о п р е д е л е н и е №
гр. Плевен 21.08.2018 г.
в името на народа
плевенски Окръжен съд, граждански
състав, в закрито заседание на двадесет
и първи август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: СТЕФАН ДАНЧЕВ
членове:Татяна бетова
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова в.гр.д.№365 по описа на
съда за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК.
С решение №278
от 03.07.2019 г. по в.гр.д. №365/2019 г. Плевенски Окръжен съд е:
ОТМЕНИЛ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№339 от 21.02.2019 г. по гр.д. №8219/2018 г. по описа на Плевенски Районен съд и вместо него е ПОСТАНОВИЛ
следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, че съществуват следните вземания на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район В., ж. к. „***“, ул. „***“
№ 4 - 6, със законен представител – Управителя Р.И.М.-Т., с пълномощник
– адв. М.Х. ***, офис 1, от А.И.Р., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, с пълномощник – адв. Р.В.М.-В., произтичащи
от договор за потребителски кредит №***/28.05.2009 г., сключен с „***“АД-гр. С. /сега „***“АД-гр. С./, цедирани от „***“АД-гр. С. на „***“
ЕООД-гр. С. с договор за възлагане на вземания от
18.01.2016 г., за изпълнението на които вземания в полза на „***“ ЕООД-гр. С. е била издадена заповед по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №6724/2018 г. по описа на Плевенски Районен съд, а именно:
1.за
главница – 856.13 лв.,
2.за
договорна лихва – 122.47 лв.,
3.за
договорна такса – 26.26 лв.,
4.за законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.09.2018 г.
до окончателното и заплащане.
ОСЪДИЛ на
основание чл.78, ал.1 от ГПК А.И.Р., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, с пълномощник – адв. Р.В.М.-В. да заплати в полза на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район В., ж. к. „***“, ул. „***“
№ 4 - 6, със законен представител – Управителя Р.И.М.-Т., с пълномощник
– адв. М.Х. ***, офис 1, сумата от 25 лв., явяваща се разноски, направени за ДТ
в заповедното производство и сумата от 12.50
лв., явяваща се разноски, направени за ДТ във въззивното производство на
исковия процес.
Въззивното решение е окончателно. На
15.07.2019 г. по пощата е подадена молба от „***“ ЕООД за изменението му в частта за разноските. Твърди се, че ДТ в
първоинстанционното производство е 125 лв., защото са били предяви три иска по
чл.422 от ГПК – относно: 856.13 лв. – главница, 122.47 лв. – договорна лихва и
26.26 лв. – такса, за всеки от които се следва минималната ДТ от 50 лв. или
общо 150 лв., от които са извадени платените за ДТ в заповедното производство
25 лв. Уточнява се, че платежният документ за сумата от 125 лв. е бил приложен
към молба, изпратена по пощата на 15.02.2019 г. Моли се в полза на „***“ ЕООД да бъдат присъдени още 125 лв. – разноски за ДТ в
първоинстанционното производство, както и 62.50 лв. - разноски за ДТ във
въззивното производство.
Препис от молбата по чл.248 от ГПК е връчен на
05.08.2019 г. на А.И.Р. чрез адв. Р.В.М.-В., но в указания срок не е депозиран отговор.
Съдът като обсъди доводите на
молителя и данните по делото, намира за установено следното:
Молбата по чл.248 от ГПК е подадена
в срок и като такава е допустима. Такава е и защото „***“ ЕООД са представили по делото списък по чл.80 от ГПК, в който са
посочени разноските, направени пред двете инстанции.
Действително към молба, изпратена по пощата на 15.02.2019 г., „***“ ЕООД е приложило платежният документ за
плащане на 14.02.2019 г. на сумата от 125 лв. Съдебното дирене в
първоинстанционното производство е приключило в о.с.з. на 14.02.2019 г. и по
тази причина въззивната инстанция не е открила платежния документ, чието
обичайно място е в началото на делото, а
не след протокола от последното о.с.з.
В т.18 от Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, е прието, че държавна
такса в хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК се дължи съгласно чл. 72, ал. 1
от ГПК за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като от общия сбор се приспада вече платената такса в заповедното
производство.
В мотивите на посоченото ТР е
посочено, че ако в заповедното
производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпълнение е
издадена, съответно искът по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК е предявен за признаване на установено съществуването на повече от едно
вземане, то е налице кумулативно съединяване на искове. Всеки от тях има цена,
определена по правилата на чл. 69 ГПК, която е от значение за родовата и функционална подсъдност, а също и за
размера на дължимата държавна такса.
Прието е, че съгласно чл. 72, ал.
1, изр. 1 от ГПК при предявени с една молба
кумулативно съединени искове, без значение дали съединението е субективно или
обективно, се събира държавна такса по всеки иск, което значи по 4% върху
цената на иска, но не по-малко от 50 лв.
След като за исковете по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК няма специални правила за определяне на цената им, нито относно начина, по
който се изчислява размера на дължимата държавна такса, приложение
намират общите правила на чл.69 и чл.72 от ГПК.
След постановяване на ТР обаче чл.72 от ГПК претърпя изменение /ДВ бр.86 от 2017 г./ и понастоящем е в следната
редакция:
-ал.1:за предявените с една молба
искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания
интерес независимо от броя на ответниците.
-ал.2: за предявените с една молба
искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички
интереси.
Посоченото изменение на чл.72 от ГПК
постави в практиката въпроса кога е налице един интерес и кога различни
интереси. Съгласно определение №1379 от 07.12.2018 г. по в.ч.гр.д. №669/2018 г.
на СОС например, когато обективно са съединени искове от един и същи вид, ДТ се
изчислява върху сбора от цените на отделните искове, т.е. както в заповедното
производство, без да се прилага правилото минималната такса по чл.1 от ТДТГПК
за всеки отделен иск. Аргументи са почерпени от определение №469 от 09.10.2018 г.
по ч.гр.д. №3147/2018 г. на ВКС, IV гр.о. Според него, ако по делото се претендира едно
благо – таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се
извежда и колкото и да са лицата, които го претендират или от които това благо
се претендира при наличие на общност на основанието.
В случая се претендира
установяване съществуването на вземания за главница, договорна лихва и такса –
всички произтичащи от един и същи договор
за потребителски кредит №***/28.05.2009 г., сключен между
праводателя на ищеца – „***“АД
/сега „***“АД/ и А.И.Р.
и за които вземания е издадена една и съща заповед за изпълнение, т.е. има
общност на основанието. Според съда, няма причина ответникът, респ.
въззиваемият да се товари с ДТ, била тя и минималната, за всяко отделно
вземане. Платените в повече суми за ДТ ищецът би могъл да иска да му бъдат
възстановени от съдилищата, по чиито сметки са внесени.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че има основание да измени решението си в частта му относно разноските,
като присъди в полза на „***“ ЕООД само още 25 лв.,
явяващи се разноски за ДТ в първоинстанционното исково производство, доколкото
се установи внасянето им с платежен документ от 14.02.2019 г.
Няма основание за присъждане на
разликата от 25 лв. до 125 лв., платени от „***“ ЕООД в първоинстанционното
исково производство като ДТ за разглеждането на три иска по чл.422 от ГПК,
както и на разликата от 12.50 лв. до 75 лв., платени от „***“ ЕООД във
въззивното производство като ДТ за разглеждането на въззивната жалба срещу
решението, с което са отхвърлени три иска по чл.422 от ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение №278 от 03.07.2019 г. по
в.гр.д. №365/2019 г. по описа на Плевенски Окръжен съд в частта му относно
разноските, като ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК А.И.Р., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, с пълномощник – адв. Р.В.М.-В. да заплати в полза на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район В., ж. к. „***“, ул. „***“
№ 4 - 6, със законен представител – Управителя Р.И.М.-Т., с пълномощник
– адв. М.Х. ***, офис 1, и сумата от 25 лв., явяваща се разноски, направени за ДТ
в първоинстанционното исково производство.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата и част молбата
по чл.248 от ГПК, подадена на 15.07.2019 г. по пощата от „***“ ЕООД-гр. С., с ЕИК: ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: