Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 50
гр.Русе,3.ІІ. 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 17 януари през две хиляди и седемнадесета
година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При секретаря Т.Н. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Георгиева ВГД 934 № по описа за 2016 год.,за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„РЛГ-БЪЛГАРИЯ“ООД е обжалвало
решението на Русенския районен съд постановено по гр.д.№ 4552/2016 год.,с което
са уважени предявените от Я.Т.Н. искове по чл.344,ал.1т.1 КТ.Развива оплаквания
за неправилност на решението и иска отмяната му и отхвърляне на иска по
подробно изложени в жалбата съображения.
Ответникът по жалбата взема
становище за нейната неоснователност и иска потвърждаване на решението.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,а
разгледана по същество,е основателна.
Страните били в трудово
правоотношение от 14.V.2014 год.,като ответникът по жалбата заемал длъжността „***“.Със
заявление от 5.VІІ.2016 год. той уведомил работодателя,че на основание
чл.327,ал.1,т.2 КТ прекратява трудовия договор поради неизплатени
заплати,извънреден труд,отпуски и задължителни осигуровки.Със заповед № 2/18.VІІ.2016
год.му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на работа в
течение на повече от два последователни дни от 1.до 18.VІІ.2016 год.Издадена е
и заповед № 215 от 18.VІІ.2016 год.,с която се констатира прекратяването на
трудовото правоотношение поради дисциплинарно наказание „уволнение“,наложено с
предходната заповед № 2 от същата дата.
Работникът е оспорил пред съда
законосъобразността на заповедите с мотив,че трудовото правоотношение между
страните е прекратено в по-ранен от налагане на дисциплинарното наказание
уволнение момент-с упражняване на правото му едностранно да прекрати трудовия
договор на основание чл.327,ал.1,т.2 на 5.VІІ.2016 год.В този смисъл са и
изложените от районния съд съображения-че трудовото правоотношение е прекратено
едностранно от работника,поради което не може да бъде санкциониран за
дисциплинарни нарушения ,след като изявлението му е произвело правно действие и
са настъпили неговите последици.Поради това съдът е счел уволнението за
незаконно и е постановил решение,с което е уважил иска за отмяната му.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо,но по същество се явява неправилно и следва да бъде отменено .
По принцип трудовото
правоотношение,което се прекратява без предизвестие/в случая по чл.327,ал.1 КТ/
се счита за прекратено от момента на получаване на писменото изявление за
прекратяване.Както съдебната практика последователно и непротиворечиво
приема,писменото изявление на работника за прекратяване на трудовия договор на
някое от основанията по чл.327,ал.1 КТ води до автоматичното му прекратяване,независимо от това дали е налице
посоченото в изявлението на работника основание.Ако такова липсва,то
работодателят разполага с възможност да претендира обезщетение за вредите,които
е понесъл от неоснователно прекратеното трудово правоотношение.Посочените
последици настъпват само при добросъвестно упражняване на правото на работника
да прекрати трудовия договор без предизвестие.Ако злоупотреби с това
право-например за да избегне налагане на дисциплинарно наказание за
нарушение,извършено преди отправяне на едностранното изявление/,трудовото
правоотношение не се прекратява./в този смисъл реш.№
289/18.ХІ.2014 год.на ВКС-ІV г.о. по гр.д.№ 1289/2014 год./.В този смисъл е
поддържаната от жалбоподателя теза,който още с отговора на исковата молба е
оспорил основателността на предявения иск за отмяна на уволнението,с
твърдения,че работникът е злоупотребил с правото да прекрати едностранно,без
предизвестие договора.Още от 1.VІІ.е спрял да се явява на работа и към
5.VІІ.,когато е отправил изявлението за прекратяване на договора по чл.327,ал.1т.2 КТ ,не се е явявал на работа два последователни работни дни.При това положение
следва да се приеме,че работникът е злоупотребил с правото си да прекрати
трудовия договор на основание чл.327,ал.1,т.2 КТ,считано от 5.VІІ.2016 год. с
цел да избегне налагане на дисциплинарно наказание за неявяването си на работа два
последователни работни дни-1.VІІ.и 4.VІІ./2 и 3 са почивни дни/.Трудовият
договор не е бил прекратен към момента на налагане на дисциплинарното наказание
и тъй като по делото е установено дисциплинарното нарушение,то следва да се
приеме,че исковете за отмяна на заповедите за
уволнение са неоснователни.
Решението на районния съд се явява
неправилно и следва да бъде отменено,като вместо него съдът постановява друго в
изложения смисъл.
В тежест на ответника по
жалбата-ищец в производството пред районния съд съдът възлага разноските на
работодателя в производството пред двете инстанции в размер на 500 лева,формирана
както следва:25 лв.държавна такса по жалбата,150 лв.платено възнаграждение за
вещо лице, 5лв.за удостоверение и 420 лв.за адвокатско възнаграждение. Неоснователно
е възражението за липса на доказателства за извършване на разноски за
адвокатско възнаграждение.В представения по делото договор за правна помощ
между жалбоподателя и процесуалния му представител е посочено,че
възнаграждението се заплаща по банков път,а преводно нареждане/на л.38 от
делото/удостоверява изплащането му по уговорения от страните начин.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 1394 от 7.ХІ.2016 год.на Русенския районен съд постановено по гр.д.№
4552/2016 год. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Я.Т.Н. *** против „РЛГ-БЪЛГАРИЯ“ООД със седалище гр.Русе искове
за отмяна на заповед № 2/18.VІІ.2016 год. и заповед № 215/18.VІІ.2016
год.,издадени от управителя на „РЛГ-България“ООД за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение поради
наложено наказание“уволнение“.
ОСЪЖДА
Я.Т.Н. *** ЕГН ********** да заплати на „РЛГ-България“ООД със седалище и адрес
на управление гр.Русе,ул.“Муткурова“№ 35,ЕИК ***
сумата 500 лева разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: