№ 38
гр. гр. Добрич, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Милена Ив. Хараламбиева
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Сибел Бедел
в присъствието на прокурора Д. Н. Д.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233200600018 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №13/29.11.2022г. по н.о.х.д. №132/2022г. Районен съд-гр.Ген.Тошево е
признал подс. Б. Р. Б. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 28.09.2021г. в гр. Г.Т.
причинил на Й. И. Н. лека телесна повреда, изразяваща се в тъпа травма на шията и болки
при преглъщане, като уврежданията са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на
основание чл.131, ал.1,т.12 във вр. с чл.130,ал.1 от НК и чл.55,ал.1,т.2, б.“б“ от НК и чл.42а,
ал.2,т.1 и т.2 от НК му е наложил наказание пробация, включващо следните пробационни
мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с
периодичност на пробационната мярка два пъти седмично и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. Осъдил е подсъдимия да заплати
на Й. И. Н. сумата от 1 500 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди за извършеното престъпление по чл.131, ал.1,т.12 във вр. с чл.130,ал.1 от НК, ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата.
Признал е подс.Б. за виновен в това, че по същото време и на същото място се
заканил на Й. И. Н. с убийство, чрез думите „сега ще го убия този“, „ще те убия, бе момче,
ти не ме знаеш колко съм луд“, „кажи му колко съм луд и как ще го убия“ и чрез действия-
блъскане и хващане за врата и душене, като тази закана би могла да възбуди основателен
1
страх за осъществяването, поради което и на основание чл.144, ал.3, пр.1 във вр. с чл.144,
ал.1от НК и чл.55,ал.1,т.2, б.“б“ от НК и чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 от НК му е наложил наказание
пробация, включващо следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от осем месеца с периодичност на пробационната мярка два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца. Осъдил
е подсъдимия да заплати на Й. И. Н. сумата от 1 500 лв, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди за извършеното престъпление по чл.144, ал.3, пр. 1 във вр.
с чл.144,ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Признал подс. Б., за виновен в това, че по същото време и на същото място
повредил противозаконно чужда движима вещ-л.а. „БМВ 530 Д“ с рег.№ *********,
собственост на Й. И. Н., като повреждането е на стойност 238,80 лв, поради което и на
основание чл.216, ал.1 от НК, чл.55,ал.1,т.2, б.“б“ от НК и чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК му е
наложил наказание пробация, включващо следните пробационни мерки : “задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност на пробационната
мярка два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от шест месеца. Осъдил е подс.Б. да заплати на Й. И. Н. сумата от 238.80 лв,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за извършеното
престъпление по чл.216, ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявения
граждански иск в частта за разликата над 238.80 лв до претендирания размер от 500 лв.
На основание чл.23 от НК определил общо наказание в размер на най-тежкото, а
именно - пробация чрез налагане на следните пробационни мерки: “задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца с периодичност на пробационната
мярка два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от осем месеца.
Със същата присъда е признал подс.Б. за невиновен в това, че по същото време и на
същото място извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като на обществено място- в градския парк на
гр. Г.Т. крещял, отправял закани за саморазправа и за убийство спрямо Й. И. Н., блъскал и
удрял с ръце предната лява врата на л.а. „БМВ 530 Д“ с рег.№ ********** собственост на Й.
И. Н. и го оправдал, по повдигнатото обвинение по чл.325,ал.1 от НК, както и отхвърлил
предявения граждански иск от Й. И. Н. за сумата от 1 500 лв, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди за извършено престъпление по чл.325,ал.1 от НК.
В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски, както и
заплащането на държавна такса върху размерите на уважените граждански искове.
Срещу така постановената присъда са постъпили са въззивна жалба и допълнение
към нея от подс.Б. Р. Б. чрез адв.Г. Т. от АК–гр.Добрич , с които се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на постановения акт. Иска се отмяна на присъдата и
2
и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. В условията на алтернативност се претендира прекомерност на
присъдените разноски и на уважените размери на гражданските искове. В съдебно заседание
подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа жалбата на посочените основания и
настоява за уважаването й, като пледира неоснователност на предприетото от гражданския
ищец обжалване.
Постъпила е и въззивна жалба от Й. И. Н. чрез адв.М. И., с която се настоява
присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен да бъде изменена, като
последният бъде признат за виновен по първоначално повдиганото му обвинение, както и
се иска да бъде уважен предявения граждански иск. Жалбата се поддържа в съдебно
заседание от гражданския ищец и повереникът му и се изразява несъгласие с депозираната
от подсъдимия жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
предприетите обжалвания и настоява за потвърждаване в цялост на постановената от РС-
гр.Ген.Тошево присъда.
Добричкият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло
проверка на правилността на атакуваната присъда и намери, че в хода на производството
пред РС-гр.Ген.Тошево са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция и съставляват основания за
отмяна на постановената присъда. Съображенията за това са следните:
При въззивната проверка се констатира грубо незаконосъобразие в действията на
решаващия съд, регламентирани в Раздел VІ „Постановяване на присъдата“ на Глава
Двадесета от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от НПК /Изм. – ДВ, бр. 110 от
2020 г., в сила от 30.06.2021г./ присъдата се изготвя в единната информационна система на
съдилищата /ЕИСС/ и се обявява от председателя незабавно, след като е подписана с
квалифициран електронен подпис /КЕП/ от всички членове на състава на съда. Съобразно
разпоредбата на чл. 131 от НПК протоколите, съставени при условията и реда, предвидени
в този кодекс, са доказателствени средства за съответно извършените действия, за реда по
който са извършени, и за събраните доказателства. Видно от изготвения по делото протокол
№ 266/30.11.2022г. е, че съдът е обявил присъдата си в проведеното на 29.11.2022г. съдебно
заседание, което е приключило в 10,45 часа. От наличния в делото диспозитив на присъдата
се установява, че същата е била подписана от председателя на състава с КЕП на 29.11.2022г.
в 13:06:29ч., от съдебния заседател З.И. – на 29.11.2022г. в 16:08:33ч. и от съдебния
заседател А.И. – на 29.11.2022г. в 16:10:19ч. Описаната хронология на подписването на
съдебния акт, обосновава единствения извод, че обявената в съдебното заседание на
29.11.2022г. присъда е подписана с КЕП от състава в ЕИСС след като вече е била обявена
в съдебното заседание и след неговото приключване /10,45 часа/. Процедирайки по този
начин РС-гр.Ген.Тошево е допуснал абсолютно нарушение на императивното правило на чл.
310, ал.1 от НПК, регламентиращо: „Присъдата се изготвя в единната информационна
система на съдилищата и се обявява от председателя незабавно, след като е подписана с
3
квалифициран електронен подпис от всички членове на състава на съда.“.
Въззивната проверка установи и незаконосъобразни действия на РС-гр.Ген.Тошево в
процедурата по прочитане и прилагане на депозираните в хода на досъдебното
производство показания на св.Г. П. С. и св.Г. Д. С.. Показанията на тези свидетели са
приобщени към доказателствената съвкупност в нарушение на процесуалния регламент.
Прилагайки процедурата по чл. 281 от НПК в хода на съдебното следствие при разпита на
св.Г. С. и св.Г. С. в съдебното заседание от 27.09.2022г., РС-гр.Ген.Тошево не е спазил
законовите предписания. Доколкото тези две лица не са били разпитвани по реда на чл. 223
от НПК в хода на досъдебното производство, то безусловно спрямо тях не са били налице
условията на чл. 281, ал.1 от НПК, нито пък са били налични и предпоставките на чл. 281,
ал. 3 от НПК. При това положение и след изявления на всеки от двамата свидетели в
съдебното заседание от 27.09.2022г., че няма спомен за определени факти, съдът е следвало
да подходи съобразно предвидения в чл. 281, ал.5 от НПК процесуален ред, а не директно
да пристъпи към прочитане на отразеното в съответните протоколи за разпит на свидетел от
досъдебното производство. Важно е да се подчертае , че систематичното място на ал. 4 на
чл. 281 от НПК /предхождаща ал. 5 на същия член/, само по себе си не изключва
необходимостта от проверка за съществуваща възможност свидетелските показания да бъдат
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК и то преди се приеме наличност на
предпоставките по чл. 281, ал.4 от НПК. Когато служебно / касателно св. Г. С./ или по
искане на прокурора / за св.Г. С./ съдът констатира, че са налице основания за прочитане на
показанията свидетели, дадени в хода на досъдебното производство в отсъствието на
обвиняемия и защитника му, съдът следва да ги приобщи към доказателствената маса чрез
прочитането им, но е задължен първо да провери възможността за прилагане на процедурата
по чл. 281, ал. 5 от НПК. Или РС-гр.Ген.Тошево е трябвало да се съобрази с предписанието
на нормата чл. 281, ал. 5 от НПК, изискваща изслушване становищата на подсъдимия и
защитника му, на гражданския ищец и частен обвинител и повереникът му, за прочитането
на показанията, както и да разясни разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК. Следва да се
спомене, че съдът е бил длъжен да прояви активност и да изясни по категоричен начин
позицията на лицата, чието съгласие законът изисква, респ. преди това да разясни на
подсъдимия, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата
по делото. Неминуемо и в протокола от съдебното заседание следва да бъдат
материализирани, както сторените от съда разяснения относно последиците от прилагането
на това процесуално действие, така и да са скрепени становищата на лицата, чието
съгласие се иска, нещо което в развилото се пред РС-гр.Ген.Тошево производство не е било
сторено. /виж Решение № 89 от 21.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 233/2020 г., III н. о.,
Решение № 21 от 12.08.2019 г. на ВКС по н. д. № 1136/2018 г., III н. о., Решение № 151 от
24.11.2022 г. на ВКС по к. н. д. № 751/2022 г. и др./
Установяват се и пропуски при провеждане на разпоредителното заседание по
делото, които сами по себе си не съставляват основания за отмяна на присъдата, но за
изчерпателност на изложението, следва да бъдат споменати. РС-гр.Ген.Тошево не е
4
изпълнил задължението си да разясни на присъстващите в разпоредителното заседание лица,
скрепената в чл. 248, ал. 3 от НПК преклузия. Игнорирайки тази норма, съдът е пристъпил
към изслушване становищата на страните по въпросите, визирани в чл.248, ал.1 от НПК, без
да им разясни разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 от чл. 248 на НПК. А отделно от това
първоинстанционният съд не указал на страните, че актът в частта по чл. 248, ал.1, т. 3 и 6
от НПК, съобразно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК подлежи на обжалване и протест.
С оглед на гореизложеното и като намери, че при постановяване на присъдата от
районния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да се
отстранят от въззивната инстанция, а същевременно са отстраними, окръжният съд счита, че
следва да отмени присъдата и да върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг
състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
Предвид изложеното, и на основание чл. 335, ал. 2 от НПК Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 13/29.11.2022г. по н.о.х.д. № 132/2022г. по описа на РС-
гр.Ген.Тошево и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от нов състав от стадия
на разпоредително заседание.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5