ПРОТОКОЛ
№ 90
гр. Варна, 04.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора И. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600057 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..
Жалбоподател - подсъдим С. Й. Т., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. К. Д. Х. от АК – Русе и адв. В. М. В. от АК -
Русе, редовно упълномощени.
АДВ. В. – Извинявам се за късно подаденото допълнително изложение
към въззивната жалба.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото в отсъствие на подсъдимия,
тъй като престъплението не е тежко по смисъла на закона.
Представям препис от протоколно определение на РОС, с което братята
М.М. Н. и Н.М. Н. са се признали за виновни в извършване на престъпления,
за които първоначално е било образувано делото. Може същото да бъде
ценено като косвено доказателство за причастността на подсъдимия към
процесното деяние. Освен това по делото има приложени и ВДС, които касаят
отношението му с въпросните две лица от криминалния контингент.
Запознал съм защитата с това писмено доказателство. Нямам искания за
отводи.
АДВ. Х. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи. Неотносимо е представеното доказателство и да не се
1
приема.
АДВ. В. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи. Представеното доказателство е неотносимо и да не се
приема по делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото
доколкото явяването на подсъдимото лице не е задължително –
престъплението по чл.278 ал.6 изр.1 НК не се явява тежко, следва да бъдат
приети представените от прокуратурата писмени доказателства, поради което
и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените писмени
доказателства, а именно протоколно определение по НОХД 259/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Разград.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, смятаме, че жалбата е
неоснователна.
Аз съм съгласен принципно с това, което е изложил адв. В. като
становище, че ние не разполагаме с преки доказателства за вината на
подсъдимия. Трудно бихме могли да имаме такива, тъй като казано на
житейски жаргон иманярството е вид престъпна дейност, която се
осъществява високо конспиративно, няма да имаме свидетел, който да е видял
как подсъдимият е поставил монетите там или откъде ги е намерил и прочие,
и прочие. Вие знаете и имате опит голям, че първите организирани престъпни
групи в страната още в края на комунистическия режим беше именно така
наречената иманярска мафия, те бяха няколко подред.
По делото представихме сега доказателства, че подсъдимият обикновено
е гравитирал към подобна организирана престъпна група, която е действала
трансгранично. Ние разполагаме само с косвени доказателства, които обаче
според нас, разгледани в тяхната съвкупност, взаимна връзка, формално
логическа и житейски логическа водят до един, единствен извод, че именно
подсъдимият е човекът, който е извършил процесното деяние. В тази насока аз
ще започна малко отзад, напред и ще оспоря извода на адв. В., че всъщност от
събраните по делото доказателства не се установява по никакъв начин
подсъдимият да има достъп до това жилище. Не може да се приеме този довод
дори само поради простата житейска логика, че там е живяла лелята, те са
2
родственици. Той е възприемал свид. Палахова многократно да посещава този
дом, да си извежда кучето оттам на разходка, там се е държало ловното
оръжие и как можем да твърдим, че той не е имал постоянен достъп до тази
къща. Това е абсурдно твърдение. Аз съм съгласен, че само по себе си
оборването на неговата защитна позиция не може да доведе веднага до
автоматичният извод, че не племенникът му, а той се е сдобил с тези монети и
ги държи там, обаче това е още едно косвено доказателство. Няма как тези
монети да са дошли от Гърция. Достатъчно е да видим само данните от
експертизата по делото. Те са сечени от двете монетарници на Марцианопол и
Никополис ад Иструм. Циркулирали са в Долна Мизия, това е днешна Северна
България и Тракия – Източна и Западна Тракия. Ще добавим само, че в
тогавашното деление на Римската империя, доколкото си спомням,
Беломорска Тракия фактически е към провинция Македония, тоест те не са
циркулирали реално тези монети на територията на днешна Гърция за да може
племенника му да ги донесе оттам, а той самият отрича този факт. Ако видите
на 26-27 страница от настоящото определение, което представих, там ясно се
вижда, че осъдените братя Н.и са притежавали съвсем сходни монети на тези,
които реално е притежавал и подс. Т.. Това е още една косвена улика за
съпричастността му към процесното деяние.
С оглед на всички тези обстоятелства, с оглед на безспорно установените
му контакти с тази организирана престъпна група според нас не може да се
направи друг извод освен, че подсъдимият е държал тези монети, тъй като
възможностите логически са три – леля му да ги е държала, племенникът му
може да ги е държал и той да ги е държал. Тук не става дума за някакво
сложно логическо разсъждение, че може да има неограничен кръг лица, които
биха могли да държат тези монети. Три са възможностите, изключваме лелята
според мен с оглед на всякаква житейска логика, категорично няма никакви
доказателства за племенника, единствено е подсъдимият, който може да
държи монетите.
Аз мога да кажа още много неща по това дело, но мисля, че това, което
казах е достатъчно. Смятам че правилно първоинстанционният съд е признал
подсъдимия за виновен. Моля да оставите жалбата без уважение и да
потвърдите присъдата на първата инстанция.
АДВ. В. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам искането си за
постановяване на съдебен акт, с който подзащитният ми С. Т. да бъде
оправдан в извършване на престъплението, за което е предаден на съд по
следните съображения:
Доводите, които съм изложил в допълнителното съображение към
въззивната жалба не са изненадали Апелативния съд, защото те са изцяло в
духа на защитата по същество пред първоинстанционната съдебна инстанция,
която е изложена с тези аргументи, с този анализ на доказателствата, които са
събрани в производството пред Окръжния съд и с това искане за оправдаване
3
на подсъдимия. Няма да ги преповтарям.
Считам, че по делото не е налице нито едно гласно, писмено и
веществено доказателство, което не е само пряко така, както представителят
на обвинението призна в днешно съдебно заседание пред Вас не установява
съпричастност, използвам израза, който ОС е посочил в мотивите на
присъдата си. Според мен по-правилно е да се каже, че не установява
извършването на деянието, което да осъществява признаците на състава на
престъплението, за което е предаден на съд Т., но твърдя, че нито едно от
приетите в производството трите вида доказателства, преценени съвкупно и в
качеството им на косвени такива, както твърди обвинението в днешно съдебно
заседание, не установяват по единствения възможен начин, че именно
подсъдимият на инкриминираната дата е държал в процесното жилище, в
бялата метална касичка под спалнята на леля си, трите монети, предмет на
обвинението.
Ако Апелативният съд не сподели това виждане на защитата Ви моля да
посочите доказателствата и връзката между тях, която да установява извода в
обратен смисъл.
В пледоарията си в днешно съдебно заседание представителя на
обвинението заяви пред Вас, че доказателствата по делото косвено
установявали извършването на престъплението и тези доказателства следвало
да бъдат групирани според мен, ако правилно съм разбрал, в четири насоки.
Първата е неоснователността и недоказаността на твърдението на
подсъдимия и защитата, че С. Т. не е имал достъп до жилището, в което са
намерени процесните три монети. Няма такова твърдение на защитата. В
първата инстанция в хода по същество и във въззивната жалба изрично е
посочено, че подсъдимият и защитата твърдят, че С. Т. е имал свободен достъп
до жилището, в което са намерени процесните три монети. Това обстоятелство
е различно от твърдението, че е нямал достъп. Напротив, доказателствата по
делото установяват, че подсъдимият и защитата не отричат, че на адреса, на
който са намерени монетите е бил регистриран и постоянният адрес на С. Т..
Има обяснение, което не е опровергано по никакъв начин за наличието на това
обстоятелство. С. Т. е бил ловец. Към момента на извършване на деянието е
притежавал огнестрелно оръжие. Нормативната база изисква притежаваните
законно от българските граждани огнестрелни оръжия да бъдат съхранявани
на мястото, където е регистриран постоянният адрес на техния притежател. С.
Т. към момента на извършване на деянието, според обвинението, е имал
адресна регистрация на адрес на недвижим имот, който е бил собственост на
неговата братовчедка – свид. М., тъй като той не е притежавал жилище, в
което да извърши регистрация на свой постоянен адрес и в което да
декларира, че ще съхранява огнестрелните оръжия, които е притежавал. Това е
единствената причина в този имот, на този адрес, да е неговата адресна
регистрация. Установено е по делото и от писмените доказателства
съставеният на 05.05.17 г. протокол за претърсване и изземване, че на този
4
адрес в метална каса са били съхранявани законно притежавани оръжия и
боеприпаси от подсъдимия Т.. Тази метална каса се е намирала на първия етаж
на жилището, непосредствено след входната врата, ключ от касата е имал С. Т.
и в нея са били съхранявани единствено и само тези оръжия. Тази каса е
различна от касичката, в която са намерени процесните три монети и която се
е намирала на втория етаж на същата жилищна сграда в помещение, което с
ползва като спалня от неговата леля, починалата А. Е.. Причината С. Т. да не
съхранява тези монети, предмет на престъплението в притежаваната от него
каса, в която съхранявал огнестрелното си оръжие, а да ги съхранява на друго
място нито обвинението в обв. акт, нито в мотивите си първоинстанционният
съд е посочил и обяснил по какъвто и да било начин. Това обстоятелство не е
от решаващо значение по делото, но е и житейски правно необяснимо ако
подсъдимият съпричастен към незаконното притежание разпространение на
археологически ценности притежава собствена метална каса, в която държи
огнестрелните оръжия, които законно притежава, да не държи в същата и
незаконно притежаваните три монети на стойност 90 лв., а да ги държи на
друго място, до което по делото безспорно и несъмнено е установено, че той
не е имал свободен достъп. Всички доказателства гласни установяват, че С. Т.
не е притежавал ключ от къщата, в която се е намирала и едната, и другата
каса, че достъп до това жилище той е осъществявал след предварително
обаждане на леля си или на братовчедка си, че в момента, когато е предприето
извършването на претърсване и изземване на посочения адрес е било
необходимо да се изчака завръщането на леля му, тъй като подсъдимият Т.
намирайки се на място не е имал обективна възможност да осигури достъп до
жилищната сграда поради липсата на ключ от входната й врата. Всички тези
обстоятелства установяват, че съвсем неоснователно е обвинението и
първоинстанционният съд са вменили в изявление на подсъдимия и на
защитата твърдения, които те не са правили. Не са твърдели подсъдимият и
защитата му, че С. Т. не е имал достъп до жилищната сграда, а са твърдили, че
не е имал свободен достъп до нея. Това обстоятелство дори и съда да приеме,
че е останало недоказано, по никакъв начин в съвкупна преценка с останалите
посочени като косвени доказателства такива не установяват нищо от
установяването и упражняването на фактическа власт върху предмета на
престъплението към инкриминираната дата.
На следващо място прокурорът посочи, че косвено доказателство в
подкрепа на обвинението било и недоказаността на твърдението на С. Т., че
племенника му бил донесъл от Гърция процесните три монети. В протокола за
претърсване и изземване от 05.05.2017 г. по делото е установено, че С. Т. е
писал изявление в този смисъл, че според него процесните три монети са
притежание на племенника му, който ги бил донесъл от Гърция. По делото
племенника е разпитан в качеството на свидетел и той е отрекъл това
обстоятелство. Съдът, както и прокурора не са отчели това обстоятелство, че
племенника, в качеството си на свидетел не е длъжен да отговаря на въпроси,
които биха го уличили в извършване на престъпление. Дори и да се установи,
5
че невярно е заявил, че монетите не са негови това обстоятелство не може да
влече за него неблагоприятни правни последици, тъй като отново
подчертавам, че този както и всеки останал свидетел не е длъжен да отговаря
на въпроси, които биха уличили него или негови близки в извършване на
престъпление, но по-същественото е, че недоказването на твърдението на С.
Т., че монетите са на племенника му по никакъв начин не може да има
доказателствено значение в обратния смисъл, че след като е недоказано че са
на племенника му, значи са негови. Твърдението в обратния смисъл е за
отрицателен факт и няма доказателствено право, което да установява
възможността да бъде направен такъв извод.
Третото посочено от прокурора доказателство в контекста на косвеното
установяване на извършването на престъплението е видите ли
обстоятелството, че в представеното и прието от съда като писмено
доказателство споразумение, с което е приключило друго наказателно
производство установявало, че лицата, които са се признали за виновни в
извършване на престъпление по това дело и по това обвинение били
притежавали сходни монети като тези, които са предмет на предявеното на С.
Т. обвинение. Не можах да разбера каква е връзката. Може да са налице
действително сходства между монетите, за които някой се е признал за
виновен в притежанието им и тези, за които подс. Т. е обвинен, но няма нищо
общо и никаква връзка между доказателственото значение на одобреното от
съда споразумение и обвинението, което е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Последното твърдение за косвено доказателство, което установява
авторството на деянието в лицето на подс. Т. било наличието само на три
възможности за държане на процесните три монети и това били възможността
да бъдат държани от племенника, от лелята или от Т.. Считам, че е налице още
една пропусната от прокурора възможност и това е да бъде установено
държане по отношение на тези монети и от братовчедката на Т. – свид. М., но
независимо от това по-същественото е, че са били налице възможности
престъплението да бъде извършено от определен кръг лица повече от едно, от
които е именно подс. Т., по никакъв начин не може да бъде прието като
косвено доказателство, че престъплението е извършено от него, ако не е
налице друго доказателство, което да установява това обстоятелство.
Продължавам да твърдя, че по делото не е налице нито едно
доказателство, което да свързва и пряко и косвено подсъдимия Т. с държането
на инкриминираните три монети на 05.05.2017 г. на адреса, който е посочен в
обв. акт и присъдата.
По всички тези съображения моля да постановите присъда, с която да
признаете подзащитния ни за невиновен в извършване на престъплението, за
което е предаден на съд.
АДВ. Х. – Уважаеми Апелативни съдии, в обвинителният акт
6
подсъдимият е обвинен за това, че е държал процесните три монети, предмет
на престъплението, в мотивите си първоинстанционният съд е стигнал по-
далеч като е извел извод, че той бил техен собственик. Също както колегата
изложи пред Вас аз считам, че нито ги е държал, нито е доказано по делото,
че той е бил техен собственик или притежател, просто липсват такива
доказателства. Не е доказано той изобщо да е имал достъп до тази каса, в
която са се съхранявали и изключително показателно в това отношение е
обстоятелството, че ключа за да бъде отворена тази каса е бил предоставен от
починалата негова леля. Прокуратурата не си е направила труда в хода на ДП,
което толкова години е водено, да разпита тази жена в качеството на свидетел
за да се установят и да се разкрият техните съмнения относно това
обстоятелство и това в никакъв случай не може да бъде в ущърб на
подсъдимия. Моля също да бъде оправдан.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание се произнесе с присъда, която обяви на
страните публично и им разясни срока и реда за обжалване пред ВКС на РБ.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7