РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Разлог , 10.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в закрито заседание на десети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна З. Запрянова
като разгледа докладваното от Румяна З. Запрянова Административно
наказателно дело № 20201240200416 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от
„Б.КК”ООД, ЕИК*, с адрес в г.Р., у.„Г.Д.”№24А, представлявано от В.А.В., срещу НП
№01/001633 от 11.08.2020 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя
е наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5 от КТ – „имуществена санкция” от
1`500.00 лева за нарушение на чл.415, ал.1, вр. чл.128, т.2 от КТ.
Твърди се в жалбата, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения,
а констатациите в санкционния акт не отговарят на действителното фактическо положение.
Излагат се подробни съображения за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Към
жалбата е приложено оспореното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща законен или договорен представител.
Д„ИТ“-Б., чрез процесуалния си представител, изразява становище за процесуална и
материална законосъобразност на обжалваното НП и моли същото да бъде потвърдено.
Излага съображения, че нарушението е доказано от събраните гласни и писмени
доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при
съставяне на АУАН и издаване на НП, а наложеното наказание е справедливо и в
минимален размер. Възразява за приложението на чл.28 от ЗАНН, мотивирайки се с факта,
че възнаграждението е платено на късен етап от производството, едва след издаване на НП и
от деянието са настъпили вредни последици - лицето е било лишено в продължителен
период от време от средства.
РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.02.2020 г. свидетелките М.Ц. и Б.И. са съставили протокол за извършена проверка с
1
изх. №ПР2003744 от 05.03.2020 г., в чиято т.7 като предписание за изпълнение от
дружеството, било посочено следното: „Б.КК”ООД в качеството си на работодател, да
изпълни задължението си и да изплати отработеното и дължимо трудово възнаграждение за
м.01.2020 г. на работниците /служителите/, посочени в протокола, включително и на
работника З.В.Б., съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ. Задължителното предписание
е било с краен срок на изпълнение – 08.05.2020 г.
Протокола за извършена проверка с изх. №ПР2003744 от 05.03.2020 г. на Д„ИТ”-Б., бил
връчен на „Б.КК”ООД на 06.03.2020 г. Предписанията дадени с протокола не били
обжалвани, поради което същият влязъл в сила.
С призовки от 05.02.2020 г. и от 26.02.2020 г. дружеството било призовано в Д„ИТ”-Б. за
извършване на последваща проверка на 13.02.2020 г. и на 05.03.2020 г. Упълномощено лице
на „Б.КК”ООД е представило част от изисканите с призовката документи – вътрешни
правила за работната заплата, трудов договор, платежна ведомост и декларация. От същите е
установено, че не е изплатено дължимото на З.Б. възнаграждение за м.01.2020 г., през който
месец се намирал в трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател.
В последствие дружеството било призовано с връчена на упълномощено лице призовка да се
яви на 29.05.2020 г., за съставяне на АУАН. Поканата е връчена по пощата на П.М., който е
упълномощен да приема пощенски пратки за „Б.КК”ООД.
На 29.05.2020 г., в отсъствието на представител на „Б.КК”ООД-Р. и в присъствието на
свидетелката М.Ц., свидетелката Б.И. съставила на търговеца АУАН №01/001633 от
29.05.2020 г. за това, че при извършена на 05.03.2020 г., проверка в Д„ИТ”-Б., след
представени на същата дата от упълномощено лице документи на „Б.КК”ООД е установено,
че дружеството не е изпълнило задължението си като работодател да изплати трудовото
възнаграждение на работника З.Б. за м.01.2020 г. съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ.
Актосъставителят квалифицира на нарушението, като такова по чл.128, т.2 КТ.
Актът за установяване на адм. нарушение е връчен по реда на чл.414, ал.3, пр. последно от
КТ. След съставянето му в отсъствието на нарушителя, актът е изпратен на О.Р. за
връчването му от нейни служители. Същото не е осъществено, тъй като компетентните
длъжностни лица от О.Р. – свидетелите М.К. и В.К., не са намерили законния представител
на „Б.КК”ООД, за което те са съставили протокол и потвърждават при разпита си в
откритото съдебно заседание. Впоследствие АУАН е изпратен по пощата с обратна
разписка, но същата не е подписана от представляващия наказаното търговско дружество
или надлежно упълномощено от него лице. След като е изчерпал всички тези възможности,
административно-наказващият орган е връчил акта за установяване на адм. нарушение чрез
публикуването му на интернет страницата на ИА „ГИТ“, за което е съставен протокол.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП №01-001633 от 11.08.2020 г., издадено от
Директора на Д”ИТ”-Б., с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1
КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 1`500.00 лв.
НП е връчено на санкционираното юридическо лице на 17.08.2020 г. с пощенска пратка, а
жалбата срещу него е изпратена по куриер на 24.08.2020 г. и входирана в деловодството на
административно-наказващия орган на 25.08.2020 г.
2
Тези обстоятелства се доказват, както от показанията на свидетелите, така и от приетите по
делото писмени доказателства.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни
показанията на разпитаните свидетели, които са възприели последователно фазите от
развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в
тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във
взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с
установеното по делото. В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства,
както кредитира и писмени такива, доколкото данните в същите кореспондират на гласните
доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на
гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са безпротиворечиви,
взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради
което и не се налага тяхното подробно обсъждане.
В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените
законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е
съставен в давностния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а
НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в давностния
такъв, така, че жалбоподателят да има възможност да направи възражения по акта. Актът е
съставен в отсъствие на жалбоподателя, но след това му е връчен по реда на чл.416, ал.3, пр.
последно от КТ, след изчерпване на всички останали законови възможности за връчването и
предявяването му. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН,
съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете и
процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.
АУАН и НП са съставени, съответно издадени от длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност.
На следващо място съдът намира, че в акта за установяване на адм. нарушение са спазени
изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН.
Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното
нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от
състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на
жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е
извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано
точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и
мястото на нарушението. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване
на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са
законосъобразни. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.128, т.2 КТ, която
норма въвежда задължение за работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа в установените срокове. Така изложените обстоятелства са напълно
3
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да
организира адекватно защитата си.
НП е и правилно, а довода за противното е неоснователен. Установява се и че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Фактическите обстоятелства, въз
основа на които е издадено НП, са установени по категоричен начин. Относимите факти по
делото са установени с допустимите доказателствени средства. В хода на
първоинстанционното съдебно производство не се доказват факти и обстоятелства, различни
от установените в административно-наказателното производство по отношение на
вмененото на жалбоподателя нарушение. В производството по обжалване на НП,
административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. В случая е разместена
доказателствената тежест в процеса и въззивникът е този който следва да извърши обратно
доказване на установените с АУАН факти, доколкото отразените в акта за установяване на
адм. нарушение фактически констатации имат доказателствена стойност по презумпция,
съобразно чл.416 от КТ. Така редовно съставените актове за установяване на адм. нарушение
имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая съдът намира, че не е
оборена материалната доказателствената сила на АУАН, който е редовен, поради което
съставът на първоинстанционният съд намира, че отразената в АУАН фактическа
обстановка е правилна. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които
обуславят административно-наказателната отговорност и с които е обосновано
административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства. Административното нарушение е установено по
категоричен и безспорен начин. Описаното в АУАН и в НП деяние се субсумира под
фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което съдът счита, че са
налице елементите от състава на административното нарушение по чл.128, т.2 КТ, за което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице по чл.414, ал.1
КТ.
От релевантните за спора факти и обстоятелства установени от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установяват признаците от състава на
административното нарушение по чл.414, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ. В административно-
наказателното производство както санкциониращият орган при издаването на НП, така и
съдът при проверката за неговата законосъобразност, следва да установят единствено дали
кумулативно са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл.414, ал.1
КТ, вр. чл.128, т.2 КТ, а именно дали е налице нарушение на трудовото законодателство,
изразяващо се в бездействието на работодателя да заплати дължимото трудово
възнаграждение, което бездействие беше установено в хода на съдебното производство.
В настоящия случай изложените фактически констатации в НП отговарят на установените
по делото факти, а доколкото последните напълно съответстват на събраните доказателства,
съдът намира, че изводът за съществуването на самото нарушение е обоснован от
фактическа и от правна страна. Адресираното към дружеството разпореждане е имало за цел
да се заплатят трудовите възнаграждения на посочените в т.7 на предписанието лица за
4
м.01.2020 г., едно от които е било З.Б., и същото е било задължително за изпълнение до
08.05.2020 г. Към датата на извършване на последващата проверка това възнаграждение на
това лице за този месец не е било заплатено. При това положение, щом същото
разпореждане и неговото съдържание са установени безспорно от приложения Протокол, а
същевременно данните по делото не са достатъчни за формиране на извод, че
предписанието по т.7 от този протокол е било изпълнено в определеният срок, то може да се
приеме, че самото нарушение е налице от обективна страна. В конкретния случай, безспорно
е установено, че даденото предписание не е било изпълнено. В разпоредбите на чл.128, т.1 и
т.2 от КТ, законодателят е задължил работодателя в установените срокове да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд, съответно да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ, трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото
не е уговорено друго, а ал.3 на чл.270 от КТ регламентира, че трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по
писмено искане на работника или служителя – на негови близки. От приетите писмени
доказателства не се установява, дължимото за м.01.2020 г. възнаграждение на З.Б., да е
изплатено нито в срока съгласно вътрешните правила, трудовия договор и нормите на КТ,
нито в срока посочен в самото предписание. Ето защо следва да се приеме, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.414, ал.1
КТ, вр. чл.128, т.2 КТ.
Административно-наказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна,
обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗАНН, поради което и в случая
не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното
нарушение от субективна страна.
Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно
приложимият санкционен състав - чл.414, ал.1 от КТ, индивидуализирано в размер 1`500.00
лв., т.е. на минимума предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация,
според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, макар АНО да не е
посочил каквито и да е мотиви, въпреки, че е в негова тежест да обоснове и установи със
съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е определил конкретният
размер на наложената санкция.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил действие,
което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е адм. нарушение. За конкретното нарушение е
предвидено налагане на имуществена санкция в размер от 1`500.00 до 15`000.00 лв., като в
конкретния случай определеното наказание е в минималния размер на посочените рамки.
Административно-наказващият орган правилно е приложил нормата на чл.27 от ЗАНН при
определянето на санкцията, а съдът приема, че наложеното наказание е справедливо и
съответства на извършеното нарушение. Смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН
и въведените с нея критерии за индивидуализация на наказанието е санкционирането да се
извършва при отчитане особеностите на всяко адм. нарушение, свързано с конкретно деяние
5
и нарушител и тяхната обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с
оглед налагането на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание. В случая
следва да се определи наказанието, при съобразяване спецификата на конкретния казус, а
именно, че нарушението е първо.
В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че
наказващият орган правилно не е приложил този институт. Легалната дефиниция на
понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно
чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на адм. наказания,
по въпросите за отговорността. Според цитираната дефиниция "маловажен случай" е този,
при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Нормата на чл.28, б."а" от ЗАНН регламентира, че за маловажни случаи на адм. нарушения,
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено адм. наказание.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки
конкретен случай – вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на
предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при
съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност.
Предвид горните критерии и установените факти, въззивният съдебен състав приема, че в
настоящия случай не са налице предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН,
за определяне на извършеното адм. нарушение като маловажно.
В случая не намира приложение специалната норма на чл.415в от КТ. Цитираната
разпоредба предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му
по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба от
100.00 до 300.00 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба от 50.00 до 100.00 лева.
Приложимостта на привилегирования състав се предпоставя от две кумулативно предвидени
предпоставки: от една страна, нарушението да е отстранено веднага след установяването му
по реда на КТ, а от друга – от него да не са настъпили вредни последици за работниците или
служителите. В настоящия случай и двете предпоставки не са налице. Нарушението не е
отстранено веднага след установяването му и същото е рефлектирало пряко върху
имуществената сфера на работника, лишен от основно негово право по трудовото
правоотношение, а именно правото на възнаграждение
Поради изложеното съдът приема, че НП е законосъобразно и правилно, като следва да бъде
потвърдено.
Предвид извода за неоснователност на жалбата и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, в
тежест на дружеството-жалбоподател следва да бъдат възложени разноските на
административно-наказващия орган за юрисконсултско възнаграждение. Пълномощникът на
административно-наказващия орган претендира възнаграждение в размер на 150.00 лв., но
съдът счита, че на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата
6
за заплащането на правната помощ, максималният размер на юрисконсултското
възнаграждение е 120.00 лв., която сума следва да бъде уважено искането на ответника за
присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №01-001633 от 11.08.2020 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с
което на „Б.КК”ООД, ЕИК*, с адрес в г.Р., у.„Г.Д.”№24А, представлявано от В.А.В., е
наложено адм. основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ – „имуществена санкция” от
1`500.00 лева за нарушение на чл.128, т.2 от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Б.КК”ООД, ЕИК*, с адрес в г.Р., у.„Г.Д.”№24А, представлявано от В.А.В., да
заплати на Д„ИТ“-Б., сумата от 120.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.АС по
реда на глава 12-та от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне от страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
7