Р
Е Ш Е Н И Е
номер ………../21.11.2011 г., град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на 11 ноември 2011 г. Година 2011
в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА
КАЦАРСКА
при участието на секретар Р. М.
разгледа докладваното от съдия М. Кацарска
гражданско дело номер 20402 по описа за 2010 год.
Предявен е иск с
правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
В исковата си молба ищецата Г.С.К. релевира, че с
ответника Н.Н.Е. - К. са сключили граждански брак на 27.09.2007 г. От брака си нямат родени деца. Излага се, че от
брака няма родени деца, както и че ответникът е напуснал
семейството си от началото на 2010 г., поради което от тогава до настоящия
момент страните са във фактическа раздяла. Твърди се, че всякакви отношения
между съпрузите са прекъснати и между тях не съществува чувство на обич,
взаимност и привързаност. Не е налице духовна, физическа и социална близост. Отправеното искане
към съда е да се прекрати
брака като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината.
Ответникът Н.Н.Е. – К., чрез
особения си представител, депозира отговор на
исковата молба в срока по чл.
131 от ГПК, с който оспорва иска, като твърди, че
страните са живели заедно към края на 2010 г., поради което не се намират в
трайна фактическа раздяла. Претендира се отхвърляне на иска за развод.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства по реда на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са
сключили граждански брак на 27.09.2007 г. с акт № 1484, съставен от
длъжностното лице по гражданското състояние в гр. Варна.
По искане на ищцата, с оглед
доказване на твърденията й, са разпитани свидетелите Назиржон
Темиров /без родство със страните/ и Радостина
Веселинова Кнезова /без родство със страните/, чиито
показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления
и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Единственото основание за развод по
Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Изявленията на
страните за съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство в брака им са твърдения,
които подлежат на доказване.
С оглед на събраните
по делото гласни доказателства се установи, че страните са във фактическа
раздяла от началото на 2011 г., като през 2010 г. същите са поддържали
епизодични контакти, поради продължителното отсъствие на ответника от страната.
От 2010 г. между съпрузите лисва взаимна грижа и отговорност един към друг. Няма
данни по делото същите да са правили
опити за изглаждане на противоречията по
между си и за сдобряване, което е довело до прекратяване на духовните и емоционални връзки между тях. Към настоящия момент на съпругата
не е известно дори местонахождението на съпруга, както и дали същият изобщо
възнамерява да се завърне в страната. Това е индикация
за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от
което следва изводът, че брачната
им връзка е формална и изпразнена от съдържание, поради което следва да бъде
прекратена с развод. Запазването й би било вредно за самите тях, между които не съществува
физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен на основание чл. 49,
ал.1 от СК.
На основание чл.
329, ал.1, изречение второ от ГПК разноските следва да останат в тежест на
страните така, както са направени.
Предвид
материалното и имотно състояние на страните и на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно
характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса по иска
за развод в размер на 50 лева, вносима от страните по
равно, на основание чл. 329, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между Н.Н.Е. - К., ЛНЧ **********
и Г.С.К., ЕГН **********, сключен на 27.09.2007 г. с акт № 1484, съставен от
длъжностното лице по гражданското състояние в гр. Варна, поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА Н.Н.Е. - К., ЛНЧ **********, род.
на *** г., гражданин на Узбекистан, с адрес: гр. Варна, ул. “Подполковник Калитин” № 18, ет. 8, ап. 31 да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси,които се
събират от съдилищата по реда на ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.К., ЕГН **********,*** да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса по
иска за развод в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси,които се
събират от съдилищата по реда на ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: