Решение по дело №34256/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8032
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20211110134256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8032
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110134256 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 403, ал. 1, предл. трето ГПК вр. чл.
45 ЗЗД.
Ищцата Т. М. Т., чрез адв. Т., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 16.09.2016 г. закупила на публична продан недвижим имот - *** находящ
се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** с площ от 84,11 кв.м., ипотекиран за задължения на А.А –
брат на ответницата К. В. ИВ.. Поддържа, че до подаване на исковата молба не е могла да
влезе във владение на придобития от нея имот, тъй като както ответницата К.И., така и
нейните брат и сестра постоянно подавали жалби, искови молби, снабдявали се с
обезпечителни заповеди за спиране на изпълнителното дело, като по този начин осуетявали
въвода на ищцата във владение на закупения от нея на публична продан недвижим имот.
Твърди, че ответницата завела гр.д. № ****** г., по описа на СРС, 164 състав, за
установяване на обстоятелството, че притежава 1/3 идеална част от придобития от Т.Т.
недвижим имот, който иск според ищцата бил неоснователен. По образуваното гражданско
дело на К.И. била издадена и обезпечителна заповед за спиране на изпълнението по изп.
дело №501/2009 г. на ЧСИ М.Мв, което било спряно на 01.02.2018 г. Ищцата поддържа, че
производството по гр.д. № ****** г. на СРС било прекратено с влязло в сила определение.
Това определение било обжалвано от ответницата, която предприемала действия, за да
забави производството, поради което едва след 29.03.2021 г. обезпечението било отменено.
Твърди, че въпреки наличието на влязло в сила определение за отмяна на допуснатото
обезпечение, ответницата приложила друга обезпечителна заповед за спиране на
изпълнението, с която се била снабдила от спряно до приключване на друго дело
гражданско дело с цел да препятства въвода на ищцата във владение на закупения от нея
имот, като по този начин ответницата я лишавала от ползването на същия. Поддържа, че
когато искът, чието обезпечаване е допуснато, бъде отхвърлен или производството по него
бъде прекратено, какъвто бил настоящият случай, молителят дължи обезщетение за вредите,
причинени от допуснатото обезпечение, без да се разглежда въпросът дали поведението му е
било правомерно. В случая противоправното поведение на ответницата се изразявало в
искането за обезпечаване на иск, производството по който било прекратено поради лоша
1
преценка дали той бил допустим. С оглед на изложеното, ищцата моли съда да осъди
ответницата да заплати сумата от 20 300 лева на основание чл. 403 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД,
представляваща обезщетение за недобросъвестно упражняване на процесуални права по
гр.д. № ****** г. на СРС, 164 състав, за периода 01.02.2018 г. до 01.04.2021 г., посредством
което ответницата лишила ищцата от възможността да ползва имота, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2021 г. до
окончателното плащане. Ищцата определя размера на дължимото обезщетение съобразно
средния пазарен наем за имота за процесния период. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. В. ИВ., чрез адв. Р., е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди
предявеният иск да е недопустим, тъй като била налице неяснота в исковата молба относно
това как е определена търсената сума, както и вследствие кое действие на ответницата са
настъпили твърдените в исковата молба вреди. Не оспорва факта, че ищцата е закупила на
публична продан имота, представляващ А.*, находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** с
площ от 84,11 кв.м. Твърди, че след смъртта на родителите си през 2010 г. била придобила
1/3 идеална част от процесния имот по наследство, но въпреки това не била конституирана
като ипотекарен длъжник по изпълнителното производство № 501/2009 г., по което имотът
бил изнесен на публична продан. Твърди, че ищцата не можела да претърпи никакви вреди
във връзка с допуснатото по гр.д. №****** г. обезпечение, тъй като в периода 17.09.2016 г.
– 17.09.2018 г. взискателят по изп. дело № 501/2009 г. – „*** АД бил изоставил
изпълнението и изпълнителното дело било прекратено по силата на закона. Ответницата
твърди, че по никакъв не е пречила на купувача по изпълнителното дело (ищца в
настоящото производство) да влезе във владение на имота в периода 17.09.2016 г. до
17.09.2018 г. След 17.09.2018 г. изпълнителното дело било прекратено по силата на закона и
въводът във въпросния апартамент бил невъзможен, поради което ищцата нямало как да
търпи вреди.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че на 09.03.2009 г. в полза на "Б.*** бил издаден изпълнителен лист срещу
А.В.А въз основа на заповед за изпълнение от 26.02.2009 г. на парично задължение по чл.
417 ГПК по ч. гр. дело № 7529/2009 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, за следните суми,
произтичащи от договор за кредит от 21.09.2007 г., а именно: 77 332,66 лева – главница, с
8632,03 лева лихва от 25.08.2008 г. до 05.02.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 06.02.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1 719,29 лева –
разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът "Б.*** подал на 30.05.2009 г.
молба до частен съдебен изпълнител М.Мв за образуване на изпълнително производство.
Към молбата бил приложен издаденият изпълнителен лист от 09.03.2009 г., както и
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 43, том V, рег.
№ 6263, дело № 743 от 2007 г., вписан при Служба по вписванията под вх. рег. № 67395, акт
№ 48, том LX, дело 45453/2007 г. (стр. 5 от изпълнителното дело), от който е видно, че в
обезпечение на вземането на "Б.*** от А.В.А, последният в качеството му на пълномощник
на В.А.Д и Ф.Н.Д(ипотекарни длъжници) учредил в полза на кредитора договорна ипотека
върху следния недвижим имот, собственост на ипотекарните длъжници - А.*, находящ се в
гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** ет. 1, със застроена площ от 84,11 кв.м., заедно с
принадлежащите му избено помещение ** с площ 5,48 кв.м., както и 1,556% идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.
Въз основа на подадената молба от 30.05.2009 г. и с разпореждане от 02.06.2009 г. било
2
образувано изпълнително дело под № 20097860400501 по описа на ЧСИ М.Мв, като с
молбата взискателят възложил на частния съдебен изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ извършване
на действия по принудително събиране на вземанията, както и налагане на възбрана,
насрочване на опис-оценка и извършване на публична продан на ипотекирания в полза на
банката недвижим имот, а именно: А.*, находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** ет. 1, със
застроена площ от 84,11 кв.м., заедно с принадлежащите му избено помещение ** с площ
5,48 кв.м., както и 1,556% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху мястото.
На 05.06.2009 г. от частния съдебен изпълнител била изпратена молба до Служба по
вписванията при РС – София за вписване на възбрана върху гореописания недвижим имот,
собственост на ипотекарните длъжници В.А.Д и Ф.Н.Д
Със съобщения от 02.07.2009 г. и 13.07.2009 г. били изпратени покани за доброволно
изпълнение до длъжника А.В.А и ипотекарните длъжници В.А.Д и Ф.Н.Д
От представените по изпълнителното дело удостоверения за наследници се установява,
че Ф.Н.Дпочинала на 27.02.2010 г., а В.А.Д починал на 15.09.2010 г., като същите оставили
за свои наследници по закон: дъщерите си Т.В.А – М К. В. ИВ. и сина си А.В.А.
С постановление от 17.09.2016 г. (влязло в сила на 28.04.2017 г.) и въз основа на
протокол от 16.09.2016 г. за обявяване на купувач по реда на чл. 492, ал. 2 ГПК процесният
недвижим имот, представляващ А.*, находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** ет. 1, бил
възложен на Т. М. Т..
На 30.09.2016 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до А.В.А за
изготвеното постановление от 17.09.2016 г. за възлагане на описания недвижим имот, което
било получено на 05.10.2016 г. от пълномощник на А.А.
На 10.10.2016 г. била подадена жалба от А.В.А чрез ЧСИ Миладинов до Софийски
градски съд срещу постановлението за възлагане на недвижимия имот от 17.09.2016 г.
С Решение № 2856 от 28.04.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 559/2017 г. по описа на
СГС, ТО, 6-6 състав, е била оставена без уважение жалбата на А.А срещу постановлението
за възлагане на недвижимия имот от 17.09.2016 г.
На 06.06.2017 г. била подадена молба от Т. М. Т. до ЧСИ Миладинов за насрочване на
дата за въвод във владение на процесния недвижим имот.
На 21.07.2017 г. била подадена молба от К. В. ИВ. и Т.В.А – М до ЧСИ Миладинов, в
която било посочено, че същите са наследници на Фантина и Васил Димитрови и като
такива не били уведомявани за образуваното изп.д. № 20097860400501, поради което
поискали да бъдат обезсилени всички изпълнителни действия, свързани с продажбата на
процесния апартамент, включително и постановлението за възлагане.
На 14.08.2017 г. била подадена втора молба от К. В. ИВ. и Т.В.А – М до ЧСИ
Миладинов, в която посочили, че като собственици на 2/3 от спорния имот не били
информирани от частния съдебен изпълнител за предприетите действия относно процесния
апартамент и по този начин били лишени от конституционно гарантираното им право на
защита. Посочили още, че А.А притежавал само 1/3 от апартамента, поради което К.И. и
Т.А.М като собственици на останалите 2/3 подали искови молби до СРС, въз основа на
които били образувани граждански дела. В молбата било заявено още, че до съдебното
решаване на възникналия правен спор относно процесния апартамент нямало да допуснат
изпълнение на насрочения въвод на 18.08.2017 г.
Към подадената на 14.08.2017 г. молба били приложени и исковите молби вх. №
2017127 от 04.08.2017 г. и вх. № 2017401 от 08.08.2017 г. по описа на СРС, подадени от К.
В. ИВ. и Т.В.А-М срещу Т. М. Т., с които били предявени искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Т. М. Т., че К. В. ИВ. и Т.В.А-
3
М са собственици на по 1/3 ид. части от спорния недвижим имот, представляващ А.*,
находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** ет. 1. С исковите молби били релевирани искания
за допускане на обезпечение на предявените искове, на основание чл. 389, ал. 1 ГПК вр. чл.
391, ал. 1 ГПК, чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20097860400501 по описа на ЧСИ
М.Мв.
Въз основа на подадената от К. В. ИВ. срещу Т. М. Т. искова молба вх. № 2017127 от
04.08.2017 г. било образувано гр.д. № ****** г. по описа на СРС, ГО, 30 състав.
С определение от 17.08.2017 г., постановено по гр.д. № 54344/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 49 състав, на основание чл. 389 ГПК, било допуснато обезпечение на предявения от
Т.В.А-М срещу Т. М. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че Т.В.А-М е собственик на 1/3 ид. части от
следния недвижим имот: А.*, находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** ет. 1, чрез налагане
на обезпечителна мярка СПИРАНЕ на изпълнението по изп.д. № 20097860400501 по описа
на ЧСИ М.Мв. На 17.08.2017 г. била издадена и обезпечителна заповед.
На 17.08.2017 г. било изпратено съобщение от ЧСИ Миладинов до Т. М. Т., получено
на 11.09.2017 г., с което последната била уведомена, че изпълнението е било спряно въз
основа на обезпечителната заповед по гр.д. № 54344/2017 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав.
С определение от 24.08.2017 г., постановено по гр.д. № ****** г. по описа на СРС, ГО,
30 състав, на основание чл. 389 ГПК, било допуснато обезпечение на предявения от К. В.
ИВ. срещу Т. М. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
в отношенията между страните, че К. В. ИВ. е собственик на 1/3 идеална част от следния
недвижим имот: *** находящ се в гр. София, ж. к. „Д“, бл* *, състоящ се от две стаи,
дневна, столова, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 84,11
кв.м., чрез СПИРАНЕ на изпълнението по изпълнително дело №20097860400501 в частта
относно изпълнително действие - въвод върху следния недвижим имот: 1/3 идеална част от
*** находящ се в гр. София, ж. к. „Д“, бл* *, състоящ се от две стаи, дневна, столова,
кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 84, 11 кв.м., заедно с
избено помещение №3, с площ от 5,48 кв.м., заедно с 1,556 % идеални части от правото на
строеж върху мястото. Със същото определение от 24.08.2017 г. била определена на
основание чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК парична гаранция в размер на 500 лв., вносими от К. В.
ИВ. по сметка на Софийски районен съд.
С молба от 01.12.2017 г., подадена от К. В. ИВ. по гр.д. № ****** г. била представена
вносна бележка за внесена гаранция в размер на 500 лева по сметка на СРС, поради което на
04.12.2017 г. била издадена и обезпечителна заповед по гр.д. № ****** г. по описа на СРС,
ГО, 30 състав.
С определение от 12.12.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 14130/2017 г. по описа на
СГС, ГО, било отменено допуснатото с определението от 17.08.2017 г. по гр.д. №
54344/2017 г. обезпечение на предявения от Т.В.А-М срещу Т. М. Т. иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д.
№ 20097860400501 по описа на ЧСИ М.Мв. Със същото определение била обезсилена
издадената на 17.08.2017 г. обезпечителна заповед.
На 29.01.2018 г. била подадена молба от К. В. ИВ. до ЧСИ Миладинов, с която било
поискано спиране на изпълнението на основание обезпечителната заповед от 04.12.2017 г.,
издадена по гр.д. № ****** г. по описа на СРС, ГО, 30 състав.
На 29.01.2018 г. било изпратено съобщение от ЧСИ Миладинов до К. В. ИВ., с което
била уведомена, че на 01.02.2018 г. в 10:00 щял да бъде извършен въвод във владение на 2/3
идеални части от А.*, находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** ет. 1.
На 30.01.2018 г. била подадена молба от Т. М. Т. , чрез процесуалния й представител,
до ЧСИ Миладинов, с която било поискано отлагане на въвода на идеални части от
4
процесния имот, тъй като същият се явявал безпредметен, ако е бил за част от имота. Въз
основа на така подадената молба и с разпореждане от 30.01.2018 г. ЧСИ Миладинов
отложил въвода във владение без определяне на нова дата.
На 30.01.2018 г. било изпратено съобщение от ЧСИ Миладинов до Т. М. Т., получено
на 30.01.2018 г., с което последната била уведомена, че изпълнението е било спряно въз
основа на обезпечителната заповед от 04.12.2017 г. по гр.д. № ****** г. по описа на СРС,
ГО, 30 състав.
На 06.02.2018 г. била подадена частна жалба от Т. М. Т. , чрез процесуалния й
представител, срещу определението от 24.08.2017 г., постановено по гр.д. № ****** г. по
описа на СРС, ГО, 30 състав, с което е било допуснато на основание чл. 389 ГПК
обезпечение на предявения от К. В. ИВ. срещу Т. М. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че К. В. ИВ. е собственик
на 1/3 идеална част от спорния А.*, находящ се в гр. София, ж. к. Д, бл* *, чрез спиране на
изпълнението по изпълнително дело №20097860400501 в частта относно изпълнително
действие - въвод върху 1/3 ид. ч. от процесния недвижим имот.
Производството по въззивното частно гражданско дело № 3684/2018 г. по описа на
СГС, образувано по жалбата на Т. М. Т. , приключило с Определение № 9037 от 23.04.2018
г., с което съдът потвърдил определението от 24.08.2017 г., постановено по гр.д. № ******
г. по описа на СРС, ГО, 30 състав.
С Разпореждане № 526065 от 05.11.2018 г., постановено по гр.д. № ****** г. по описа
на СРС, ГО, била върната исковата молба вх. № 2017127 от 04.08.2017 г., подадена от К. В.
ИВ. срещу Т. М. Т., а производството по гр.д. № ****** г. по описа на СРС било
прекратено. На 22.11.2018 г. била подадена частна жалба от К. В. ИВ., чрез процесуалния й
представител, срещу Разпореждане № 526065 от 05.11.2018 г., постановено по гр.д. №
****** г. по описа на СРС, ГО, 30 състав. Производството по въззивното частно гражданско
дело № 638/2019 г. по описа на СГС, ГО, III В – състав, образувано по жалбата на К. В. ИВ.,
приключило с Определение № 6406 от 28.04.2020 г., с което съдът оставил без уважение
частната жалба.
С определение от 09.04.2019 г., постановено по гр.д. № 18849/2019 г. по описа на СРС,
ГО, 125 състав, на основание чл. 389 ГПК, било допуснато обезпечение на предявения от К.
В. ИВ. срещу Анатоли Василев Иванов иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за
прогласяване нищожност на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно №
6090/27.08.2007г., поради липса на съгласие на Васил Димитров и Фантина Димитрова да
упълномощят А.А и против А.А и Банка „ДСК“ ЕАД за признаване за нищожен на договор
за учредяване на ипотека от 19.09.2007г., съдържащ се в нот.акт № 43, т.V, н.д.№ 742/2007г.
– и двете, поради липса на съгласие на Васил Димитров и Фантина Димитрова за сключване
на договора; за ½ ид.ч. и иск с правно основание чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК във връзка с чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Т. М. Т., че ищцата К.И. е
собственик на ½ ид.ч. от апартамент 3, находящ се в гр. София, район Искът, ж.к.Д, бл.87,
вх.А, ет.1, обект на постановление за възлагане на недвижим имот от 17.09.2016г. по
изпълнително дело № 20097860400501 на ЧСИ М.Мв, чрез налагане на обезпечителна мярка
СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изпълнително дело № 20097860400501 по описа на
ЧСИ ЧСИ М.Мв. Със същото определение от 09.04.2019 г. била определена на основание
чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК парична гаранция в размер на 2000 лв., вносими от ищеца по сметка
на Софийски районен съд.
На 22.06.2020 г. била подадена частна жалба от К. В. ИВ., чрез процесуалния й
представител, срещу Определение № 6406 от 28.04.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. №
638/2019 г. по описа на СГС, ГО, III В - състав. Производството по касационното частно
гражданско дело № 2*/2020 г. по описа на ВКС, I ГО, образувано по жалбата на К. В. ИВ.,
приключило с Определение № 159 от 29.09.2020 г., с което съдът не допуснал касационно
5
обжалване на Определение № 6406 от 28.04.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 638/2019 г.
по описа на СГС, ГО, III В - състав.
На 15.10.2020 г. била издадена обезпечителната заповед по гр.д. № 18849/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 125 състав.
На 26.10.2020 г. била подадена молба от А.В.А, чрез процесуален представител, до
ЧСИ Миладинов, с която било поискано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяване
на изп.д. № 20097860400501, поради настъпила перемпция.
С Определение № 20259264 от 24.11.2020 г., постановено по гр.д. № ****** г. по
описа на СРС, ГО, 164 състав, било отменено допуснатото с определението от 24.08.2017 г.
по гр.д. № ****** г. обезпечение на предявения от К. В. ИВ. срещу Т. М. Т. иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на
изпълнението по изп.д. № 20097860400501 в частта относно изпълнително действие – въвод
върху следния недвижим имот: 1/3 идеална част от А.*, находящ се в гр. София, ж.к. „Д“,
бл* *** ет. 1, състоящ се от две стаи, дневна столова, кухненски бокс и обслужващи
помещения, със застроена площ от 84,11 кв.м.. Със същото определение била обезсилена
издадената на 04.12.2017 г. обезпечителна заповед.
На 23.12.2020 г. било изпратено съобщение от ЧСИ Миладинов до А.А, с което
последният бил уведомен, че молбата му за прекратяване на изпълнителното дело била
оставена без уважение, тъй като не били налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С Решение № 260971 от 15.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1220/2021 г. по описа
на СГС, ТО, бил отменен отказът на ЧСИ Миладинов да прекрати изп.д. № 20097860400501
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на взискателя „*** ЕАД.
С постановление от 23.02.2021 г. на ЧСИ Миладинов производството по изп.д. №
20097860400501 било прекратено по отношение на взискателя „*** ЕАД.
С определение от 26.03.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 2119/2021 г. по описа на
СГС, ГО, I състав, било потвърдено Определение № 20259264 от 24.11.2020 г., постановено
по гр.д. № ****** г. по описа на СРС, ГО, 164 състав, с което е отменено обезпечението,
допуснато с определение от 24.08.2017 г. по гр.д. № ****** г. по описа на СРС, 30 състав,
чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението по изп.д. №
20097860400501 в частта относно изпълнително действие – въвод върху следния недвижим
имот: 1/3 идеална част от А.*, находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** ет. 1, състоящ се от
две стаи, дневна столова, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от
84,11 кв.м. и е обезсилена издадената обезпечителна заповед.
С молба от 02.04.2021 г. подадена от Т.Т., чрез процесуалния й представител, до ЧСИ
Миладинов, бил приложен заверен препис от определението на СГС от 26.03.2021 г. по
ч.гр.д. № 2119/2021 г. и било поискано възобновяване на делото и насрочване на нов въвод
във владение по отношение на имота, закупен от Т.Т. на публична продан.
На 15.04.2021 г. била подадена молба от К. В. ИВ. до ЧСИ Миладинов, с която било
поискано спиране на изпълнението на основание обезпечителната заповед от 15.10.2020 г.,
издадена по гр.д. № 18849/2019 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-оценителна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че средният пазарен наем за процесния А.*,
находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** ет. 1, за периода от 01.02.2018 г. до 01.04.2021 г. е
в размер на 20 303,54 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Според фактическите твърдения, изложени в исковата молба, и формулирания
6
петитум, съдът приема, че претенцията на ищцата намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК. Визираната норма предвижда възможност, ако искът, по
който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на
ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът да иска от ищеца да му заплати
причинените вследствие на обезпечението вреди.
Предмет на иска по чл. 403, ал. 1 ГПК е вземането на ответника по обезпечения иск за
обезщетяване на вреди, причинени от допуснатото обезпечение, което представлява
особена, извъндоговорна форма на гражданска отговорност, произтичаща от общата забрана
да се вреди другиму (чл. 45 ЗЗД) и се основава на накърняването на т. нар. "негативен
интерес". В следствие на допуснатото обезпечение ответникът е претърпял едно
неблагоприятно за него ограничение поради поведението на ищеца по обезпечения иск.
Поради това както в правната теория, така и в съдебната практика отговорността по чл. 403,
ал. 1 ГПК се категоризира като особен вид деликтна отговорност, притежаваща определени
специфики в отличие от деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Фактическият състав на чл.
45 ЗЗД изисква виновно поведение, докато отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е
специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато
обезпечение на иск, като на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от обезпечението (чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Правото да се иска
обезпечаване на бъдещ или висящ иск е законоустановено, като е ирелевантно дали ищецът
по този иск е направил проверка на обезпечената претенция и каква е субективната му
увереност относно претендираните от него права.
Фактическият състав на отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК включва проявлението в
обективната действителност на следните факти: 1) наложена обезпечителна мярка; 2)
неоснователност на обезпечението, изразяващо се в отхвърляне или несвоевременно
предявяване на иск, или прекратяване на висящото дело; и 3) настъпила вреда от така
наложеното обезпечение.
В разглеждания спор безспорно са установени фактите, относими към първите два
елемента, а именно: 1/ с определение от 24.08.2017 г., постановено по гр.д. № ****** г. по
описа на СРС, ГО, е наложена обезпечителна мярка спиране на изпълнението по
изпълнително дело №20097860400501 в частта относно изпълнително действие - въвод
върху следния недвижим имот: 1/3 идеална част от *** находящ се в гр. София, ж. к. Д, бл*
*; 2/ гражданско дело № ****** г. по описа на СРС, ГО, по което е било допуснато
обезпечението, е било прекратено с Разпореждане № 526065 от 05.11.2018 г., влязло в сила
на 29.09.2020 г.
Както се изясни, обаче, наред с посочените предпоставки следва да е налице и вреда,
настъпила за ищеца, която да се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с
наложената обезпечителна мярка и доказването на тази вреда, предвид общия принцип за
доказателствената тежест при деликта, се носи от страната, която претендира
обезщетението. По отношение на вредата настоящата ищца извежда нейното настъпване със
спирането на въвода й във владение по изпълнението на изп. д. № 20097860400501 по описа
на ЧСИ М.Мв и осуетената възможност да ползва процесния А.*. При така заявеното следва
да се приеме, че вредата се претендира под формата на пропусната полза, тъй като ищцата я
обвързва с пропусната възможност да използва имота за периода от 01.02.2018 г. до
01.04.2021 г., а не поради проявлението на факти в обективната действителност, свързани с
намаляване имуществената й сфера, каквато по същността си представлява претърпяната
загуба.
Понастоящем по въпроса дали причинените от деликт пропуснати ползи трябва да
бъдат доказани със сигурност е налице образувано тълкувателно дело № 3/2021 г. на ОСГТК
на ВКС, решението по което би имало отношение към въпроса по настоящото дело дали
единствено с лишаването на ищцата от фактическо ползване на имота може да се презюмира
7
настъпилата пропусната полза или тя трябва да бъде конкретно доказана. Според т. 1 от ТР
№ 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС при образувано тълкувателно дело пред Върховния
касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се
спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, поради което първата,
както и въззивната инстанция, нямат такова правомощие.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която пропусната
полза от деликт трябва да бъде доказана със сигурност, тъй като тази теза съответства на
принципно дадените разяснения относно характера на имуществените вреди под формата на
пропуснати ползи, съдържащи се в мотивите на Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно съобразителната част на тълкувателния акт установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на
кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си,
съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Прието е, че пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което предположение винаги
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не
може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
Независимо че тълкувателното решение е постановено в контекста на въпрос, свързан с
ангажиране на договорна отговорност, изложените съображения несъмнено следва да
намерят приложение и по отношение на деликтната отговорност за обезщетяване на вреди
от пропуснати ползи, тъй като вида на отговорността не определя отлики в характера на
имуществените вреди под формата на пропуснати ползи – те са елемент от фактическия
състав, пораждащ правото на обезщетение и при липса на изрично установена в закона
презумпция за настъпването им не могат да се предполагат, а следва да бъдат доказани в
процеса.
В случая спреният въвод във владение посредством наложената по искане на
ответницата обезпечителна мярка препятства ищцата лично да ползва имота, но дори и да
имаше такава възможност, включително в качеството й на собственик, реализирането й не
може да има за последица пропускане възможността имуществото й да бъде увеличено със
стойността на средния месечен наем за имота, тъй като естеството на личното ползване на
процесния апартамент не предполага извличане на доход. Не се твърди, нито се доказва
невъвеждането на ищцата в имота да е препятствало реализирането на граждански плодове
от имота чрез отдаването му за възмездно ползване или чрез друг начин на използването му,
посредством който би реализирала доходи. Следва да се има предвид и че при липсата на
твърдения в исковата молба, че допуснатото обезпечение е наложило ищцата да стори
разходи, поради това, че не е могла да използва имота (например за този период да е
заплащала наем за ползването на друг имот), то и не може да се обоснове извод за
настъпили вреди и под формата на претърпяна загуба, равняваща се на месечния пазарен
наем. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ищцата не е доказала конкретна
имуществена увреда в нейния патримониум, поради което не се е породило задължение за
ответницата за обезщетение.
Отделно от горното, липсва пряка причинна връзка между невъзможността ищцата да
ползва процесния апартамент и наложената обезпечителна мярка след влизане в сила на
разпореждането, с което производството по гр.д. № ****** г. по описа на СРС, ГО, е било
прекратено. Това е така, тъй като на 30.01.2018 г. е била подадена молба от Т. М. Т., чрез
процесуалния й представител, до ЧСИ Миладинов, с която изрично е било поискано
отлагане на въвода на идеални части от процесния имот, тъй като същият се явявал
безпредметен, ако е бил за част от имота. Въз основа на така подадената молба и с
разпореждане от 30.01.2018 г. ЧСИ Миладинов е отложил въвода във владение без
определяне на нова дата, поради което ищцата не може да черпи права от собственото си
поведение – искане за отлагане на въвода. Приемането на противното би било изцяло в
противоречие със смисъла и духа на нормата на чл. 403, ал. 1 ГПК. Също така следва да се
8
отбележи, че ответницата К. В. ИВ. е претендирала, че е собственик единствено на 1/3 от
процесния имот, а останалите 2/3 са били претендирани от нейните брат и сестра, които не
са страни в настоящото производство и които през исковия период 01.02.2018 г. – 01.04.2021
г. са подавали множество молби и жалби, по които е имало произнасяне както на ЧСИ
Миладинов, така и на различни съдилища и институции. В този смисъл следва да се
акцентира и върху обстоятелството, че както по гр.д. № 54344/2017 г. по описа на СРС, ГО,
49 състав, така и по гр.д. № 18849/2019 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, е било допуснато
обезпечение чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20097860400501 по
описа на ЧСИ М.Мв, поради което не може да се приеме, че за периода от 01.02.2018 г. до
01.04.2021 г. ищцата е търпяла вреди, подлежащи на обезщетение от допуснатото
обезпечение по гр.д. № ****** г. по описа на СРС, ГО, 30 състав.
От гореизложеното следва, че по делото не са ангажирани доказателства от ищеца,
комуто е доказателствената тежест, за реално претърпени вреди, които да се намират в пряка
и непосредствена причинно - следствена връзка с наложената по гр.д. № ****** г. по описа
на СРС, ГО, 30 състав, обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д. №
20097860400501 по описа на ЧСИ М.Мв в частта относно изпълнително действие - въвод
върху следния недвижим имот: 1/3 идеална част от *** находящ се в гр. София, ж. к. „Д“,
бл* *, със застроена площ от 84, 11 кв.м. Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответницата по делото. Същата е сторила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева, платени изцяло в брой съгласно представения
договор за правна защита и съдействие, поради което следва да й бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Д *“,
бл. ******, срещу К. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „М.*“, бл. *, вх. *****
осъдителен иск с правно основание чл. 403, ал. 1, предл. трето ГПК вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 20 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от недобросъвестно упражняване на правото на К. В. ИВ. да получи
обезпечение на предявен от нея иск по гр. д. № 53746 по описа за 2017 г. на Софийски
районен съд, 164 състав, с което обезпечение, чрез наложена обезпечителна мярка „спиране
на изпълнението“, ответницата лишила ищцата за периода от 01.02.2018 г. до 01.04.2021 г.
от ползването на имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** ***, придобит на публична
продан, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 16.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Д *“, бл. ******, да
заплати на К. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „М.*“, бл. *, вх. ***** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1200 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9