 04.06.2013 г. с прокурорско постановление С.С. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 214, ал.2, т.2, вр. чл. 213а, ал.3, т.3 от НК; по чл. 213а, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК; по чл. 213а, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК; по чл. 213а, ал.1 от НК и по чл. 339, ал.1, пр.2, алт. 4 от НК.

На 14.01.2014 г. делото е внесено в СпНС и е образувано НОХД № 131/2014 г., като обвинителният акт е изготвен от прокурор от СГП. С разпореждане от 22.01.2014 г., влязло в сила на 13.02.2014 г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато на Специализирана прокуратура за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

С постановление от 20.11.2014 г. на СП по пр. пр. № 26/2014 г. е прекратено частично наказателното производство по ДП № ЗМ-276/2011 г. по описа на СДВР и материалите са изпратени по компетентност на Софийска районна прокуратура с оглед на обвиненията по останалите пунктове. Постановлението е потвърдено с определение на СпНС от 12.01.2015 г. по ч.н.д. №12/2015 г., определението е влязло в законна сила на 29.01.2015 г.

С постановление от 20.02.2015 г. СРП прекратява досъдебно производство № 276/2011 г. по опис на СДВР, пр. пр. 57184/2014 г., по опис на СРП по отношение на ищеца и за повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.213а, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК, престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК, престъпление по чл. 213а, ал.1 от НК, престъпление по чл.339, ал.1, пр. ал.2, т.4 от НК.

Ищецът е обжалвал постановлението и е поискал изменение на основанието за прекратяване на досъдебното производство. С определение от 17.05.2015 г. по н. ч. д. № 3790/2015 г., по опис на СРС жалбата е оставена без разглеждане, потвърдено с определение № 3631 от 07.11.2016 г., постановено по в.ч.н.д. № 203/16 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав. Определението е окончателно, поради което и постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 07.11.2016 г.

Съдът не кредитира представените с исковата молба писмени доказателства, представляващи становище от д-р Ж.К.Д.от 22.03.2012 г. и препоръки за активно терапевтично лечение от 15.03.2012 г., тъй като същите са изготвени по молба на процесуалния представител на ищеца и по делото не са ангажирани други писмени доказателства-медицинска документация, включително от СБАЛ за лишените от свобода, удостоверяващи по обективен начин, че действително и по време на задържането на ищеца под стража същият е имал остри синдроми, изразяващи се в силни болки в областта на горната челюст, изхвърляне на гноен секрет и кръв от устата и носа, както и че е проведено лечение.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите Л.В. И. и Г.И.И..

Свидетелката И. установява, че живее във фактическо съжителство с ищеца. Установява, че на шести декември ищецът бил арестуван показно близо до НДК, на моста. Било много студено, но въпреки това той бил проснат на земята близо два часа. Бил извикан бус с полицаи, с телевизия. Ищецът преживял голям стрес и емоционалното му състояние станало много нестабилно. Задържането на ищеца продължило близо 5 месеца. Свидетелката го посещавала в ареста всяка седмица, понякога и по два пъти в седмицата. Състоянието му било недобро-унил, блед. Нито физическото, нито психическото състояние на ищеца били добри. Към този момент дъщерята на ищеца била на 11 години. Свидетелката криела от нея къде се намира баща й. Ищецът е много контактен човек, с голямо чувство за хумор, с много познати хора в обществото, но това задържане му се отразило много зле. От него се отдръпнали много хора и приятели, мислейки че той е такъв, какъвто бил представен по вестниците-престъпник, организатор на група, изнудвач.

Свидетелят Г.И.И. установява, че познава С. от около 15 години и знае за воденото наказателно дело срещу него. Няколкократно ходил на посещения докато бил в ареста. Състоянието му било изключително тежко. Бил умислен, мълчалив, не говорел с почти никой, стресиран, депресиран. Свидетелят познава част от приятелите му и когато го задържали почти всички се отдръпнали от него, хората от приятелския му кръг. Познавам семейството му и съпругата и дъщерята. След образуването на наказателното производство нищо не беше, както преди в семейството му. Знае, че ищецът имал здравословни проблеми в ареста. Доколкото си спомня споменал, че има дископатия.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Предявеният против П. на РБ иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.

Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при незаконно обвинение в извършване на престъпление.

При това положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:

На първо място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е установено в настоящия процес.

Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.

П.НА Р..Б.е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.

На второ място ищецът следва да докаже факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в извършване на тежки умишлени престъпления, за което наказателното производство е прекратено на 07.11.2016 г. с Постановление от 20.02.2015 г.

Този факт също е налице и се установява безспорно с представените с исковата молба писмени доказателства, включително и с приобщената към доказателствата по делото пр.пр. № 57184/2014 г. по описа на СРП.

От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което наказателното производство е прекратено, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение.

В случая безспорно се установява, че ищецът е бил задържан на 06.12.2011 г. за срок до 24 часа, впоследствие с постановление на прокурор от 07.12.2011 г. в срок до 72 часа, а с определение на съда му е взета постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, като с внасянето на определената му парична гаранция, в която е била изменена мярката задържане под стража, ищецът е освободен на 08.05.2012 г. Т.е. същият е бил задържан за период от пет месеца и два дни, през които период свидетелите установяват, че е бил изключително зле както физически, така и психически. За този период от време ищецът следва да бъде обезщетен, като поради недоказаност на твърденията за влошено здравословно състояние, изразяващо се в изхвърляне на гноен секрет, кръв от устата и носа, за тези твърдения като недоказани на ищеца не се присъжда обезщетение. На първо място същият не ги доказа с представените писмени доказателства, които според настоящия състав не са годни да докажат тези твърдения, а и не следващо място събраните доказателства, относно здравословното състояние на ищеца по време на задържането му са противоречиви, доколкото свидетелят И. свидетелства за влошено здравословно състояние, касаещо дископатия.

С ангажираните гласни доказателства ищецът установи фактът на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, преживения непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени социални контакти. Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по силата закона, поради което установяването на този факт е в доказателствена тежест на ищеца.

Ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване претърпени от него неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение.

На последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди-неимуществени и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.

Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.

Съобразно утвърдената практика на ВКС, в понятието "неимуществени вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време.

Софийски градски съд намира, че предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 10 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпения от ищеца стрес.

От неоснователното обвиняване в извършване на тежки умишлени престъпления, ищецът и в периода от 06.12.2011 г. до 07.11.2016 г. е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатите обвинения и страха от осъждане. Безспорно е, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи.

При определяне на горния размер съдът съобразява неудобствата причинени на ищеца от взетата спрямо него мярка за неотклонение, посочена по-горе, като за целият този период от време, за неудобствата и дискомфорта, и ограниченията създадени с взетата спрямо него мярка за неотклонение, същият следва да бъде обезщетен.

С ангажираните по делото доказателства ищецът не доказа да е търпял вреди значително по-големи като интензитет, които поначало всеки индивид търпи в подобна ситуация.

При определяне на горния размер на обезщетението съдът съобразява обстоятелството, че срещу ищеца е налице и друго висящо наказателно производство, по което е бил задържан под стража в периода от 28.02.2014 г. до 01.03.2014 г.

С оглед на горното Софийски градски съд намира, че предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 10 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпените от ищеца морални вреди.

Предвид горното искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен.

Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.

Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.

По претенцията за лихви. Такива се дължат от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, т.е. от 07.11.2016 г.

С оглед на горното искът за лихва ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за периода от 07.12.2011 г. до 06.11.2016 г.

         По разноските в процеса:

         С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска. Ответникът дължи разноски на ищцовата страна на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

         Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 10 лв., 5 лв. комисионна за превод на държавната такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3530 лв., съответно 4236 лв. с ДДС, съобразно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.02.2018 г. и фактура № 476/02.03.2018 г., удостоверяваща заплащането на възнаграждението.

         Неоснователно е възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК. При материален интерес от 100 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 3 530 лв., т.е. заплатено адвокатско възнаграждение е в минималния му размер съобразно Наредба и се дължи с ДДС, предвид обстоятелството, че дружеството е регистрирано по ЗДДС.

         От общата сума от 4251 лв. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 425,10 лв., която е съответна на уважената част от искове в размер на 10000 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА П. на Р.Б., гр. София, бул. „*******, Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на С.В.С., ЕГН **********,*** сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от П. на РБ обвинение, за което наказателното производство е прекратено с влязло в сила на 07.11.2016 г. Постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 20.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2016 г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и искът за заплащане на законна лихва като неоснователен за периода от 07.12.2011 г. до 06.11.2016 г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 425,10 лв. /четиристотин двадесет и пет и 0,10 лв./ разноски направени по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: