№ 397
гр. Благоевград, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Илиана Ангелова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20241200500121 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Ч.Г.
ЕООД, ЕИК ***, против Решение № 316/03.10.2023 г., постановено по гр. д. №
699/2022 г. по описа на Районен съд П., в частта с която Ч.Г. ЕООД е осъдено
да премахне част от процесната сграда.
Иска се от въззивния съд да отмени решението в атакуваната му част и
да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. В жалбата се
сочи, че районният съд не е обсъдил в пълнота събраните по делото
доказателства относно собствеността на имотите. Ищецът е бил наясно какъв
имот купува и при какви условия, т.е при наличие на процесната сграда.
Издадена е и заповед за преминаване през процесния имот. Не се
установявало с какво сградата на ответника пречи на ищеца.
Отделно от това е постъпила и въззивна жалба от „Централна
кооперативна банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц.ш.
№*, против Решение № 316/03.10.2023 г., постановено по гр. д. № 699/2022 г.
по описа на Районен съд П., в частта с която предявеният иск по чл. 109 ЗС е
отхвърлен. Иска се отмяна на решението в тази му част като неправилно и
уважаване на иска, така както е заявен. Конкретно се сочи, че сградата е
незаконна, както и следва да се спази изискването за минимално отстояние на
застрояването на имотната граница. Неспазването на отстояние от три метра
от имотната граница пряко нарушава правото на собственост на ищеца,
собственик на съседния на ответника имот.
1
По тази жалба е постъпил писмен отговор от Ч.Г. ЕООД, в който се сочи,
че жалбата е неоснователна, за което се излагат съответните съображения.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:
Районен съд П. е сезиран с иск по чл. 109 ЗС предявен от ищеца
„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, срещу ответника Ч.Г. ЕООД.
В исковата си молба и молба уточнение от дата 13.03.2023г. ищецът сочи, че е
собственик на ПИ с идентификатор 56126.600.9828, находящ се в гр. П., а
ответникът е собственик на сграда с идентификатор 56126.600.9843.1. Твърди,
че сградата на ответника попада частично в имота на ищеца и по този начин
му пречи да ползва имота си, чрез преминаване по него, пречи и на достъпа до
сгради собственост на ищеца с идентификатор 56126.600.9840.1 и
56126.600.9828.1 Твърди се, че сградата на ответника е неконна, издадена без
строителни книжа. С оглед на това е направено искане да се премахне частта
от сградата на ответника, която попада в имота на ищеца, както и частта на
три метра отстояние от границата.
Районният съд е уважил частично негаторният иск, като е постановил
премахване на онази част от сградата, която попада в имота на банката.
Недоволни от решението са останали и двете страни. Ищецът атакува
решението в отхвърлителната му част, а ответникът в осъдителната част.
Пред районния съд са ангажирани писмени доказателства, изслушана е
СТЕ. Допълнителна СТЕ е изслушана и пред настоящата съдебна инстанция.
Въз основа на тях се установява следното от фактическа страна:
С нотариален акт за признаване право на собственост от 2006г. Я. АД е
признат за собственик на УПИ III – 276, кв. 7, по плана на гр. П. с площ 18 924
кв.м., ведно с изградените в имота производствени обекти – масивна сграда
мебелен цех; масивна сграда, склад за лакове; масивна сграда, включваща
склад и за ГСМ и механоремонтна работилница; метален навес за дървени
материали; масивен склад с навес; масивна сграда с парокотелна централа.
С влязло в сила решение по т.д. № 28/2014г. по описа на Окръжен съд
Благоевград Я. АД е обявен в несъстоятелност .
Видно от заключение на вещото лице В.Ю. по искане на изпълнителния
директор на Я. АД през 2009г. е процедиран ПУП- ПРЗ по отношение на имот
УПИ-III-276, като този имот е разделен на 16 нови УПИ и една нова улица за
достъп до всички УПИ. Изградените сгради са запазени. Процесните имоти са
част от имота собственост на Я. АД.
С влязло в сила Определение № 986/21.02.2017г., постановено по т.д. №
28/2014г. по опис на БОС в производство по несъстоятелност в полза на Ч.Г.,
ЕООД са възложени поземлен имот с идентификатор 56126.600.9843, находящ
се в гр. П., ул. М.*, с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, с площ
от 440 кв.м., стар идентификатор 56126.600.276, номер по предходен план:
276, квартал 7, парцел ХLVІ, съседи на имота 56126.600.9885, 56126.600.9828,
56126.600.9854, ведно със сграда с идентификатор 56126.600.9843.1,
2
находяща, се в гр. П., ул. М.*, разположена в поземлени имоти с
идентификатори 56126.600.9828, 56126.600.9843 и принадлежи към поземлен
имот с идентификатор 56126.600.9843 с предназначение: промишлена сграда,
със застроена площ от 202 кв.м., брой етажи 1, без номер по предходен план,
представляващо имущество от масата на несъстоятелността на длъжника Я.,
АД.
Определението е влязло в сила на 07.03.2017г.
С влязло в сила Определение № 2665/01.06.2018г., постановено по т.д. №
28/2014г. по опис на БОС в производство по несъстоятелност е възложен в
полза на „Централна кооперативна банка”, АД поземлен имот с
идентификатор 56126.600.9828, находящ се в гр. П., п.к.*** ул. М.*, вид
собственост – частна, вид територия - урбанизирана, начин на трайно
ползване – за второстепенна улица, с площ от 3 948 кв.м., ведно с построената
в него сграда с идентификатор 56126.600.9828.1, вид собственост. частна,
функционално предназначение - сграда за енергопроизводство, брой етажи: 1,
със застроена площ от 116 кв.м, представляващо имущество от масата на
несъстоятелността на длъжника Я., АД.
Определението е влязло в сила на 10.12.2018г.
С влязло в сила определение по делото за несъстоятелност от дата
12.07.2021г, в полза на банката е възложена и сграда с идентификатор
56126.600.9840.1.
Въз основа на така установеното от фактическа страна настоящата
съдебна инстанция прави следните правни изводи:
Предявеният иск е по чл. 109 ЗС – иска се премахване частично на
сграда, собственост на ответника Ч.Г. ЕООД, попадаща в поземлен имот,
собственост на ищеца, както и на три метра отстояние от границата.
По делото не е спорно, че ответникът е собственик на сграда с
идентификатор 56126.600.9843.1, находяща, се в гр. П., ул. М.*, разположена в
поземлени имоти с идентификатори 56126.600.9828, 56126.600.9843 и
принадлежи към поземлен имот с идентификатор 56126.600.9843 с
предназначение: промишлена сграда, със застроена площ от 202 кв.м., брой
етажи 1. Не е спорно, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор 56126.600.9828, находящ се в гр. П., п.к. *** ул. М.*, вид
собственост – частна, вид територия - урбанизирана, начин на трайно
ползване – за второстепенна улица, с площ от 3 948 кв.м., ведно с построената
в него сграда с идентификатор 56126.600.9828.1, вид собственост. частна,
функционално предназначение - сграда за енергопроизводство, брой етажи: 1,
със застроена площ от 116 кв.м. Имотите са закупени в производство по
несъстоятелност, като ответникът е закупил имотите си през 2017г., а ищецът
през 2018г. Няма спор и по отношение на това, че част от сградата на Ч.Г.
ЕООД попада в поземления имот на ищеца. Според в.л. В.Ю. 88,55 кв.м. от
сградата на ответното дружество попадат в поземления имот на банката,
отреден за второстепенна улица.
С ТР № 4/2015г. от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че съгласно
чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
3
действие, което му пречи да упражнява своето право. Разпоредбата на закона
установява две задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС: 1)
установяване неоснователността на действията на ответника по негаторния
иск и 2) създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем”. В цитирано тълкувателно решение се
приема, че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице
хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни,
но не създават пречки на собственика”.
За да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже не само, че е собственик на имот и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените (чл. 50 ЗС) . Преценката за това кои доказани факти по делото,
съставляват неоснователно действие по см. на закона и дали тяхното
въздействие е по-голямо от обикновеното, което да налага премахването му,
следва да е конкретна по всяко дело. Преценката на решаващия съд следва да
обхваща естеството на извършеното от ответника нарушение (или на
поддържаното такова състояние). За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС следва
да е налице ясен извод, че с него се пречи на собственика да упражнява
правото си на собственост в пълен обем.
В конкретния случай сградата на ответното дружество, частично попада
в собствения на ищците имот, отреден за второстепенна улица. Сградата на
ответника е построена още през 1984г., тоест много преди ищецът да
придобие имота през 2018г., поради което този строеж му е бил известен.
Наличието на сграда, построена в имот преди възникване правото на
собственост по отношение на същия в патримониума на ищеца няма как да
бъде прието за действие, „извършено в чужд имот без съгласие на
собственика” и не е действие което му пречи да упражнява правото си на
собственик. Ответникът, като собственик на процесната сграда има право да я
държи в имота на ищеца. От своя страна собственикът на терена следва да
търпи това положение, поради това че е закупил застроена земя, която има
обслужващо положение спрямо постройката.
Следва да се посочи и това, че сградата на ответника действително
препречва пътя на ищеца до неговия имот – сграда с идентификатор
56126.600.9841.1 /според в.л. Ю. може да се установи пешеходен достъп, но
не и такъв с МПС/. Това състояние обаче не е съществувало изначално. Както
имотите на ответника, така и имотите на ищеца са били част от един цял имот,
принадлежал на Я. АД. Впоследствие този имот е бил разделен на няколко
отделни по-малки имота, които понастоящем имат различни собственици.
Именно в резултат на тези действия сградата на Ч.Г. ООД е получила
местоположение, което създава пречки за ищеца. Ответникът обаче няма
никакъв принос към това състояние, т. е не е извършвал противоправни
действия, които да бъдат санкционирани по реда на чл. 109 ЗС.
Отделно от това според вещото лице Ю. достъпът до сградата на ищеца
с идентификатор 56126.600.9841.1 се възпрепятства не само от сградата на
4
ответника, но и от съществуващата рампа, разположена в имота на ищеца,
която е негова собственост. Т.е. за последният съществува възможност да
предприеме действия /премахване на рампата/, чрез които да си осигури
достъп на МПС до своята сграда.
В исковата си молба ищецът сочи, че сградата на ответното дружество е
незаконна, но по делото липсват такива данни. Освен това следва да се посочи
и това, че дори и сграда да е незаконна, това не е достатъчно за уважаване на
негаторния иск. Трайната съдебна практика приема, че основание за защита
при незаконно строителство се поражда само при състояния, от които
възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие,
произтичащо от упражняване на правомощие, които пречат или ограничават
тези на потърсилия правна защита. Такива факти по делото обаче не са
установени.
Въззивният съд приема, че не е налице поведение от страна на ответното
търговско дружество, изразяващо се в действия, които могат да се
квалифицират като „неоснователни действия, който пречат да се упражни
правото на собственост по смисъла на чл. 109 ЗС, поради което, предявеният
иск по чл. 109 ЗС следва да се отхвърли. Това налага отмяна на решението на
първата инстанция в частта, с която иска за частично събаряне на сградата,
собственост на ответното дружество е уважен и вместо това искът се
отхвърли.
В отхвърлителната част съдебното решение ще следва да се потвърди.
Поради неоснователността на негаторния иск решението на първата
инстанция следва да се отмени и изцяло в частта за разноските.
Разноски за въззивната инстанция не следва да се присъждат, доколкото
не е направено такова искане от страна на жалбоподателя Ч.Г. ООД.
Ще следва жалбоподателят „Централна кооперативна банка“ АД да
заплати в полза на Окръжен съд Благоевград държавна такса по предявения
иск. В случая е предявен иск за премахване на част от сграда, като съобразно
задължителните разяснения относно определянето на цената на иска и
държавната такса по искове по чл. 109 ЗС, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 4/2015 от 06.11.2017 г., постановено по тълкувателно дело №
4/2015 г. ВКС, ОСГК, цената на иска представлява паричната оценка на
разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действието, в
случая премахване на част от сграда. Според вещото лице Х. Г. паричната
стойност на разходите за премахване на сградата, така както е поискал ищецът
възлиза на сумата 7200 лв. При това положение дължимата държавна такса по
предявения иск е 288 лв. Пред районния съд са внесени само 30 лв., поради
което се дължи такава в размер на още 258 лв. Държавната такса за въззивно
обжалване също не е внесена в цялост от страните. Такава се дължи в размер
на общо 144 лв. По двете жалби са внесени общо 50 лв., поради което следва
да се довнесат още 94 лв. Или ищецът-жалбоподател в настоящото
производство, следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна
такса в размер на общо 352 лв.
Мотивира така, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 316/03.10.2023 г., постановено по гр. д. №
699/2022 г. по описа на Районен съд П., в частта с която на основание чл. 109
от ЗС, ответното дружество Ч.Г. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. Г.У.*, представлявано от управителя К.Л.Ч., е осъдено
да преустанови поддържането на създаденото състояние по отношение на
частта от сграда с идентификатор 56126.600.9843.1 по КККР на гр. П., която
попада в границите на поземлен имот с идентификатор 56126.600.9828 по
КККР на гр. П., с което ограничава, смущава и пречи на ползването на
собствения на ищцовото дружество „Централна кооперативна банка“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц.ш.№*,
представлявано от Г.К.К. – изпълнителен директор и Т.А.А. 23 – прокурист,
Поземлен имот с идентификатор 56126.600.9828 по КККР на гр. П., с адрес на
поземления имот: гр. П., ул. М., трайно предназначение на територия:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, с площ 3948
кв.м., като ПРЕМАХНЕ частта от Сграда с идентификатор 56126.600.9843.1
по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на ИД на
АГКК с адрес на сградата гр. П., ул. М. № 18, сградата е разположена в
поземлени имоти с идентификатори 56126.600.9828, 56126.600.9843 и
принадлежи към поземлен имот с идентификатор 56126.600.9843, със
застроена площ от 202 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, с предназначение: Промишлена сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, съгласно Скица № 15-
750586-05.07.2022 г. на СГКК-гр. Благоевград, която част от сградата попада в
границите на собствения на „Централна кооперативна банка“ АД, поземлен
имот с идентификатор 56126.600.9828 по КККР на гр. П., и която част е с
площ от 88,55 кв.м. и същата е сбор от 51,18 кв.м., представляващи част от
условно наречената „средна“ сграда – автосервиз, оцветена в лилаво на скица
в М 1:200 – Приложение № 12 от назначената по делото експертиза /л.127/, и
37,37 кв.м., представляващи условно наречената „пристройка“ от юг към
„средната“ сграда – склад, оцветена в жълто на скица в М 1:200 – Приложение
№ 12 от назначената по делото експертиза /л.127/, както и изцяло в частта за
разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от 109 от ЗС от „Централна кооперативна
банка“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц.ш.
№*, представлявано от Г.К.К. – изпълнителен директор и Т.А.А. 23 –
прокурист, срещу Ч.Г. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. Г.У.*, представлявано от управителя К.Л.Ч., с който е направено
искане да бъде премахната частта от Сграда с идентификатор
56126.600.9843.1 по КККР на гр. П., с адрес на сградата гр. П., ул. М. № 18,
разположена в поземлени имоти с идентификатори 56126.600.9828,
56126.600.9843 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор
56126.600.9843, със застроена площ от 202 кв.м., брой етажи: 1, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: Промишлена
сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, съгласно
6
Скица № 15-750586-05.07.2022 г. на СГКК-гр. Благоевград, която част от
сградата попада в границите на собствения на „Централна кооперативна
банка“ АД поземлен имот с идентификатор 56126.600.9828 по КККР на гр. П.
и която част според заключението на вещото лице В.Ю. е с площ от 88,55 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 316/03.10.2023 г., постановено по гр. д. №
699/2022 г. по описа на Районен съд П. в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Централна кооперативна банка“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц.ш.№*, представлявано от Г.К.К.
– изпълнителен директор и Т.А.А. 23 – прокурист да заплати по сметка на
Окръжен съд Благоевград държавна такса в размер на общо 352 лв. (триста
петдесет и два лева).
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7