Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 18.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на седемнадесети февруари две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря П.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10030 по описа за 2014 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.Ц.Х., с която е предявен срещу Н.Н.Х. иск с
правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 44914,55 евро, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване – спестен разход за погасяване на
банков кредит, послужил за придобиване на съсобствен на страните имот преди
прекратяване на брака им. Претендира законната лихва и разноските.
Ищецът
твърди, че по време на брака между страните са придобили ваканционен имот в
Република Гърция, цената за който са заплатили с банков кредит, по който ищецът
е кредитополучател, а ответницата – солидарен длъжник. От момента на
фактическата раздяла до момента на предявяване на исковата молба вноските за
погасяване на кредита се правят единствено от ищеца, поради което претендира
половината от платените вноски от бившата си съпруга.
Ответникът
оспорва иска. Твърди, че сумите по кредита не са разходвани за имота в Гърция.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.59 ЗЗД:
На първо място следва да се
отбележи, че правилната квалификация на вземането, претендирано от ищеца, е
неоснователно обогатяване – субсидиарният състав по чл.59 ЗЗД. В исковата молба
ищецът се позовава на неоснователно разместване на имуществени блага, тъй като изцяло
заплаща вноските по кредита, със средства от който е придобит в съсобственост
имот по време на брака. Съгласно мотивите на т.4 на ТР №5/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в този случай плащането от страна на единия съпруг не обосновава извод за
трансформация на лично имущество - не променя възникналото в съпружеска общност
вещно право, а между съпрузите възникват облигационни отношения.
Установява се от решение от
02.01.2013 г. по гр.д. №8257/2012 г. на СРС, 113 състав, че гражданският брак
между страните, сключен с акт от 15.09.1996 г. е прекратен, считано от
02.01.2013 г. – датата на влизане в сила на решението. Безспорно между страните
е обстоятелството, че фактическата раздяла между страните е настъпила през м.
юни 2011 г.
От Договор за жилищен кредит
от 29.05.2009 г. се установява, че ищецът като кредитополучател е постигнал
съгласие с П.Б. (България) АД да му бъде предоставен банков кредит в размер на
180000 евро за закупуване и ремонт на жилище. С Анекс от 02.06.2009 г. (л.148)
условията относно размера и срока за усвояване са изменени.
Установява се от договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 10.06.2009 г., че по време на брака между
страните е придобит недвижим имот – обособено жилище (мезонет) с площ от 61,70
кв.м., заедно със съответните идеални части от сградата, срещу цена в размер на
57000 евро, платима на 20.11.2009 г.
От представените писмени
доказателства – преводни нареждания (л.142-147) се установява, че в периода 02.06.2009
г. – 03.12.2009 г. от сметката, захранена със заемните средства по договора за
кредит, са направени парични преводи по банкова сметка ***, титуляри по която
са страните по делото – Г.Ц.Х. и Н.Н.Х. (видно от удостоверението на
л.181-182). Преводите са за сумите 100000 евро на 02.06.2009 г. и пет превода
по 12500 евро на дати 27.11.2009 г. и 30.11.2009 г. Установеното от писмените
доказателства се потвърждава и от събраните гласни доказателства – разпита а
свидетеля П., присъствал при разплащане на имотната сделка в Гърция.
Показанията на последния установяват, че за имота е платена сумата от 99000
евро чрез банкови чекове. Останалата част от сумата според свидетеля е ползвана
за довършителни работи и обзавеждане на имота. Съдът кредитира показанията
именно на този свидетел, тъй като той е очевидец на събитията и показанията му
са в съответствие с писмените доказателства – очевидно със сумите по разкритата
в Гърция банкова сметка ***, тъй като и двамата са титуляри по нея и ищецът
сам, без съдействието на бившата си съпруга не би могъл да прави транзакции. В
тази част съдът не кредитира показанията на свидетелката Кадийска – нейната
информация относно платената цена за имота е опосредствена (научена от
коментари по повод сделката), а не формирана от лични наблюдения. Отделно от
това свидетелката сама сочи, че пред нея е коментирана само покупна цена, не са
коментирани други суми, включително за довършителни работи.
От заключението на приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода м.юни 2011
г. – м. юни 2014 г. процесния банков кредит е погасяван чрез вноски, извършени
от ищеца, в общ размер на 89829,11 евро.
При така установените факти
съдът приема, че е налице неоснователно разместване на имуществени блага, в
следствие на което се е стигнало до обогатяване на ответницата чрез спестяване
на разходи за погасяване на банков кредит, средствата от който са използвани за
придобиване на съсобствен имот. През време на брака и до фактическата раздяла
няма значение кой изплаща паричните задължения на семейството, защото се
приема, че другият съпруг участва с грижи за благополучието на семейството,
отглеждането, възпитанието и образованието на децата. От момента на фактическата
раздяла обаче не е налице съвместно съжителство и разходите, които всеки
извършва за общото имущество, водят до обогатяване на другия съпруг – спестяват
неговата част от разхода. Поради това съдът приема, че в процесния период ищцата
се е обогатила с половината от сумата, платена за погасяване на кредита, с
който е закупен съсобствения имот в Гърция – със сумата от 44914,56 евро.
Съдът няма да се произнася
по направеното от ответницата възражение за прихващане с нейно вземане срещу
ищеца – видно от исковата молба, предявена от ищцата срещу ответника, по която
е образувано гр.д. №5914/2014 г. на СГС, I ГО, 1 с-в, това вземане е
предмет на висящо гражданско производство между страните. Поради това
разглеждането му в настоящото производство е недопустимо на основание чл.126,
ал.1 ГПК – поради отвод за висящ процес.
По изложените съображения
предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски –
за сумата от 6878,80 лв.
Поради което, Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Н.Х.,
ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на Г.Ц.Х.,
ЕГН:**********, адрес: ***, както следва:
на основание чл.59, ал.1 ЗЗД
сумата от 44914,55 евро,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване – спестен разход
в периода м.юни 2011
г. – м. юни 2014 г. за погасяване на банков кредит, послужил за придобиване на
съсобствен на страните имот преди прекратяване на брака им, заедно със законната лихва от 25.06.2014 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 6878,80 лв.,
представляваща съдебни разноски,
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: