Решение по дело №231/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

04.01.2021 год.

 

Номер 260000                                     Година 2021                        Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                           първи състав

На 27 (двадесет и седми) ноември                                              Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 231 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от М.  Р.К. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв.Ю.Р. от ШАК срещу Наказателно постановление №19-0323-000549/16.17.2019 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав.

            В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението.

            Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

            Жалбоподателят се представлява в първото по делото съдебно заседание от пълномощника, който поддържа жалбата.

            Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателят притежавал МПС лек автомобил „Хюндай Туксон“ с ДК№***, но бил неправоспособен водач на МПС. Независимо от последното на 03.06.2019 г. около 10.15 часа, привел в движение и управлявал собствения си л.а. „Хюндай Туксон“ с ДК№*** в с.***, общ.Върбица, обл.Шумен по ул.“Балкан“ пред дом №59 в посока центъра на селото. Нарушението било установено от полицейските служители  А.А. и С.Х., които по същото време били на посоченото място по повод извършване на друга проверка. Полицейските служители познавали служебно жалбоподателя и служебно им било известно, че същият няма издавано СУМПС. Поради служебният си ангажимент не спрели на място жалбоподателя за да извършат проверка, но с оглед установеното св.А. изготвил докладна записка до Началника на РУ-В.Преслав. Въз основа на изготвения официален документ в присъствието на жалбоподателя за констатираното нарушение св.Т.Т.  съставил Акт за установяване на административно нарушение на  27.06.2019 г. Серия АА бланков №173514 за нарушение по чл.150 от ЗДвП.  Нарушителят отказал да подпише акта и да получи препис от същия. Възражения по акта не са депозирани в законния срок. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление, с което за извършено административно нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250.00 лв.            

Съдът счита за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства чрез показанията на свидетелите А.А., С.Х. и Т.Т.- полицейски служители, които кредитира изцяло т.к същите са последователни, логични, кореспондират с приложените писмени доказателства и няма индиция за тяхната заинтересованост.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС в с.***, общ.Върбица, обл.Шумен, както и че същия е неправоспособен водач на МПС.  Не се доказа защитната теза на жалбоподателя, че на процесната дата и място друго лице е управлявало автомобила, негова собственост. Показанията на свидетелите очевидци на нарушението А. и Х., съдът кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви. Противоречи на формалната и житейска логика полицейските служители без причина да обвиняват неоснователно жалбоподателя в извършване на административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП, обстоятелствата, отразени в актовете, издадени по реда на този закон, се считат за доказани, до доказване на противното. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт. Съдът намира, че  нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна.

Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 177, ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП освен санкционна, е и материално правна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. В случая административно наказващият орган е посочил непрецизно, че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Това не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на наказателното постановление.   Разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП се съдържа имплицитно в разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като след като се наказва, водач който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, то очевидно е че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Както в акта, така и в наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено.

Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание с оглед всички смекчаващи и отекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. Обществената опасност на нарушителя е висока, предвид отправяни нееднократно предупреждения към него от служителите на реда да не управлява МПС т.к е неправоспособен водач на такова. Поради което съдът счита, че наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

            С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение, процесното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

            Административнонаказващия орган не е претендирал разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №19-0323-000549/16.17.2019 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав, с което на М.  Р.К. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в  размер на 250.00 лв.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

 

                                                                                                          Районен съдия: